Решение № 13936 от 13.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13936 гр. София, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20261110102471 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК от В. К. П.,ЕГН **********,с адрес гр.С,с пълномощник адв.М. Л.,с адрес гр.С,против „С В“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от В Т,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за установено,че ищецът не дължи сумата от 240,71 лева ( 123,07 евро ) начислена за периода 28.01.2022 г. до 29.12.2022 г. за клиентски номер *****.

В исковата молба се твърди,че според твърдения на ответника партидата с клиентски номер ***** е открита на името на ищеца и за процесния период е начислена сума за вода и ВиК услуги в размер на 240,71 лева. Ищецът оспорва дължимостта на паричната сума поради недоказаност съществуване на договорно правоотношение,поради недоказаност доставено количество вода и предоставени ВиК услуги,поради изтекла погасителна давност. Моли съда да уважи исковата претенция.

Ответникът „С В“АД в подадения писмен отговор признава иска и намира,че следва да бъде приложена разпоредбата на чл.78,ал.2 от ГПК относно разноските.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от гПК,приема за установено следното :

Установява се,че по фактури,издадени в периода м.01.2022 г. до м.12.2022 г. с клиентски номер ***** e начислена парична сума в размер от 240,71 лева.

Представено е споразумение от 07.05.2026 г.,сключено между „С В“АД и В. К. П..

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до 1 следните правни изводи :

По допустимостта на иска :

С оглед това,че ищецът П. отрича дължимост на парични суми,които не е заплатил,за ищеца съществува правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск,за да отрече правото на ответника да претендира паричните суми по съдебен ред,съответно да претендира принудителното им събиране. Изводът на съда за допустимост на иска не се променя предвид представеното споразумение,тъй като същото представлява извънсъдебно признание на исковата претенция,но не може да обоснове липса на интерес у ищеца по съдебен ред със сила на пресъдено нещо да бъде отречена дължимостта на паричните суми.

По основателността на иска :

Когато е предявен отрицателен установителен иск,в тежест на ответната страна е възложено доказването,че вземането съществува – по основание и по размер. Доказателствената тежест при отрицателния установителен иск е възложена на ответника като ищецът единствено излага твърдения относно недължимост на паричната сума,докато ответникът трябва да проведе доказване,че вземането съществува. Съдът счита,че от събраните в хода на производството доказателства не може да бъде направен извод,че вземането е доказано по основание и размер,поради което отрицателният установителен иск подлежи на уважаване. Погасителната давност представлява защитно средство,уредено в полза на длъжника,който може да се позове на давност,ако в определен период от време кредиторът бездейства. Приложимата погасителна давност за вземания за доставена вода и предоставени ВиК услуги е тригодишната давност съгласно приетото Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г. Съдът,отчитайки обстоятелството,че ищецът П. оспорва дължимост на парични суми за периода м.01.-м.12.2022 г.,намира,че към предявяване на иска паричните суми се явяват погасени по давност,защото е изминал период от време,по-дълъг от три години,а същевременно не се установява кредиторът да е предприемал действия,с които да прекъсва давността. Така мотивиран,съдът намира,че исковата претенция подлежи на уважаване.

При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира разноски,съдът намира,че следва да бъдат присъдени такива в размер от 25,56 евро държавна такса,а в полза на адв.Л. следва да бъдат присъдени 122,71 евро адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ при съобразяване цената на иска,фактическата и правна сложност на делото,разглеждането на делото в рамките на едно съдебно заседание,в което страните не са представлявани,както и предвид решение на СЕС по дело С 438/2022 г.

Водим от гореизложеното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124 от ГПК по отношение на „С В“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от В Т,че В. К. П.,ЕГН **********,с адрес гр.С не дължи 2 сумата от 240,71 лева ( 123,07 евро ) начислена за периода 28.01.2022 г. до 29.12.2022 г. за клиентски номер *****.

ОСЪЖДА „С В“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от В Т да заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на В. К. П.,ЕГН **********,с адрес гр.С сумата от 25,56 евро ( двадесет и пет евро петдесет и шест евроцента ) съдебноделоводни разноски.

ОСЪЖДА „С В“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от В Т да заплати на адв.М. Л. Л.,ЕГН **********,сумата от 122,71 евро ( сто двадесет и две евро седемдесет и един евроцента ) адвокатско възнаграждение за предоставена безплатно правна помощ.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3