Решение № 169 от 05.05.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. П., 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20255200500179 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Панагюрски районен съд № 156 от 24.10.2024г. постановено по гр.д.№20235230100659 по описа на същия съд за 2023г. E ОСЪДЕН на основание чл. 410, ал.1, т. 1 КЗ, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД ответника М. Я. М., ЕГН: ********** от гр. П., ул. „К. Б.*" №**, ДА ЗАПЛАТИ на ДЗИ - Общо застраховане ЕАД, ЕИК: 121718407, със седалище и адрес на управление гр. С., район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б, сумата 1598, 86 лв. /хиляда петстотин деветдесет и осем лева и 86 ст./ - регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” за вреди от ПТП, настъпило на 25.10.2018 г. в гр. П., ведно със законната лихва, считано от 16.06.2023г. до изплащане на вземането.

ОТХВЪРЛЕН Е иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на М. Я. М., ЕГН: ********** от гр. П., ул. „К. Б.*" №**, да заплати на ДЗИ Общо застраховане ЕАД, ЕИК: 121718407, със седалище и адрес на 1 управление гр. С., район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б, мораторна лихва в размер на 668,41 лв. за периода 03.05.2019г. - 15.06.2023г. върху сумата от 1598,86 лв.

ОСЪДЕН Е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М. Я. М., ЕГН: ********** от гр. П., ул. „К. Б.*" №**, да заплати на ДЗИ - Общо застраховане ЕАД, ЕИК:

121718407, със седалище и адрес на управление гр. С., район „Триадица“, бул.

„Витоша“ № 89Б, разноски по гр. д. 659/2023г. на Районен съд - П. в размер на 958,24 лв.

ОСЪДЕН Е на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът ДЗИ - Общо застраховане ЕАД, ЕИК- 121718407, със седалище и адрес на управление гр.

С., район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б, да заплати на М. Я. М., ЕГН:

********** от гр. П., ул. „К. Б.*" №** разноски по гр. д. 659/2023г. на Районен съд - П. в размер на 147,40 лв.

Решението се обжалва и от двете страни в производството в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК.

Жалбоподателят ищец ДЗИ-Общо Застраховане ЕАД, ЕИК

121718407 чрез пълномощника си адв С. М. от Адвокатско дружество“ М.“ гр.Пловдив обжалва решението в неговите отхвърлителни части с въззивна жалба с вх.№5779 от 13.11.2024г. .-в частта, с която е отхвърлен предявеният от „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК 121718407 иск с правно основание чл. 86, ал. 1 33Д за осъждане на М. Я. М., ЕГН ********** да заплати мораторна лихва в размер на 668,41 лева за периода 03.05.2019 г. до 15.06.2023 г. върху сумата от 1598,86 лева, както и в частта, с която „ДЗИОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121718407 на основание чл. 78, ал. З ГПК е осъдено да заплати на М. Я. М., ЕГН ********** разноски в размер на 147,40лв. Твърди се,че в обжалваната част решението е неправилно поради необоснованост; че в резултат на несъответствието на фактическите и правни изводи на съда със събрания по делото доказателствен материал, неправилно е бил приложен и материалният закон и че неправилно съдът е приел, че няма надлежно връчена регресна покана, с която ответникът да е бил поставен в забава за плащане на главничното задължение. Твърди се, че съгласно представената регресна покана с изх.№ 92-295 от 10.04.2019 г. , същата е изготвена, подписана и изпратена във времеви момент, към който делинквентът М. Я. М., ЕГН ********* все още не е бил навършил 2 гражданско пълнолетие; че към датата на изходиране на регресната покана 10.04.2019г., М. Я. М.,ЕГН********** е бил непълнолетен, а непълнолетните извършват действия със съдействието на родителите си. Цитират се чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Закона за лицата и семейството „Лицата от 14 години до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни. Те извършват правни действия със съгласието на техните родители.“, както и че разпоредбата на чл. 2 от същия закон повелява, че „С навършване на 18-годишна възраст лицата стават пълнолетни и напълно способни чрез своите действия да придобиват права и да се задължават. Като до този момент те участват в гражданските правоотношения със съдействието на своите родители. С това жалбоподателят мотивира тезата си защо и регресната покана е била оформена до родителите на М. Я. М., тъй като той самият не е разполагал с пълноценна гражданска правоспособност към онзи момент. Анализира се текста и целта на регресната покана да се получи възстановяване на платено обезщетение за лично извършеното от М. Я. М. деяние. Допълва се, че по аргумент за противното, ако волята на застрахователя е била той да търси лична отговорност от други лица, на лично за тях основание, то те са щели да бъдат посочени поименно, а не в качеството им на родители. Акцентира, че е ясна и недвусмислена волята на „ДЗИ-ОЗ" ЕАД при адресиране на регресната покана-тя да бъде за личното вредоносно поведение на М. Я. М., който да я получи чрез родителите си, доколкото към 10.04.2019 г. същият все още е бил непълнолетен. Допълва, че при граматическо тълкуване на текста на регресната покана се установява, че навсякъде в текста е употребена учтива форма „Вие/Ви", а не множествено число „“вие“ като допълнителна индиция за волята на ищеца да насочи претенцията си към делинквента- в първо лице, единствено число, учтива форма на обръщение, а не към родителите му ( тъй като не е употребено първо лице, множествено число). Заключава, че с поканата е ангажирана личната отговорност на М. Я. М.; че текстът е насочен лично към него, в единствено число, учтива форма и че единствено за целите на получаването и с оглед непълнолетието му родителите са използвани за обезпечаване на предвиденото в закона съдействие, което дължат на непълнолетните си деца.

На следващо място, се сочи, че от приложената към поканата обратна разписка/известие за доставяне, че тя е била редовно връчена на адреса в град П., ул. „К. Б.*" №**, на лице от домашните - дядо, което има право да я приеме със задължение да предаде; че Поканата е адресирана чрез родителите на делинквента, с текст ясно насочен лично към него самия, за лично негово вредоносно поведение. Връчена е редовно, на лице, което има право да я 3 получи; че във времевия интервал от получаването на регресната покана до депозиране на исковата молба в съда не е последвало плащане на претендираната с регресната покана сума, поради което жалбоподателят счита, че има основание да се приеме, че претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размера на мораторната лихва от 668,41 лева, начислена за периода от 03.05.2019 г. до 15.06.2023 г. върху сумата от 1598,86 лева, е основателна и е следвало да бъде уважена с постановеното от Районен съд - П. решение. Моли да се отмени решението на Районен съд-П., в обжалваната отхвърлителна част и да се постанови друго, с което да се уважи претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размера на мораторната лихва от 668,41 лева, начислена за периода от 03.05.2019г. до 15.06.2023 г. върху сумата от 1598,86 лева, като основателна и доказана и да се присъдят на дружеството сторените съдебни разноски в двете съдебни инстанции.

Няма постъпил отговор на въззивната жалба на ищеца от насрещната по спора страна в срока по чл.263 ал.1 от ГПК.

Жалбоподателят ответник М. Я. М., ЕГН-********** чрез пълномощника си адв.М. от АК-П. обжалва решение №156 от 24.10.2024г. на РС-П. по гр.д.№659/ 2023г. по описа на същия съд, с въззивна жалба вх.№ 5713 от 11.11.2024г. в неговите осъдителни части като неправилно, поради противоречие с материалния и процесуалния закон, като обжалва същото изцяло. Твърди се, че първоинстанционният съд е уважил предявените срещу М. Я. М. искове, при неправилно прилагане на материалния закон, съществени процесуални нарушения, при неправилна оценка на събрания доказателствен материал, както и неправилна интерпретация на същия и че от приетите по делото доказателства било видно, че предявените срещу ищеца М. искове са неоснователни и недоказани.

На първо място жалбоподателят твърди, че в първоинстанционното производство, съдът неправилно приел, че той е процесуално легитимирана страна. Акцентира се, че още с отговора на искова молба е посочено, че доколкото процесният инцидент е станал с непълнолетно дете, което по смисъла на закона е неспособно, не може да се търси виновно поведение за неговите действия. Твърди, че вината изразява психическото отношение на правонарушител към проявено от него противоправно действие или бездействие и към настъпил вредоносен резултат; че тя предполага деецът да може да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си.; че не е виновно поведението на такива лица, които не са способни да съзнават причинната връзка между своите действия или бездействия и вредоносния резултат, както и обществената запретеност на своето поведение. Допълва, че разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от 33Д е категорична, че родителите и осиновителите, които упражняват родителските права, отговарят за вредите, причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях; Че настоящата хипотеза е именно такава.

Допълва се, че дори да се приеме, че непълнолетните лица могат да носят деликтна отговорност, както е приел съда , в конкретиката на казуса следва да се има предвид че деликтоотговорността на непълнолетните се осъществява чрез и за сметка на законните им представители. Посочва, че това заключение е подкрепено, рег argumentum а contario, от факта че едно непълнолетно лице е процесуално нелегитимирано самостоятелно да предяви претенция пред съда, в случаите, в които е понесло вреди от деликт, а процесуално легитимирани са законните му представители, действащи от негово име и за негова сметка., и че същата е и обратната хипотеза - когато непълнолетното е делинквент. В този смисъл, жалбоподателят заключава, че предявените искове са насочени срещу лице, за което не е налице процесуална легитимация и съдът неправилно е разгледал така предявените искове.

На следващо място, счита, че неправилно и незаконосъобразно съдът 4 приел, че в конкретния случай, по делото е доказано настъпилото събитие да представлява покрит риск по договор „Каско+” сключен между ищеца и собственика на увреденото лице; Че договорът за застраховка „Каско“ на МПС е двустранен, възмезден, консенсуален, формален договор и че той е единственото основание, на което може да възникне застрахователно правоотношение между застрахователя и собственика на процесното МПС.

Допълва, че за да се сключи този договор е необходимо да се спази определена от закона форма - писмена, и договорът да съдържа определени реквизити, като следва да е постигнато съгласие между страните по съществените му елементи; че за да бъде валидно сключен договор за застраховка „Каско” и да прояви той своето действие, следва освен да е попълнена формата за сключване и да е подписана от двете страни, да бъде заплатена застрахователната премия или първата вноска от нея, както и да бъдат изпълнени всички уговорки между страните съдържащи се в Общите условия към застрахователния договор; че законовите разпоредби Кодекса за застраховането ясно и недвусмислено изискват в Общите условия към застраховката да бъдат определени покритите рискове и изключенията от покритие, както и задълженията на застрахования.

В тази връзка се акцентира, че в конкретния случай в производството пред първата инстанция ищецът е представил по делото Застрахователна полица по застраховка „каско” за процесния лек автомобил. Твърди се, че По делото нито като приложение към исковата молба, нито до настъпване на процесуалната преклузия в производството ищецът е представил Общи условия по процесния застрахователен договор, неразделна част от същия. С горното, обективно по делото, нито съдът, нито ответната страна може да направи реална и аргументирана преценка, базирана на годни доказателства, че процесното събитие представлява покрит по застраховката риск, дали същото е уговорено между страните като изключение от покритието, а застрахователят е платил по изключение /ех gratia/, изпълнени ли са или не договорните задължения на страните по договора. Счита, че изложеното е от съществена важност, както за преценката, относно факта, дали извършеното плащане от застрахователя е сторено на годно правно основание, така и с оглед защитата на правата и интересите на ответника. Акцентира, че неустановяването с надлежни доказателства, че ищцовото дружество е изплатило застрахователно обезщетение, съобразно уговореното в договора, а именно настъпването на покрит застрахователен риск, влече след себе си неустановеност и на претендираното спрямо ответника по иска регресно вземане. Или недоказано е останало възникването на регресното право на застрахователя спрямо М. Я. М., доколкото ищецът в производството категорично не установил, че настъпилото събитие, предмет на производството попада в обхвата на покритите по застрахователния договор рискове.