Решение № 417 от 12.05.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 417 гр. Бургас, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА Административно наказателно дело № 20262120200017 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на С. Б. Б., ЕГН **********, действащ чрез пълномощника си адв. Л. П. от ВТАК, срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система (ЕФ) серия К № 10868251, издаден от ОДМВР - Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл.

182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 400 лева (204,52 евро).

С жалбата се моли за отмяна на атакувания ЕФ като незаконосъобразен и се навеждат доводи в тази насока.

В открито съдебно заседание по делото страните, редовно призовани, не се явяват и не изпращат представители. В предварително депозирана молба по хода на делото жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. Л. П. от ВТАК, излага становище и по същество, като моли за отмяна на оспорения ЕФ, ведно с присъждане на разноски, за които представя писмени доказателства.

След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок /предвид връчването на процесния ЕФ на жалбоподателя на 10.12.2025г., видно от приложената на л. 18 от делото разписка и подаването на жалбата на 16.12.2025г./, от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което 1 същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, като след съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 16.03.2025г., в 11:06 часа, в гр. Бургас, ПП I-9, км. 241+593, техническо средство – преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" с фабричен номер 120cc68, разположена на пътния участък, засякла и заснела движещ се в посока от КПП-1 към кв. „Пети километър“ със скорост от 86 км/ч. лек автомобил „Опел Мерива“ с рег. № *. На мястото на контролирания пътен участък имало въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта за движение в населено място до 50 км/ч., както и допълнителна табела Т2-1300м.

Въпросното нарушение било записано на файл с наименование "Снимка № 120СС68/0352414 (л. 13 от делото).

След преглеждане на записите от системата за контрол на скоростта от служители на сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР Бургас, сред които записи бил и горепосоченият файл, било установено, че заснетият автомобил е регистриран като собственост на * Б., както и че скоростта следва да се счита от 83 км/ч. след приспаднатия толеранс от – 3 км/ч. в полза на водача (въпреки че в процесния ЕФ е посочено „отчетен е толеранс от – 3 %“, то от вписаната в същия „установена стойност на скоростта“, а именно 83 км/ч. е видно, че в случая коректно, предвид скоростта на движение на автомобила, която е била под 100 км/ч. в полза на водача е приспаднат толеранс от – 3 км/ч.).

Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система (ЕФ) серия К № 10868251, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 400 лева (204,52 евро).

Техническото средство – преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" с фабричен номер 120cc68, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 (л. 14 от делото) и Протокол от проверка № 132-СГ-ИСИС/25.09.2024г. (л. 15 от делото).

Бил съставен и Протокол – Приложение № 1 към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за използване на АТСС - система вид "ARH CAM S1" с фабричен номер 120cc68 (л. 16 от делото), съдържащ всички законови реквизити – мястото на контрол, въведеното с пътен знак В-26 ограничение на скоростта, посоката на движение на контролираните МПС-та, режимът на измерване, начало и край на работа на техническото средство. Към протокола е приложена и снимка на разположението на процесното автоматизирано 2 техническо средство.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, които се допълват и не се констатират противоречия, поради което и съдът ги кредитира изцяло.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което съдът кредитира изцяло и приложената по преписката снимка.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издадения ЕФ относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, предвид така установената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Електронният фиш следва да съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

При извършената служебна проверка, съдът констатира, че атакуваният електронен фиш е издаден от компетентен орган и съдържа всички необходими реквизити по чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание.

Посочено е, че ЕФ е издаден от ОД на МВР - Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП. В ЕФ е посочено мястото на извършване на нарушението (на приложената на л. 13 от делото снимка мястото е фиксирано и посредством географските му координати, поради което и трудно би могло да се мисли за по-прецизно посочване на мястото на нарушението), отразено е обстоятелството, че в контролирания участък е имало въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта за движение в населено място до 50 км/ч., както и допълнителна табела Т2-1300м., като е посочена и точната измерена от АТСС скорост.

Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост – 3

33 км/ч., като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от – 3 км/ч., който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта (както бе посочено по-горе, въпреки че в процесния ЕФ е посочено „отчетен е толеранс от – 3 %“, то от вписаната в същия „установена стойност на скоростта“, а именно 83 км/ч. е видно, че в случая коректно, предвид скоростта на движение на автомобила, която е била под 100 км/ч. в полза на водача е приспаднат толеранс от – 3 км/ч.).

Процесният електронен фиш е издаден при спазване на императивните изисквания на закона, по нарочния образец, утвърден със Заповед № Із305/04.02.2011г. на Министъра на вътрешните работи и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя.

Във връзка с направеното с жалбата възражение за непосочване на дата на съставяне на ЕФ, съдът следва да посочи, че по отношение на процедурата за санкциониране на нарушения с електронен фиш, разпоредбите на ЗАНН, касаещи реквизитите на наказателното постановление, са неприложими.

Легална дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП и съгласно които електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), а не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което, като вид държавна принуда, чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. Именно с оглед на тази своя характеристика, при издаването на електронния фиш намира проява общия принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл.

46, ал. 3 от ЗНА). Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на електронните фишове – аргумент от чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.

Действително в процесния електронен фиш не е посочена дата на издаването му, но такъв реквизит не е предвиден в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, поради което това не може да бъде прието за пропуск, тъй като в случая нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП се явява специална по отношение на общото изискване на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН за съдържанието на наказателното постановление. В този смисъл е и константната практика на касационната инстанция, в т.ч. Решение № 646 от 06.04.2015г. на АдмС -Бургас по к. н. а. х. д. № 253/2015г., Решение № 539 от 19.03.2015г. на АдмС - Бургас по к. н. а. х. д. № 150/2015г. и др.

4

Представен по делото е и задължителният в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата, посредством който се установява, че процесното техническо средство "ARH CAM S1" с фабричен номер 120cc68 е било с точно местонахождение – гр. Бургас, първокласен път I-9, км. 241+593, в посока от КПП-1 към кв. „Пети километър“, като е бил поставен и е действал пътен знак, въвеждащ ограничение за скоростта за управление на МПС В-26, като ограничението е било до 50 км/ч. (същото е видно и от приобщената по делото схема, представена от Община Бургас), следователно безспорно се установява по делото, че за процесния участък е било въведено ограничение за скоростта на движение на автомобилите до 50 км/ч с пътен знак В-26. Техническото средство е било настроено при стационарен режим на измерване и посока на задействане (посока на контрол) на техническото устройство – приближаващи МПС-та. В протокола за използване на техническото средство е отбелязано, че същото е било разположено и настроено, съгласно изискванията за обслужване на производителя и съгласно нормативните предписания, като наличните пътни знаци са проверени преди и след измерването. По мнение на съда процесуалният документ е изготвен съобразно изискванията, поради което е и годен да изпълни функциите си.