Решение № 20760 от 18.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20760 гр. София, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20231110116913 по описа за 2023 година

Производството е образувано по иск, предявен от „Транскарт Файненшъл сървисис“ АД, ЕИК 131397565, седалище и адрес на управление в гр. София, район „Оборище“, ул.

„Силистра“ № 8, представлявано от Ю.А.С., чрез пълномощника му юр. П.П. против И. С.

Д., ЕГН **********, с адрес в ....

Твърди се в исковата молба, че на 18.07.2013 г. между „Транскарт Файненшъл Сървисис” АД и И. С. Д. е бил сключен Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити, за усвояването на който дружеството е предоставило на клиента платежна карта Transcard Classic, по силата на който на последния е отпуснат револвиращ потребителски кредит в размер до 1 000 лева (хиляда лева). На 16.02.2016 г. е сключен Анекс към Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити, с който максималния размер по договора е бил увеличен до 2 000 лева (две хиляди лева).

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 1 от сключения рамков договор Клиентът заплаща задълженията си по договора в срок до 15-то число на всеки месец, следващ този през който са усвоени суми по кредита. Ако до 15-то число на даден месец не погаси общата сума на всичките си задължения, посочена в последното месечно извлечение, считано от 16- ти на същия месец, формираното салдо по кредита започва да се олихвява с лихва в 18,5% на годишна основа, съгласно чл. 9, ал. 1 от Рамковия договор. В този случай, за да се счита за редовно обслужван кредита, клиентът дължи в срок до 15-то число на всеки месец да издължава минимална погасителна вноска по кредита, посочена в месечно извлечение, което се изпраща на клиента на посочен от него електронен адрес. Минималната погасителна вноска представлява сбор от: непогасеното превишение над договорения максимален размер (лимит) на предоставения кредит, дължимите лихви по посочени в последното месечно извлечение; начислените съгласно ценовата листа на издателяя, но неплатени такси и комисионни, посочени в последното месечно извлечение и 3 % от дължимата за конкретния месец главница. Съгласно чл. 9, ал. 3 от Рамковия договор между страните е уговорено правото на ищцовото дружество едностранно да променя общият разход по кредитите, включително лихвения процент по кредите, таксите и комисионните, свързани с кредите, 1 при условия и по начина, общите условия. Считано от 01.01.2023 г. минималната погасителна вноска включва сбор от: непогасеното превишение над договорения максимален размер на предоставения кредит, дължимите лихви по кредита, посочени в последното извлечение; начислените съгласно ценовата листа на издателя, но неплатени такси и комисионни, посочени в последното месечно извлечение и 1 % от дължимата за я месец главница. Съгласно ценовата листа, която е в сила от 01.01.2023 г. лихвеният процент по кредитите е бил увеличен на 18,9 % за клиентите, ползващи платежна карта Transcard Classic.

В периода след 18.07.2013 г. И. С. Д. е извършвал операции, чрез изпълнението на които е усвоявал суми в рамките на предоставения кредитен лимит. Към момента на депозиране на исковата молба, въз основа на която е образувано настоящето производство ответникът има непогасено задължение за главница по договора в размер на 1 957,50 лева и на договорни такси за периода от 31.03.2020 г. до 28.02.2023 г. Размерът на договорните такси, които не са погасени за периода от 31.03.2020 г. до 28.02.2023 г. е в 1 087,68 лева.

С горните фактически твърдения ищецът обуславя правния си интерес от предявяването на обективно кумулативно съединените осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати сумата от 1 957,50 лв. – главница и сумата от 1 087,68 лв. – договорни лихви за периода от 31.03.2020 г. до 28.02.2023 г.

С исковата молба ищецът представя писмени документи и моли за допускането и назначаването на съдебно – счетоводна експертиза.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск и направените доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, редовно уведомен, не подава отговор на исковата молба.

Ответникът не се явява в открито съдебно заседание и не изпраща представител.

Процесуалната пасивност на ответника мотивира пълномощникът на „Транскарт Файненшъл сървисис“ АД да отправи искане за разглеждане на делото по реда на чл. 238 и сл. от ГПК. С протоколно определение от 18.06.2024 г., съдът допусна развитие на производство по постановяване на неприсъствено решение като прие, че са налице предпоставките на чл. 238 ал. 1 вр. чл. 239 ал. 1 т. 1 и 2 от ГПК – ответникът не е предприел никакви процесуални действия в срока за отговор и в първото съдебно заседание, след като двукратно - с разпореждане № 61551 от 18.05.2023 г. и с определение № 12774 от 24.03.2024 г., изрично са указани неблагоприятните последици от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването в първото по делото съдебно заседание, вкл. и възможността за постановяване на неприсъствено решение.

От друга страна, предявения от „Транскарт Файненшъл сървисис“ АД иск с правно основание чл. 430 ал. 1 от ТЗ, чийто предмет е връщане на предоставена в заем парична сума и заплащане на договорна лихва, са допустим и вероятно основателен с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и представените с нея писмени доказателства.

Съобразно сочените в исковата молбата страни, фактически основания и петитум претенцията е допустима – изхожда от активно процесуално легитимирано юридическо лице против правоспособно физическо лице и от данните по делото не се установява наличието на отрицателни процесуални предпоставки, съществуването на които да е пречка за надлежното упражняване на право на иск.

С исковата молба са представени договор за предоставяне на платежни услуги и общите условия към него. Данните в горепосочените документи установяват възникването на облигационно правоотношение, основано на договор за заем за потребление. Последното е основание ответникът да върне паричните средства, които е усвоил, както и да заплати 2 дължимата договорна лихва. В хода на производство, ответникът не твърди и не установява изпълнение на задължението да погаси паричните задължения по договора за предоставяне на платежни услуги. Гореизложените факти, установени въз основа на данните, съдържащите се в приложените към исковата молба документи, установяват възникване на задължението на ответника да заплати процесните парични суми. В този смисъл, съдът приема, че писмените доказателства сдържат достатъчно данни, които да обосноват вероятната основателност на предявения иск.

Така посочените аргументи, обосноваващи съществуването на процесуалните и материалното условия за постановяване на неприсъствено решение, предпоставят приложението на разпоредбата на чл. 239 ал. 2 от ГПК, поради което настоящия съдебен акт не следва да бъде мотивиран по същество, а осъдителният иск трябва да бъдат уважен единствено въз основа на извода на съда за неговата вероятна основателност, основана на твърденията в исковата молба и представените с нея доказателства.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК и с оглед изхода на производството, в тежест на ответника трябва да бъдат възложени направените от ищеца разноски за заплащане на държавна такса и адвокатски хонорар в общ размер на 488,30 лв.

(четиристотин осемдесет и осем лева и тридесет стотинки).

Водим от горното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА И. С. Д., ЕГН **********, с адрес в ... да заплати на „Транскарт Файненшъл сървисис“ АД, ЕИК 131397565, седалище и адрес на управление в гр. София, район „Оборище“, ул. „Силистра“ № 8, представлявано от Ю.А.С. сумата от 3 045,18 лв.

(три хиляди и четиридесет и пет лева и осемнадесет стотинки), дължима въз основа на рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити, за усвояването на който е предоставена платежна карта Transcard Classic, сключен на 18.07.2013 г., от която а) 1 957,50 лв. (хиляда деветстотин петдесет и седем лева и петдесет стотинки) – главница и сумата от 1 087,68 лв. (хиляда и осемдесет и седем лева и шестдесет и осем стотинки) – договорни лихви за периода от 31.03.2020 г. до 28.02.2023 г., както и сумата от 488,30 лв. (четиристотин осемдесет и осем лева и тридесет стотинки), представляваща направени от ищеца разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3