Решение № 1153 от 17.12.2025, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 1172/2024
- Вид
- Решение № 1153
- Подписан
- 17.12.2025
- Състав
- Антония Тонева
Цитирани разпоредби
- чл.341 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.346 · Граждански процесуален кодекс
- чл.348 · Граждански процесуален кодекс
- чл.349 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.352 · Граждански процесуален кодекс
- чл.353 · Граждански процесуален кодекс
- чл.71 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1153 гр. Стара Загора, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Антония Тонева при участието на секретаря Анна-Венелина Г. Москова като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело № 20245530101172 по описа за 2024 година
Предявен е иск за делба на съсобствени недвижими имоти с правно основание чл.34 ЗС във връзка с чл.341 и сл. от ГПК, като производството е във фаза след допускане на делбата.
С решение № 22 от 08.01.2025г. на РС Ст.Загора, постановено по настоящото гр.дело, е допусната съдебна делба между * * и *, по отношение на следните недвижими имоти:
1. СГРАДА с идентификатор *, с адрес: *, разположена в поземлен имот с идентификатор *, със застроена площ на сградата 55 кв.м., брой етажи - два, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, заедно с 1/2 (една втора) идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *, с адрес: *, с площ от 320 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10м), номер по предходен план (*), при съседи: *, *, *, П*ОТИ: 1/2 идеална част от сграда * и 1/4 идеална част от ПИ * за *; 3/8 идеални части от сграда * и 3/16 идеални части от ПИ * за Е. *; 1/8 идеална част от сграда * и 1/16 идеална част от ПИ * за *;
2. ДВОРНО МЯСТО, находящо се в *, което съгласно * на селото, утвърден със Заповед *, представлява имот * в кв.12 с площ от 1590 кв.м. по скица, а по нотариален акт с площ от 1630 кв.м., при граници на имота: улица, *, заедно с паянтова сграда с площ 15.92 кв.м., паянтова сграда с обща площ 10.8 кв.м. и полумасивна сграда с площ от 6.10 кв.м., П*ОТИ: 4/8 идеални части за *, 3/8 идеални части за Е. *, 1/8 идеална част за *.
Предявена е претенция от** на основание чл.349 ал.2 ГПК за възлагане в неин дял на допуснатия до делба недвижим имот в *, която претенция е оттеглена с писмена молба от 1
15.04.2025г.
Предявена е претенция по сметки от * против *цаова на основание чл.346 ГПК, която е за сумата от 11 982,83 лв., представляваща 1/2 ид.ч. от стойността на направените от * необходимите разходи за неотложен ремонт на покрИ. на сграда с идентификатор *, с адрес:
*, разположена в поземлен имот с идентификатор *.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
ОТНОСНО ИЗВЪРШВАНЕТО НА ДЕЛБАТА
С решение № 22 от 08.01.2025г. на РС Ст.Загора, постановено по настоящото гр.дело, е допусната съдебна делба между * * и *, по отношение на следните недвижими имоти:
1. СГРАДА с идентификатор *, с адрес: *, разположена в поземлен имот с идентификатор *, със застроена площ на сградата 55 кв.м., брой етажи - два, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, заедно с 1/2 (една втора) идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *, с адрес: *, с площ от 320 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10м), номер по предходен план (*), при съседи: *, *, *, П*ОТИ: 1/2 идеална част от сграда * и 1/4 идеална част от ПИ * за *; 3/8 идеални части от сграда * и 3/16 идеални части от ПИ * за Е. *; 1/8 идеална част от сграда * и 1/16 идеална част от ПИ * за *;
2. ДВОРНО МЯСТО, находящо се в *, което съгласно * на селото, утвърден със Заповед *, представлява имот * в кв.12 с площ от 1590 кв.м. по скица, а по нотариален акт с площ от 1630 кв.м., при граници на имота: улица, *, заедно с паянтова сграда с площ 15.92 кв.м., паянтова сграда с обща площ 10.8 кв.м. и полумасивна сграда с площ от 6.10 кв.м., П*ОТИ: 4/8 идеални части за *, 3/8 идеални части за Е. *, 1/8 идеална част за *.
С оглед принципа за получаване на дял в натура от всеки съделител по делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която дава категорично заключение, което съдът възприема като добросъвестно и компетентно, че допуснатия до делба имот в * е реално неподеляем съобразно правата на съделителите и има средна пазарна оценка 178 072 лв., а допуснатия до делба недвижим имот в * би могъл да се раздели на два дяла и има средна пазарна оценка 61 936 лв. Доколкото ответниците не са направили искане за определяне на общ дял от този имот, нито са предприети действия за обособяването на два дяла, съдът счита, че следва да се приеме, че този имот е неподеляем съобразно правата на съделителите в съсобствеността.
При така описаната фактическа обстановка съдът счита, че не е възможно извършването на делба, като в дял на всеки от съделителите да се постави реален дял от допуснатите до делба недвижими имоти. Съдът счита, че в случая делба не би могла да бъде извършена нито по реда на чл.352 ГПК чрез теглене на жребий, нито по реда на чл.353 ГПК чрез разпределение и следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл.348 ГПК, като допуснатите до делба имоти се изнесат на публична продан, п*ето максимално биха се 2 удовлетворили интересите на съделителите.
С оглед изнасянето на имотите на публична продан за меродавна пазарна оценка на същите към настоящия момент, предвид определянето на държавна такса, съдът приема пазарна оценка, дадена в заключението на съдебно-техническата експертиза, прието в с.з. на 05.05.2025г., която е в размер на 178 072 лв. за имота в * и 61 936 лв. за имота в *.
ОТНОСНО ПРЕТЕНЦИИТЕ ПО СМЕТКИ
Предявена е претенция по сметки от * против * на основание чл.346 ГПК, която е за сумата от 11982,83 лв., представляваща 1/2 ид.ч. от стойността на направените от * необходимите разходи за неотложен ремонт на покрИ. на сграда с идентификатор *, с адрес:
*, разположена в поземлен имот с идентификатор *.
Във връзка с така предявената претенция са събрани гласни доказателства и е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът възприема като компетентно и добросъвестно се установява, че цялата застроена площ на покривната плоча на къщата е с площ от 70 кв.м. Покривът е изпълнен от дървена покривна конструкция, поставена върху плочата, ребра, дъсчена обшивка върху тях, хидроизолационна мушама, летвена обшивка, керемиди и капаци, монтирани са улуци и водосточни тръби с казанчета, изпълнен е надзид , за да се отдели покрИ. на съседната от изток къща - близнак, като е извършена обшивка с ламарина. Изпълнените СМР са подробно описани в Приложение №1 към заключението на експертизата, съгласно което стойността на изпълнените СМР, с включена печалба и ДДС е в размер на 7563 лв.
От показанията на разпитаните свидетели се установява, че през 2019г. е извършен ремонт на покрИ. на сграда с идентификатор *. Свидетелите сочат, че покрИ. е б*много лошо състояние. В къщата имало течове от покрИ.. Свидетелите заявяват също, че ремонта на покрИ. бил финансиран от ответницата *. Ищцата * не оспорва извършването на ремонт на покрИ., но възразява, че ремонтът е извършен във време, в което ответниците са се считали за единствени собственици на сградата, както и че ремонта на покрИ. не е неотложен.
В теорията и практика се приема, че необходимите разноски са свързаните с наложителността да се запази съществуването на имота, който без тяхното извършване би погинал или състоянието му би се влошило съществено, като е без значение дали необходимостта от ремонтни дейности е предизвикана от външно събитие (наводнение, пожар и др.) или се дължи на нормалното употребление на имота и неговото овехтяване.
Преценката за характера на направените разноски по отношение имота зависи от състоянието на отремонтираното и от причината, наложила ремонта. За разлика от необходимите разноски, полезните разноски са тези, които увеличават стойността на имота и имат характера на подобрения. Както необходимите, така и полезните разноски са за сметка на собствениците на имота. Принципът залегнал в чл.30 ал.3 ЗС е, че всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно частта си.
В хипотезата на извършени подобрен*съсобствен имот, в практиката се съдържат 3 разграничения по отношение правата на съсобственика, извършил подобренията (когато е владелец на своята идеална част и държател на идеалните части на другите съсобственици), в зависимост от това дали са извършени със съгласието на останалите съсобственици (чл.30 ал.3 ЗС); без съгласие, но и без противопоставяне на останалите съсобственици (чл.60-63 ЗЗД); при противопоставяне на останалите съсобственици (чл.59 ЗЗД). Само, когато съсобственикът владее цялата вещ, отричайки правата на останалите съсобственици, отношенията между тях по повод извършените в имота подобрения се уреждат по правилата на чл.72 – чл.74 от ЗС. Както добросъвестн*аделец, така и недобросъвестния могат да претендират заплащане на необходимите разноски за запазване на вещта.
В настоящия случай от събраните по делото гласни доказателства се установи, че покривът на процесният имот в * е б*лошо състояние – изгнили греди, счупени керемиди и пр., което съдът приема, че се дължи на овехтяването на имота, построен с отстъпено през 1961г. право на строеж. Ремонта на покрИ. е извършен през 2019г. и действително през 2020г. ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, по силата на който Е. В. и * са признати за собственици на ½ ид.ч. от ПИ * с адрес: * и реално на сграда с идентификатор *. Не е спорно, че тогава са се считали за единствени собственици на процесната сграда и нито са обсъждали ремонта с ищцата, нито са търсили нейното съгласие. Ищцата * обаче и в този момент се е считала за съсобственик на имота, в подкрепа на което е предявения от нея против ответниците отрицателен установителен иск за собственост (гр.дело №4932/2020г. по описа на РС Ст.Загора), проведен успешно и установяващ, че ответниците не са собственици на ¼ ид.ч. от ПИ * и ½ ид.ч. от сграда с идентификатор *.
В първата фаза на съдебната делба се установи, че страните са съсобственици на ПИ * и сграда с идентификатор *. По делото се установи се също, че разноските за ремонт на покрИ., направени от ответницата * са необходими разноски, направени поради овехтяването на покр*резултата на нормалното му употребление и направени с цел запазване на имота, без които състоянието му би се влошило съществено. В тази хипотеза ищцата * дължи заплащане на тези необходими разноски за запазване на вещта, съобразно дела си в съсобствеността. От заключението на назначената експертиза се установява, че стойността на изпълнените СМР на покр*злиза на 7563 лв., като ищцата следва да заплати 3781,50 лв., съответстваща на нейната ид.част от процесния имот.
Предвид изложеното съдът намира, че претенцията на ответника * следва да бъде уважена до посочения по-горе размер.
На основание чл.355 изр.І ГПК и чл.71 ал.1 ГПК във вр. с чл.8 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК всяка от страните следва да заплати държавна такса в размер на 4% от стойността на дела си.
Ищцата * е направила искане за присъждане на направените във втората фаза на съдебната делба разноски, които съгласно представения списък са 3500 лв. адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл.355 изр.І ГПК страните заплащат разноските съобразно стойността на 4 дяловете им. Под разноски тук следва да се разбира направените от страните разноски за вещи лица, свидетели, както и дължимите държавни такси, не и разноските за адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл.355 изр.ІІ ГПК по присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл.78 ГПК. От представения договор за правна защита и съдействие от 17.02.2025г. се установява, че ищцата К. е направила разноски за адвокатско възнагражден*размер на 3500 лв., от които 1500 лв. по претенцията по сметки и 2000 лв. за втората фаза на делбата. На основание чл.78 ал.3 ГПК в полза на * следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение по претенцията по сметки съразмерно на отхвърлената част от претенцията в размер на 1026,63 лв.
Ищцата * следва да бъде осъдена да заплати държавна такса върху уважената част от претенцията на ответницата * в размер на 151,26 лв.