Решение № 18503 от 02.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18503 гр. София, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20241110173320 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД е предявил срещу ответника Д. Д. Г. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 687,22 лева - главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „..., аб. № 12856, за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 17.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 104,03 лева представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2022 г. до 01.07.2024 г. , 43,16 лева главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 17.07.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата 10,68 лева мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 15.08.2021 г. до 01.07.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 22.08.2024 г. по ч.гр. дело № 43449/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане, защото имал качеството на потребител на ТЕ, тъй като e собственик на топлоснабден имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия, купувачът на топлинна енергия е 1 длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, като по ОУ от 2016 г., които са приложими към процесния период, длъжникът изпада в забава. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от ответника, който оспорва предявените искове, като оспорва да има качеството на потребител на ТЕ по смисъла на Закона за енергетиката, както и че е собственик на топлоснабден имот за спорния период. Оспорва наличието на валиден договор с дружеството за дялово разпределение за периода. Твърди, че доставката на ТЕ в имота не се доказва. Възразява за изтекла погасителна давност. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена. Не претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца „ДАЛСИЯ“ ООД, ЕИК 041029500, взема становище, че дяловото разпределение е извършено законосъобразно.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира от фактическа страна следното:

Ищецът в производството „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 17.07.2024 г. срещу Д. Д. Г., за сумите, описани в заявлението на посочените там основания, по което е образувано ч. гр. дело № 43449/2024 г. на СРС, III ГО, 87 състав, а на 22.08.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, с предмет описаните вземания за посочените от съда периоди и възникнали на описаните от ищеца основания.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който е подал възражение по чл.

414, ал. 2 от ГПК в срок, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на ищеца са дадени указания да предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, които искове са процесуално допустими.

Възражението на ответника за недопустимост на предявените искове, тъй като с решение по гр. дело № 65546/2018 г. на СГС, ГО, 163 състава съдът е отхвърлил предявените от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД в производство по чл. 422 ГПК искове за признаване за установено съществуване на вземане за цена на топлинна енергия за същия имот, но за друг период, настоящият състав счита за неоснователно. Съгласно чл. 299 от ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго. Според чл. 298, ал. 1 от ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. В конкретния случай приложеното решение, на което ответникът се позовава, е постановено по спор между същите страни, но за друг период, поради което предметът на делото не е идентичен и не са налице предпоставките на чл. 299 ГПК, като мотивите на съдебно състав, който е разрешил спора не са обвързващи по смисъла на чл. 298, ал. 3 ГПК.

2

Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.

1 ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че ответникът по иска е потребител на топлинна енергия, че сградата, където е имотът e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, изпадането на длъжника в забава, размера на обезщетението за забава. В тежест на ищеца е с оглед наведените твърдения, от които произтича качеството на потребител на ТЕ на ответника е да установи, че имотът е собствен на ответника или същият има качеството на потребител на ТЕ на друго предвидено в закона основание. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

В настоящия случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, както безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че към правоотношението са приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на посочената дата, количеството и стойността на топлинната енергия, изготвяне на фактурите и тяхното оповестяване по реда, предвиден в ОУ.

Спорно по делото е установява ли се качеството на потребител на ТЕ за ответника при оспорени по реда на чл. 193 от ГПК заверени по реда на чл. 183, ал. 1, изр. първо от ГПК преписи от документи – договор № 787/30.10.2001 г. за извършване на услугата дялово разпределение за сграда в режим на етажна собственост с адрес в гр. София, бул. „... и Протокол от 12.10.2001 г. от ОС на ЕС ведно със списък на етажните собственици, които впоследствие са изключени от доказателствата по делото с определение от 01.07.2026 г., и липса на спор относно факта, че ответникът е придобил собствеността върху апартамент, находящ се в гр. София, жилищна сграда на бул. „..., ет. 2 по силата на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 13, том III, рег. № 6556, дело № 369 от 26.11.2012 г.

В случая ищецът изрично оспорва обстоятелството, че имотът, който е придобил е топлоснабден, като в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че сградата, където е имотът e топлофицирана. За установяване на соченото обстоятелство в предвидения срок по чл. 146, ал. 3, изр. второ от ГПК по делото не са ангажирани други доказателства, освен изключените преписи от документи – договор № 787/30.10.2001 г. за извършване на услугата дялово разпределение за сграда в режим на етажна собственост с адрес в гр. София, бул. „... и Протокол от 12.10.2001 г. от ОС на ЕС ведно със списък на етажните собственици, доколкото поисканата техническа експертиза е за установяване на количеството и стойността на топлинната енергия, заплащането на която ищецът търси, които ответникът не е оспорил, а част от формулираните въпроси касаят установяване годността на общ топломер и ежемесечни отчети по общ топломер, които 3 писмени доказателства не са представени и приети по делото. Ето защо, тъй като по настоящото дело не се установява пълно и главно, че сградата, където е имотът на ответника е топлофицирана, защото всички документи в тази връзка с изключени, а представените впоследствие не са приети като преклудирани, предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

За пълнота следва да се отбележи, че дори да се приеме, че имотът е топлофициран и стойността на главницата за топлинна енергия и за дялово разпределение се дължи, акцесорната претенция за обезщетение за забава в размер на законната лихва е неоснователна, тъй като независимо, че сумата за главница за топлинна енергия и дялово разпределение се фактурират общо съгласно чл. 22 от ОУ, в клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия от 2016 г. е предвидено правото на продавача да начисли и получи обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията за топлинна енергия по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в срока по, ал. 2, от деня на забавата до момента на заплащане на дължимата сума за топлинна енергия, съобразно практиката по тълкуване на ОУ на ищеца. По делото не е установена предпоставката за поставянето на длъжника в забава, по отношение на задължението за цената на услугата дялово разпределение, фактурирана по реда на чл. 22, във вр, с чл.33, ал. 1 и ал. 2 от приложимите ОУ от 2016 г. ежемесечно, поради което претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за посочения период върху главницата за дяловото разпределение в размер на 10,68 лева е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

По отношение на разноските:

При този изход на спора разноски не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 от ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.

„Ястребец“ № 23 Б, срещу Д. Д. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ул. ... 3, искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 687,22 лева - главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул. „..., аб.

№ 12856, за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 17.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 104,03 лева представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2022 г. до 01.07.2024 г., 43,16 лева главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 17.07.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата 10,68 лева мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 15.08.2021 г. до 01.07.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 22.08.2024 г. по ч.гр. дело № 43449/2024 г. по 4 описа на СРС, III ГО, 87 състав.

Решението е постановено при участието на „ДАЛСИЯ“ ООД, ЕИК 041029500, като трето лице помагач на страната на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5