Решение № 119 от 11.07.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. П., 11.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Мария П. Петрова

Стоян Ат. Германов при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно гражданско дело № 20225000500054 по описа за 2022 година

Производството е въззивно и се развива по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260980/15.11.2021 г. по гр.д. 1344/2022 г. Окръжен съд – П. е отхвърлил исковете на П. Г. Г., с ЕГН - ********** и постоянен адрес: град П., ул. „И.В.“ № 76, срещу С. Д. АГ., с ЕГН - **********, със съдебен адрес: град П., бул. „Б.” № 6, ет. 12, ап. 55, адвокат Г.Н. Х., вписан в Адвокатска колегия - П., за осъждането и да му заплати: сумата от общо 25819.41 лева, съставляваща направени от него с лични средства необходими разходи за лечението на Й.Д.М. с ЕГН - **********, починала на 26.06.2016 г., които са били уместно предприети в неин интерес - за запазване на живота й, след установяване на страданието и от тежко онкологично заболяване, извършени приживе с нейното знание и съгласие, от нейно име и в нейна полза, макар предоставянето на тези средства да не било писмено оформено, мотивирани от съвместното им съжителство като партньори в живота и липсата на нейни средства, както и обстоятелството, че в по-голяма част от времето на извършването им е била лежащо болна, съставена от разходи по групи пера и в размери, описани в трите броя помощни справки на л. 113 - л.

115 от делото, обобщени в справката на л. 112 от делото и сумата от общо 1

12767 лева, съставляваща обезщетения за забава в размер на законната лихва върху главниците на направените разходи по пера, тъй както са конкретизирани с исковата молба и молбите, подадени за отстраняване на указаните му от съда нейни нередовности, за времето от датата на направата на тези различни разходи, групирани по пера, до датата на исковата молба, с уточненията и поясненията, внесени по този иск с т. 2 от молба вх. № 22900/11.08.20 г. и с молба вх. № 261861/14.09.20 г., тъй като ответницата е единствена наследница на починалата, като приемането на наследството и по опис от нея е било постановено с Решение от 31.05.17 г. по гр.д. № 9693/16 г. на ПРС. Със същото Решение е осъден П. Г. Г. да заплати на С. Д. АГ. сумата от 2370-две хиляди триста и седемдесет лева - разноски в производството.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят П.

Г. Г., който чрез пълномощника си - адвокат Н.И. Ш., вписан в Адвокатска колегия – П., го обжалва изцяло като неправилно и необосновано. В жалбата се навеждат доводи и за допуснати множество процесуални грешки при определяне на правната квалификация на иска, а също и при обсъждане на доказателствата по делото, което е довело да формиране на погрешни изводи относно фактите и правните изводи. Излагат се подробни доводи относно неправилното прилагане на материалния закон. Счита че правилната квалификация на иска е по чл. 59 от ЗЗД, а не по чл. 61, ал. 1 от ЗЗД, както е приел ПОС. Коментира фактурите, издадени от клиниката в Турция, където е било проведено лечението на починалата Й.М., както и изтеглените по същото време средства от П.Г. от неговите лични сметки. По отношение начина на плащане в Турция въззивникът е приложил към жалбата си преписи от представените пред първа инстанция фактури с точен превод, тъй като са били налице пропуски в първоначалния превод. Смята, че ПОС неправилно е приел съзнателно изпълнение от Г. на един негов нравствен дълг. Проследява се развитието на болестта при М. и наложилите се потребности от лечение.

Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъдат уважени предявените искове изцяло. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна С. Д. АГ. чрез адв. Х. е внесла отговор, в който счита въззивната жалба за неоснователна. Аргументира се правната квалификация на иска, като такъв по чл. 61 от ЗЗД. Оспорва твърдените плащания от въззивника Г.. Според въззиваемата грижата на Г. би се проявила, ако лечението на М. би било извършено в специализирана болница 2 за онкозаболявания в Б., като тогава гестера не би поставил в необичайно тежко материално състояние доминуса, от когото да търси обезщетение.

Коментира се загубата на 40 дни – бездействие за лечение, пренебрегването на регистрация към КОЦ и отклонение от лекарските препоръки. Акцентира се на решаващия факт, че Г. в изпълнение на свой нравствен дълг е подпомагал онкоболната М.. Анализират се съвременните отношения и приравняването на семейните отношения с тези между съжителстващи на семейни начала. Иска първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Излага доводи относно правната квалификация на иска, както и относно фактическите обстоятелства по делото.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице – ищец, засяга изцяло неблагоприятното за него отхвърлително първоначалните искове първоинстанционно решение, откъм съдържание е редовна, поради което се явява допустима.

В хода на съдебното производство пред настоящата инстанция са приети представените от ищеца и настоящ въззивник пред първа инстанция, седем броя фактури, свързани с лечението на Й.М. в Турция, в точен превод от турски на български език.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Ищецът П. Г. Г. е предявил против С. Д. АГ. искове да му заплати: сумата от общо 25819.41 лева, съставляваща направени от него с лични средства необходими разходи за лечението на Й.Д.М. с ЕГН - **********, починала на 26.06.2016 г., които са били уместно предприети в неин интерес за запазване на живота й, след установяване на страданието и от тежко онкологично заболяване, извършени приживе с нейното знание и съгласие, от нейно име и в нейна полза, макар предоставянето на тези средства да не било писмено оформено, мотивирани от съвместното им съжителство като партньори в живота и липсата на нейни средства, както и обстоятелството, че в по-голяма част от времето на извършването им е била лежащо болна, съставена от разходи по групи пера и в размери, описани конкретно в: трите броя помощни справки и обобщаваща справка, както и уточнени по отношение превалутирането на разходите в чужда валута в български лева с 3 молба вх.№ 22900/11.08.20 г., както и сумата от общо 12767 лева, съставляваща обезщетения за забава в размер на законната лихва върху главниците на направените разходи по пера, тъй както са конкретизирани с исковата молба и молбите, подадени за отстраняване на указаните му от съда нейни нередовности, за времето от датата на направата на тези различни разходи, групирани по пера, до датата на исковата молба, с уточненията и поясненията с молба вх.№ 22900/11.08.20 г. и с молба вх.№ 261861/14.09.20 г., тъй като ответницата е единствена наследница на починалата и приемането на наследството и по опис от нея било постановено с Решение от 31.05.17 г. по гр.д. № 9693/16 г. на ПРС. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който е оспорила иска като недопустим, с отвод за сила на пресъдено нещо по спора, съгласно влязлото на 06.06.2020 г. в сила решение по гр.д. № 527/18г. на ПОС; признала е твърденията на ищеца, че тя е единствен наследник на покойната Й.М., както и че е приела наследството и по опис в производство по ч.гр.д. №9693/2017 г. по описа на ПРС; оспорила е исковете като изцяло неоснователни, акцесорният, поради пълната неоснователност на главния, с искане да се отхвърлят, евентуално да се намали отговорността й по съображения, че: от представените от самия ищец фактури от болница „А.“ в Турция личало, че сумите по тях са били заплатени от сестра й, а не от ищеца; действията за лечение на сестра й в Турция не са били уместно предприети, тъй като приложеното лечение е било съвсем възможно за осъществяване и в Б. и то безплатно, както и защото, както самият ищец е посочил, то е било предприето след дадено от лекарите мнение, че следва да се готвят за погребение - т.е., като още първоначалната лекарска намеса е била вече закъсняла, а болестта - силно напреднала; според обстоятелствата, изложени от самия ищец, неговата претенция би следвало да е насочена не към нея, а към съответните здравни заведения в Б., които не са провели адекватно лечение на Й.М.; нито тя, нито сестра й, имали каквото и да е отношение към разходите на ищеца във връзка с отпуснатите му потребителски кредити, тъй като не са били страна по договорите за тяхното получаване; според твърденията на самия ищец за съжителството му с покойната като двойка, следвало да се счита, че с направените разходи той е изпълнил съзнателно един свой нравствен дълг към нея, поради което, на основание чл. 55, ал. 2 от ЗЗД, не можел да търси връщането им.

Отговорността й, макар да не признава да има такава, следвало да бъде 4 ограничена до размера на приетото от нея по опис наследство на сестра и, а именно - до размер на около 9000 лева. Окръжният съд е приел исковете за допустими, а по същество неоснователни, като е изложил съображения.

Според ПОС релевантни за претенцията по чл. 61, ал. 1 от ЗЗД са факти, свързани с това, че: ищецът е бил предприел управлението на чужда работа, без да е бил натоварен; чуждата работа е била предприета от него уместно и е била добре управлявана в чужд интерес; за извършването й е бил направил необходими разходи в размер на исковата сума по главния иск от 25819.41 лева; направените разходи му се следвали за връщане от ответницата, защото тя е била единствен наследник на лицето, в чийто интерес е била предприетата от него чужда работа. По отношение на претенция по чл. 86, ал.

1 от ЗЗД, ПОС е приел за релевантни следните обстоятелства: че ищецът имал към ответницата парични вземания, че тя е изпаднала в забава по отношение на тяхното плащане и че сборът на сумите, съставляващи размер на законната лихва върху описаните главници на тези вземания е равен на исковата сума от общо 12767.49 лева. Това са били фактите и обстоятелствата поставени в тежест на доказване от ищеца. В тежест на ответницата ПОС е бил поставил единствено твърдението, че приетото по опис наследство на Й.М. не надхвърля 9000 лева, до който размер счита, че ако искът бъде намерен за основателен, следва да се ограничи отговорността й. Окръжният съд е приел за безспорни между страните и като такива, за ненуждаещи се от доказване в производството обстоятелствата, че ответницата е единствен наследник на починалата Й.М. и че е приела наследството и по опис. ПОС е приел за установено, че Й.М. и П.Г. са са живеели заедно на съпружески начала в продължителен период от време, между 10 и 18 години, включително и в периода 2015 г. - 2016 г., който е бил от значение за спора, като през 2015 г. е било установено заболяването на Й.М., а през 2016 г. тя е починала.

Съжителството е било установено от св. К., приятелка на покойната, според която Й. се разболяла, а тя я е познавала 4 - 5 години отпреди да се разболее и знаела, че Й. наричала П., с когото живеела, свой съпруг. Също и от показанията на св. А., бивш съпруг на ответницата, като знае че П. и Й. съжителствали от около 18 години. Налице е признание от самата ответница на твърденията на ищеца, че той и сестра й са били в много близки отношения от 1997 г. и са живеели на семейни начала. Според самия ищец той е живеел заедно с Й.М. в жилището му в П., на ул. “И.В.“ № 76, като са 5 споделяли едно домакинство. През юни 2015 г., по време на осъществяваното между Й.М. и П.Г. съжителство на съпружески начала, при Й.М. било установено онкологично заболяване, а на 26.06.2016 г. тя починала. Този факт е бил установен от две приложени от ищеца епикризи по ИЗ № 10973/1883 и по ИЗ №11434 за болнични престои от 01.06.15 г. - 07.06.15 г. и от 08.06.15 г.

- 13.07.15 г., съответно в Клиниката по гастроентерология и клиниката по хирургия при УМБАЛ „К.“ – П., при които, вследствие на извършени изследвания, оперативна намеса и резултати от биопсични проби било е установено, че Й.М. е била с вторично злокачествено новообразувание на черен дроб, злокачествено новообразувание на колон сигмондеум, заради което е насочена за оперативно лечение и към Комплексен онкологичен център /КОЦ/ за последващо лечение и проследяване. При извършена на 10.06.15 г. оперативна намеса и биопсиите, взети при същата, е било установено още и вторично злокачествено новообразувание на ретроперитонуема и перитонеума, като в следоперативния период е настъпила супорация на оперативната рана, наложила третиране по принципите на гнойно-септичната хирургия последователно със сребърни превръзки и хипертоничен разтвор на натриев хлорид, довело до вторично зарастване на оперативната рана, като на пациента са отново били дадени препоръки, касаещи насочване към КОЦ по район за проследяване, диспансеризация и продължаване на комплексното лечение. Според показанията на св. К., приятелката й М. се е оплаквала от болежки в областта на корема, с които не можела вече да се справя сама и затова се обърнала към лекар, при което се установило, че има рак на дебелото черво, в която връзка й направили операция, но след нея нещата само се усложнили - раната й се възпалила страшно и месеци наред нямало изгледи да заздравява. В амбулаторен лист от 25.08.2015 г. относно раната е било посочено, че е със супурация /гноене/, но с оскъдна секреция, като е насочването е за обикновена хирургическа обработка и превръзка. В рамките на годината от диагностициране на М. като онкоболна и до датата на смъртта й за нея се грижел ищеца, тъй като живеели заедно. Той полагал всички грижи за нея, само той се грижел за всичко. Той намерил и нужния лекар, за да има подобрение в нейното лечение, като за целта М. и Г. имали множество ходения до Турция, където и правели химеотерапия в името на това, тя да оцелее. Решили да заминат за Турция, защото не били доволни от лечението в 6 болницата в П., където дори една рана нямала абсолютно никакво подобрение. След всяко връщане от Турция, М. се чувствала много по-добре, одобрявала действията на П. и се радвала, че е загрижен за нея, като всичко това М. споделяла на св. К., дала тези показания. От показанията на св. К. и Божилова се установява недоволството от лечението на М. в Б. и избор на лечение в Турция и изборът й да бъде лекувана в Турция, а не в Б., тъй като и обстановката, и отношението, обноските, получени в турската клиника засилвали надеждата й за излекуване. Още при диагностициране на онкологичното заболяване на М. при първия и болничен престой от 01.06 07.06.2015 г., същото е било тежко - в последния четвърти стадий, с ангажиране на множество органи с метастази - вторично злокачествено новообразувание на черен дроб, злокачествено новообразувание на колон сигмондеум, вторично злокачествено новообразувание на ретроперитонуема и перитонеума, като състоянието на засегнатите от болестта органи не може да се степенува и няма отношение към стадия и тежестта на заболяването, доколкото четвърти стадий означава единствено, че пациентът има далечни метастази. Неблагоприятната прогноза от заболяването на Й.М., установена и с прието заключение на СМЕ е била известна на ищеца П.Г. още преди да се предприеме лечението в Турция. Непосредствено след установяване на заболяването и в клиниката по гастроентерология на болница „К.“, пациентката е била насочена за оперативна интервенция и е преместена от клиниката по гастроентерология в клиниката по хирургия на същата болница, където и е осъществена операция на 10.06.2015 г., като пациентката е била насочвана за оперативно лечение и към КОЦ за последващо проследяване, диспансеризация и продължаване на комплексното лечение. Тази операция поставила начало на приложеното на М. в Б. лечение и ПОС приема, че не можело да се говори за неприложено или забавено нейно лечение в страната и така приложеното и в страната лечение отговаряло на медицинските стандарти за лечение на този тип заболяване. Въпреки незабавното насочване на Й.М. към Комплексен онкологичен център - П. и с двете издадени и от болница „К.“ епикризи, целта на което е да и се създаде медицинско досие като онкоболна, след което да и бъде определено и приложено съответно за заболяването и лечение, да и се даде достъп до специализирана онкологична помощ, която може да се изразява в химиотерапия, лъчетерапия, палиативно лечение, ако е в много увредено общо състояние, с извършване на процедури 7 както в болнично заведение, така и при домашни условия, с лекарства в таблетна форма, като за онкоболните всички лекарства в Б. са 100% безплатни, нямало писмени данни пациентката да се е диспансеризирала в КОЦ - П., нито това да е ставало и липсвали данни да е била прилагана палиативна химеотерапия и таргетна терапия в Б. и да е била включена след извършената и операция в програма за лечение на онкоболни по медицинските стандарти за лечение на този тип заболяване, но не заради неспазване на описаните от ищеца в исковата молба медицински стандарти, а заради това, че М. е избрала да продължи лечението си в Турция, а не в Б..