Решение № 2669 от 12.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2669 гр. София, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20231110120736 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Дял Първи от ГПК.

Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД, против Е. И. З. и Т. И. З., в качеството им на наследници С. И. З. и Е. И. З., кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в следния порядък:

- за осъждане на ответника Т. И. З. да заплати на ищеца сумата от 553,83 лева, представляваща 1/2 част от стойността представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., както и сума о т 11,71 лева, представляваща 1/2 част от стойността на услугата дялово разпределение на имота, находящ се на адрес: гр. София, обл. София, общ. Младост, ж.к. „Младост-2“, бл. 208, вх. 3, ет. 12, ап. 83, аб. № 145898 за периода от м.03.2020 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда (21.04.2023 г.) до окончателното плащане на вземането; сумата от 98,98 лв., представляваща мораторна лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 29.03.2023 г., както и сумата от 2,87 лв. – мораторна лихва за забава в плащането на главницата за дялово разпределение за периода от 16.05.2020 г. до 29.03.2023 г.;

- за осъждане на ответника Е. И. З. да заплати на ищеца сумата от 553,83 лева, представляваща 1/2 част от стойността представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., както и сума о т 11,70 лева, представляваща 1/2 част от стойността на услугата дялово разпределение на имота, находящ се на адрес: гр. София, обл. София, общ. Младост, ж.к. „Младост-2“, бл. 208, вх. 3, ет. 12, ап. 83, аб. № 145898 за периода от м.03.2020 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда (21.04.2023 г.) до окончателното плащане на вземането; сумата от 98,99 лв., представляваща мораторна лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 29.03.2023 1 г., както и сумата от 2,87 лв. – мораторна лихва за забава в плащането на главницата за дялово разпределение за периода от 16.05.2020 г. до 29.03.2023 г.

Ищецът твърди, че всеки от ответниците бил клиент на топлинна енергия за битови нужди, като собственик на жилище в сграда – етажна собственост – топлоснабден имот, присъединен към абонатна станция. Сочи, че е доставил топлинна енергия по силата на Общи условия, приети на основание Закона за енергетиката за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г., като ответникът използвал същата за процесния период. Твърди, че не е заплатена дължимата цена за доставена топлинна енергия, както и услугата дялово разпределение за посоченият период, ведно с обезщетения за забава. При тези съображения, намира исковете си за доказани, както по основание, така и по размер и в този смисъл моли същите да бъдат в цялост уважени.

Претендират се и съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът Е. И. З. не е подала отговор на исковата молба в срока, установен в чл. 131 ГПК, а и до настоящия момент.

В отговора на ответника Т. И. З., подаден чрез адв. Т. – назначен на ответника процесуален представител по реда на ЗПП, се сочи, че от депозирана от ищеца справка от 12.03.2025 г. било видно, че размерът на непогасеното задължение за процесния имот към дата 31.08.2023 г. възлиза на 774, 60 лв., т.е. по-малка сума от претендираната в настоящото производство. Счита, че е допусната грешка при изчисленията от ищеца. На следващо място – навежда, че след смъртта на титуляра на партидата, наследницата З. не е уведомявана за дълга, не й били пращани покани, извлечения и съобщение, т.е. същата не е имала представа, че дължи на топлопреносното предприятие. Моли исковете спрямо нея да бъдат отхврълени.

Третото лице – помагач на ищеца не взема отношение по същество на спора.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, в светлината на правилата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобР. от комисията, като по силата на ал. 2 одобР. те общи условия се 2 публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

От приложения в електрофотографско копие по делото договор за държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 08.07.1991 г. се установява, че купувач на процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к.

„Младост-2“, апартамент № 82, на 12-тия етаж, в жилищна сграда – блок № 208, е лицето Иван И. З..

По делото е представено препис-извлечение от акт за смърт № 41/12.01.2001 г. на Иван И. З., починал на 12.01.2001 г., който съгласно същия документ оставил за свои законни наследници своите четири деца: Т. И. З., С. И. З., Е. И. З. и Е. И. З..

От представено по делото удостоверение за наследници на починалата на 23.11.2014 г. С. И. З. се установява, че същата е оставила за свои наследници по закон двете си сестри Тодора И. З. и Е. И. З..

От представено по делото удостоверение за наследници на починалия на 16.05.2022 г. Е. И. З. се установява, че същият е оставил за свои наследници по закон двете си сестри Тодора И. З. и Е. И. З..

Ерго ответниците Т. и Е. З.и се легитимират като собственици на по ½ част от процесния недвижим топлоснабден имот. От качеството им на собственици в посочения обем на процесния обект, следва поначало и качеството им на потребители на ищцовото дружество, респ. на отговарящи за дълговете на този обект всяка в обем от по ½ част.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди 3 се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответната страна да се е възползвала от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответниците топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от "Топлофикация София" АД при спазване нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно Наредба № 16-334 за топлоснабдяването.

Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период.

При кредитиране заключението на СТЕ съдът приема, че разпределението на топлинна енергия на абоната през процесния период е извършено съгласно данните по уредите за дялово разпределение, изравнителните сметки и при спазване на действащите към процесния период нормативни актове за топлоснабдяването.

Вещото лице е посочило, че от приложените по делото документи се установява, че през процесния период дяловото разпределение е извършвано от „Нелбо“ ЕАД. Уточнено е, че ответниците не са ползвали ТЕ за отопление на имота през целия период и такава не им е била начислявана от ищеца, както и не е била начислявана ТЕ, отдадена от сградна инсталация, а само ТЕ за доставка на БГВ. В жилището ответниците не са разполагали с отоплителни тела – радиатори, на които не са монтирали топлинни разпределители и термостатни вентили или казано с други думи радиаторите са демонтирани /затапени/. В помещението баня в процесния имот обаче е имало 1 брой щранг лира, както и 2 броя водомера за отчитане на БГВ. За периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г. потреблението на топла вода е отчитано на база реален отчет на показанията на 1 брой водомер за топла вода, а през периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г. – на база „служебен отчет“ поради „неосигурен достъп“ – брой потребители 1 лице, поради липса на технически изправен и узаконен водомер за топла вода, при нормативно определен разход за денонощие в размер на 140 литра. В резултат на извършените аналитични пресмятания и проверени информационни източници, вещото лице определя, че през процесния период м.05.2019 г. до м.04.2021 г. сумата за потребена ТЕ възлиза на 1107,65 лева или 566,33 евро.