Решение № 2077 от 04.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2077 гр. С., 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Димитров при участието на секретаря Яна Огн. Лалова като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело № 20241100105284 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ от П. М. М. срещу „Застрахователна компания „Лев Инс““ АД за заплащане на сумата от 50 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, настъпили вследствие на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 23.01.2024 г., на пешеходна пътека находяща се в гр. Банкя, на ул. „Св. Кирил и Методий“ и ул. „Петко Д. Петков“, с посока на движение от бул. „Варна“ към ул. „Александър Стамболийски“ по вина на М.Й.Х., водач на лек автомобил марка „Дачия“, модел „Сандеро“, рег. № *******, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва, считано от 07.02.2024 г. до окончателното плащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че процесното ПТП е настъпило изцяло по вина на водача на л.а. „Дачия Сандеро“, който, нарушавайки правилата за движение по пътищата, не пропуска пешеходката - ищец да премине по пешеходната пътека и я блъска.

Вследствие настъпилото произшествие са й причинени тежки травматични увреждания, изразяващи се във фрактура на пубиса, листеза на Л2-3, травма на гръдния кош. При падането си е ударила главата, гърба и десния крак, като е получила хематоми по цялото тяло, световъртеж, главоболие и болка при вдишване. Твърди се, че и понастоящем пострадалата все още се възстановява.

Сочи, че от настъпилите увреждания е изпитвала изключителни болки и страдания, които ще търпи и в бъдеще.

Твърди, че към датата на ПТП лекият автомобил е имал валидно сключена застраховка с ответното дружество по застрахователна полица № BG/22/123003785864, валидна до 18.12.2024 г., като по предявената извънсъдебна претенция застрахователят не й 1 е определил и изплатил застрахователно обезщетение, поради което счита, че за нея е налице правен интерес от подаването на настоящата искова молба и моли същата да бъде уважена в пълен размер, ведно с дължимата законна лихва.

Ответникът „Застрахователна компания „Лев Инс““ АД признава съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и собственика на процесния лек автомобил „Дачия Сандеро“, но оспорва претенцията за неимуществени вреди по размер, тъй като счита претендираната сума за изключително завишена. Оспорва, че вследствие на процесното ПТП ищцата е получила листеза на Л2-3, като твърди, че увреждането е с дегенеративен характер, а не с травматичен, и не е налице причинно-следствена връзка с получаването му и процесното ПТП. Оспорва твърдението, че ищцата все още не е излекувана и лечението й продължава, че е търпяла изключителни болки и страдания и ще продължи да ги търпи за в бъдеще.

При условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която поради неизпълнение на лекарските предписания, непровеждане на рехабилитация и/или физиотерапевтични процедури е допринесла в значителна степен за тежестта на вредите и за интензитета и продължителността на търпените от нея болки и страдания. Счита за прекомерен претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди с оглед критерия за справедливост, залегнал в чл. 52 от ЗЗД. Поддържа, че застрахователят дължи законна лихва за забава след заявяване на извънсъдебна претенция и след изтичане на срока по чл. 496, ал.

1 от КЗ.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Фактическият състав на отговорността по чл. 432, ал. 1 от КЗ, произтича от следните обстоятелства: в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, на ищцата са причинени травматични увреждания, от които е претърпяла твърдените неимуществени вреди.

С доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че гражданската отговорност на посочения от ищеца делинквент към датата на процесното ПТП е била застрахована при ответника по застрахователна полица № BG/22/123003785864, валидна до 18.12.2024 г., както и че процесното ПТП е настъпило по вина на застрахования при ответника водач на лекия автомобил, в резултат на което ищцата е получила контузии в областта на главата и на гръдния кош, както и счупване на долен клон на дясната срамна кост.

Вината на сочения делинквент се потвърждава и от представеното с молба от 29.01.2025 г. от ищцата одобрено от наказателния съд споразумение от 13.01.2025 г., по НОХД №16442/2022 г., с което М.Й.Х. се е признал за виновен в причиняването на процесното ПТП поради нарушаване правилата за движение по пътищата, довело до причиняването на средна телесна повреда на пресичащата пешеходната пътека П. М. М. – 2 счупване на таза на долното рамо на срамната кост вдясно.

Спорно е между страните обаче как е протекъл възстановителния период, какво лечение е проведено на ищцата, изпълнявано ли е от нейна страна според предписанията на лекарите и дали подобно неизпълнение би било в причинна връзка с продължителността и интензитета на твърдените болки и страдания. Спорно е и дали от процесното ПТП ищцата е получила листеза на Л2-3.

Според приетия като доказателство констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-46, изготвен от СДВР отдел „ПП“, от 23.01.2023 г., на същата дата, около 08:00 ч. лек автомобил, марка „Дачия“, модел „Сандеро“ с рег. № *******, управляван от М.Й.Х., се е движил в гр. Банкя по ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ с посока на движение от бул. „Варна“ към ул. „Александър Стамболийски“, като на кръстовището с ул. „Петко Д. Петков“ участвал в ПТП с пресичащата от ляво надясно по посока на движение на МПС пешеходка П. М. М. и намираща се на пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка М8.2 и в зоната на действие ПЗ-Д17.

Съгласно Амбулаторни листове за извършени прегледи на 23.01.2024 г. в „Университетска многопрофилна болница за активно лечение и медицина Н. И. Пирогов“ ЕАД, пострадалата имала счупване на пубиса, травма на гръдния кош, с оплаквания от световъртеж и болки при вдишване.

Като доказателства по делото са приети и Протокол за оглед на местопроизшествието, скица и фотоалбум от 23.01.2024 г. - материали от образуваното досъдебно производство №11023/2024 г. по описа на СРПТ-СДВР с пр. пр. №2692/2024 г. на СРП.

Свидетелката С. М. М., заявява, че е очевидец на ПТП, което се е случило в края на месец януари 2024 г. около 08:05-08:10 ч. С пострадалата жена пазарували в магазин в гр.

Банкя, находящ се на ул. „Св. Св. Кирил и Методий“. Свидетелката споделя, че излезли от магазина и се разделили, жената тръгнала по пешеходната пътека, а тя към бул. „Варна“.

Твърди, че не е видяла удара, но го е чула. Обърнала се е и е видяла пострадалата на земята в седнало положение. Свидетелката се затичала към нея и я попитала как е, но тя била в шок и първата й реакция била да си вземе телефона и да се обади на снаха си, за да я информира, че е претърпяла катастрофа. Жената не е пресичала бързо, а нормално, със среден ход.

Пешеходната пътека се е виждала, оцветена в червено. Сочи, че е имало малко сняг, но въпреки това се е виждала.

Твърди, че ударът е настъпил малко след пешеходната пътека на ул. „Св. Св. Кирил и Методий“, в посока центъра на гр. Банкя, в лентата за движение на автомобила, предизвикал ПТП. След удара таксиметровият автомобил, марка „Дачия“, който я е блъснал, бил спрял малко след пешеходната пътека, а пешеходката се намирала пред него. Колата била със счупена емблема и предница в средата.

Свидетелят В.Н.М., съпруг на П. М., заявява, че инцидентът е станал на 23.01.2024 г.

Бил тръгнал за работа и му се обадили. Веднага пристигнал на мястото на ПТП, където вече имало полиция и линейка. Съпругата му била в шоково състояние. Били я преместили на задната седалка на таксиметровия автомобил, който я е ударил, тъй като било много студено.

Откарали я в Пирогов, а свидетелят я придружил. Минали през няколко кабинета и се 3 оказало, че има счупване. Споделя, че ударът бил силен и цялата била насинена, включително таза и краката й. Не са я приемали в болницата, тъй като й казали, че няма да й правят нищо.

Свидетелят твърди, че, когато се е прибрала в дома им, за период около месец не е можела да се движи сама и имала нужда от чужда помощ. Бил й купил проходилка, но въпреки това, тя пак не е можела да се движи. Впоследствие започнала да се движи с проходилката. След около повече от два месеца започнала да излиза.

Съпругът й се принудил да напусне работа, за да може да й помага и да се грижи за нея. През този период пострадалата изпитвала болки по цели нощи. Налагало се да й дава лекарства, успокоителни и да й се бият инжекции. Тъй като пострадалата била медицинска сестра е била запозната какво трябва да взима.

Била провеждала рехабилитация и процедури около 4-5 пъти за по 4-5 дни в гр.

Велинград.

Твърди, че от инцидента имало и неблагоприятни последствия за психиката й. Към настоящия момент все още била под стрес и имала страх да пресича. Изпитвала затруднения при ходене и била трудно подвижна, докато преди инцидента не е имала двигателни ограничения, заболявания и болки. След ПТП се оплаквала от скованост в кръста, в поясния дял, болки при стоене права, при изкачване и слизане по стълби, световъртеж. Все още работила, защото работата й е стационарна, с документи.

По делото е приета без възражения от страните съдебномедицинска експертиза, според която П. М. е получила вследствие на претърпяното ПТП на 23.01.2024 г. травматични увреждания, изразяващи е в: счупване на долния клон на пубиса (лонната кост) вдясно (Fractura rami inferioris ossis pubis dextri).

Според вещото лице пострадалата е имала трайно затруднение в движенията на десния долен крайник и таза за период по-голям от 30 дни от датата на получаване на травмата.

Във връзка със счупването в приложената по делото медицинска документация вещото лице не открива никаква информация относно това, в какво се е изразявало конкретно проведеното лечение, как е протекъл периода на възстановяване и дали лицето е спазвало назначените лекарски предписания за амбулаторно проследяване и терапия.

Единственото, което е установил експертът е, че ищцата е отказала предложеното й болнично лечение.

Експертът сочи, че обичайно срокът за зарастване на този тип фрактури след неоперативно лечение е около 30-40 дни, а пълно възстановяване и завръщане към нормалните дейности от ежедневието се постига обикновено към третия месец. Тъй като в конкретния случай се касаело за двуфрагментно счупване без дислокация на фрагментите, можело да се каже със сигурност, че се очаква пълно възстановяване без настъпване на каквито и да било усложнения. Поради липсата на достатъчно медицинска документация, вещото лице сочи, че не е в състояние да предостави точен и безпристрастен отговор дали има разлика в сроковете между стандартния период за възстановяване при подобен тип фрактури и възстановителния период при ищцата в разглеждания казус.

4

След извършен преглед на 13.02.2025 г., експертът твърди, че се наблюдавала една дефинитивно зараснала фрактура без остатъчна деформация във формата на таза, която не оказвала съществено влияние на функцията на долните крайници на ищцата. В прогностичен план не се очаквало развитие на дегенеративна артроза на дясната тазобедрена става, тъй като се касаело за извънставно счупване, което нямало отношение към ставата.

Отбелязва, че за в бъдеще не се очаква да настъпят някакви сериозни усложнения, свързани с процесната травма на таза, поради което прогнозата е благоприятна.

Вещото лице сочи, че болките и страданията на ищцата са били най-силни в периода между настъпването на описаната по-горе фрактура на долното рамо на лонната кост вдясно и предприетото консервативно лечение, както и в ранния период след него (в рамките на месец), като с всеки изминал ден те са намалявали по сила и интензитет, поради действието на оздравителните процеси в организма.