Решение № 6 от 12.01.2024, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Сливница, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана М. Маркова при участието на секретаря Жанета Ив. Божилова като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Гражданско дело № 20231890100281 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 10, чл. 19 ЗПК и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП от от Д. Р. И., ЕГН **********, чрез адв. Й. срещу „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД , ЕИК ........, със седалище и адрес на управление гр. ............., с които се иска да бъде провъзгласена нищожността на клаузата по чл. 10, ал. 1 (съобразно уточнението в допълнителната молба) за заплащане на такса бързо разглеждане на кредит в размер на 161,92 лв. от договор за паричен заем № 300806050 от 22.03.2022 г. поради накърняване на добрите нрави и невравноправност.

В исковата молба се твърди, че между страните е възникнало договорно правоотношение по договор за паричен заем № 300806050 от 22.03.2022 г., по силата на който на ищецът се задължил да върне предоставената му сума в размер на 1000 лв., като в договора било посочено, че поради бързото разглеждане на кредита ще бъде начислена сумата в размер на 161,92 лв. /16,2% от размера на главницата/, като тази сума била включена към размера на месечните вноски.

В исковата молба се твърди, че по силата на договор за паричен заем № 300806050 от 22.03.2022 г. ответното дружество предоставило на ищеца сума в размер на 1 000 лв. В договора било вписано, че поради бързото разглеждане на кредита ще бъде начислена сумата в размер на 161,92 лв. (възлизаща на 16,2 % от размера на главницата), чието заплащане било разсрочено с месечните вноски по кредита.

На първо място ищецът счита, че тази клауза е неравноправна, тъй като задължава потребителя да заплати суми за неизвършени услуги и не е индивидуално уговорена. Още повече, че ответното дружество е фирма за бързи кредити и така или иначе не би следвало да 1 разглежда искания за кредит за повече от два часа. На следващо място счита, че клаузата на чл.10, ал.1 от договора е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като уговореното в нея заплащане на допълнителна услуга води до оскъпяване на кредита, за което е житейски нелогично кредитополучателят да се съгласи, след като се намира в очевидна нужда. На последно място ищецът поддържа, че клаузата за заплащане на допълнителната услуга, свързана с усвояването и управлението на кредита заобикаля императивни норми от закона – чл.19, ал.4 ЗПК, защото представляват печалба на кредитора и надбавка към главницата. С нищожната клауза се нарушава въведеното в цитираната разпоредба ограничение лихвите и разходите по кредита да не надхвърлят 50 % от главницата. Заявява, че в случая ГПР е многократно над максимално допустимия.

При тези съображения за ищцата е налице правен интерес от предявяване на установителния иск против ответното дружество за провъзгласяване нищожността на чл.10, ал.1 от договора за кредит. Претендира се разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК от получаване на исковата молба ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че с атакуваната клауза не се накърняват добрите нрави, тъй като същата не е в противоречие с общоприети житейски норми на справедливост и добросъвестност и не е налице нееквивалентност на насрещните престации. Счита за неоснователно твърдението за скрита възнаградителна лихва, като поддържа, че ГПР следва да е наличен в договора, което е в случая е така и процентът е правилно изчислен, като допълнителните действия, заявени от кредитополучателя по договора, не са част от ГПР, съгласно ДР на ЗПК. Сочи, че кредитополучателят сам е пожелал тези действия, като те не са задължителна предпоставка за отпускане на кредита. Изтъква, че клаузата присъства в СЕФ като цена и ищецът е бил уведомен за нея. Предвид гореизложеното моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Представен е договор за кредит MAX-300806050, сключен на 22.03.2022 г. между „Би енд джи кредит“ ООД, като кредитор, и Д. Р. И., като кредитополучател, съгласно който кредиторът се задължава да предостави сумата от 1 000 лева, а кредитополучателят приема да връща същата парична сума на пет погасителни вноски, всяка от които в размер от 214.00 лева. Съгласно чл. 10, ал. 1 от договора при кандидатстването си за кредит кредитоискателят е заявил желание за бързо разглеждане на искането му за кредит като паричната сума за бързо разглеждане е в размер от 176.00 лева и е дължима на равни части през периода на кредита, добавени към всяка погасителна вноска.

Установява се, че погасителната вноска възлиза на 214.00 лева по първоначалния погасителен план, а след добавяне на уговорените плащания по чл. 10, ал. 1 и ал.2 от договора за кредит погасителната вноска възлиза на 304.00 лева.

2

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Искът с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 10, чл. 19 ЗПК и по чл.

143, ал. 1 от ЗЗП за прогласяване нищожност на договорна клауза подлежи на уважаване, ако бъдат установени обстоятелства, при които тази договорна клауза не би могла валидно да обвързва страните и да породи правни последици за страните по договорното правоотношение. В настоящия случай ищецът И. с исковата си претенция твърди, че клаузата на чл. 10, ал. 1 от сключения договор за кредит, с която е регламентирана дължимост на такса за бързо разглеждане на искането за кредит е нищожна. Страните не спорят, а и от представените по делото доказателства се установява, че между страните е сключен договор за заем със заемна парична сума в размер от 1000 лева, а от цитираната клауза на чл. 10, ал. 1 от договора се установява, че предвидената такса за бързо разглеждане възлиза на 176 лева, т.е. представлява повече от 10 % от заемната парична сума. Настоящият съдебен състав приема, че исковата претенция, предявена от ищеца И. за прогласяване нищожността на договорната клауза на чл. 10, ал. 1 от сключения между страните договор за кредит е основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Според, ал. 2 на чл. 10а ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Таксата за бързо разглеждане е свързана с дейността по отпускане и усвояване на кредита, което означава, че тази такса не е начислена за допълнителни дейности, а за дейност, каквато дружеството кредитор е длъжно да извърши в процеса по разглеждане на всяко искане за кредит, респективно в процеса по сключване на договор за кредит. Тази такса се дължи не за извършването на допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а ЗПК, а като възнаграждение на заемодателя за извършването на задължителни за него действия - проверка на представените от лицето, кандидатстващо за кредит документи, въз основа на които да вземе решение дали да предостави заемната парична сума, за която кредитоискателят е подал искане. Съдът намира, че при разглеждане на документите за отпускане на кредит кредиторът не прави допълнителни или неприсъщи разходи, за които да събира такса. Предвид това съдът намира, че тази клауза е нищожна поради противоречието с императивна законова норма.

Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗПК предвижда, че всяка клауза в потребителски договор, с която се нарушава или заобикаля регламентирана от закона норма е нищожна. В конкретния случай с разпоредбата на чл. 10а от ЗПК е предвидено в кои хипотези кредиторът може да начислява такси, а именно когато същите се отнасят до допълнителни дейности, както и е наложена изрична забрана да бъдат начислявани такси за дейности, свързани с дейността по предоставяне на кредит. Съобразявайки разпоредбите на чл. 10а от ЗПК и на чл. 21, ал. 1 от ЗПК съдът намира, че клаузата, която предвижда дължимост на такса за бързо разглеждане се явява нищожна и исковата претенция за прогласяването й като нищожна подлежи на уважаване. В тази насока следва да бъде отбелязано, че преценката за кредитопоспособността на заемополучателя, респективно за степента на риск представлява присъща за заемодателя дейност, каквото заемодателят дължи по всяко искане за отпускане 3 на кредит, с което е сезиран, дейността по разглеждане документите за отпускане на кредит е присъща и характерна за дружеството кредитор, поради което са налице предпоставки да се счита, че чрез регламентиране дължимост на такса за бързо разглеждане се нарушават императивни правни норми. Развитите съображения мотивираха съда да приеме, че искът за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 10, ал. 1 от договора за кредит следва да бъде уважен.

При този изход на делото и като съобрази, че ищецът И. претендира присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира, че в полза на ищцата следва да бъде присъдена сумата от 50 лева внесена държавна такса, а в полза на адв. Й. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 1200 лева за предоставена правна помощ по реда на чл. 38 от ЗА.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл. 10, ал. 1 от договор за кредит MAX-300806050, сключен на 22.03.2022 г., между Д. Р. И., ЕГН **********, с адрес: гр.

............. и „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД , ЕИК ........, със седалище и адрес на управление гр. ............., представлявано от Б.Б. и С.Г., по предявения от Д. Р. И. чрез адв. Й. от САК, срещу „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 10, чл. 19 ЗПК и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление гр. ............., представлявано от Б.Б. и С.Г., да заплати н а Д. Р. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ............. , сумата от 50 лева съдебноделоводни разноски за държавна такса.

ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление гр. ............., представлявано от Б.Б. и С.Г., да заплати на адв. Х. П. Й. - К. с адрес гр. София, бул. „........ сумата от 1 200 лева адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ на ищеца в първоинстанционното производство.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________

4