Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 228 от 22.12.2024, Районен съд - Ихтиман

Съд
Районен съд - Ихтиман
Дело
Административно наказателно дело 451/2024
Вид
Решение № 228
Подписан
22.12.2024
В сила
29.01.2025
Състав
Александър Костадинов Трионджиев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. Ихтиман, 22.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър К. Трионджиев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Административно наказателно дело № 20241840200451 по описа за 2024 година

Делото е образувано въз основа на жалба, подадена от „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от управителя *, чрез адвокат С., срещу Наказателно постановление № 23–2400244 от 22.07.2024 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област“, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 416 ал. 5, във вр. чл. 414, ал. 1 от КТ – „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 153, ал. 2 от КТ.

С депозираната жалба се оспорва горепосоченото наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.

В проведеното последно открито съдебно процесуален представител на жалбоподателя поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорения административен акт, като представя писмена молба-становище. В откритото съдебно заседание процесуалният представителна на ответника сочи, че оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице, спрямо което е издадено атакуваното наказателно постановление, в установения от закона срок и същата е депозирана пред надлежния съд, чрез наказващия орган.

Въз основа на събраните в хода на производството доказателства се установява следната фактическа обстановка, а именно:

Контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, със седалище гр. София, са извършили проверка по спазване на трудовото законодателство и нормативните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на 08.05.2024 г. на място в обект на контрол: къща за гости „Европа“ и ресторант в *, стопанисван от „*“ ЕООД, ЕИК: *.

Инспектирането е продължило по документи на 16.05.2024 г. и 23.05.2024 г. в сградата на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ със седалище гр. *, когато е установено, че „*“ ЕООД, в качеството на работодател по смисъла на параграф 1, т.1 от 1

Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, е нарушило разпоредбата на чл. 153, ал. 2 от Кодекса на труда.

Съгласно представен правилник за вътрешния трудов ред на „*“ ЕООД, работодателят е въвел сумирано изчисляване на работното време, с продължителност от 1 месец за звено „Ресторант“.

По време на проверката на 08.05.2024 г. на място в къща за гости „Европа“ и ресторант в * е бил изискан и представен график за работа за готвачи през м. май 2024 г. В него е отразено, че лицето В. З., на длъжност „готвач“ е работил втора смяна от 01.05.2024г. до 08.05.2024 г. включително, като В. Т. З., ЕГН: **********, на длъжност „готвач“ е заварен по време на проверката на 08.05.2024 г. в обекта на контрол. В собственоръчно попълнена и подписана декларация В. З. е записал, че работното му време е: първа смяна от 7:00 ч. до 14:00 ч. и втора смяна от 14:30 ч. до 22:00 ч., като пет дни работи и два почива.

Допълнително пред контролните органи са представени графици за работа и присъствени форми на работещите в „*" ЕООД от м. януари 2024 г. до момента на извършване на проверката. Представена е и присъствена форма за отчитане явяването и неявяването на работа през м. април и м. май 2024 г. в звено: „Ресторант“.

Подобни фактически констатации се съдържат и в издадения акт за установяване на административно нарушение, предхождащ издаването на наказателното постановление, а така също и в издаденото и обжалвано наказателно постановление.

Незаконосъобразно е онова наказателно постановление, което е издадено от надлежен орган, не е издадено в установените законови срокове, не съдържа изискуемите от закона реквизити или в хода на административната процедура са нарушени съществени процесуални правила при изготвянето на акта за установяване на административно нарушение и/или издаването на наказателното постановление. Когато всички тези условия за законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към проверка правилността на наказателното постановление, която представлява преценка за това дали действително е извършено посоченото от наказващия орган нарушение. В тази връзка следва да се посочи, че задължение на наказващият орган е да докаже, че санкционираното лице е извършило нарушението, което му е вменено.

Оспореното наказателното постановление и актът да установяване на нарушението са издадени от компетентен орган и в кръга на правомощията на последния, като съдържат и изискваните от закона реквизити.

От съдържанието на наказателното постановление става ясно, че според наказващия орган нарушението е извършено на 06.05.2023 г. в къща за гости „Европа“ и ресторант в *, стопанисван от „*“ ЕООД, ЕИК: *. В наказателното постановление ясно и точно е описана установената фактическа обстановка и това в какво се изразява констатираното от проверяващите нарушение.

Според нормата на чл. 153, ал. 2 от КТ от КТ при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа.

В разпоредбата на чл. 414, ал. 1 от КТ е разписано, че работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15000 лева, а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10000 лева.

Като писмено доказателство в административната преписка е приобщен препис от правилник за вътрешния трудов ред на „*“ ЕООД, като в глава шеста, е посочено, че за работещите в звено „Кухня“ и „Ресторант“ – за длъжностите готвач, сервитьор, барман, мияч се определя организация по работно време по утвърден месечен график при дневен 2 режим на работа с максимална продължителност на смяна при сумарно изчисляване на работно време не повече от 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа. По този начин става ясно, че в проверения обект работното време е било при условия на сумарно изчисляване на същото.

Като писмено доказателство е представен и препис от график за месец май, попълнен до 12-ти число, в който график за лицето В. З. е отразено, че е В. З. е определено да работи в дните от 01-ви до 08-ми май. Под графика е изписан на ръка текст от В. З., в който е посочено, че този график е попълвал по време на проверката и че това е графикът, в който се отразява възможността за работа на всеки от служителите и че този график се подава на управителя.

Приложен е и още един препис от график за месец май 2024 г., съгласно който В. З. е бил на работа в следните дни: 3,4,7,8,11,12,15,16,19,20,23,24,27,28,31 май. След графика е приложен и препис от присъствена форма за месец май, в която е удостоверено, че В. З. е бил на работа в посочените по-горе дни.

В хода на административното производство е била попълнена декларация от В. З., в която е отразено, че работи в „*“ ЕООД на длъжност готвач и че работи на смени – от 7 до 14 часа или от 14:30 до 22 часа.

Като свидетел по делото е разпитана К. К. – служител на ДИТ – София област. Същата описва как на 08.07.2024 г. е извършена проверката в ресторанта, находящ се в *. Сочи, че на място им бил предоставен график за месец май 2024 г., попълнен до 11-то или 12-то число.

Допълва, че на работодателя била връчена призовка за явяване в ДИТ и за представяне на документи и че такива документи били представени и проверката по документи продължила в периода от 16-ти до 23-ти май. Според свидетелката от представения на място график се установило, че лицето В. З. е работило от 29.04. до 06.05 без почивка и затова бил съставена АУАН. Свидетелката сочи, че графикът, установен на мястото при проверката, кореспондира с попълнени от работниците декларации, в които те посочили, че работят на смени, а графикът, представен впоследствие при документалната проверка сочи, че работното време е от 9 до 21 часа.

Като свидетел е разпитана и * – началник отдел „Административно, информационно и правно осигуряване“ на ДИТ – София област. Същата описва начина, по който е извършена проверката, като на място бил представен правилник за вътрешния трудов ред. Сочи, че влизайки в ресторанта забелязали, че на една маса били седнали мъж и жена - В. и *, а пред тях бил графикът за работа. Заявява, че госпожа * И.а, която се представила за мениджър, се възпротивила, че това не е графикът, а В. записал в този график, това, което тази госпожа му казала, а именно – че в него отразяват кой кога може да работи, след което го предоставят на управителя. Според свидетелката В. и * първоначално дали устно сведения, че това е графикът, по който работят. Този свидетел сочи, че на място бил представен и друг график, в който работното време на В. и * било от 9 до 21 часа, а те самите посочили в декларации, че работят на смени от 7 до 14 часа или от 14:30 до 22 часа, което обстоятелство кореспондирало с графика, намерена на масата. Пояснява, че В. бил записан в графика само с малко име и го попитали дали е идвал на работа от 01-ви до 08-ми и той потвърдил, като потвърдил и че името В. в графика касае него. Свидетелката посочва, че на място при проверката бил установен и още един график, но съгласно втория график установено на място лице * не е трябвало да е на работа, а същият е бил. Също така сочи, че графикът, който е бил на масата е кореспондирал с посоченото в попълнените от служителите декларации, а именно – че работят на смени.

Свидетелката А. К. /инспектор в ДИТ – София/ посочва, че на 08.07.2024 г. е била извършена проверка на къща за гости „Европа“ и ресторант в Долна баня, като обектът се стопанисвал от „*“ ЕООД, а проверката е продължила и по документи в периода от 16.05 до 23.05. Твърди, че било установено, че лицето В. З. било на работа от 01.05.2024 г. до 3

08.05.2024 г. без почивен ден, поради което бил съставен АУАН. Допълва, че на място им бил представен график за месец май, в който фигурирал и В. З.. След това уточнява, че от страна на работодателя били представени графици. За представения в момента на проверката на място график пояснява, че лицата В. и * са го пишели, като в него било отразено как работят служителите до 12-ти май, а В. З. уточнил, че работят по този представен на момента график. Според свидетелката впоследствие работодателят представил и друг график в периода от 16-ти до 23-ти май, към който била представена и присъствена форма за целия месец май, въпреки че този месец все още не е бил изтекъл.

Свидетелката посочва, че след представяне на графика от работниците и служителите те заявили, че работят действително по него, а господин З. декларирал, че действително работят по представения в ресторанта график. Заявява, че служителите попълнили декларации, в които отбелязали, че работят на две смени.

Въз основа на събраните по делото доказателства се установява, че действително от страна на дружеството жалбоподател е извършено нарушение по чл. 153, ал. 2 от КТ.

Свидетелските показания са ясни и последователни, а така също и кореспондиращи помежду си. Въз основа на показанията може да се направи извод, че действителният график, който е бил спазван, е този, който проверяващите са получили от служителите по време на проверката на 08.07.2024 г. Допълнителен аргумент за това е и обстоятелството, че едновременно с представения впоследствие график за месец май е била представена и присъствена форма за същия месец, а по данни на свидетеля К. този месец все още не е бил изтекъл.

С оглед на изложеното по-горе, налага се извод, че за времето от 01-ви до 08-ми май 2024 г. лицето В. З. е бил на работа и по този начин не е била спазена нормата на чл. 153, ал.

2 от КТ, която предвижда, че при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа. Тоест, след като същият е бил на работа от 01-ви до 05-ти и след като на 06-ти отново се е явил на работа, съобразно графика, то на 06.-ти вече е било извършено нарушението.