Решение № 190 от 08.03.2021, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. София , 08.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на десети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Атанас Кеманов

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Ива А. Иванова като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20201000502857 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба вх.№54407/16.06.2020 г., подадена от „Слав строй“ООД, чрез адв. Н. П., срещу Решение №3147/20.05.2020 г. по гр.д.№4602/2019 г. на СГС – I – 17 състав, с което е бил отхвърлен предявеният от жалбоподателя против Д. Б. Н. и М. Б. Н., иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, за обявяване за окончателен на предварителен договор от 09.11.2018 г., с който ответниците са се задължили да продадат на ищеца ½ идеална част от поземлен имот с пл.№806, к.л. 621, от кв.14 по плана на гр. София, район „***“, местност „Витоша – ВЕЦ Симеоново“ с площ по скица от 1229 кв.м., а по нотариален акт – с площ от 1286 кв.м., с подробно описани граници, заедно с жилище, разположено в западната страна на сградата, построена в имота, находящ се на адрес: гр. ***, Столична община, ул.“***“ /бивша „***“/ №82, състоящо се от една стая, кухня, баня-клозет и антре, със застроена площ от 37,90 кв.м., заедно с тераса от запад, с две мазета под жилището и гаража под терасата, заедно с 42,32/100 ид.ч. от общите части на сградата, ведно с второстепенна постройка, изградена на около 10,89 кв.м., заедно с всички подобрения и приращения в имота. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението – съдът неправилно не е зачел силата на пресъдено нещо на решението по гр.д.№3165/2003 г., необосновано е приел, че надстрояването на сградата е осъществено по реда на чл.58 от ЗТСУ. Допуснато е процесуално нарушение, като не е изискано досието по гр.д.№3165/2003 г. на СГС, IV-Б състав, в което се съдържат релевантни за спора доказателства, и не е допусната експертиза.

Изводът на съда за приложимост на чл.58 от ЗТСУ противоречи на материалния закон.

Съдът необосновано е приел, че надстроеното не е самостоятелен обект на собственост, като този извод е в резултат от непълнотата на доказателствата по делото, поради отказът на съда да присъедини досието по гр.д.№3165/2003 г. на СГС, IV-Б 1 състав. За изясняване на въпроса дали спорните обекти са приращения, не са достатъчни данните от кадастралната карта, а са необходими специални знания и анализ на одобрените строителни книжа. Противоречи на материалния закон изводът на съда, че предварителният договор е развален. Ищецът е изправна страна, а ответниците не са дали срок за изпълнение на твърдяното от ответниците неизпълнено задължение, нито са върнали на ищеца заплатените по договора авансово суми, представляващи част от цената. Изявлението, че договорът се считал развален, е направено от процесуален представител, който не разполага с представителна власт за материалноправни изявления, като изявлението не може да се направи с отговор на исковата молба. Съдът не е взел предвид обстоятелствата, уточнени от ищеца в процесуалните срокове по чл.143, ар.2 от ГПК, относно даденото от ищеца предложение за отсрочване на изпълнението на ответниците относно приращенията, което е било отхвърлено от ответниците, и в разрез с процесуалните правила не е допуснал доказателственото искане за допускане до разпит на свидетел за тези обстоятелства. Противоречи на доказателствата по делото изводът на съда, че страните по предварителния договор не са договаряли по отношение на приращенията в ПИ №806, представляващи ½ ид.ч. от втори и трети /подпокривен/ етаж от източното жилище, както и че приращенията не били част от предмета на предварителния договор. Настоява се за отмяна на обжалвания съдебен акт, и вместо него – постановяване на ново решение по същество, с което на осн. чл.19, ал.3 от ЗЗД Предварителния договор от 09.11.2018 г., сключен между „Слав строй“ООД като купувач, и като продавачи – М.Н. и Д.Н., да се обяви за окончателен по отношение на целия му предмет, описан подробно в обстоятелствената част на исковата молба, с присъждане в полза на жалбоподателя на всички разноски за въззивната инстанция.

Приложени са писмени доказателства, които се иска да бъдат приети от въззивния съд, и са направени доказателствени искания, чиято допустимост се поддържа на осн. чл.266, ал.3 от ГПК.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Преписи от въззивната жалба са връчени на насрещните страни.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран Писмен отговор вх.

№73663/23.07.2020 г., подаден от Д. Б. Н., чрез адв.О. А. С., редовно упълномощен с пълномощно за всички инстанции на л.121 от гр.д.№4602/2019 г. на СГС, в който се поддържа неоснователност на въззивната жалба – не са налице твърдените процесуални нарушения, решението е постановено при обсъждане на всички представени по делото доказателства, правилно е приложен материалния закон. Не е налице непълнота на доказателсттвения материал – с Определение от 05.02.2020 г. съдът е разпределил доказателствената тежест и е дал срок на страните до съдебното заседание да предприемат съответните процесуални действия. Отказът на съда да приобщи друго дело е основателен, тъй като то не обвързва страните в настоящото производство и решението по него няма сила на пресъдено нещо спрямо ответницата Д.Н. или нейния праводател. Ищецът е следвало да представи или да поиска възможност да представи относими доказателства, съдържащи се в това дело. Такова искане не е направено, поради което е недопустимо представянето на такива доказателства пред въззивната инстанция, поради настъпила процесуална преклузия.

2

Съдът правилно не е приложил разпоредбата на чл.92 от ЗС, а се е позовал на разпоредбата на чл.97 от ЗС. Не е налице твърдяната неизправност на продавачите по процесния предварителен договор, т.к. предложеният за подписване проект за нотариален акт е с невъзможен предмет, в който са включени права, които продавачите не притежават. Правилно съдът е приел, че претендираните от ищеца като подобрения и приращения части от сграда не отговарят на изискванията на ЗКИР да бъдат такива, втори и трети /подпокривен/ етаж от имот с идентификатор *** не са самостоятелни обекти и не могат да представляват приращение към дворното място по реда на чл.92 от ЗС, поради което и не е възникнала съсобственост между ответницата Д.Н. и действителния им собственик. Настоява се за оставяне на доказателствените искания без уважение, и отхвърляне на въззивната жалба. Заявява се искане за присъждане на разноските за въззивната инстанция.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил и Писмен отговор вх.

№83737/17.08.2020 г., подаден от М. Б. Н., чрез адв. К. Д.-Р., в който се поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба. Не е допуснато процесуално нарушение от съда, като е отказал прилагането на гр.д.№3165/2003 г. на СГС. Във въззивната жалба са изложени нови твърдения, и са направени нови доказателствени искания, които не са за новонастъпили или новооткрити обстоятелства, а доказателствата не са нови за делото, поради което доказателствените искания са недопустими, и се настоява да се оставят без уважение. Настоява се за отхвърляне на въззивната жалба и за присъждане на направените разноски за въззивната инстанция.

С определение №2290/15.10.2020 г. съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл.266, ал.3 от ГПК за допускане на поисканите от въззивника доказателствени средства и приемане на представените с въззивната жалба доказателства, поради което във въззивната инстанция нови доказателства не са събрани.

При извършената служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен по допустим иск, от родово и местно компетентен съд, по предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е допустим.

По правилността на обжалвания съдебен акт, във връзка с направените от жалбоподателя оплаквания, съдът намира следното:

С искова молба от 03.04.2019 г. ищецът „Слав Строй“ ООД е предявил иск против ответниците Д. Б. Н. и М. Б. Н., с правно основание чл.19, ал.3 от ГПК, с който се иска от съда да обяви за окончателен сключеният между страните Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 09.11.2018 г., с който ответниците, в качеството на обещатели, са се задължили да прехвърлят на ищеца, в качеството на купувач, правото на собственост върху недвижим имот, подробно описан в чл.2 от договора, срещу цена в размер на 130 000 евро, която ищецът се е задължил да заплати на два транша, платими по банков път по посочени банкови сметки на продавачките, при равни дялове за всяка от тях – първи транш - 10% от уговорената цена, а именно сумата от общо 13 000 евро, ищецът се е задължил да заплати в деня на сключване на предварителния договор /по 6500 евро за всяка от продавачките/, и втори транш – в размер на общо 117 000 евро, платим в деня на сключване на окончателния договор по 3

58 500 евро за всяка от продавачките. С договора страните са уговорили да сключат окончателния договор в срок до 21.03.2019 г., при Нотариус М. К. при условията на преварителния договор, и след набавяне от страна на продавачите на всички изискуеми от нотариуса документи, като при липса на споразумение за по-ранна дата и час, страните ще се явят в кантората на Нотариус М. К. на адрес: гр. ***, ул.“***“ №21, в 10:00 ч. на 21.03.2019 г. за сключване на окончателен договор.

С исковата молба се твърди, че предметът на предварителния договор е включвал следните недвижими имоти, подробно описани в уточнителна молба вх.

№68233/23.05.2019 г.:

½ идеална част от Поземлен имот с пл.№806, от кв.14 по плана на кв.“***“, ул.“***“ №82, с уточнен впоследствие като ПИ с идентификатор №*** по КККР на гр. София, одобрени със Заповед №РД-18-739/21.11.2017 г. на ИД на АГКК;

Жилище, разположено в западната част на сградата, построена в същия имот, заснето в КК като самостоятелна сграда с идентификатор №***, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, на един етаж, с площ от 31 кв.м.;

Гараж, разположен от западната страна на жилището, с площ от 20 кв.м., заснет в КК като самостоятелна сграда с идентификатор №***, с предназначение: сграда на допълващото застрояване;

Второстепенна паянтова постройка, незаснета в КК, с площ от 10,89 кв.м.

42,32/100 идеални части от общите части на сградата.

В исковата молба се твърди, че съгласно предварителния договор, собствеността върху посочените имоти е следвало да бъде прехвърлена на ищеца, ведно с всички подобрения и приращения в поземления имот с идентификатор №***.

Според ищеца, предметът на предварителния договор е включвал, като „приращение“ към поземления имот, и правото на собственост върху ½ идеална част от Втори и подпокривен /трети/ етаж на жилищната сграда, находяща се в ПИ с идентификатор №***, построена чрез пристрояване и надстрояване на някогашната източна сграда-близнак, описана в КККР като СГРАДА с идентификатор №***, със застроена площ от 116 кв.м., на 2 етажа, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна. Посочените обекти /втори и подпокривен /трети/ етаж на жилищната сграда с идентификатор №***/, били придобити по приращение от наследодателя на ответниците – техния баща Б. Н., тъй като били построен от Е. Н., собственик на останалата ½ от ПИ с идентификатор №***, без да му е било учредявано право на строеж от наследодателя на ответниците, поради което върху втория и третия етаж била възникнала обикновена съсобственост между съсобствениците на поземления имот към момента на построяването – Е. Н. и наследодателя на ответниците Б. Н.. В резултат на наследствено правоприемство от Б.

Н., ответниците придобили правото на собственост върху ½ от втория и третия /подпокривен/ етаж на сградата с идентификатор №***.