Решение № 296 от 19.07.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. Карлово, 19.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20255320100727 по описа за 2025 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД.

Ищцата Д. Г. К. с ЕГН ********** от *** твърди, че на 23.08.2023 г. сключила с ответника договор кредит № 106933. Предмет на договора било отпускане на паричен заем в размер на 1 000.00 лева, със срок на погасяване – 6 месеца. Съгласно условията по договора, лихвения процент на кредита бил 10.00%, а годишния процент на разходите (ГПР) - 10.56%. Лихвеният процент при отказ от договора бил уговорен в размер на 0.10%.

Съгласно т. 3 от раздел „Условия на заема“ от процесния договор кредитополучателят дължал еднократна такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 682.32 лева. Ищцата усвоила изцяло заемният ресурс, не е платила сумата от 682.32 лева, но не дължала плащания за процесната еднократна такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение на следните правни основания: уговорката по т.3 от договора била нищожна, като неравноправна. Опциите при сключване на договора за паричен заем били или избиране приоритетно разглеждане и плащане такса за това при разглеждане на заявката, и получаване на становище до 20 минути след подаване на предложението за сключване на договор за заем или обикновена заявка без такса. Обикновената заявка означава заемодателят да вземе становище в срок от 10 дни. Следователно при необходимост от разглеждане на заявката в по-кратък срок, заемателят бил принуден да избере опция приоритетно разглеждане. Тази такса била уговорена в договора, едва след като била направена заявката, като потребителят преди подписване на договора се задължил да плати такса, за която не му било известно в какъв размер ще бъде и как ще бъде платена.

Еднократната такса била във фиксиран размер - 682.32 лева и 1 липсвала каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Поради това счита, че клаузата има неравноправен характер по смисъла на чл. 144 т. 9 от ЗЗП, както и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга. Тази такса представлявала и скрит разход по договора за кредит, който привидно бил уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита, и с нея се целяло реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК.

Съгласно дефиницията, дадена с §1 т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Клаузата предвиждаща, че заемателят дължи еднократна такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 682.32 лева в процесния договор противоречала на добрите търговски практики като илюстрирала директно уговорка във вреда на потребителя, която не отговаряла на изискването за добросъвестност и водела до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължавала последния при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка (чл.143 т.5 от ЗЗП). Такава разпоредба била в пряко противоречие и с добрите нрави, поради което е била нищожна на основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД. Този извод се формирал от естеството на договора за кредит (потребителски с послаба и уязвима страна), от съотношението на заема и таксата за експресно разглеждане на документи.

Защитата на потребителите била въздигната в конституционен принцип в разпоредбата на чл. 19 ал. 2 Конституцията на Република България и била една от основните защитни политики на Европейския съюз. Нормите, регламентиращи потребителската защита имали характера на императивни и специални такива. Специалните основания за недействителност на договора по смисъла на чл. 22 от ЗПК са въведени с оглед засилена защита на потребителя по договора за предоставяне на финансови услуги, при който същият бил в неравностойно положение, предвид характера на договора като едностранен търговски и специфичната специализирана и сложно организирана финансова материя.

Обстоятелствата по чл. 22 от ЗПК създавали висок риск за средния потребител да претърпи вреди от недобросъвестно, непълно или подвеждащо предоставяне на информация от търговеца, или поради липсата на достатъчна финансова грамотност на потребителя да осмисли предоставената му информация, ако тя не е предоставена на разбираем език и подходящ аналитичен вид.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да ПРОГЛАСИ нищожността на клаузата от договор за паричен заем № 106933от 23.08.2023 г., обективирана в т.3 „условия по заема“ сключен с „КРЕДИТ 2

ТАЙМ“ ЕАД, ЕИК 203615520, предвиждаща заплащане на еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем в размер на 682.32 лева, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално правните изисквания на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, накърняване на договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11 т. 9 и чл. 10 от ЗПК.

Претендира разноски по делото, в това число на основание чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, сумата в размер на 400.00 лева в полза на адвокат С. К. Н., ЕГН **********, представляваща за адвокатско възнаграждение, определена по реда за минималните размери на адвокатските възнаграждения за безплатна защита за настоящото производство.

Ответникът „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД оспорва иска. Въвежда правни доводи за действителност на клаузата.

МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли иска като неоснователен.

От събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори и се установява от представените писмени доказателства – договор, общи условия и погасителен план, че ищецът като кредитополучател и ответникът като кредитор са сключили договор за паричен заем № 106933от 23.08.2023 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сума в размер на 1 000 лева. Не се спори, че договорената сума е била предоставена на ищеца. В чл. 3 „Условия по заема“ е посочено, че фиксирания годишен процент е в размер на 10% , лихвеният процент на ден, приложим при отказ от договора е в размер на 0.10%, годишният процент на разходите (ГПР) е в размер на 10.56%. Уговорено е заемът да се върне на 6 броя погасителни вноски - месечни, всяка в размер на 315.00 лева с дата на плащане на първата погасителна вноска – 21.09.2023 г.

Общата сума за плащане е посочена в размер на 1 890.00 лева, в която са включени такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение и еднократна такса за експресно разглеждане на заявка. Посочено е, че същите се финансират от заемодателя и се изплащат от потребителя заедно с дължимите месечни вноски по погасителния план. Посочено е, че кредиторът предоставя отстъпка в размер на 84.00 лева от съответната месечна вноска, в случай, че същата е заплатена преди или на датата на падежа, при 6 броя вноски, всяка в размер на 231.00 лева или обща сума 1 386.00 лева. В договора са посочени двете еднократни такси – в размер на178.32 лева за експресно разглеждане на заявка и 682.32 лева за изготвяне на индивидуално кредитно предложение. По делото е представен погасителен план към договора за кредит, като в размера на погасителните вноски са включени и сумите за заплащане на двете посочени такси.

Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.

Страните спор по фактите нямат, спорните въпроси касаят действителността клаузите.

По основателността на иска на наведените основания:

Съдът намира, че клаузата в договора за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи противоречи на чл. 10а ал. 2 от ЗПК, забраняващ заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с 3 усвояване и управление на кредита. Те нарушават и добрите нрави, тъй като същата представлява повече от 2/3 от стойността на отпуснатия кредит – при договор за сумата от 1000 лева е уговорена такса в размер на 682.32 лева (както и втора такса, в размер на 178.32 лева, която не е предмет на настоящия спор). В случая не е приложима нормата на чл. 10а ал. 1 от ЗПК, допускаща събиране от потребителя на такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, тъй като таксите са начислени след като кредитът вече е бил отпуснат, всяка от тях е свързана с основното задължение на кредитора - предоставяне на заем, а допълнителните услуги не трябва да са свързани с него. Освен това в императивната норма на чл. 10а ал.

2 ЗПК изрично е установено, че събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита не е допустимо да се изисква.

Към момента на сключване на договора за кредит уговорената сума за изготвяне на индивидуално кредитно предложение (682.32 лева) е била фиксирана по размер, който значително надвишава размера на този вид такси и по същество, съставлява над 2/3 от главницата и цели недължима облага на кредитора. Съдът намира, че уговорената такса е нееквивалетна на предоставената в заем сума и уговарянето й представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 ал. 1 ЗЗП, следователно клаузата е нищожна на основание чл. 146 ал. 1 ЗЗП.

Поради изложеното, искът се явява основателен и същият следва да бъде уважен.

ОТНОСНО разноските:

С оглед изхода от спора, следва да се осъди ответника да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 50.00 лева за заплатена държавна такса.

Ищецът претендира да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.

От пълномощника на ищеца се претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 ЗАдв.

За да определи размера на дължимото възнаграждение, съдът съобрази, че с решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. е постановено, че чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако съдът установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение.

Ето защо в конкретната ситуация, при сключен договор за правна защита при условията на чл. 38 ал.1 т.2 от закона за адвокатурата, съдът на основание чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС отказва да прилага чл.2 ал.2 от Наредбата №1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.

Производството е приключило в едно съдебно заседание, не поради фактическа и правна сложност и понастоящем съдът намира за справедливо с оглед на броя на исковете, техния резултат и тяхната правна и фактическа 4 сложност, и като отчита положения труд от пълномощника, че на адвокат С.

Н. следва да бъде определено възнаграждение в общ размер на 350 лева за предоставена безплатна защита и съдействие на ищеца Д. Г. К. по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, която сума се определя общо за двата предявени иска и с оглед продължителността на производството и явяването й в съдебно заседание.

В същия смисъл е и определение № 2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 991/2024г. на ВКС, ІV г.о.