Решение № 243 от 17.02.2026, Административен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 243

Ловеч, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ловеч - II тричленен състав, в съдебно заседание на трети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ГЕОРГИ ХРИСТОВ

Членове:

МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ

ДАНИЕЛА РАДЕВА

При секретар ТАТЯНА ТОТЕВА като разгледа докладваното от съдия МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ канд № 20257130600215 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба (озаглавена въззивно възражение) от И. Х. Д. от с. Дебнево, област Ловеч срещу Решение № 25/28.03.2025г. на Троянския районен съд, постановено по Административно наказателно дело № 222/2024 г.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и липса на извършено нарушение, поради което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание касационният жалбоподател лично и чрез пълномощник адв. С. С. поддържа жалбата. Претендира присъждане на направените разноски.

Ответникът по делото - Директор на Регионална дирекция по горите (РДГ) гр. Ловеч в съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт Прунова оспорва жалбата. Поддържа изцяло подаденото писмено възражение. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на осемдесет евро. Прави възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение на другата страна с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Окръжна прокуратура Ловеч – редовно уведомена, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Административен съд Ловеч, втори тричленен състав намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Троянският районен съд (ТРС) е потвърдил наказателно постановление (НП) № 239/15.08.2024 г. на Директора на РДГ гр. Ловеч, с което на И. Х. Д. за нарушение на чл. 104, ал.1,т.5 от Закона за горите (ЗГ) е наложено административно наказание глоба в размер на петстотин лева и за нарушение на чл. 108, ал.1, т.1 от същия закон е наложено административно наказание глоба в размер на петстотин лева. С решението е осъден И. Х. Д. да заплати на РДГ гр. Ловеч сумата от сто и петдесет лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд е приел от фактическа страна, че И. Х. Д. на 05.04.2024 г. в 11:45 часа в землището на с. Дебнево, Община Троян, отдел 284, подотдел „а“, държавна горска територия, на място с географски координати:42.944236-северна ширина и 24.814285-източна дължина в непосредствена близост до асфалтов път с.Дебнево-с.Велчево е добил с моторен трион „Щил MS-362“ пет броя дървета от акация или общо 0.8 куб.м. немаркирани с контролна горска марка и без издадено разрешително за сеч.

За да потвърди обжалваното НП, ТРС е приел за безспорно установено, че Д. е извършил административното нарушение, за което е наказан. Съставеният АУАН отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а издаденото НП съдържа данните, визирани в чл. 57 от ЗАНН. Административно наказващият орган (АНО) е наложил глоба в минимален размер по петстотин лева за всяко констатирано нарушение, като по този начин тя е адекватна и ще изиграе своята превантивна роля. Прието е, че не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Решението е правилно.

Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, осигуряващ обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Извършеното от Д. административно нарушение е безспорно доказано с писмените доказателства, съдържащи се в административно наказателната преписка, както и с показанията на разпитаните по делото свидетели.

При категоричната установеност на нарушението и неговия автор, основателно касационния жалбоподател е бил санкциониран по законовите текстове на чл. 108, ал.1,т.1 и ч. 104,ал.1,т.5 от ЗГ.

АНО правилно и законосъобразно, съобразявайки разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН е наложил на Д. две отделни административни наказания на основание чл. 266, ал.1, предл. 1-во от ЗГ, тъй като с едно деяние той е осъществил съставите на две отделни административни нарушения.

Извършеното административно нарушение не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, както правилно и с подробни мотиви е приел ТРС.

Правилно ТРС е приел, че при определяне размера на санкциите са били съобразени всички обстоятелства, съобразно разпоредбата на чл. 27, ал.2 от ЗАНН, като са били наложени глоби в размер на предвидения от закона минимален размер и по този начин те ще имат превантивна роля.

Твърденията и възраженията в касационната жалба (озаглавена въззивно възражение) са неоснователни.

Неоснователно е и основното възражение на касационния жалбоподател, изразено от неговия пълномощник в проведеното публично съдебно заседание, че с оглед мястото на извършване на нарушението е следвало АУАН и НП да бъдат издадени от органите на Агенция „Пътна инфраструктура“, а не от РДГ. Това възражение е правено и в производството пред ТРС, който след като е изискал справка от АПИ, ОУ-Ловеч за процесната отсечка от пътя между с. Дебнево и с.Велчево е анализирал същата и е отхвърлил възражението с мотиви, които се споделят от касационната инстанция.

С оглед изложеното касационната жалба е неоснователна. Оспореното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. То не страда от пороци, представляващи касационни отменителни основания, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на производството следва да се присъдят направените разноски от ответника в производството пред настоящата инстанция за юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд Ловеч, първи тричленен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 25/28.03.2025г. на Троянския районен съд, постановено по Административно наказателно дело № 222/2024 г.

ОСЪЖДА И. Х. Д. от с. Дебнево, област Ловеч да заплати на Регионална дирекция по горите гр. Ловеч сумата от 80 (осемдесет) евро разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: