Определение № 2408 от 30.07.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2408 гр. София, 30.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно гражданско дело № 20261000501900 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1 ГПК, във вр. с чл.121 ГПК и е образувано по частна жалба на „Лукс паркет“ЕООД, чрез адв.С. П. от САК насочена против Определение 2403/28.05.2026 г., постановено по т.д. № 2256/2025 г. по описа на СГС, ТО, с което производството по посоченото дело е било прекратено пред СГС и е изпратено по подсъдност на ОС Варна.

В частната жалба се поддържа неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, установени от чл.105 и чл.117, ал.2 ГПК, т.к. първоинстанционният съд пропуснал да съобрази наличието на уговорена между страните изрична клауза за определяне на местна подсъдност при разрешаване на споровете във връзка с подписаната помежду им спогодба от 26.11.2019 г. и Анекс № 1 към нея, според която в случай на съдебно производство по повод разрешаване на спорове във връзка със спогодбата местно компетентен ще бъде съответният родово компетентен съд в гр.София.

Твърди се наличието на такава уговорка да обвързва СГС, независимо от въведените възражения от ответното дружество в отговора на исковата молба за нейната недействителност, респ. - неистинност/неавтентичност, т.к. документът не е подписан от изпълнителния директор на ответното дружество/, защото тези възражения касаят спора по същество, а не въпросът относно това кой съд е местно компетентен да разгледа повдигнатия правен спор.

Възраженията на ответника касаели т.нар.“процес относно процеса“.

По подробно изложени доводи в подкрепа на тези оплаквания се иска от настоящата инстанция да отмени обжалваното определение и да върне делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Насрещната страна не е взела становище по частната жалба.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на частния жалбоподател и данните по първоинстанционното дело, намира следното:

Предявената частна жалба е процесуално допустима, като депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно процесуално легитимирана страна – ищецът по образуваното пред СГС исково производство по гр.д. № 2256/2025 г., който е останал недоволен от атакувания акт, чрез изрично и нарочно упълномощения му 1 процесуален представител.

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:

Установява се от данните по първоинстанционното дело, а и първоинстанционният съд също е приел в мотивите на обжалвания съдебен акт, че производството пред него е било образувано по искова молба на дружеството жалбоподател /в несъстоятелност/ срещу Инвестиционна Компания АД, с цена на иска - 100 000 лева, представляваща, според твърденията на ищеца, вземане за неустойка, произтичащо от Анекс № 1/26.11.2019 г., сключен между страните по делото наред със спогодба от същата дата, с които уредили изцяло всички предходно възникнали отношения помежду им.

С оглед на тези твърдения СГС е приел, че правната квалификация на предявения иск е по чл. 92 ЗЗД.

Същата е основал и на твърденията на ищеца, че според клаузите на спогодбата и анекса ответното дружество поело задължение да не инициира никакви бъдещи съдебни дела, а за неизпълнение на това задължение страните предвидили неустойка. Т.к. ответника нарушил това задължение с образуване на ч. гр. дело 3517/2020 г. по описа на СРС, 43 състав, то било в неизпълнение на задължението по спогодбата, поради което и за ищецът се породило правото да търси уговорената неустойка в размер на 100 000 лева.

След размяна на книжата в отговора на исковата молба ответникът „Инвестиционна Компания“ АД е оспорил изложените в исковата молба фактически твърдения относно наличието на сключени между страните спогодба и анекс 1 към нея от 26.11.2019 г., като е оспорил действителността на тези съглашения, поради липсата на съгласие от негова страна и поради нарушение на добрите нрави, както и истинността /автентичността/ на двата документа в частта относно положените от изп.директор на ответното дружество подписи.

Оспорил е твърденията на ищеца да е инициирал производството по ч.гр.д. № 3517/2020 г. по описа на СРС и поддържа от своя страна, че същото е било образувано без знанието на представляващия ответното дружеството. На отделно основание производството по това дело било прекратено.

Твърди да са налице и много други образувани по този начин съдебни производства, чиято единствена цел е да се предотврати заличаването на ищцовото дружество.

В отговора е въведено и възражение за местна неподсъдност на делото пред СГС поради това, че седалището и адресът на управление на ответника са в гр.Варна.

В разменените в последствие книжа между страните - допълнителна искова молба и отговор на същата, вкл. няколко допълнителни молби от ищеца, страните на практика са поддържали така изложените си твърдения и възражения, като са навеждали и допълнителни доводи в тяхна подкрепа.

Произнасяйки се по тях с обжалваното определение СГС е приел на първо място за неоснователно възражението на ответника за прекратяване на производството по делото, т.к. решението по чл. 632 от ТЗ, с което производството по несъстоятелност срещу ищцовото дружество е било прекратено и „Лукс паркет“ЕООД е било заличено от ТР не подлежи на незабавно изпълнение, а след служебна справка се установило и че е обжалвано и не е влязло в сила.

Счел е обаче за основателно възражението за местна неподсъдност на спора пред СГС.

Отчел е, че производството пред него е образувано по предявен осъдителен иск по чл. 92 от ЗЗД от „Лукс Паркет“ЕООД - дружество с открито производство по несъстоятелност и обявено в несъстоятелност по т.д. № 212/2024 г. по описа на СГС, който иск е такъв, целящ попълване на масата на несъстоятелността /при евентуално позитивно за ищеца решение присъдената сума ще постъпи масата на несъстоятелността и ще послужи за удовлетворяване на кредиторите й.

Независимо от последното искът не попадал в хипотезите на уредените в Глава 41 изключения - не е такъв по чл. 645, чл. 646 и чл. 647 ТЗ, за които е приложима специалната подсъдност по чл. 649, ал. 5 ТЗ, нито иск по чл. 621а, ал. 2 ТЗ, подсъден на съда по несъстоятелността.

Затова за него били приложими общите правила за определяне на местната подсъдност 2 по чл. 105 и сл. ГПК. Т.к. към момента на предявяване на иска седалището и адресът на управление на ответното дружество „Инвестиционна Компания“АД бил в гр. Варна и с оглед изрично въведеното възражение от последното в отговора на исковата молба в тази насока СГС счел, че ответникът своевременно и основателно е упражнил правото си на възражение за местна неподсъдност на спора, а местно и родово компетентен го да разгледа е Окръжен съд гр. Варна.

Така прекратил производството пред себе си и изпратил делото на ОС Варна.

Софийският апелативен съд в решаващия състав приема, че действайки по гореописания начин първоинстанционният съд е допуснал нарушение на установените от ГПК съдопроизводствени правила, касаещи определянето на местно компетентния съд, който да разгледа първоначално образуваното пред него производство.

Състоятелно е оплакването на частния жалбоподател, че при постановяване на определението в горния смисъл ГПК не е съобразил наличието на изрична договорна клауза за местна подсъдност в представената по делото спогодба от 26.11.2019 г., отнасяща се и до Анекс № 1 към нея, за която ищецът-жалбоподател твърди, че отразява изявленията на страните по делото и изхожда от тях /подписана е от законните им представители/.

Така според т.11 от спогодбата в случай на иницииран съдебен спор, произтичащ или във връзка с нея, се договаря местна подсъдност на осн.чл.117, ал.2 ГПК в гр.София при съответния родово компетентен съд.

Наличието на обсъденото съглашение между страните относно уговорена местна подсъдност, направено в писмена форма и отнесено към конкретно определен спор - такъв, произтичащ или във връзка със спогодбата и по съществото си имуществен спор, предпоставя клаузата на т.11 от спогодбата от 26.11.2019 г. да обективира процесуален договор за местна подсъдност, учредена от страните по спогодбата в отклонение от предвидената от закона такава.

Според доктрината и практиката договорът за подсъдност е процесуален такъв, който има самостоятелно и отделно от материалноправният договор битие дори тогава, когато е включен като клауза на последния /какво в случая/. Неговите последици са процесуалноправни и действието му се състои в учредяването на подсъдност на уговорения съд и изключване на подсъдността на предвидения от закона такъв.

При тези пояснения и доколкото местната подсъдност е процесуална предпоставка за допустимостта на предявения иск, безсъмнено при изрично въведеното от ответника пред първоинстанционния съд възражение за неподсъдност по реда на чл.119, ал.4 ГПК СГС е бил длъжен да се произнесе по него, като съобрази всички налични по делото данни във връзка с това възражение към момента на произнасянето си.

При произнасянето си и изследвайки наличието/липсата на тази предпоставка в т.нар.

„процес относно процеса“ същият разполага с процесуална възможност да събира вкл. служебно необходимите му доказателства, относими към решаването на повдигнатия въпрос за допустимостта на предявения иск.

В този смисъл и настоящата инстанция не споделя доводите на частния жалбоподател разрешаването на този въпрос е по съществото на спора.

Същият касае процесуалната допустимост на иска пред съответния съд, поради което и последният е длъжен да допусне всички релевантни за разрешаването на посочения спорен въпрос доказателства, поискани от страните, вкл. служебно да събере такива, като преди да се произнесе по същество отговори на въпроса дали обвързващия страните по делото писмен договор за местна подсъдност по смисъла на чл.117, ал.2 ГПК в т.11 от спогодбата е действителен, респ. - дали документът е автентичен/неавтентичен.

Последното, защото спорният въпрос в преюдициалното производство, свързано с определяне на компетентния по правилата на местната подсъдност съд, изисква даване отговор на поставените от ответника по делото въпроси в горната насока.

Едва след произнасянето по последните – при съобразяване на всички относими към въпроса за местната подсъдност на спора и респ. - определянето на местно компетентния 3 съд, СГС обосновано би могъл да приеме дали да разреши и спора по същество, съобразно доводите на страните и събраните доказателства, или да изпрати делото по подсъдност на ОС Варна, в случай че доказателствата установят основателността на възраженията на ответника.

Предвид на тези съображения обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно дадените по-горе указания.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд, ГО, 16-и състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение 2403/28.05.2026 г., постановено по т.д. № 2256/2025 г. по описа на СГС, ТО.

ВРЪЩА делото на СГС, ТО за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно дадените по-горе указания в обстоятелствената част на определението.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4