Решение № 16370 от 02.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16370 гр. С., 02.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕБОРА М. ВЪЛКОВА

ТЕРЗИЕВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА като разгледа докладваното от ДЕБОРА М. ВЪЛКОВА ТЕРЗИЕВА Гражданско дело № 20221110132958 по описа за 2022 година Производството е образувано по искова молба, подадена от "Т.“ ЕАД, срещу Л. Б. Н., Е. В. Б. и Е. В. Б., с която са предявени осъдителни искове, произтичащи от договор за продажба на топлинна енергия, както следва: за сумата 565, 35 – стойност на потребена топлинна енергия за периода м. 05.

2018 г. – м. 04. 2020 г., сумата 200, 94 лева – лихва за забава върху главното вземане, дължима за периода 15.09.2019 г. – 17.05.2022 г., сумата 09, 95 лева – стойност на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода м.

12. 2019 г. – м. 04. 2020 г. и сумата 4, 65 лева – лихва за забава върху тази главница, дължима за периода 15.09.2019 г. – 17.05.2022 г., претендирани от ответниците при условията на разделна отговорност при различни дялове Л.

Н. 4/6 от сумите; Е. Б. - 1/6 от сумите и Е. Б. - 1/6 от сумите/.

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответниците договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е им доставил на адреса на топлоснабдения имот: гр. С., ж.к. ...., с аб.

№ ******, за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. Поддържа, че ответниците са съсобственици на топлоснабдения имот, с оглед което и имат качеството на потребители на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, са изпаднали в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане.

1

В отговора на исковата молба се излагат твърдения, че искът е недопустим конкретно в частта относно претендираната сума за дялово разпределение и мораторната лихва върху това вземане. Счита се и, че същият е неоснователен. Оспорва се твърдението, че ответниците на съсобственици на процесния имот. Прави се и възражения за настъпила давност.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже погасяване на възникналите задължения.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката , обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването 2 на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

Видно от Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, собственици на топлоснабдения имот, находящ се в : гр. С., ж.к.

...., са В. Б. Н. и Л. Б. Н. /л. 135/. Съгласно Справка за предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.11.2009 г. В. Б. Н., с ЕГН: **********, е починал на 17.01.1989 г. и е оставил следните наследници: Л. Б. Н. (съпруга), Е. В. Б. (син) и Е. В. Б. (дъщеря) /л. 35/.

От гореизложеното следва, че топлоснабденият имот е собственост на Л.

Б. Н., Е. В. Б. и Е. В. Б..

Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите 3 за отопление и топла вода на "...." ЕООД, съгласно представения протокол от общо събрание на етажните собственици от 25.10.2000г. Следва да се посочи, че оспорването на решение на етажната собственост за сключване на договор с дружество за дялово разпределение следва да бъде проведено в отделно специално съдебно производство, а ответникът не твърди провеждането на такова оспорване по съответния ред, следователно в качеството си на собственик на процесния имот, е обвързан от взетото решение и от сключения в изпълнението му договор.

По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, от което се изяснява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се намира имотът, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер е начислена топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция. Изяснено е и това, че в процесния период в имота на ответниците е имало 2 броя отоплителни тела с монтирани индивидуални разпределители на разход за отопление и 1 щранг лира, която е част от отоплителната инсталация на сградата. Вещото лице дава заключение, че през исковия период, начисляваната топлинна енергия за БГВ е въз основа на отчетите на 1 брой топъл водомер с номер 34330319, отчитан след края на отоплителния сезон. Извършените отчети на водомерите от ФДР са на 04.05.2019 г. и на 27.06.2020 г. и са с подписи на клиента. От заключението се изяснява, че дължимата от сума за процесния период за доставена топлинна енергия, изчислена съобразно приложимата методика е общо 1053,33 лева.

Съдът намира, че заключението на вещото лице по изготвената експертиза следва да бъде изцяло кредитирано, тъй като от една страна е достатъчно задълбочено и се базира на документи за отчет, които са съставени при извършването на периодични отчети по отношение на топлоснабдения имот и сградата, в която той се намира, а от друга страна липсват обективни факти и доказателства, които да разколебават направените от него изводи.

Ответниците са упражнили своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като са заявили възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е частично основателно. Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на исковата молба – 20.06.2022г.

4

По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016г., като съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Доколкото исковата молба е подадена на 20.06.2022г., то следва да се приеме, че претенцията на ищеца за най - старото задължение за м.05.2018г. не е погасено, доколкото изискуемостта на същото настъпва на 15.07.2018г., т.е. след депозиране на исковата молба.