Решение № 1748 от 17.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1748 гр. София, 17.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20261110200317 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на Г. В. П., ЕГН **********, чрез адв. М. Г., срещу Наказателно постановление № 24-4332-028988/27.11.2024 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, с което на Г. В. П. са наложени административни наказания "глоба" в размер на 200,00 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в това, че на 25.03.2023 г., около 09:30 часа, в гр. София, по ул. “Без име“, с посока на движение от бул.

“Симеоновско шосе“ към ул. “Бистришко шосе“, управлява мотоциклет марка ",,***''" с рама ,,***'', като при извършена проверка срещу Ринг Мол София е установено, че мотоциклетът не е регистриран по надлежния ред.

В депозираната по делото жалба се сочи, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно, издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. В подкрепа на изложеното се поддържа, че наказателното постановление е издадено при обстоятелства, които не отговарят на обективната истина, а описаните в него обстоятелства са изключително неясни и противоречиви. Сочи се, че на 25.03.2023 г. е било организирано мероприятие – мотосъбор, който се 1 провежда ежегодно, за който е имало предварителна организация с предварително обявен маршрут, като сборният пункт е бил до паркинга на „Ринг Мол“. Акцентира се, че до сборния пункт жалбоподателят е откарал АТВ-то си на платформа, след което го е избутал за позициониране, но не го е управлявал. Твърди се, че процесното АТВ е закупено през 2021 г. и е използвано само и единствено за мотосъбора и офроуд, но не и по пътищата на страната и републиканската пътна мрежа, тъй като същото е предназначено за състезания по затворен маршрут, респективно и не подлежи на регистрация съгласно чл. 1, ал. 5, т. 3 от Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. На последно място се навежда, че съгласно ал. 15 на чл. 143 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрация на ППС, което е било регистрирано вече и при промяна на собствеността новият собственик не го е регистрирал в двумесечен срок, а процесното АТВ не подлежи на регистрация и поради тази причина никога не е било регистрирано.

По посочените съображения се релевира молба до съда за отмяна на атакуваното наказателно постановление изцяло.

В проведеното по делото съдебно заседание въззивникът Г. В. П., редовно призован, явява се лично и с адв. Г. – процесуален представител с доказателства за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество и в ангажирани по делото писмени бележки процесуалният представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Претендират се сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

В проведеното по делото съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител. В ангажирани по делото писмени бележки от въззиваемата страна, чрез процесуален представител с доказателства за надлежно учредена представителна власт, се поддържа становище за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление и се моли същото да бъде потвърдено. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството и се релевира 2 възражение за прекомерност по отношение размера на разноските, претендирани от насрещната страна.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата на Г. В. П. срещу Наказателно постановление № 24-4332028988/27.11.2024 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е процесуално допустима.

Съдът, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че са налице основания за неговата отмяна.

Съображенията на съда за това са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

На 25.03.2023 г., около 09:30 часа в гр. София, по ул. “Без име“, с посока на движение от бул. “Симеоновско шосе“ към ул. “Бистришко шосе“, жалбоподателят Г. В. П. превозвал на платформа превозно средство АТВ марка ",,***''" с рама ,,***'', във връзка с организирано събитие за откриване на мотосезон, като разтоварил същия от платформата на горепосоченото място срещу Ринг МОЛ – София.

На място била извършена полицейска проверка от екип на ОСПС, в това число свидетелят И., при която се установило, че превозното средство АТВ марка ",,***''" не е регистрирано. Във връзка с последното бил извикан за съдействие екип на ОПП – СДВР, а свидетелят Л. – заемащ длъжността „младши автоконтрольор” при ОПП – СДВР, съставил срещу жалбоподателя АУАН GA № 853851 за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП.

По случая била извършена проверка, която приключила с постановление на СРП от 12.11.2023 г. за прекратяване на наказателно производство по ДП № 1143/2023 г. по описа на 06 РУ – СДВР, пр.пр. № 23585/2023 г. по описа на 3

Софийска районна прокуратура, като материалите по преписката били изпратени на ОПП – СДВР за преценка вземане на административно отношение.

В изпълнение на правомощията си, Началник Група към СДВР, отдел "Пътна Полиция" на 27.11.2024 г. издал атакуваното наказателно постановление, с което жалбоподателят Г. В. П. е санкциониран за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП му е наложена "глоба" в размер на 200,00 (двеста) лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 (шест) месеца.

Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя на 10.12.2024 г., който в законоустановения срок депозирал жалба срещу същото, която инициирала настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН; гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – актосъставител Л. и свидетелите И. и Г., заключение на изготвена по делото съдебно – техническа експертиза.

Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.

Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства.

Настоящият съдебен състав кредитира показанията на свидетелите Л. и И., като отчита ниската им информативна стойност, доколкото нито един от тях няма съхранен спомен за събитията, предмет на производството, като същите единствено потвърждават участието си в съставянето на АУАН в рамките на процедура по чл. 284 от НПК по предявяване на последния, проведена в рамките на съдебното следствие. Тук е мястото да се отбележи, че независимо от постановката на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, актът за установяване на административно нарушение няма обвързваща съда доказателствена сила, тъй като в производството по чл. 59 и сл. от ЗАНН, съдът се ръководи от принципите на наказателния процес, включително чл. 14, ал. 2 от НПК, в който смисъл е и изричното тълкуване, дадено в т. 7 на ППВС № 10/1973 г.

4

Предвид това АУАН няма материална доказателствена сила в производството по оспорване на наказателното постановление, а следва да се цени единствено с оглед процесуалната законосъобразност на административнонаказателното производство.

От друга страна, показанията на свидетеля Г. са информативни досежно обстоятелствата, свързани с въпросите от предмета на доказване по делото, а именно – че на процесната дата е бил организиран мотосъбор, във връзка с който жалбоподателят е превозил собственото си АТВ с пътна помощ, след което била извършена полицейска проверка. Свидетелят категорично заявява, че всички участници във въпросното мероприятие са превозвали АТВ-тата си на платформи и никой, в това число и въззивникът, не е управлявал превозните средства към момента на извършване на проверката от страна на полицейските служители. Прецизната проверка на визираните показания не сочи на предубеденост или съзнателно изопачаване на фактите, а навежда идея за добро познаване на време, място и начин, по който са се осъществили интересуващите предмета на делото събития, поради което депозираните от свидетеля М. показания се кредитират от настоящия съдебен състав като достоверни.

Съдът цени приетата по делото съдебно – техническа експертиза като изготвена обективно и професионално. В обсъжданата експертиза вещото лице не борави с изрази, сочещи на предположения, поради което съмнение относно отразеното становище не би могло да бъде породено. Не е установено и съществуването на допълнителни съществени обстоятелства, които към момента на експертното изследване да не са били установени по надлежния ред, поради което и базисните предпоставки за изграждането на експертизата не се явяват компрометирани.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира подадената жалба за процесуално допустима, доколкото е 5 подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок за обжалване по смисъла на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и срещу административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното НП, същият дължи проверка дали същото отговаря на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че НП е издадено от материално компетентно лице по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността му – Заповед № 8121к-12547/12.09.2024 г. на министъра на вътрешните работи.

Независимо от изложеното обаче съдът намира, че в процесния случай е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 57, ал. 1, т.

5 ЗАНН, неотстранимо в съдебната фаза на административнонаказателното производство, намерило израз в непосочването на фактически данни, явяващи се от значение за точното и ясно описание на основните съставомерни признаци на нарушението – не са отразени техническите характеристики на превозното средство, обозначено като мотоциклет, категорията към която спада, както и дали въобще това превозно средство подлежи на регистрация.

Отразяването на всички правнозначими обстоятелства е необходимо, за да е налице разбираемост на обвинението и възможност при наличието на пълното описание на обективните признаци на простъпката да се проследи дали е налице и правилното й подвеждане под съответната материалноправна разпоредба. В случая това е необходимо, за да се констатира дали превозното средство подлежи на регистрация съгласно чл. 140, ал. 1 ЗДвП.