Решение № 1 от 03.01.2025, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 437/2024
- Вид
- Решение № 1
- Подписан
- 03.01.2025
- В сила
- 07.04.2026
- Състав
- Вера Иванова Иванова, Радка Димова Чолакова, Антония Кирова Роглева
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.59 · Закон за движението по пътищата
- чл.97,ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 16 · Закон за задълженията и договорите
- чл.106 · Кодекс за застраховането
- чл.116 · Кодекс на международното частно право
- чл. 342, ал. 1, предложение 3 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№1 гр. П., 03.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Вера Ив. Иванова
Членове:
Радка Д. Чолакова
Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20245001000437 по описа за 2024 година намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по повод подадени две въззивни жалби срещу решение №60 от 31.01.2024 г. и една частна въззивна жалба срещу определение №823 от 25.06.2024 г., постановени по търг.дело №461/2021 г. на на Окръжен съд П..
С обжалваното решение е осъдено н. застрахователно дружество А. Ф.
АД, вписано в Търговския регистър към Окръжен съд М. с рег. № *****, със седалище в гр. М., Ф. р. Г., ул. К. **, да заплати на Г. И., т. гражданин, роден на ********** година, в гр. А., област К., Р. Т., с паспорт Серия *, № ********, издаден на ******** г., валиден до 10.02.2025 г., следните суми:
- сумата от 80 000 евро, представляваща незаплатен остатък от дължимо обезщетение за неимуществени вреди, възлизащо в пълен размер на 90 000 евро, от смъртта на съпругата му Г. Е. /G. E./, родена на 05.08.1967 г., гражданин на Р. Т., с т. паспорт № * ********, на 01.07.2018 г., - сумата от 80 000 /осемдесет хиляди/ евро, представляваща незаплатен 1 остатък от дължимо обезщетение за неимуществени вреди, възлизащо в пълен размер на 90 000 евро, от смъртта на дъщеря му Г. М. /G. M./, родена на 02.04.1994 г., гражданин на Р. Т., с т. паспорт № * ********, на 01.07.2018 г., - сумата от 80 000 /осемдесет хиляди/ евро, представляваща незаплатен остатък от дължимо обезщетение за неимуществени вреди, възлизащо в пълен размер на 90 000 евро, от смъртта на дъщеря му Г. Х. /G. H./, родена на 23.08.1989 г., гражданин на Ф. р. Г., с г. паспорт № *********, на 01.07.2018 г., произтичащи от престъпление по чл. 343, ал. 3, предложение 5, б. б, пр.
1 във връзка с ал. 1, б. в във връзка с чл. 342, ал. 1, предложение 3 НК, в извършването на което К. Д. /K. C./, роден на 23.01.1986 г. в гр. О., Ф. р. Г., турчин, гражданин на Ф. р. Г., е признат за виновен с Присъда № 93/07.10.2019 г., постановена по нохд № 1516 по описа на Окръжен съд – П. за 2019 г., влязла в сила на 23.10.2019 г., изразяващо се в това, че на 01.07.2018 г., на автомагистрала Т., км. ***+***, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка Ф. с н. регистрационен номер *** ****, е нарушил правилата за движение – чл. 20, ал. 2, изр. 2 Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ : „Водачите са длъжни а намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, и чл. 58, т. 3 ЗДвП : „При движение по автомагистрала наводача е забранено : да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство.“, и с това по непредпазливост е причинил смърт на повече от едно лице, а именно на : 1. малолетния К. Б., роден на 21.08.2016 г.; 2. Г. Е. /G. E./, родена на 05.08.1967 г.; 3. Г. М. /G. M./, родена на 02.04.1994 г.; 4. Г. Х. /G. H./, родена на 23.08.1989 г., рискът от настъпването на което събитие е покрит посредством сключен с А. Ф. АД договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност във формата на Застрахователна полица № **-**********, и във връзка с което събитие е образувана Щета № ****/20/***/******, ведно с лихва за просрочие върху всяка една от главниците, съгласно § 3а, ал. 1, т. 2 Закон за задължителното застраховане / PflVG/ във връзка с § 288, ал. 1, изречение 2 от г.я граждански кодекс /BGB/ в размер пет процентни пункта над основния лихвен процент от 03.04.2020 г. до окончателното изплащане,
2 като над уважения до пълния предявен размер на предявените искове от 90 000 евро, както и исковете за присъждане на лихва за просрочие от датата на увреждането – 01.07.2018 г., до 02.04.2020 г. са отхвърлени.
С решението е отхвърлен и предявеният иск от Г. И. против А. Ф. АД с правно основание чл. 229, § 43 от г.я граждански кодекс /BGB/ във връзка с § 115, ал. 1, изречение 1, т. 1 от Закон за застраховането /VVG/ във връзка с § 844, ал. 3 от Закон за прилагане на г.я граждански кодекс /BGB/ за заплащане на сумата от 50 000 евро, като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на внук му К. Б. /К. В. роден на 21.08.2016 г., гражданин на Ф. р. Г., с г. паспорт № G., на 01.07.2018 г., произтекла от същото пътнотранспортно произшествие, ведно с лихва за просрочие от датата на увреждането – 01.07.2018 г., до окончателното изплащане на обезщетението.
Застрахователното дружество е осъдено да заплати разноски в размер на сумата от 31 500 лв., представляваща адвокатско възнаграждение с включен данък върху добавената стойност, съразмерно на уважените искове, както и сумата от 18 775,97 лв. ДТ, а Г. И. - сумата от 6 375 лв. разноски за производството, съразмерно на отхвърлените искове. Решението е постановено при участието на З. И. АД, като трето лице - помагач на страната на ответника.
С обжалваното определение е изменено постановеното решение в частта му за сумата от 31 500 лв., като вместо това е оставено без уважение искането на Г. И. за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по делото.
Първата въззивна жалба е от ищеца Г. И., чрез процесуалния му пълномощник адвокат Л. Ц., който е останал недоволен от постановеното решение в частта му, с която е отхвърлен иска за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на внук му К. Б.. Счита, че в тази част решението е неправилно и противоречащо на събрания доказателствен материал, като не е съгласен с извода на съда за липса на особено близка връзка с неговия внук, анализирал е характера на особено близките отношения между него и внук му. Моли да се отмени решението в тази му част и се присъди обезщетение в размер на 50 000 лв. за неимуществени вреди от смъртта на внука му Б. К.. Претендира разноските.
Втората въззивна жалба е от ответника А. Ф. АД, представлявано дружество от процесуалния му пълномощник адвокат С. М., който е останал 3 недоволен от решението в осъдителните му части, с които е присъдено обезщетение за неимуществени вреди по 80 000 евро от смъртта на съпругата и двете дъщери на ищеца. Счита, че при определяне на размера на обезщетенията първоинстанционният съд е тълкувал и приложил неправилно н. материално право, както и че в тази част решението е немотивирано.
Според него определеното обезщетение от застрахователя по 10 000 евро репарира обективно и справедливо неимуществените вреди, претърпени от ищеца. Счита, че неправилно са уважени претенциите за присъждане на обезщетение за забава върху главните искове досежно определената начална дата, от която се дължи обезщетението за забава. Не е съгласен с изложените мотиви на съда за липса на причина за възникване на пътнотранспортното произшествие вследствие нарушение на правилата за движение от водача на товарния автомобил, участник в произшествието. Моли да се отмени решението в обжалваните му осъдителни части, като се отхвърлят исковите претенции. Претендира разноските.
Срещу въззивните жалби са постъпили съответни отговори, с които се считат същите за неоснователни.
Постъпил е и отговор от третото лице помагач З. И. АД, чрез процесуалния му пълномощник юрисконсулт С. Л., който по отношение на размера на присъденото обезщетение поддържа становището на ответното застрахователно дружество, но не е съгласен с оплакването му досежно мотивите, отнасящи се до водача на товарния автомобил. Моли да се отмени решението в обжалваните осъдителни части.
Частната въззивна жалба е от ищеца Г. И., чрез процесуалния му пълномощник адвокат Л. Ц., който е останал недоволен от определението по чл.248 от ГПК, с което е отказано присъждането на разноски, по подробно изложени съображения.
Срешу частната жалба е постъпил отговор от ответника А. Ф. АД, представлявано дружество от процесуалния му пълномощник адвокат С. М., който счита същата за неоснователна.
Съдът, след като се запозна с двата акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
4
Въззивните жалби са подадени в опреденения в закона двуседмичен срок от връчване на решението от надлежни страни срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт.
Предмет на въззивно обжалване е решението в осъдителните му части за присъдено обезщетение за неимуществени вреди на ищеца, причинени от смъртта на съпругата му и двете му дъщери, както и в отхвърлителната част за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на внука на ищеца. В останалата отхвърлителна част решението е влязло в сила, като необжалвано.
Спори се и за момента, от който следва да се начислява лихва за забава.
С исковата молба са предявени четири обективно кумулативно съединени иска срещу немска застрахователна компания, по всеки един от който се претендира от ищеца, чието обичайно местопребиваване е на територията на Ф. р. Г., обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания от смъртта на близки роднини в резултат на пътнотранспортно произшествие.
Ищецът описва в исковата молба настъпилото произшествие на 01.07.2018 г., на автомагистрала Т., км. ***+***, област П., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка Ф., с н. регистрационен номер *** ****, водачът му К. Дж. е нарушил правилата за движение - чл. 20, ал. 2, изр. 2 и чл. 58, т. 3 о т ЗДвП, и с това по непредпазливост е причинил смърт на повече от едно лице, а именно : на съпругата му, на двете му дъщери и на внук му – престъпление по чл. 343, ал. 3, предложение 5, б. б, предложение 1 във връзка с ал. 1, б. в във връзка с чл. 342, ал. 1, предложение 3 от НК, съгласно постановената присъда по нохд №1516/2019 г. на Окръжен съд П..
Посочва причините за смъртта на загиналите негови близки – причинените травми, несъвместими с живота им, както и че е образувана щета №****/20/***/****** пред кореспондента на н. застрахователно дружество, при който е застрахован автомобилът на виновния водач. Във връзка с щетата са му изплатени обезщетения за причинени вреди, а именно: за жена му Е. – 10 000 евро, за дъщеря му М. – 10 000 евро, за дъщеря му Х. – 10 000 евро, но тъй като не е съгласен с тях, предявява настоящите преки искове срещу застрахователното дружество.
Твърди, че търпи неимуществени вреди от смъртта на загиналите лица, 5 тъй като с всички тях бил в изключително близки житейски и емоционални отношения. Със съпругата си Е. през целия си съвместен живот – повече от 30 години, са живеели в едно домакинство, никога не с а се разделяли и били в отлични семейни отношения. От брака си имали пет деца, за които се грижели заедно. Съпругата му била опора в домакинството, в отглеждането на децата, създавала му семеен уют, положителни емоции, спокойствие и щастливо ежедневие, но загубата и прекъснала всички тези положителни емоции в живота му, създала незапълнима празнота в ежедневието му, несигурност за бъдещето, дълбоко и непоправимо страдание и болка.
Незаличима травма в живота му оставила и загубата на двете му дъщери, и на внука му при катастрафата. Дъщерите му били стимул за живот, негова радост. Надявал се да се задомят и да го дарят с внуци. Цялото семейство живяло изключително сплотено, следвайки семейните и религиозни традиции, обичаите, моралните и нравствени принципи в обществото, споделяли едни и същи възгледи, били си взаимна подкрепа един за друг.
Принудителната и внезапна раздяла довела до силен и дълготраен емоционален стрес, който ще съпътства живота му завинаги.
Посочва, че изпитва силни страдания и от смъртта на внук си, тъй като го възприемал като свое собствено дете. Появата му внесла светлина в дома на баба му и на дядо му, дал им стимул за живот, подхранвал очакване за предстоящи щастливи мигове и за сигурна опора на старини, но нелепата му смърт на такава крехка детска възраст преобърнала живота му и го обезмислила завинаги.
Твърди, че с всички негови близки живял в едно домакинство от раждането им, споделял с тях многобройни положителни емоции, съпътстващи раждането, израстването и развитието им. Радвал се на първите стъпки в живота им, на постигането на малки и големи победи в израстването им, съпреживявал с тях радости и несгоди, а те запълвали ежедневието му, което останало пусто и безнадеждно след смъртта им. Тъй като е бил пряк очевидец на пътния инцидент, изпитал още по - голям стрес, страдания и безпомощност при вида на смачкания до неузнаваемост автомобил и на покойните си роднини. Описва състоянието си - емоционален срив, затворил се в себе си, станал мълчалив, раздразнителен, песимистично настроен към живота, рядко излизал от дома си, самоизолирал се с мъката си, животът му 6 изгубил смисъл, не намирал повод за радост, а само болезнена мъка, непрекъснато се връщал към деня на катастрофата, не намира л сили да преодолее по какъвто и да е начин загубата.
Разпечатката съдържа 37 от 125 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3f48dc2e-159a-48f1-b456-cfc8132c8760