Определение № 1873 от 17.07.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1873 гр. Бургас, 16.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно частно гражданско дело № 20242100501026 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. Г. М. чрез процесуален представител адв. Недялка Арабова срещу Определение №3492/11.06.2024 г., постановено по гр. д. №3242/2024 г. по описа на Районен съд- Бургас. С обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 63, ал. 1 ГПК за продължаване на срока за изпълнение на указания, дадени с Разпореждане от 22.05.2024 г. за представяне на доказателства за заплатена държавна такса по предявения иск в размер на 80 лв., като е върнал исковата молба и прекратил производството по делото. Жалбоподателката счита, че районният съд незаконосъобразно не е разгледал искането й за освобождаване от държавна такса и не й е дал указания да представи доказателства относно семейното и имущественото си състояние. Моли поставеното определение да бъде отменено, като настоящият съдебен състав да я освободи от заплащането на държавна такса или да й укаже срок за внасянето й.

При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че частната жалба е редовна, като отговаряща на изискванията по чл. 278, ал. 4 вр. чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, и допустима- подадена в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от лице, което има правен интерес и срещу акт, подлежащ на обжалване по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е основателна, а постановеното определение следва да бъде отменено като неправилно, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на

1 съдопроизводствените действия.

Настоящият съдебен състав достига до този извод при следните аргументи.

Производството пред Районен съд- Бургас е образувано по искова молба на В. Г. М. срещу Етажна собственост с адрес: *** чрез професионален домоуправител „Домконсулт 66“ ООД с искане за отмяна на решения на общото събрание от 18.04.2024 г.

Към искова молба са приложени два броя Експертни решения на ТЕЛК (№1686/18.06.87 г. и №3535/20.12.04 г.), удостоверяващи здравословното състояние на ищцата.

С разпореждане от 22.05.2024 г. на ищцата и жалбоподател в настоящото производство са дадени указания в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за заплащане на дължимата по предявения от нея иск държавна такса в размер на 80 лв. Съобщението е връчено на 03.06.2024 г.

С изрична молба, наименувана „Заявление“ от 06.06.2024 г. М. макар и не директно, но изводимо от съдържанието на изявлението е поискала да бъде освободена от заплащането на държавната такса по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК, доколкото е цитирала норма от ЗДТ, уреждаща кои лица са освободени от заплащането на държавни такси в определени хипотези, която според нея е приложима по отношение на нея в настоящия случай. В петитумната част на молбата изрично е изявила, че ако съдът счете, че не са налице предпоставките за освобождаване й от държавна такса по посочения чл. 5, б. „о“ ЗДТ, то моли съдът да продължи срока за внасяне на дължимата такса.

След изтичане на първоначално дадения едноседмичен срок, на 11.06.2024 г. е постановено и обжалваното определение. С него съдът не е разгледал искането по чл. 83, ал. 2 ГПК. Оставил е без уважение искането за продължаване на срока поради липсата на уважителни причини за неспазването му, исковата молба е върната и делото е прекратено.

Пред настоящата съдебна инстанция жалбоподателката М. е представила писмени доказателства във връзка с искането си, а именно:

Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние (л. 4), както и Удостоверение за раждане на Ж. В. М.- непълнолетна дъщеря на М. (л.

5).

Окръжен съд- Бургас като взе предвид изложеното намира, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно.

Районният съд е бил надлежно сезиран с искане по чл. 83, ал. 2 ГПК, макар и непрецизно формулирано. Поради това същият е следвало да се произнесе по него – ако намира, че не са налице предпоставките за освобождаване на ищцата от държавна такса на основание чл. 5, б. „о“ ЗДТ, да й даде указания да представи допълнителни доказателства за имущественото и семейното си състояние, в това число като укаже и установения ред за декларирането на тези обстоятелства. Тези процесуални 2 действия на съда се явяват абсолютна необходимост, тъй като преценката дали едно лице да бъде освободено от внасяне на държавна такса е комплексна и се вземат предвид доходите му и неговото семейно, имуществено състояние, удостоверено с декларация, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и други констатирани обстоятелства. След дадени указания в този смисъл съдът е следвало да се произнесе по основателността на искането и да освободи или да откаже да освободи от държавна такса М.. В случай, че откаже да освободи ищцата от държавна такса, съдът е следвало да предостави нов законен срок за представяне на доказателства за заплащането й.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд незаконосъобразно не се е произнесъл по главното искане по чл. 83, ал. 2 ГПК, а директно е пристъпил към разглеждане на евентуално отправеното такова за продължаване на срока за изпълнение на дадените с разпореждането указания.

Предвид гореизложеното обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по искането за освобождаване от държавна такса след преценка на представените от В. М. доказателства пред първата и въззивната инстанция касателно имущественото, семейното и здравословното й състояние.

Ако съдът намери, че не са налице предпоставките за освобождаване на ищцата от внасяне на държавна такса, следва да й даде повторно срок за внасянето й с указания за последиците от неизпълнението.

Мотивиран от горното и на основание и на основание чл. 278, ал. 4 вр. чл. 271, ал. 1, предл. второ ГПК, Окръжен съд- Бургас ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №3492/11.06.2024 г., постановено гр.д.

№3242/2024 г. по описа на Районен съд- Бургас.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно изложеното в мотивната част на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3