Решение № 275 от 07.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. София, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т. като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20231110132328 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 410, ал.1, т.1 от КЗ, във връзка с чл. 373, ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.67 ЗАвП.

Ищецът ЗД „Е.“ АД твърди, че с „Б.“ ЕООД -застраховащ е сключен застрахователен договор по застраховка „Товари по време на превоз“ -Застрахователна п о л и ц а № 10700100000533/17.06.2021 г. Заявява, че ответникът „С.“ АД, като куриерска фирма, е извършил превоз на шкаф за баня с огледало „Астор“ (материали за дома) на адрес: с.Яхиново, ул.“Патриарх Евтимии“ №8, видно от Товарителница № 6162 385 388 5/23.12.2021 г. Поддържа, че при доставяне на пратката на адреса, получателят на пратката Георгиева и служителя на „С.“ АД са установили, че по време на превоза е счупено огледалото на превозвания шкаф за баня, за което е съставен Двустранен протокол за увредена пратка № 13062458/04.01.2022 г. Твърди, че застраховащият „Б.“ ЕООД е предявил пред него претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, по която е образувана Щета № 0700077525/03.02.2022 г. Заявява, че процесният шкаф за баня с огледало „Астор“ е напълно негоден за ползване, като същият е бракуван. Поддържа, че е одобрил и изплатил на застраховащия „Б.“ ЕООД застрахователно обезщетение в размер на 139.80 лева на 15.02.2022 г. по банков път. Твърди, че след изплащане на застрахователното обезщетение се е суброгирал в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. Заявява, че ответникът не е оспорил повредата, като му е платил сумата от 15 лева. Претендира да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумата от 124.80 лева, представляваща невъзстановена част от платено застрахователно обезщетение по Щ е т а № 0700077525/03.02.2022 г., ведно със законната лихва от предявяване на заявлението по чл.410 ГПК- 13.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските.

Ответникът „С.“ АД е получил препис от исковата молба и в срока по чл.131 от ГПК е представил писмено отговор, с който оспорва иска. Заявява, че не е спазен срокът, предвиден в чл.22, ал.2 от Общите условия /ОУ/ към застраховка „Товари по време на превоз“, т.е. застраховащият „Б.“ ЕООД е следвало да уведоми застрахователя не по- късно от 72 часа от узнаването за настъпването на застрахователното събитие (събитието е станало на 04.01.2022 г., а застрахователят е уведомен на 03.02.2022 г.). Твърди, че не е спазена процедурата по чл.22, ал.5 от ОУ, като не е бил извикан авариен комисар и не е бил съставен авариен протокол. Поддържа, че процесната пратка е вътрешна непалетизирана пратка, без допълнителна услуга „обявена стойност“, както и обезщетението за такъв вид пратки е 15 лева (не повече от 15 лева), платени на ищеца. Претендира разноски.

1

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Представена е отворена Застрахователна полица № 10700100000533/17.06.2021 г.

„Товари по време на превоз“, сключена между ЗД „Е.“ АД и „Б.“ ЕООД със срок на валидност: от 00:00 часа на 19.06.2021 г. до 24:00 часа на 18.06.2022 г., с обект на застраховка: разнообразни нови стоки, разрешени за търговия на територията на Българиянови и фабрично опаковани и предоставени на куриерска фирма „С.“, съгласно договор за куриерски услуги.

Приет по делото е Договор №101184/01.09.2020 г., по силата на който „Б.“ ЕООД е възложило на „С.“ АД срещу възнаграждение извършването на пощенски услуги съгласно ЗПУ (неуниверсални услуги, услуги, в обхвата на универсалната пощенска услуга, пощенски паричен превод и допълнителни услуги).

Представени Общи условия на „С.“ АД по договора с потребителите за приемане, пренасяне и доставка на куриерски пратки - международни и на територията на Р България, в сила от 15.10.2016 г.

Въз основа на събраните по делото доказателства се установява, че на 23.12.2021 г. „Б.“ ЕООД е изпратило до краен клиент пратка с материали за дома- шкаф за баня с огледало „Астор“, опаковани в кашон, чрез куриерска фирма „С.“ АД. Това обстоятелство се установява от представената по делото Товарителница № 6 162 385 388 5/23.12.2021 г.

Не е налице спор, че за пратката не е заявена допълнителна услуга „Обявена стойност“.

Представен е Двустранен протокол за увредена пратка № 13062458/04.01.2022 г., съставен при доставката, за увредена пратка - счупено огледало на шкаф, товарителница № 6162385388002, подписан от получателя Георгиева и представител (Чорбаджийски“) на „С.“ АД.

С уведомление за щета № 884/03.02.2022г. застрахователят „Е.“ АД е уведомен за настъпването на застрахователно събитие, а именно - че на 04.01.2022 г. при доставка на шкаф с огледало „Астор“ е установено, че огледалото е спукано. Въз основа на уведомлението при ищеца е образувана преписка по Щета № 0700077525.

Не е налице спор и се установява по делото, че в качеството си на застраховател ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 139.80 лв., което се потвърждава от приетото по делото Преводно нареждане от 15.02.2022 г.

Представено е Уведомление за увреждането на процесната пратка (рег. № 884/2/07.03.2022 г.) от застрахователя-ищец ЗД „Е.“ АД, изпратена с писмо с обратна разписка, получена на 09.03.2023 г. от адресата-ответник „С.“ АД.

С Писмо (изх. № FD-274/14.03.2022 г.) „С.“ АД е уведомило застрахователя ЗД „Е.“ АД, че пратката е била с необявена стойност, поради което дължимото обезщетение е в размер на 15 лева, по аргумент от т.72 от ОУ на превозвача.

При горните фактически констатации, съдът прави следните правни изводи:

Ответното дружество е пощенски оператор по смисъла на чл. 18 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ). Съгласно чл. 3, във връзка с чл. 38 и § 1, т. 18 от ЗПУ, куриерските услуги представляват неуниверсални пощенски услуги, извършвани от пощенски оператори, с добавена стойност над универсалната пощенска услуга. Съгласно чл.

85, ал. 1, т. 1 ЗПУ пощенските оператори дължат обезщетение на потребителите в случаите на загубени, ограбени или повредени, изцяло или частично, вътрешни и международни пощенски колети, препоръчани пощенски пратки, пощенски пратки с обявена стойност и с наложен платеж, както и пощенски пратки по смисъла на § 1, т. 18 от допълнителната разпоредба, а по силата на чл. 4 конкретните размери на обезщетенията по ал. 1 се включват в общите условия на договорите с потребителите. На основание чл. 85, ал. 4 ЗПУ, конкретните размери на обезщетенията по чл. 85, ал. 1 се включват в общите условия на договорите с потребителите.

Съгласно чл. 403, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) при настъпване на 2 застрахователното събитие застрахованият е длъжен в срок 7 работни дни от узнаването за настъпило застрахователно събитие да уведоми застрахователя, освен ако в договора е предвиден друг подходящ срок. Според нормата на чл. 403, ал. 4 КЗ застрахователят има право да откаже плащането, ако нито застрахованият или застраховащият, нито третото лице по ал. 3 са изпълнили задълженията си в сроковете по ал. 1 и 2 с цел да се попречи на застрахователя да установи обстоятелствата, при които е настъпило събитието, или неизпълнението е направило невъзможно установяването им от застрахователя. Съдът намира, че с оглед ангажираните по делото доказателства, нито една от тези две хипотези не е налице.

В процесния случай застрахователното събитие е настъпило на 04.01.2022 г., а уведомлението пред застрахователя е от 03.02.2022 г. Не се установява по делото неспазване на срока за уведомяване, доколкото в т. 68 от Общите условия е посочено, че рекламация към оператора може да бъде подадена в срок от 6 месеца, считано от датата на приемане на пратката. Уведомлението от ищеца до ответника е изпратено, като същото е получено от ответника на 09.03.2022 г., с оглед на което е спазен посоченият шестмесечен срок за предявяване на рекламация към оператора, с оглед на което и възражението на ответника е неоснователно.

Доколкото в случая от страна на ищеца се твърди увреждане на застрахована при него стока по време на изпълнение на задълженията на ответника „С.” АД към „Б.” ЕООД за транспорт на тази стока, съдът намира, че процесният договор, сключен между застрахованото лице и ответника, разкрива особеностите на договор за куриерска услуга, следователно обемът на отговорността на ответника следва да се определя по специалните правила на Закона за пощенските услуги. Съгласно § 1, т. 11 от ЗПУ „Обявена стойност“ е допълнителна услуга, представляваща отговорност на пощенския оператор до размера на обявената от подателя стойност на съдържанието на пощенската пратка в случаи на загуба, кражба или повреда.

Съгласно т. 72 от Общите условия (ОУ), по предявена от потребител основателна рекламация за повредена, унищожена или загубена пратка операторът дължи обезщетение в следните размери: 72.1. за международни пратки по услуга AIR EXPRESS без Обявена стойност - обезщетението е до 100 лева за пратка, при предоставяне на подходящо доказателство, удостоверяващо стойността на пратката и увреждането; 72.2. за международни пратки по услуга DPD ECONOMY без Обявена стойност - обезщетението е до 100 лева за пратка, при представяне на подходящо доказателство, удостоверяващо стойността на пратката и увреждането; 72.3. за палетизирани пратки без обявена стойност - обезщетението е до 200 лева за пратка, при представяне на подходящо доказателство, удостоверяващо стойността на пратката и увреждането; 72.4. за пратки с обявена стойност (независимо от услугата), обезщетението е в размер на действителната стойност на нанесената щета, но не повече от обявената стойност. За удостоверяване на действителната стойност на щетата потребителят представя необходимите документи - фактури, митнически декларации и други подходящи писмени доказателства, съобразно естеството на пратката;

72.5 за всички останали пратки (по услуги, непосочени в чл.72.1 до 72.3 включително), включително всички вътрешни пратки на територията на Република България и международните пратки от и до Румъния и Гърция с услуга Express Balkans без обявена стойност, обезщетението е в размер на 15 лева за пратка.

Видно е от цитираните законови разпоредби и клаузите на ОУ на ответника, че пълно обезщетяване на вредите в размера на действителната стойност на пратката операторът дължи само при уговорена между страните допълнителна услуга „обявена стойност“.

Наличието на такава допълнителна услуга обуславя отговорност на оператора до размера на обявената от подателя стойност на съдържанието на пратката в случай на загуба, кражба или повреда, което следва и от разпоредбите на чл. 3, ал. 2 и § 1, т. 11 от ДР на ЗПУ. В случая безспорно процесната пратка е предадена като такава с необявена стойност. Ищецът не е декларирал стойност на пратката и не е заплатил и допълнителна такса за декларирана стойност. Той е бил информиран за възможността да заяви и заплати допълнителна услуга „обявена стойност“. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че доколкото ищецът не е декларирал съдържанието на пратката, съответно не е заплатил допълнителна такса за декларираната и стойност, то не са налице основания за заплащане на 3 обезщетение от страна на ответника над определения му и изплатен размер на обезщетението до пълния размер на вредите. При липсата на уговорена допълнителна услуга, отговорността на доставчика на куриерски услуги е ограничена до предвидения в чл.

71.2 от ОУ лимит. В този смисъл са Определение № 3690/22.11.2023 г. по гражданско дело № 1086/2023 г. на III ГО при ВКС; Решение № 3381/02.06.2025 г. по въззивно гражданско дело № 4358/2025 г.; Решение № 13598/06.08.2023 г. по гражданско дело № 69214/2022г. на СРС;

Решение № 5972/18.04.2023 г. по гражданско дело № 1591/2023 г. на СРС и други.

Налице е специална уредба спрямо общата такава в чл. 94 ЗЗД, още повече, че ищеца не твърди и не доказва умисъл или груба небрежност. Ограничаването на отговорността на пощенския оператор е пряко свързано с по-ниска тарифа при предоставяне на услугата при необявена стойност на пратката, като не е съществувала пречка изпращачът да уговори обратното – пратката да е с обявена стойност срещу по-високо възнаграждение на пощенския оператор.