Решение № 1583 от 29.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1583 гр. София, 29.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско дело № 20221100508856 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по въззивна жалба на Е. С. Н. срещу Решение №20040482/07.06.2022 г., постановено по гр. д. № 36468/2019 г. по описа на СРС, 80-ти състав, с което е отхвърлен искът с правно основание чл. 127а СК, вр. с чл. 76, ал. 9 ЗБЛД, предявен от бащата Е. С. Н. - за заместване съгласието на майката И. Т. Т. за пътуване на детето А.-Н. Е. Н. придружавано от неговия баща или упълномощено от него лице извън пределите на РБългария до държавата Израел и държави-членки на ЕС, без ограничение на броя на пътуванията и тяхната продължителност, за срок от пет години и за заместване съгласието на майката за издаване на паспорт на детето.

Твърди се, че решението е необосновано и неправилно, противоречи на материалния закон и задължителната съдебна практика и е постановено, без да се вземе предвид най-добрият интерес на детето А.-Н. Е. Н.. Изложени са съображения.

Моли се обжалваното решение да бъде отменено изцяло и да се уважат исковите претенции на ищеца въззивник в тяхната пълнота, обективирани в исковата молба, като се замести съгласието на майката за пътуване на детето, придружено от бащата или определено от него лице, извън територията на Република България, до Израел и държавите членки на ЕС, без ограничения на броя на пътуванията и тяхната продължителност за срок от пет години и за 1 издаването на паспорт на детето, респ. преиздаването на паспорт, след изтичане на срока му за валидност, по реда на ЗБЛД.. Претендират се разноски.

Насрещната страна – майката И. Т. Т. е депозирала отговор на въззивната жалба, с който оспорва въззивната жалба и моли за оставянето й без уважение.

Въззивната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становищата на страните, приема за установено следното:

С Решение №20040482/07.06.2022 г., постановено по гр. д. № 36468/2019 г. по описа на СРС, 80 -ти състав, е отхвърлен искът с правно основание чл. 127а СК, вр. чл. 76, ал. 9 ЗБЛД, предявен от бащата Е. С. Н. за заместване съгласието на майката И. Т. Т. за пътуване на детето А.-Н. Е. Н. придружавано от неговия баща или упълномощено от него лице извън пределите на РБългария до държавата Израел и държави-членки на ЕС, без ограничение на броя на пътуванията и тяхната продължителност, за срок от пет години и за заместване съгласието на майката за издаване на паспорт на детето, като неоснователен.

Първоинстанционният съд е посочил в мотивите на решението си, че в гр. София, че не е спорно и че от доказателствата по делото се установява, че с влязло в сила Решение № 3879/28.05.2012 г., постановено по гр. дело № 12375/2011 г. по описа на СГС, IV-ти брачен състав, родителските права по отношение на детето А.-Н. Е. Н. са предоставени за упражняване на майката, а на бащата Е. С. Н. е определен режим за лични контакти с него.

Посочил е също, че между страните не се спори, а и от представена по делото разпечатка от паспорт с № 386600359, се установява, че за детето А.Н. Е. Н. има издаден такъв от дата 20.01.2020 г. със срок на валидност до 20.01.2025 г.

В първата инстанция в откритото съдебно заседание на 24.11.2021 г. е изслушан ищецът Е. Н., който е споделил, че И. Т. отказва да даде декларация за извеждане на А.-Н. в чужбина.

Изложил е съображения, че желае да пътува с дъщеря си единствено с цел туризъм и за да имат възможност неговото семейство и многобройните му роднини в Израел да контактуват с детето, както и че няма интерес трайно да се установява извън територията на РБългария.

Посочил е, че преди завеждане на претенцията пред СРС, е пътувал с А.-Н. и с другата дъщеря на ответницата в Израел, както и че дъщеря му е присъствала на сватбата му през лятото на 2021г.

2

При изслушването й в открито съдебно заседание, проведено на 24.11.2021 г., майката И. Т. е заявила, че няма нищо против бащата да пътува с детето в чужбина за екскурзии, но желае и тя и настоящият й съпруг да могат да пътуват с него и по време на пътуването документите на детето да бъдат в нея. Изразила е своите опасения, че ищецът ще отведе детето в Израел и тъй като тя самата не е израелски гражданин, няма да има правата, които има в Република България. Посочила е, че когато ищецът разполагал с дадено от нея съгласие за период от една година детето да пътува с него в чужбина, ищецът задържал паспорта на детето и не го върнал в продължение на две години под предлог, че не се намирал в него. Изтъкнала е, че нито бабата и дядото по бащина линия, нито който и да е роднина на ищеца от Израел, не е инициирал искане за контакт с детето чрез средства за комуникация, като е уточнила и че не е ограничавала контактите с детето.

В представения пред първата инстанция социален доклад от ДСП – Бургас е отразено, че непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на А.-Н. се полагат от нейната майка и настоящия й съпруг, а бащата има установен режим на лични отношения с нея, като и майката и детето А.-Н. са изразили няколкократно притесненията си, че в случай, че на бащата бъде разрешено да пътува с детето в Израел, същият би могъл да я запише в армията на тази страна. Детето е споделило в хода на социалното проучване, че не желае да пътува с баща си.

По делото пред първата инстанция е постъпил и социален доклад от ДСП - Оборище, в който е посочено, че в хода на разговора с ищеца същият се е определил като по-строг родител в рамките на разумното и смята, че трябва да има правила в отглеждането на детето и то да знае кое му е позволено и кое не. Посочил е, че при последните му разговори с дъщеря му А.-Н. е забелязал, че са много кратки и че същата бързо прекратява разговора.

От показанията на разпитания по делото свидетел пред първата инстанция в открито съдебно заседание на 26.10.2020 г. - Хершковиц Ашел Аншел, е установено, че ищецът често пътува до Израел и че там има деца и родители, като отсяда при роднините си по време на престоя си в страната.

Свидетелят е посочил, че в Израел има тригодишна военна служба за жени и мъже и това е традиция в тази страна, макар да няма необходимост от нея.

Споделил е, че има преки наблюдения върху отношенията между А. и нейния баща, като двамата много се обичат, имат силна връзка помежду си, а детето има и фантастични отношения с роднините на нейния баща и те изпитват взаимна радост при общите им срещи.

Пред първата инстанция, в открито съдебно заседание на 16.03.2022 г., на чл. 15 от ЗЗДет, е изслушано детето А. – Н., което е споделило, че не желае да пътува сама с баща си в чужбина, като е посочило и случаи, при които по време на почивка с баща си, последният й е взимал телефона няколко пъти и не й е позволявал да се свърже с майка си, като след това й го е връщал, след като тя самата е настоявала да й го върне. Казала е, че й 3 харесва да пътува с баща си в чужбина, но сега я е страх, защото имало случаи баща й да й вземе телефона и да не й даде да се обади на майка си.

Посочила е, че не иска да пътува с баща си и поради това, че всеки път, когато е бил с нея, той е показвал, че иска тя да влезе в армията, където са били и двете й сестри по бащина линия. Посочила е също, че е била с баща си в Израел един път, когато е била на петгодишна възраст, както и че я е страх и се притеснява да пътува с него в Израел, тъй като е чувала и чела, че там има войни непрекъснато.

За да постанови решението си, Софийският районен съд е посочил, че съгласно чл. 127а от СК, спорът между родителите за пътувания на децата им в чужбина и за издаването на необходимите лични документи за това се решава от съда по настоящ адрес на децата. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл. 76, т. 9 от ЗБЛД, може да не се разреши напускането на страната на малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители, като при разногласие между родителите спорът се решава по реда на чл.127а от СК.

Посочил е, че въпросът, свързан с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това при разногласие на родителите, е от категорията на спорна съдебна администрация, при решаването на който съдът прави преценка за целесъобразност, както и че в производството по спорна съдебна администрация по реда на чл. 127а от СК, съдът не е обвързан от формулираното от молителя искане относно брой пътувания, период от време и определени държави. Изложил е, че в рамките на заявеното искане с молбата по чл. 127а от СК съдът разполага с власт да разреши конкретни пътувания в период от време, различен от първоначално заявения, и до определени държави, част от поисканите с молбата, или да разреши неограничен брой пътувания, но до определени държави, както и че водещи и най-важни при решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител за пътуване в чужбина са интересите на детето, като в този смисъл е цитирал Решение № 403/29.02.2016 г., по гр. д. № 6903/2014 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 86/13.09.2016 г., по дело № 4685/2015 на ВКС, IV ГО, и др./. Посочил е, че в мотивите на Тълкувателно решение № 1/2016 г., по т. д. № 1/2016 г., върховната съдебна инстанция застъпва становището, че ограниченията при пътуване на ненавършилото пълнолетие дете следва да се определят в резултат на пълно и задълбочено изследване на отношенията между родителите и децата и на отражението на промяната върху интересите на детето /напр. от стабилност и сигурност, от близка връзка с родителя, при когото детето живее, но и от разумен режим на лични отношения с другия родител и неговото семейство и др./, като интересите на детето следва да се обсъдят и от гледна точка на въздействието на планираната промяна в неговата жизнена и социална среда, върху правото му на образование, адекватна медицинска грижа с оглед възрастта и здравословното му състояние и други права и интереси на детето, съответно решението на съда 4 следва да е в съответствие с най-добрия интерес на детето, с участието на детето, при зачитане на неговото мнение и с оглед специфичните му нужди.

Отбелязал е, че в т. 3 от ППВС № 1/12.11.1974 г. е посочено, че под интереси на децата се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин, като е посочено, че в това понятие влизат и материалните интереси на детето - обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и други. Подчертано е, че решаващо значение за интересите на децата има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността. Посочил е, че определение на понятието за „най-добър интерес на детето“ е даден в разпоредбата на § 1, т. 5 от ДРЗЗДет. Целта е най-пълно да се удовлетворят физическите, психическите и емоционалните потребности на детето, съобразно неговите желания и чувства, но не изцяло, а чрез преценка дали и доколко това е възможно с оглед възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето, с оглед на способността на родителите да се грижат да него, а също така и с последиците, които ще настъпят за детето при промяната на обстоятелствата и опасността или вредата, която може да му бъде причинена при тази промяна. Затова при постановяване на решение, което се отнася до интересите на децата трябва да се оценяват и да се вземат предвид конкретните интереси на детето, които се иска да бъдат удовлетворени, като въз основа на това се избере разрешението, което найдобре ще обслужи тези интереси, като се извърши предварителна преценка за последиците от това разрешение върху детето.