Решение № 61 от 23.03.2026, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. С., 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав Ив. Цветков при участието на секретаря Борянка Н. Михова като разгледа докладваното от Станислав Ив. Цветков Гражданско дело № 20244230100465 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е от ищеца В. И. Б. против Т. М. К. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответницата Т. К. да му заплати сумата от 5000,00 лева – частичен иск от 10 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нейно противоправно поведение, изразяващо се в накърняване доброто име на ищеца чрез изнасяне на неверни факти и клеветнически твърдения, разпространени от ответницата пред Комисията по правни въпроси по време на участието й в обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от домашно насилие, което е обективирано в Протокол № 10 от 27.06.2023 год., както и при участието на ответницата на 15.06.2023 г. в „кръгла маса“, организирана от Фондация „Асоциация Анимус“, които изявления в последствие са станали достояние на още повече хора, тъй като са изнесени на различни интернет страници, както и в медийното пространство /вестник „Росица“, „Дарик нюс“, „Евроком“/, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деликта - 27.06.2023 год. до окончателното изплащане на сумата.

В подадената искова молба ищецът твърди, че ответницата е накърнила доброто му име, тъй като С. е малък град, няма много хора, които да имат същите като неговите имена, при изявленията си тя е говорила от първо лице, като за събития, преживяни лично, което не оставяло съмнение, че визира именно него.Изнесла е неверни, обидни, клеветнически твърдения, както следва: че й е прилагал сексуален тормоз, принуда, замеряне с камъни, палеж, ежедневни заплахи за убийство, следене /физическо и по интернет/, забрани, дела, безпаричие.Претендира се, че изявленията на 1 ответницата са неверни и клеветнически, че са възприети лично от ищеца като обидни и като засягащи честта, доброто му име, самочувствието му като човек, че в пряка причинно-следствена връзка със същите е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания, изразяващи в безпокойство, нервно напрежение и стрес, безсъние, раздразнителност, унижения и необходимост да отговаря на множество поставени въпроси от близки, приятели и семейството.Моли съда да уважи предявения иск.Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата, чрез нейния процесуален представител адв.Х..В отговора не се спори, че ответницата е направила описаните в исковата молба изявления на дати – 16.06.2023 год. и 27.06.2023 год., които в последствие са били цитирани в статии в социални медии.В писмения отговор предявеният иск се оспорва като неоснователен по следните съображения: ответницата не е извършила виновно и противоправно деяние, тъй като изнесеното от нея няма за цел да увреди ищеца по описания начин, а било в контекста на обсъждане на тематична проблематика – тази за домашното насилие и свързаните с него отношения; името на ищеца не било споменато; самите твърдения били истинни и почивали на действително случили се събития; с думите в изявленията й не било приписвано извършване на престъпления, а тя описвала собствени изживявания.Претендира се в писмения отговор отхвърляне на предявения иск, като неоснователен.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Фактическият състав на чл.45 и сл. от ЗЗД изисква на първо място да се установи противоправно действие или бездействие, което да нарушава общото правило по чл.45 от ЗЗД да не се вреди другиму.В тежест на ищеца е да установи, че ответницата е осъществила деяние – действие или бездействие; деянието да е противоправно; от деянието да са причинени вреди, които да са в причинноследствена връзка с противоправното деяние.Ответницата следва да докаже своите правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи възражения, от които черпи благоприятни за себе си последици.

Не е спорно между страните, че са бивши съпрузи, чийто брак е бил прекратен с влязло в законна сила съдебно решение и от този брак е родено едно ненавършило пълнолетие дете, че ответницата е направила описаните в исковата молба изявления и по описания в нея начин и, че тези изявления са били отразени в печатни и електронни медии.

По делото е допусната, извършена и приета съдебна психолого-психиатрична експертиза от две вещи лица – психиатър и клиничен психолог.Съдът изцяло кредитира заключението на вещите лица като пълно, ясно и обосновано, изготвено в 2 съответствие със събрания по делото доказателствен материал.Съгласно това заключение „в периода 15.06.2023 г. – април 2024 г. В. И. Б. е бил в състояние на продължителен емоционален дистрес….Публичното асоцииране с домашно насилие е оказало значимо неблагоприятно въздействие върху психичното му състояние, като е задълбочило и удължило реактивната депресивна симптоматика“.Вещите лица дават благоприятна прогноза за състоянието на Б., но посочват, че е „необходимо поддържащо лечение и психотерапевтична подкрепа.Предвид личностовия профил възстановяването е по-бавно поради мисловни руминации и повишена чувствителност към социална оценка.Неверните твърдения са довели до накърняване на личния и професионалния авторитет, социално дистанциране на близки лица, засилване на тревожността, задълбочаване на депресивния фон“.

От представените и приети по делото писмени доказателства е видно, че страните са се развели със споразумение, обективирано в Решение № 26004/14.09.2020 г. /лист 8/.С определение от същата дата е прекратено НЧХД № 350/2020 г. по описа на РС – С., поради оттегляне на тъжбата от Т.К..С Присъда № 6 от 13.02.2023 г. на РСС. В. Б. е осъден на осн. чл.144а, ал.3 във вр. с ал.2 във вр.с ал.1 от НК на 6 месеца лишаване от свобода, като на осн.чл.66 от НК изтърпяването на наказанието е било отложено като му бил определен 3-годишен изпитателен срок.С решение на ОС-Г. присъдата е изменена, като той е оправдан по това обвинение, деянието е преквалифицирано в по-леко и му е наложено административно наказание „глоба“.Представени са и материали, от които става видно участието на К. в „кръгла маса“, организирана от Фондация „Асоциация Анимус“ на 15.06.2023 г., изслушването й пред Комисията по правни въпроси при обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от домашно насилие, както и публикуването на нейните изказвания в различни електронни и други медии.

По делото са събрани и гласни доказателства, като са разпитани свидетели, а именно: Д.Г., Е.Ф., Д. Д., Л. Л., А. Б.а и Б. К., като на последните две е разяснена разпоредбата на чл.166 от ГПК и същите са заявили, че желаят да свидетелстват.От свидетелските показания стават ясни както взаимоотношенията между страните преди раздялата им, така и след нея.

Свидетелката Д.Г. е тъща на ищеца.Основните впечатления на тази свидетелка са формирани както чрез разговори с дъщеря й, така и от лични наблюдения.Знае, че отношенията между страните са обтегнати, че се водят дела между тях.Самата тя е прочела в два севлиевски сайта, както и във вестника, изказванията на ответницата относно тормоза, който й е прилаган от ищеца.Чела е и статиите, в които К. говори, че е малтретирана, бита, изнасилвана от бившия си съпруг, без да споменава конкретно името му, но това не е и необходимо, предвид факта, че ответницата не е имала друг бивш съпруг.Г. е свидетел на отчуждението от страна на близки приятели на ищеца в 3 резултат на действията на бившата му съпруга, както и на това, че клиенти на зет й са му задавали въпроса, дали е вярно твърдяното от бившата му жена, което се е отразявало изключително зле върху психиката на зет й, той не е можел да спи, налагало се е да приема медикаменти, дори веднъж тя му ги е купувала от Г..Съседи на свидетелката са й казвали, че са прочели публикациите и изявленията на Т. К. относно отношенията й с бившия й съпруг.Б. преди събитията от 2023 година е бил весел, с чувство за хумор, а след това се е затворил в себе си, не е желаел нито да приемат гости в дома си с новата съпруга, нито да излизат и се срещат с други хора, чувствал се е така „сякаш е убил някого“.

Свидетелката Е.Ф. е била адвокат на ответницата по делото й за развод.Тя разказва за случай преди развода, когато е била заедно с ответницата в колата си и се е обадил мъж, който ответницата й е казала, че е Б..Той е крещял по телефона заплахи, като свидетелката не е запомнила всички, но едно е запаметила, а именно: “Ще има смъртни случаи! Може и да не успееш да се разведеш.“.Имало е и случай, в който по телефона лице й се е представяло за ищеца и срещу възнаграждение й е предлагало да се откаже от ангажимента си към К. като неин адвокат.

От показанията на свидетелката Б. К. /майка на ответницата/ става ясно как са се променили взаимоотношенията между страните след раждането на детето.Тя обяснява, че зет й В. е мълчалив, че пред нея и съпруга й не е вдигал скандали.Разказва за събития относно вземането и предаването на детето, че е искал да го предава лично на бившата си съпруга.Обяснява и за случай, когато в дена след развода, на дъщеря й са били спукани гуми на нейния и на техния автомобили и в последствие заплатени от В..Говори и за запалване на стъпката и прага на жилището им в гр.С., за който случай полицията не е могла да установи нищо конкретно.Твърди и за упражняван от Б. телефонен тормоз върху дъщеря й, както и върху тях със съпруга й, който тормоз продължил 3-4 месеца след развода.

Свидетелката А. Б.а /настояща съпруга на ищеца/ обяснява какво въздействие са имали участието на ответницата в обществени инициативи и изявленията в тях и в медиите, вкл. в телевизия Евроком върху психическото състояние на съпруга й, че той бил изключително наранен от обвиненията в домашно насилие, сексуално насилие и тормоз, но най-силно са го травмирали твърденията на ответницата за отвличане на собственото му дете и за това, че тя го е „спасила от един терорист“.Свидетелката говори и за отчуждението от страна на приятели и близки, конкретно брата на ищеца, с чието семейство преди били много близки, но след действията и изявите на К. почти не контактували.В резултат на това на Б. се е наложило да приема медикаменти, каквито преди не е вземал.Според свидетелката действията на ответницата са оказали въздействие и върху психиката на детето, което тя казва, че е твърде развито и умно за възрастта си.Очевидно и то е запознато с медийните изяви на майка си и задавало 4 въпроси относно това, когато баща му не го е вземал, в затвора ли е бил, защо е терорист и т.н.Свидетелката не вярва на твърденията на ответницата, че се страхува от Б., тъй като дори след като е поискала издаване на ограничителна заповед, тя е продължавала да търси Б., да го кани да ходят заедно на море или да ги закара до там.

От показанията на останалите свидетели - Л. Л. и Д. Д., двамата служители в РУ на МВР – С., не могат да се извлекат данни и обстоятелства, имащи касателство по делото.

При така установената фактическа обстановка и като съобрази приложимото законодателство, съдът достига до следните правни изводи:

Фактическият състав на непозволеното увреждане по чл.45, ал.1 от ЗЗД включва противоправно поведение, вреда, причинно-следствена връзка между деянието и вредоносния резултат и вина, която по аргумент от чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага.Съгласно константната съдебна практика отговорността по чл.45 от ЗЗД може да се ангажира за вреди, причинени от обидни изявления, както и от изявления, съдържащи твърдения за неверни факти, които накърняват личните права и интереси на ищеца.Свободата на словото, прокламирана в чл.39 и сл. от Конституцията на РБ, се разпростира до пределите, до които засяга други конституционни ценности, каквито са доброто име и правата на гражданите.Съгласно мотивите към Р. № 7/1996 г. по к. д.