Определение № 62 от 24.02.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 62 гр. Враца, 24.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгени Божидаров Ангелов като разгледа докладваното от Евгени Божидаров Ангелов Частно наказателно дело № 20261400200015 по описа за 2026 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 243 ал. 5 НПК и е подсъдно на Окръжен съд – Враца с оглед обвинението по чл. 330 ал. 2 т. 2 НК по аргумент от чл. 35 ал. 2 НПК.

Делото е образувано по жалби от адв. В.В. от АК – София, като повереник на пострадалите лица В. И. Т. и Т. Д. К., и двамата от гр. Враца, срещу постановление вх. № 1752/23 от 18.12.2025 г. на Окръжна прокуратура – Враца, с което на основание чл. 243 ал. 1 т. 2 НПК частично е прекратено наказателното производство по ДП № 954/2023 г. по описа на РУ – Враца, пр. пр. № 1752/2023 г. по описа на ОП – Враца, по отношение на обвиняемите Н.

П. Н. и К. О. М. за престъпление по чл. 330 ал. 2 т. 2 вр. чл. 20 ал. 1 НК, и на основание чл. 244 ал. 1 т. 2 НПК е спряно наказателното производство.

Жалбите са подадени в преклузивните срокове по чл. 243 ал. 4 и чл. 244 ал. 5 НПК чрез надлежно упълномощено Л. от пострадали по смисъла на чл.

74 ал. 1 НПК лица , поради което са процесуално допустими.

Жалбоподателите чрез повереника искат отмяна на постановлението, като сочат неправилност на изводите и нарушени процесуални права на пострадалите лица. С жалбата на В. И. Т. е направено искане за отвод, мотивирано с твърдение за родствена връзка между постановилия акта прокурор и председателя на съда.

Разгледана по същество, частично основателна се явява единствено жалбата на В. Т., доколкото са нарушени нейни процесуални права чрез невръчване на препис от обжалвания прокурорски акт. От материалите по делото безспорно се установява, че постановлението не е връчено по реда на чл. 243 ал. 4 НПК и чл. 244 ал. 3 НПК. При липса на надлежно съобщаване преклузивният срок за обжалване не започва да тече, поради което жалбата не е просрочена и следва да бъде разгледана.

Относно искането за отвод съдът го намира за неоснователно. Съгласно чл. 29 НПК отвод се допуска при наличие на конкретни обстоятелства, пораждащи основателно съмнение в безпристрастността на съдията. Не се 1 установява съдията-докладчик да е в зависимост или заинтересованост, нито да е участвал в досъдебната фаза. Посоченото обстоятелство само по себе си не обуславя отвод на съдебния състав.

По останалите възражения в жалбите съдът намира следното:

С постановление от 12.10.2023 г. Н. П. Н. е привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 954/2023 г. по описа на РУ – Враца, пр. пр. № 1752/2023 г. по описа на ОП – Враца, за престъпление по чл. 330 ал. 2 т. 2 вр. ал. 1 НК. В това постановление изрично са индивидуализирани пострадалите лица Т. Д.

К., В. И. Т., И.Г.К., С.В. Т., А.Т.М., Р.П.Т., Б.Д.Д. и Г.В.П..

С постановление от 13.10.2023 г. по същото ДП като обвиняем е привлечен и К. О. М. за престъпление по чл. 330 ал. 2 т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 3 НК, като същите лица са определени като пострадали.Следователно чрез постановленията за привличане са очертани рамките на обвинението и кръгът на процесуално легитимираните пострадали лица.

Съгласно чл. 75 НПК пострадалият има право да бъде уведомен за хода на наказателното производство, да участва в него и да обжалва актовете, които засягат негови права и законни интереси, включително постановленията за прекратяване и спиране на наказателното производство.

Тези права могат да бъдат ефективно упражнени само ако актът е надлежно съобщен, тъй като именно съобщаването поставя началото на преклузивния срок за обжалване, гарантира равнопоставено участие на процесуално легитимираните лица и осигурява предвидимост и стабилност на процесуалните последици.

Съгласно чл. 243 ал. 4 НПК при прекратяване на наказателно производство копие от постановлението се изпраща на обвиняемия и на пострадалите, а съгласно чл. 244 ал. 3 НПК при спиране – отново на обвиняемия и на пострадалия.

Процесното постановление е комплексно (прекратяване и спиране), поради което задължението за уведомяване обхваща двамата обвиняеми и всички пострадали лица, индивидуализирани в постановленията за привличане.

От материалите по делото (4 тома ДП) се установява, че постановлението е връчено единствено на обвиняемия Н. П. Н. и на пострадалия Т. Д. К.. Липсват доказателства за връчване на обвиняемия К. О.

М., както и на останалите пострадали лица: В. И. Т., И.Г.К., С.В. Т., А.Т.М., Р.П.Т., Б.Д.Д. и Г.В.П..

По този начин прокурорът е уведомил избирателно част от процесуално легитимираните лица, без критерий, който да е изведен от закона или да е мотивиран в акта. Това води до нееднакъв достъп до средство за защита и нарушава равнопоставеността на участниците.

Невръчването на постановлението на всички обвиняеми и пострадали е отстранимо, но съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на защита на обвиняемия К. О. М. , който не е могъл да упражни правото си да оспори акта и да релевира възражения относно прекратяването 2 спрямо него.Отделно от това ограничава правата на пострадалите по чл. 75 НПК и в частност правото им да обжалват прекратяването и спирането, както и препятства възникването на валиден преклузивен срок за обжалване за неуведомените лица, поради което актът не може да се счита „стабилизиран“ спрямо тях. Също така се създава риск от паралелни и асинхронни срокове и производства като при хипотетично последващо връчване би се породила възможност за нови жалби и за повторно сезиране на съда, което противоречи на принципите на процесуална икономия и правна сигурност, което би поставило съда в положение да се произнесе по същество при непълен кръг на процесуални участници, което би довело до неравнопоставеност и би компрометирало устойчивостта на съдебния акт при въззивен контрол, а отделно от това игнорирането на неуведомените съгласно закона лица моделира поредно съществено процесуално нарушение , но вече реализирано от съда като контролна инстанция.

Съдебният контрол по чл. 243 НПК и чл. 244 НПК предполага валидно възникнал и надлежно съобщен прокурорски акт спрямо всички лица, които законът изрично сочи като адресати на преписа. При липса на съобщаване съдът не следва да навлиза в проверка по същество на доказателствените изводи, тъй като това би довело до произнасяне по същество на спора при установена процесуална непълнота и до риск от отменяемост на съдебния акт поради нарушено право на защита.

Следователно констатираното нарушение представлява съществена и отстранима процесуална пречка съдът да разгледа жалбите по същество на доказателствените оплаквания. Единственото произнасяне, което следва да се извърши на този етап е по така очертано съществено и отстранимо процесуално нарушение, като делото се върне на прокуратурата за надлежно съобщаване на постановлението. Отделно от това искането за отвод на този съдебен състав като част от ОС-Враца е неоснователно по вече изложените по-горе съображения, поради което следва да бъде отказано.

При изложените съображения и на основание чл.31 ал.4 НПК и чл.243 ал.6 т.3 НПК Окръжен съд-Враца

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно искането на пострадалата В. Т. чрез повереника адв.В.В. от АК- София за отвод на съдията –докладчик Евгени Божидаров.

ОТМЕНЯ постановление от 18.12.2025 г. на Окръжна прокуратура – Враца, с което частично е прекратено на основание чл.243 ал.1 т.2 НПК наказателното производство по ДП №1752/23 г. по описа на ОП-Враца / ДП № 954/2023 г. по описа на РУ– Враца/ и на основание чл.244 ал.1 т.2 НПК е спряно наказателното производство.

ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура – Враца за отстраняване на допуснатото съществено процесуално нарушение чрез надлежно връчване на постановлението на всички обвиняеми и всички пострадали лица, 3 индивидуализирани в постановленията за привличане от 12.10.2023 г. и 13.10.2023 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на основание чл.243 ал.7 НПК подлежи на обжалване и протест чрез ОС-Враца пред Апелативен съд – София в 7-дневен срок от съобщаването на страните – ОП-Враца, обвиняемите Н. Н. и К. М., техните защитници съответно адв.Ст.Г. от АК-София за Н. и адв. Д.С. от АКСофия за М. , пострадалите лица жалбоподатели В. Т. и Т. К., както и техния повереник адв. В.В. от АК-София.

Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________ 4