Решение № 476 от 12.12.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 476 гр. П., 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно гражданско дело № 20234400500675 по описа за 2023 година Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 208/27.06.2023г. по гр.д. № 1216/2023 г. РС гр.Ч. б. /ЧРС/ е осъдил ЗД „***“АД гр.С., с ЕИК ***, представлявано от К.Д.К. и С.С.П., със съдебен адрес гр.С., бул. „***“ № *** да заплати на И. М. И., с ЕГН **********, от гр. Ч.б., обл. П., ул. „***“ № ***, на основание чл.432 ал.1 КЗ, вр. с чл.45 ал.1 ЗЗД, сумата от 25 000лв. /двадесет и пет хиляди лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от травматични увреди в резултат на ПТП, реализирано на 11.10.2022г. по вина на водача на л.а. марка „***“ с рег. № ***, чиято гражданска отговорност е застрахована в ответното Дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.10.2022г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Осъдил е ЗД „***“ АД, с ЕИК ***, представлявано от К.Д.К. и С.С.П., със съдебен адрес гр. С., бул. „***“ № ***, да заплати на адв. С.В.Б., с ЕГН ********** от САК, със съдебен адрес: гр. С., ул. „***“ № ***, ап.***, на основание чл.38, ал.2 от ЗА сумата 3000лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение.

1

Осъдил ЗД „***“АД, с ЕИК ***, представлявано от К.Д.К. и С.С.П., със съдебен адрес гр. С., бул. „***“ № ***, да заплати по сметка на Районен съд – Ч.б., на основание чл.78 ал.6 ГПК сумата 1000лв. – държавна такса и сумата от 1292,40лв. – съдебно-деловодни разноски.

Недоволни от решението са останали от Дружеството – ответник, които чрез адв.М. Г. от САК го обжалват в ЧАСТТА, с която РС-Ч. б. е уважил частичния иск за обезщетение за неимуществени вреди над 3 000лв. до 25 000лв., предявен като частичен от 40 000лв., ведно със законната лихва от 19.10.2022г. – датата по чл.429 ал.3 КЗ до окончателното изплащане на сумата и за съразмерните разноски, с искане да се отмени и вместо него да постанови друго, с което искът за главницата да се отхвърли за сумата от 22 000лв., както и да им заплати разноски за двете инстанции.

Твърдят, че по отношение приложението на чл.52 от ЗЗД и определения размер на обезщетението за неимушествени вреди, не са изцяло съгласни с изводите на първата съдебна инстанция. Позовават се на следните факти: на 11.10.2022г. ищецът е бил участник в ПТП като водач на лек автомобил с МПС ***, което е било застраховано при тях. Представената медицинска документация удостоверява, че на 11.10. 2022г. И. М. И. е бил прегледан от екип на СМП на мястото на инцидента, описано е наличие на травма на лявата длан, без ДРУГИ травми и оплаквания. Била е направена рентгенография на лявата длан, но без данни за травматични увреждания, както и за направена първична хирургична обработка; Представено е рентгеново изследване на череп от 16.11.2022г., като няма никакви други документи за целта на това изследване - няма описани данни за травма на главата, а е записано е, че не е губил съзнание и няма други оплаквания, освен от „болка и оток на лява ръка", също така, че няма представена консултация от съответен специалист – лекар неврохирург или невролог, който да е насочил ищеца към образно изследване на главата.

Навеждат доводи, че представеното рентгеново разчитане /д-р К.П. МБАЛ „Ч.б." - специалист образна диагностика/ е със заключение за пукване / фисура на теменна кост, но не е посочено на коя теменна кост /те са две - лява и дясна/. След тази рентгенова констатация за пукване на черепна кост отново няма представени данни за консултация от специалист по невротравматология /неврохирург/.

2

Твърдят, че предвид на представените медицински данни може да се направи заключението, че вследствие на пътния инцидент от 11.10. 2022г. И.

И. е получил контузия с оток на дланта на лявата ръка и тази травма е причинила временно разстройство на здравето, без опасност за живота /лека телесна повреда, по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК/, която травма е с нормален оздравителен период около две седмици.

Твърдят също така, че представените данни от 16.10.2022г.

/рентгенография на череп/ не могат да бъдат считани за категорични данни за травма на главата /в частност на черепна кост/.

Предвид на горните аргументи считат, че към този момент единствената категорична травма, получена вследствие на процесното ПТП е контузията на лявата длан и за адекватна сума за обезщетение на неимуществените вреди, търпени от ищеца, посочват сумата от около 3 000лева.

От Дружеството се аргументират с това, че при съвкупен анализ на доказателствата и при установеност на получените травми, без данни за усложнения и отклонения от обичайния оздравителен процес, за справедливо обезщетение следва да се определи сума до 3 000 лева. Позовават се на съдебна практика и считат, че при определяне размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС № 4/1968г. по приложението на чл.52 ЗЗД, съдът следва да съобразява конкретните обективно съществуващи обстоятелства: годините на ищеца, обстоятелството, че е трудоспособен, че травмите са причинили действително сериозни болки и затруднения дори при нормални физиологични процеси и ежедневни дейности, но също така и липсата на усложнения, съпътстващи заболявания и данни за продължаващи болки и страдания.

Навеждат доводи, че преценката на РС гр.Ч.б. за интензитета и проявлението на неимуществените вреди на ищцата е неправилна, а обезщетението, което определя съдът съобразно критериите на чл.52 ЗЗД, т.е. въз основа принципа на справедливост, следва да отговори на изискването за баланс и еквивалентност, а в случая е прекомерно.

Въззиваемият И. М. И. от гр.Ч. б., ЕГН ********** чрез адв. И. Б. от САК изразява становище, че жалбата е неоснователна, решението да се потвърди изцяло като правилно, законосъобразно и обосновано. Да им се 3 присъдят всички сторени разноски в настоящото производство, както и да осъди ЗД „***"АД да заплати адвокатско възнаграждение определено съгласно Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет, съразмерно на уважената част от иска, във връзка с предоставената на пострадалия от ПТП безплатна правна помощ на основание чл.38 ал.1, т.2, във вр. с ал.2 от ЗАдв.

Твърди, че първата съдебна инстанция подробно се е спряла и е обсъдила съгласно изискванията на процесуалния Закон всички доказателства, събрани по делото.

Навежда доводи, че противно на твърденията на жалбоподателя, че единствената травма получена от пострадалия И. М. И. вследствие на процесното ПТП е контузия на лявата длан - от доказателствата по делото безспорно е установено, че вследствие на пътния инцидент И. М. И. е получил телесни увреждания, изразяващи се в контузия на лявата ръка и фисура - спукване, счупване на черепния покрив, като ищецът също така е изпитал болки и страдания, страх от случилото се, главоболие и световъртеж, имал е козметичен дефект и е получил остра стресова реакция, представляваща краткотрайно разстройство, но със значителна тежест и подълготраещи последици от процесното ПТП, свързано със стрес, психично разстройство, протичащи с емоционална напрегнатост и безпокойство, както и редица други негативни емоционални изживявания, които от своя страна са безспорно доказани и обсъдени от съдебния състав на РС гр.Ч.б..

Излага съображения, че първоинстанционният съд е направил обективна преценка на вида и обема на причинените на ищеца неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, общоприетото понятие за справедливост и оценка на икономическото състояние в страната, като в резултат на това правилно е определил обезщетението на ищеца, което безспорно е съобразено с характера и степента на засягане на пострадалия, както и с принципа на справедливостта, залегнал в чл.52 от ЗЗД.

Въззивният съд като обсъди оплакванията на Дружеството жалбоподател, прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, и съобрази изискванията на Закона, намира за установено следното:

4

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е частично основателна.

Решението на РС Ч.б. като необжалвано е влязло в законна сила в осъдителната Част за сумата от 3 000,00лв и не е предмет на въззивната проверка.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че се установява от представените Протокол за ПТП бл. № ***, съставен от РУ при ОДМВР – П., РУ – Ч.б. с изготвената към него скица на ПТП, че на 11.10.2022г. около 09,30 часа, в гр.Ч.б. на кръстовището, образувано от улиците „***“ и „***“, поради не спиране на знак Б2 – „СТОП“, водачът на лек автомобил марка „***“ с ДК № *** – А.Д., блъска лек автомобил „М.“ с ДК № ***, управляван от ищеца И. М. И., който от своя страна блъска трета кола – участник № 3 в издадения Протокол за ПТП.

В резултат на произшествието тежко е пострадал водачът на „М.“ – а.

Констатирано, е и че за водача на лек автомобил марка „***“ с ДК № *** – А.Д. е била сключена със ответното ЗД „***“АД, с ЕИК ***, задължителна застраховка Гражданска отговорност с полица № ***, валидна към датата на реализиране на ПТП-то (факт, безспорен между страните).

Приел също така, че от заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което ценил за достоверно като обективно и компетентно, изготвено от вещото лице се установява, че процесното ПТП се състои в страничен кос удар между автомобил „*** ***“ с рег. № *** и „М. Е 270 ***“ с рег. № ***.

Пак според заключението на САТЕ ПТП се е реализирало по следния механизъм: На 11.10.2022г. в гр. Ч.б., в светлата част на денонощието, водачът А.Д. на лек автомобил „*** ***“ с рег. №*** не спира на знак „Б2“ – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и навлиза в кръстовище, образувано от ул.„***“ и ул.„***“. В същото време, отдясно по посока на движение на лек автомобил „***“ в кръстовището навлиза автомобил „М. Е 270 ***“ с рег. № ***. Така между двата автомобила движещи, се транслационно един към друг е последвал удар, който отразен като вертикална проекция на контактното петно на челната част на автомобил „*** ***“ с рег.№ *** и страничната задна лява част на „М. Е 270 ***“ с рег.

№ *** е в кръстовището и лентата за движение на второто МПС. Ударът между двете МПС се характеризира като страничен – кос и ексцентричен.

При удара са се деформирали елементи от челната част на автомобил „*** ***“ с рег.№ *** и страничната задна лява част на л.а. „М. Е 270 ***“ с рег. № ***. При удара между двете МПС-та направлението на ударния импулс е зад масовия център на автомобил „М. Е 270***“ с рег.№ ***, следствие на което направлението на това МПС се е отклонило наляво спрямо неговата посока, загубило е напречна устойчивост и се е отклонило към насрещната пътна лента, в която се е движил автомобил №3, при което се е получил втори удар с челната част на „М.“-а в челната на насрещно движещото се МПС. След 5 контакта между автомобилите и в следствие на действието на съпроводителните сили и силите на триене между ходовите гуми и настилката, трите автомобили са се позиционирали в покой и произшествието е приключило.

От техническа гледна точка, причина за възникване на ПТП е свързана с действия /бездействия/ от страна на водача на процесния автомобил „*** ***“ с рег.№ *** с органите за управление /скоростен лост, педали на газта и спирачния педал/, чрез които водача на това МПС е осъществил навлизане от знак „Б2“ в кръстовище образувано от ул. „***“ и ул. „***“ в гр.Ч.б., към което се е движил автомобил „М. Е 270 ***“ с рег.№***, без да го пропусне и да предотврати ПТП.

Представените по делото медицински документи – епикриза, искане и резултат от рентгенологично изследване и удостоверение, издадени през релевантния период, са били предмет на изследване от приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза и съответно са послужили на вещото лице за достигане на крайните му заключения, които съдът възприема за достоверно дадени.