Решение № 327 от 07.04.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 327 гр. Сливен, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20262230101028 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 7 и сл. ЗЗДН.

Образувано е по молба на Б. И. К. срещу лицето, с което е била във фактическо съпружеско съжителство и от което има дете - В. Т. Т., с която се иска издаване на заповед за защита и заповед за незабавна защита от домашно насилие за твърдян акт на домашно насилие, извършен на 18.03.2026 г. от ответника спрямо молителката, изразил се в упражняване на физическо насилие чрез нанасяне на шамари по лицето, както и психическо насилие чрез отправяне на обиди и закани „курво, боклук, мършо долна, ще си взема детето“.

По делото е издадена Заповед за незабавна защита № 20 от 20.03.2026 г., с която съдът е задължил извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката, забранил е на извършителя да приближава молителката на разстояние по-малко от 50 м., както и жилището й, работното й място и магазините, в които пазарува, както и е забранил на извършителя да осъществява контакт с молителката и детето под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация.

В съдебно заседание молителката, редовно призована, се явява лично и със своя пълномощник - адвокат, чрез който поддържа депозираната молба и 1 моли да бъде уважена.

Ответникът, редовно призован, се явява лично. Не оспорва настъпилия на 18.03.2026 г. инцидент, но излага, че е употребил единствено обидни думи, а не е заплашвал или упражнявал физическо насилие спрямо молителката.

Съдът, след като изслуша становищата на страните и след преценка на събраните в хода на производството доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявена е претенция с правна квалификация чл. 4, ал. 1 ЗЗДН.

Молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения преклузивен срок, от легитимирано лице, визирано в чл. 8, т. 1 ЗЗДН - пострадало от домашно насилие лице, извършено от лице, с което е било във фактическо съпружеско съжителство и от когото има дете - чл. 3, т. 2 и т. 3 ЗЗДН. Към молбата е приложена и декларация от молителката по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

Разгледана по същество молбата се явява и основателна.

Чл. 2 ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени от и спрямо опредЕ. категория лица, в която попадат ответникът и молителката.

Страните не спорят, а се установява и от писмените доказателства по делото, че молителката и ответникът са родители на детето Теодор В.ов Т., ЕГН: **********.

От приложената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, се установява, че на 18.03.2026 г. ответникът е упражнил спрямо молителката акт на домашно насилие, изразил се в упражняване на физическо насилие чрез нанасяне на шамари по лицето, както и психическо насилие чрез отправяне на обиди и закани „курво, боклук, мършо долна, ще си взема детето“.

Съдът намира, че твърденият акт на домашно насилие спрямо молителката е доказан посредством подадената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН като доказателствено 2 средство в процеса е предвидена декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, е предоставен улеснен за молителя ред да представи декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание относно датата, мястото, времето и конкретните действия, с които е извършено насилието по смисъла на чл. 2 ЗЗДН.

В този случай, в доказателствена тежест на ответника, при направеното оспорване, че е извършил твърдените актове на домашно насилие, е да проведе успешно насрещно доказване, което да обори изложените в декларацията твърдения и да разколебае придадената й от закона доказателствена сила.

Съдът намира, че подобно успешно насрещно доказване не бе проведено от ответника, напротив същият не оспорва настъпилия между страните инцидент на 18.03.2026 г.

В процесния случай, освен декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която може да служи като единствено основание за издаване на заповед за защита, твърденията на молителката за осъществения акт на домашно насилие от ответника спрямо нея се подкрепя в пълна степен и от събраните по делото като писмени доказателства документи от РУ МВР - Сливен.

Предвид установеността на извършеното домашно насилие спрямо молителката следва да бъде преценено какви мерки съдът следва да наложи, за да гарантира нейната защита.

Съдът намира, че следва да наложи на ответника мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, с която да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката.

Следва да се наложат и мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗЗДН, а именно да се забрани на ответника да доближава молителката на разстояние по-малко от 50 м., както и жилището й, местоработата й и магазините, в които пазарува, както и да се забрани на ответника да осъществява контакт с молителката под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация.

3

Мерките, след извършено приспадане на срока на действието им по издадената заповед за незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН, следва да бъдат наложени за срок от седемнадесет месеца.

Този срок съдът намира за необходим и достатъчен за постигане целта на закона, а именно за възстановяване на емоционалното спокойствие на страните, потушаване на острия конфликт между тях и подобряване на бъдещите им извънпроцесуални отношения.

На основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, с оглед уважаване на молбата, следва да бъде издадена Заповед за защита, в която извършителят да се предупреди за последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 4 ЗЗДН.

На основание чл. 16, ал. 3 ЗЗДН, преписи от решението и от заповедта следва да се връчат на страните, както и на РУ МВР - Сливен и ДСП - Сливен за сведение.

На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, във връзка с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса за производството по делото в размер на 12,78 € по сметка на РС - Сливен /т. 22 ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ/.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на молителката направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 €.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. Т. Т., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, кв. „.................. е осъществил спрямо Б. И. К., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, .................. на 18.03.2026 г. акт на домашно насилие, изразил се в упражняване на физическо насилие чрез нанасяне на шамари по лицето, както и психическо насилие чрез отправяне на обиди и закани „курво, боклук, мършо долна, ще си взема детето“.

НАЛАГА на В. Т. Т., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, кв.

„.................. следните мерки за защита от домашното насилие:

ЗАДЪЛЖАВА извършителя В. Т. Т., ЕГН: ********** да се въздържа 4 от извършване на домашно насилие спрямо Б. И. К., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, ...................

ЗАБРАНЯВА на В. Т. Т., ЕГН: ********** ДА ПРИБЛИЖАВА на разстояние по-малко от 50 м. /петдесет метра/ молителката Б. И. К., ЕГН:

**********, жилището й на адрес гр. Сливен, .................., местоработата й Сладкарница Карибу в гр. Сливен, кв. ................, както и магазините, които молителката посещава - магазин МЕРКАНТО в гр. Сливен, бул. Панайот Хитов и магазин КАУФЛАНД в гр. Сливен, бул. Георги Данчев ЗА СРОК от 17 /седемнадесет/ месеца, считано от 07.04.2026 г.

ЗАБРАНЯВА на В. Т. Т., ЕГН: ********** ДА ОСЪЩЕСТВЯВА контакт с молителката Б. И. К., ЕГН: ********** под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация ЗА СРОК от 17 /седемнадесет/ месеца, считано от 07.04.2026 г.

ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за защита на Б. И. К., ЕГН: ********** с цитираните мерки, която подлежи на незабавно изпълнение.

ПРЕДУПРЕЖДАВА, на основание чл. 21, ал. 4 ЗЗДН извършителя В.

Т. Т., ЕГН: **********, че при неизпълнение на съдебната заповед, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.

ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН В. Т. Т., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, кв. „.................. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на Районен съд - Сливен сумата от 12,78 € /дванадесет евро и седемдесет и осем евроцента/ - държавна такса за производството по делото.

ОСЪЖДА В. Т. Т., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, кв.

„.................. ДА ЗАПЛАТИ на Б. И. К., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, .................., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК , сумата от 600,00 € /шестстотин евро/, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение по делото.

ПРЕПИС от решението и от заповедта за защита да се връчат на страните и на РУ МВР - Сливен. При необходимост връчването на заповедта на причинителя на домашното насилие да стане със съдействието на полицейските органи или кмета.

5

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд, в 7-дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 6