Определение № 262 от 02.12.2022, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 262 гр. Велико Търново, 02.12.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИМО КОЛЕВ като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Търговско дело №

20224100900137 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 377 вр. 130 ГПК.

Подадена е искова молба от „Шугър Импекс Трейдинг“ ЕООД гр. В. Търново против ИА „Военни клубове и Военно-почивно дело“ гр. София, в която са изложени твърдения, че ищецът като наемател е сключил с ответника като наемодател договор за наем от 04.08.2022г. относно търговски обект /ресторант/, находящ се в гр. В. Търново.

Ищецът уточнява, че с клаузата на чл. 20 ал. 2 е поел задължение да реализира в пълен размер подписаната между страните Инвестиционна програма, представляваща Приложение № 1 към договора, като допълва, че съгласно нея през 2020г. – 2021г. е следвало да извърши профилактика на състоянието на покрива. Твърди, че изпълнението на поетите от него ремонтни дейности изискват разрешение за строеж, в каквато насока е и даденото от гл. архитект на Община В. Търново становище. Ищецът сочи, че съгласно ЗУТ и подзаконовите нормативни актове в областта на строителството му е било необходимо съдействието на собственика – наемодател за издаване на разрешението за строеж. Изтъква, че това съдействие не му е оказано, въпреки проведената с ответника писмена комуникация и изпратените до него становища от Община В. Търново. Ищецът допълва, че на 04.11.2022г. наемодателят му е изпратил едномесечно писмено предизвестие за прекратяване на договора за наем, поради неизпълнение на инвестиционната програма относно ремонта на покрива, като му е дал едномесечен срок от прекратяване на договорните отношения да опразни наетия обект. Ищецът смята, че неизпълнението на инвестиционната програма в уговорения срок не се дължи на негово виновно поведение, а е налице обективна невъзможност по см. на чл. 81 ЗЗД, тъй като едва със споразумението от 24.11.2021г. страните са детайлизирали подлежащите на извършване СМР. Отделно от това ищецът твърди, че забавата на наемодателя да го снабди с необходимите строителни разрешения и книжа за извършване на ремонта също го е поставя в обективна 1 невъзможност да изпълни поетите от него задължения за профилактика на покрива.

При така изложените обстоятелства ищецът отправя искане до съда да приеме за установено, че за ответника не е възникнало правото да развали договора за наем от 04.08.2020г., поради неизпълнение на инвестиционната програма относно ремонта на покрива, както и че с изтичане на срока на даденото предизвестие наемното правоотношение между тях по процесния договор за наем ще продължи да съществува и ще има право да полза наетия обект.

Съдът намира, че с така подадената исковата молба са предявени недопустими установителни искове, поради липсата на положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните – наличие на правен интерес по см. на чл. 124 ал. 1 ГПК.

Въпреки че се касае до търговски спор /агр. чл. 286 ал. 3 вр. ал. 1 ТЗ/, съдът може да се произнесе по допустимостта на предявените искове преди извършване на двойната размяна на книжа, с оглед посоченото основание за несъществуване на правото на иск – липсата на правен интерес /определение № 932/15.12.2010г. по ч.т.д. № 741/2010г. на I т.о., на ВКС/.

Съгласно чл. 124 ал. 1 ГПК всеки може да предяви установителен иск за разрешаване на граждански спор относно съществуването или отричането на едно спорно право или правоотношение. Липсва правен интерес от предявяване на установителен иск, когато може да се предяви осъдителен иск, освен ако предмет на спора не е вещно право /т. 2 от ТР № 8/27.11.2013г. по тълк. дело № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС/.

В случая са предявени искове за установяване съществуването на наемно правоотношение и за несъществуване на право да се развали договор за наем, които не са собственически, с оглед на облигаторното действие на наемния договор.

Следователно допустимостта им е обусловено от наличието на правен интерес за тяхното предявяване. Ищецът извежда съществуването на същия с твърдения за незаконосъобразно упражнено от наемодателя субективно право на разваляне на договор за наем, поради отсъствие на уговорените между страните основания за това.

Константна е съдебната практика, че установяване на обстоятелството дали ответникът по иска незаконосъобразно е развалил договор не може да бъде предмет на установителен иск в нито една от хипотезите на чл. 124 ГПК и е недопустимо да се иска установяване съществуване на право по прекратен договор, тъй като съдът би следвало да санира една разкъсана облигационна връзка /независимо дали е правилно или неправилно прекратена/, което е недопустимо, предвид договорната автономия при сключване на сделки и тяхното действие /чл. 8 и сл. ЗЗД/. Неизпълнението по един двустранен договор на една от страните е основание за другата страна да търси обезщетение за неизпълнението /чл. 82 и сл. ЗЗД/, при преценката за наличие на което ще се изследва изправността на страните по договора. Недопустимо е обаче страна по прекратено облигационното отношение да се опитва да възстанови действието на 2 същото, чрез установителен иск, за да предотврати настъпването на имуществени вреди в правната си сфера. Правото да се развали/прекрати двустранен договор принадлежи на страните по него и се упражнява извънсъдебно. По съдебен ред се развалят само договори, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти /арг. чл. 87 ал. 3 ЗЗД/, какъвто настоящият договор не е. В изложения смисъл са Решение № 13/30.01.2019г. по гр.д. № 1806/2018г. н а IVг.о., Решение № 127/29.10.2010г. по т.д. № 20/2010г. на I т.о., Определение № 458/11.06.2018г. по гр.д. № 1270/2018г. на IIIг.о., Определение № 535/18.07.2013г. по ч.т.д. № 2472/2013г. на Iт.о. и др.

Мотивиран от горното настоящият състав на ВТОС намира, че ищецът не разполага с правен интерес от упражнената искова защита по чл. 124 ал. 1 ГПК и доколкото наличието на същия е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството, за която съдът следи служебно /арг. чл. 130 ГПК/, то липсата му има за последица връщане на исковата молба като недопустима и прекратявана на образуваното по нея исково производство.

Водим от горното, Великотърновският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА като недопустима, на основание чл. 130 ГПК, исковата молба на „Шугър Импекс Трейдинг“ ЕООД, ЕИК: 831657540, със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул. „Магистрална“ № 5 против Изпълнителна агенция „Военни клубове и Военно-почивно дело“, ЕИК: 129008829, с адрес гр. София, бул.

„Цар Освободител“ № 7, с която са предявени установителни искове по чл. 124 ал. 1 ГПК за признаване на установено между страните, че за ответникът не е възникнало правото да развали договора за наем от 04.08.2020г., поради неизпълнение на инвестиционната програма относно ремонта на покрива, както и че с изтичане на срока на даденото предизвестие наемното правоотношение между тях по процесния договор за наем ще продължи да съществува и ще има право да полза наетия обект.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 137/2022г. на ВТОС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Велико Търново в едноседмичен срок от връчването му на ищеца, чрез пълномощника му.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 3