Решение № 2174 от 09.04.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 6603/2022
- Вид
- Решение № 2174
- Подписан
- 09.04.2025
- В сила
- 09.04.2025
- Състав
- Анелия Маркова, ГЕОРГИ СТОЕВ, Пепа Маринова-Тонева
Цитирани разпоредби
- чл. 195, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1, пр. I · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 120 · Закон за енергетиката
- чл. 21, т. 9 · Закон за енергетиката
- чл. 83, ал. 1, т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 97 · Закон за енергетиката
- чл. 98а · Закон за енергетиката
- чл. 98а, ал. 2, т. 5 · Закон за енергетиката
- чл. 98а, ал. 2, т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 183 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 2174 гр. София, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове:
Пепа Маринова-Тонева
ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Въззивно гражданско дело № 20221100506603 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
С Решение № 3298/12.04.2022 г., постановено по гр.д. № 25676/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 113 състав, е уважен предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр, чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ вр. 48, ал. 2 вр. чл. 51 ПИКЕЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3954,68 лева, представляваща стойността на дължимата електроенергия, установена в констативни протоколи от 22.11.2017г., 31.01.2018г., 11.01.2018г. и 03.08.2018г., представляващи случаи на неизмерена електрическа енергия за обект, с абонатен номер №*******, находящ се на адрес гр. София, ул.******* (*******), № 46, ведно със законна лихва от 27.11.2020 г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 1028,83 лв., начислена за периода от 9.12.2017 г. до 18.11.2020 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 59250/2020 г. по описа на СРС, 113 състав Производството е образувано по въззивна жалба № 86866/29.04.2022 г., подадена от ответника, с която е обжалвано първоинстанционното решение изцяло. Въззивникът навежда оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон. Претендира разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца, с който се 1 излагат доводи за нейната неоснователност и недоказаност. Моли да се постанови решение, с което да се отхвърли въззивната жалба, респективно да се потвърди първоинстанционния акт, и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По основателността на иска.
Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Предмет на въззивното производство е притезанието на ищеца с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр, чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ вр. 48, ал. 1, т. 2 б. „а“ вр. чл. 51 ПИКЕЕ (отм.) 1) за сумата от 3954,68 лева,, представляваща стойността на неотчетеното количество електрически енергия за периода от 23.11.2017 г. до 11.01.2018 г., начислена по фактура № 0195544195/24.11.2017 г., издадена въз основа на Констативен протокол № 1014200/ 22.11.2017 г.; Констативен протокол № 1627/11.01.2018 г.; Констативен протокол № 1627/31.01.2018 г. и Констативен протокол № 1627/03.08.2018 г. за недвижим имот с абонатен номер №*******, находящ се на адрес гр. София, ул.******* (*******), № 46, ведно със законна лихва от 27.11.2020 г. до изплащане на вземането, 2) както и мораторна лихва в размер на 1028,83 лв., начислена за периода от 9.12.2017 г. до 18.11.2020 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 59250/2020 г. по описа на СРС, 113 състав.
Доставката на електрическа енергия от обществения доставчик на битови и небитови крайни клиенти за обекти на ниво ниско напрежение, които не са избрали друг доставчик съгласно чл. 97 и чл. 98а от ЗЕ се осъществява при публично известни общи условия, предложени от доставчика и одобрени от КЕВР и по регулирани от комисията цени.
Писмена форма на договора за доставка на електрическа енергия не е предвидена. Не е необходимо и изрично приемане на Общите условия от потребителите, но при несъгласие от потребителя, той има право на писмено възражение и предложение до доставчика за 2 специални условия. Електрическата енергия съгласно чл. 110, ал. 2 от ЗС е движима вещ и един от индивидуализиращите й белези, при така предявен иск, е количеството й. Това количество се измерва със средства за търговско измерване и те съгласно чл. 120 от ЗЕ са собственост на разпределителното или на преносното предприятие. Тази уредба законодателя провежда последователно и с разпоредбата на чл. 28 и на чл. 29, ал. 5 от Наредба № 6/2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи. Само по изключение потребителят може да е собственик на уредите за търговско измерване. Тези изключения са подробно уредени в ЗЕ и Наредба № 6/2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи.
Съдът приема, че доколкото по делото не се спори, а и от събраните по делото доказателства, се установява, че ищецът е обществен доставчик на електроенергия и то за територия, в чийто обхват попада процесния имот.
Съдът приема, че по делото е установено, че ответникът е потребител на електроенергия в процесния имот и период. Това обстоятелство е признато в отговора на исковата молба.
Доколкото по делото няма твърдения и доказателства ответникът в предвидения от закона срок да е заявил, че не е съгласен с Общите условия на ответника и да е внесъл при него заявление, в което да предложи специални условия, то съдът приема, че ищецът е потребител на електроенергия в процесния имот, както и че ответникът доставя на ищеца електроенергия в него, като страните са обвързани от договор при Общи условия, одобрени от ДКЕВР и при регулирани цени на електроенергията.
По делото е установено, че ответникът не е собственик на уредите за търговско измерване на потребената електроенергия. Собственик в случая е "ЧЕЗ Електро България"АД. Негово е задължението да поддържа същите в изправност съобразно разпоредбите на гражданския закон, а и в частност на ЗЕ и на ОУ. Негово задължение е било и да извършва съответните действия с оглед установяване на конкретно потребено количество енергия.
Разпоредбата на чл. 47, ал. 5 от ПИКЕЕ (отм.) предвижда възможност в полза на ищеца за корекция на сметките при констатирано/и/: а) несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско измерване с нормираните, б) нарушения в целостта и/или функционалността на измервателната система, в) добавяне на чужд за системата елемент- и трите, установени при проверката, извършена по реда на чл.
47 ПИКЕЕ.
В чл. 48 от ПИКЕЕ, ДКЕВР е предвидила при липса на средство за търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологична проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа да изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа 3 на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни, като при наличие на точен измерител количеството преминала електрическа енергия се изчислява като функция на измерителя, като се отчита класът на точност на средството за търговско измерване /т. 1. а./, а при липса на точен измерител количеството електрическа енергия се изчислява като една трета от максималния ток на средството за търговско измерване при всекидневно осемчасово ползване на електрическа енергия от клиента, а при липса на средство за търговско измерване корекцията се изчислява на базата на половината от пропусквателната способност на присъединителните съоръжения /кабели, проводници/, свързващи инсталацията на клиента с разпределителната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване /т. 1. б./.
Разпоредбата на чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ сочи, че когато при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване, корекцията по ал. 1 се извършва само въз основа на констативен протокол за установяване намесата в измервателната система, който отговаря на изискванията по чл. 47 и е съставен в присъствието на органите на полицията.
Следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че с решение № 1500 от 06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на ВАС на РБ., петчленен състав-І колегия е отменил ПИКЕЕ, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на ДКЕВР, обнародвани в ДВ, брой 98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от този акт. С решение от 08.11.2018 г. по адм. дело № 4785/2018 г. на ВАС на Р Б. -Петчленен състав-І колегия е оставено с сила решение № 2315 от 21.02.2018 г. по адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС, четвърто отделение, с което са отменени чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ. По повод на това решение и на основание чл. 195, ал. 1 от АПК, отмяната на подзаконов нормативен акт или на отделни разпоредби от него има действие ex nunc-от момента на влизане в сила на съдебното решение и за в бъдеще, т. е. цитираните норми са действащи за процесния период.
С изменението на ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г. / е изрично предвидена възможността за провеждане корекционна процедура. "Корекцията" има отношение към измерването на ел. енергията и е специфичен способ за допълнително установяване и измерване на доставено количество ел. енергия. Спецификата на допълнителното измерване и коригиране на доставената ел. енергия се налага от спецификата на "вещта", която се продава - ел. енергия.
С решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на ВКС, ТК, І отделение, постановено по реда на чл. 290 ГК е уеднаквена противоречивата практиката на съдилищата. При произнасянето си състава на ВКС е изложил съображения и е дал отговор, че със ЗИД на Закона за енергетиката/ДВ бр. 54/12 /в сила от 17.07.2012 г. / е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил задълженията си почл. 98 а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, при предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на 4 неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия.
В решение № 118 от 18.09.2017 г. по гр. д. № 961/2016 г. на ВКС на Р Б., постановено по реда на чл. 290 ГПК е посочено, че съставът споделя приетото в решение № 111 от 17.07.2015 г. по т. д. 1650/2014 г. на ВКС, ТК, І т. о. и приема, че по силата на чл. 83, ал. 1, т.
6 и чл. 98а, ал. 2, т. 5 ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / за периода след влизане в сила на ПИКЕЕ е предвидено законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите, само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия.
Уредената в ПИКЕЕ корекционна процедура се отнася за случаите, при които липсва средство за търговско измерване; при които при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата /чл.