Решение № 20 от 12.04.2025, Районен съд - Чепеларе
- Съд
- Районен съд - Чепеларе
- Дело
- Гражданско дело 104/2024
- Вид
- Решение № 20
- Подписан
- 12.04.2025
- В сила
- 24.09.2025
- Състав
- Славка Бисерова Гемишева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1, т.3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1, т.3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 157, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.25, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.37, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.429 ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.430, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.478, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.497 · Кодекс за застраховането
- чл.497, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.498 ал.1 и ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл.498, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл. 503, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.128 · Наказателен кодекс
- чл.129 · Наказателен кодекс
- чл.15 · Наказателен кодекс
- чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.78а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.384 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 20 гр. Чепеларе, 12.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:
Славка Б. Гемишева при участието на секретаря Нина С. Горялова като разгледа докладваното от Славка Б. Гемишева Гражданско дело № 20245450100104 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод подадена от А. Н. А., ЕГН **********, с адрес гр.*, ул. „***“ № ** *, действаща чрез адв.В. Р. от АК – С. искова молба срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Г. М. Димитров“ №1, представлявано от Изпълнителните директори Б.Г.И., Р.В.М. и Т.Д.Т., с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 вр. с чл.498, ал.3 от КЗ във вр. с чл.45 вр. с чл.52 от ЗЗД и чл.497, ал.1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 15000 лева /петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания, причинени в резултат на настъпило ПТП на **.**.20**год. по вина на водача на лек автомобил „Киа Каренс“ с рег. № ********, който е застрахован по договор за „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от 05.04.2024 год. до окончателното изплащане на сумата.
Фактическите твърдения, на които ищецът основава предявения иск се свеждат до следното:
Твърди, че на **.**.20**год. около 12,00 часа в гр.***, на ул. „***“ до блок №**, управлявайки лек автомобил марка „Опел Корса“ с рег.№******** /в исковата молба е допусната техническа грешка при изписване рег. № ********/, в посока от север на юг, настъпило пътно-транспортно произшествие (ПТП) между управлявания от нея автомобил и управляваното от водача Б. Р. Д., моторно превозно средство марка „Киа“, модел „Каренс“ с регистрационен номер ********, за което последния имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица с ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК 200299615, град София.
Твърди се, че пътно-транспортното произшествие възникнало след като водачът на моторно превозно средство „Киа Каренс“, с рег. № ******** е предприел маневра от спряно на обособен с пътна маркировка паркинг вдясно на платното за движение положение, като потеглил със завой надясно и навлязъл пред движещият се по пътното платно л.а. „Опел Корса“ от дясно на ляво. Въпреки реакцията на водача А. А., с екстрено задействане на спирачната система последвал удар между двата автомобила, който бил неизбежен. Ударът е настъпил в предната дясна част на л.а. „Опел Корса“ и в предната лява част на л.а. „Киа Каренс“. Ищецът сочи, че основната причина за настъпилото ПТП /удара между двата автомобила/ е отнемане на предимство на л.а. „Опел Корса“, респ. водачът на л.а. „Киа Каренс“ не пропуснал първия автомобил, който се движел по главен път, не е отложил потеглянето си, за да пропусне л.а. „Опел Корса“, въпреки че имал пълна видимост към приближаващият се л.а. „Опел Корса“. За възникналото ПТП е образувано досъдебно производство №***/20** год. по описа на ОДМВР – Смолян, РУ – ***, като срещу водача Б.
Д. е повдигнато обвинение по чл.343, ал.1, б.„б“, пр. II, във вр. с чл.342, ал.1 от НК. С влязло в сила споразумение от 07.02.2024 год. Б. Д. бил признат за виновен по повдигнатото му 1 обвинение и му е наложено наказание „глоба“ по реда на чл.78а, ал.1 от НК.
В резултат на възникналото пътнотранспортно произшествие е пострадал водача на лек автомобил „Опел Корса“ – ищцата А. Н. А., като видно от медицинската документация са й причинени: разкъсно-контузна рана на първи пръст на дясна ръка. Счупване на първа дланова / метакарпална/ кост на лява ръка.
Според заключението на вещото лице по назначената СМЕ в досъдебното производство, описаните по-горе наранявания са били причинени при протичане на ПТП-то, като счупването на първа метакарпална кост е възможно да бъде получено по два механизма директен - с удар в областта на китката и първи пръст, както и индиректен - при надлъжно натоварване/удар/ по оста на пръста. В конкретния случай, при пострадалата като водач на лек а-л „Опел Корса“ и двата механизма са възможни, при удар във вътрешните части на купето. Счупването на първа дланова кост е наложило гипсова имобилизация, с трайно затрудняване на движеният на горния ляв крайник за срок по-голям от 30 дни.
Твърди, че веднага след инцидента била транспортирана от сина си във ФСМП гр.*** и на база извършените прегледи е издаден фиш за оказана спешна медицинска помощ № *****/**.**.20** г., с работна диагноза: ПТП. Фрактура на 1-ва метакарпална кост. Открита рана на дясна ръка. Наред с това е извършено образно изследване в МБАЛ „****“ ЕООД гр.***, при което е констатирана фрактура на 1-ва метакарпална кост на лява длан.
Извършена е гипсова имобилизация на лява ръка за 42 дни. Направени са превръзки на раната на дясната ръка с Иодасепт унг. и Цикатридина спрей с конци за 14 дни. Издадена е Епикриза № *** от **.**.20**г. на ХО от МБАЛ „****“ ЕООД гр.***. Предписано е медикаментозно лечение и контролни прегледи.
Независимо от проведеното лечение, ищцата продължавала да чувства болки в двете си ръце и най-вече в лявата си ръка, поради счупването на първа дланова /метакарпална/ кост на лява ръка, което изключително много е затруднявало изпълняването на ежедневните й лични обслужвания, както и изпълнението на служебните й задължения. Изпитваните от нея непрекъснати физически болки и страдания, особено в първите дни след претърпяната пътна злополука, освен дискомфорт са пречили на ищцата да осъществява един нормален начин на живот, което се изразявало в безсъние, липса на нормално използване на лявата си ръка, придружено с непрекъснат страх, че може да счупването да не зарасне и да доведе до усложнения и т.н.
Извън описаните по-горе физически наранявания причинили й болки и страдания, ищцата е претърпяла и силен психически шок /стрес/, най-вече в момента на ПТП-то. Впоследствие психическото й състояние е прераснало в страх от шофиране, ограничение в извършването на някои физически дейности и активности. Тя непрекъснато в съзнанието си се е връщала към катастрофата. Сънувала непрекъснато, което продължава и към момента, този инцидент.
Твърди, че получените травматични увреждания и претърпяното остро посттравматично разстройство се отразили неблагоприятно върху цялостното емоционалното състояние на пострадалата. Преживените физически и психически травми и последствията от тях ще оставят трайна следа в живота й, и ще са причина за постоянни негативни мисли и страхове, трайно обременяващи нормалния й начин на живота.
С оглед на всичко това счита, че справедливият размер на застрахователното обезщетение, което би могло да репарира претърпените от ищцата неимуществени вреди - физически болки и страдания, както и преживян психически стрес /шок/ е в размер на 15 000 лева.
В случая са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а именно налице е виновно и противоправно деяние на водач на застраховано моторно превозно средство, при което на трети лица са нанесени вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието.
Водачът на лек а-л „Киа Каренс“ е нарушил разпоредбите на чл.25, ал.1 от ЗДвП и чл.37, ал.3 от ЗДвП, като е отнел предимството на лек а-л „Опел Корса", респ. не е пропуснал автомобила, който се движел по главен път, не е отложил потеглянето си, за да пропусне л.а.
2
„Опел Корса", въпреки, че е имал пълна видимост към приближаващия се л.а. „Опел Корса“.
Вината на водача на л.а. „Киа Каренс" е доказана безспорно с влязло в сила споразумение от 07.02.2024 г. за осъществено деяние по чл.343, ал.1, б.“б“, предл. II във вр. с чл.342, ал.1 от НК, което по силата на ГПК е задължително за гражданския съд.
Към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие /**.**.20**г./ за лек автомобил марка „ Киа", модел „Каренс", е била налице застраховка „Гражданска отговорност“ със застраховател „ЗАД Даллбогг: Живот и здраве“ АД, гр.София застрахователна полица № BG/30/122000******, със срок на валидност от 04.04.2022 г. до 03.04.2023 г., която застраховка покрива отговорността на водача за причинените от него имуществени и неимуществени вреди на трети лица във връзка с управлението на същия.
При спазване изискванията на чл. 380 от Кодекса за застраховането и във връзка с уреждане на задълженията на отговорния застраховател към пострадали лица, пред ответното дружество е предявена писмена претенция /получена на 05.01.2024 г./, за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Към молбата са приложени необходимите доказателства, установяващи настъпването на пътнотранспортното произшествие и претърпените неимуществени вреди.
С оглед максимално установения от законодателя тримесечен срок /чл. 496 от КЗ/ за произнасяне по претенция за възникнало застрахователно събитие, ако застраховалелят не плати в срок, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно е размера на определеното обезщетение, законът предоставя на увреденото лице правната възможност да предяви пряк иск по съдебен ред за изплащане на обезщетение за претърпените от него вреди. Тази възможност е предвидена в чл.432, ал.1 от КЗ след като са изпълнени изискванията на чл. 380 от КЗ. Целта на законодателя е всяко такова лице в резултат на виновно причинено от водач на МПС пътнотранспортно произшествие да получи от застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите справедливо обезщетение, което да бъде равностоен еквивалент на всички претърпени щети.
Физическите и психически болки и страдания, не могат да бъдат съизмерими с пари, но все пак пълното обезщетяване на всички неимуществените вреди изисква същото да бъде съотносимо, както с болките и страданията, претърпени от пострадалия, така и с психическите травми и негативните последици в живота му. По силата на закона обезщетението следва да представлява справедлив еквивалент на нанесените щети.
Законодателят определя минимален лимит на отговорност по смисъла на КЗ към момента на възникване на застрахователното събитие, който лимит очертава и рамката на паричната отговорност в зависимост от тежестта на неимуществените вреди, както и от размера на направените разноски и разходи, необходимо за лечението на пострадалия и представляващи по смисъла на закона имуществени вреди.
Синхронизирането на българското законодателство с европейското и приемането на новия Кодекс за застраховането е съпроводено и с настъпващи промени относно размерите на застрахователните премии и тенденция към увеличаването им с оглед пълното компенсиране на вредите. Тази тенденция е необратима и тя оказва влияние както при определяне на поголям размер на обезщетенията присъждани от съдилищата, така и на увеличаване па размера им от самите застрахователни компании и отговорни организации. Рамката на справедливия размер на обезщетенията се определя от новите законодателни промени, но така също от динамиката на икономическите процеси в страната и за да е адекватно като размер, застрахователното обезщетение следва да е съобразено с тях.
Позовава се на практика на върховния касационен съд /Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по Тълкувателно дело № 1/2016 г. ОСНГТК на Върховния касационен съд/ относно правилно прилагане на принципа на справедливост залегнал в чл.52 от ЗЗД.
Претендираните съгласно исковата молба суми са съобразени с интензитета и характера на претърпените от ищеца физически болки и страдания, както и силния психически шок 3
/стрес/ довело до постравматично разстройство, вследствие ПТП-то, отговарят на принципа за справедливост, законодателно установен и в най-новата съдебна практика. По тези съображения моли за положително произнасяне по иска. Претендира разноски по делото.
В рамките на предоставената възможност, в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва насочените срещу него искове по същество като неоснователни и недоказани. На първо място счита, че исковата молба е нередовна, тъй като не са изложени точно, ясно и изчерпателно всички релевантни за възникването на правото на обезщетение факти и не е заплатена дължимата държавна такса, поради което моли да бъде оставена без движение.