Решение № 181 от 14.11.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Русе, 14.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена ПейчЕ.

Членове:

Росица Радославова

М. Йорданов при участието на секретаря Ирена И.а в присъствието на прокурора М. М. М. като разгледа докладваното от М. Йорданов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20234500600592 по описа за 2023 година съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Въззивното производство е образувано въз основа жалба на подсъдимия С. С. С., чрез защитника П. Н. – ***, срещу Присъда № 8 / 17.05.2023г. по НОХД № 280 / 2022г., по описа на Районен съд Бяла.

С жалбата се навеждат доводи за допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила довели до ограничаване на правото на защита на подсъдимия. Излагат се съображения, че подсъдимият не е извършил престъплението, за което е предаден на съд. Изтъква се, че е налице фактическа грешка по смисъла на чл.14 от НК, че деянието е осъществено по непредпазливост, но за фрактура на горна челюст, а не на долна, както е според присъдата. Излага се становище, че наказателното производство следва да се прекрати на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК. Иска се присъдата на Районен съд Бяла да бъде отменена изцяло, подс.С. да бъде оправдан, предявеният срещу него граждански иск да бъде отхвърлен и да му се присъдят направените от него разноски. С жалбата се прави искане за назначаване на повторна съдебномедицинска експертиза. Отделно от това се иска да се предостави възможност за излагане на допълнителни съображения.

В съдебното заседание на въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура - Русе счита жалбата за неоснователна и моли първоинстанционния акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

1

Повереникът на гражданския ищец моли присъдата да се потвърди в гражданскоосъдителната част.

В съдебно заседание защитникът поддържа изцяло жалбата по посочените в нея основания. Пледира подсъдимия да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение, а гражданският иск да бъде отхвърлен изцяло.

Подсъдимият се присъединява към изразената от защитата позиция. В последна си дума моли да бъде оправдан.

Окръжен съд - Русе, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, намери за установено следното:

С атакуваната присъда подс.С. е признат за виновен в това, че на 11.08.2021г. в гр.Бяла, обл.Русе причинил средна телесна повреда на Ю. С.

Ю., на *****, изразяваща се във фрактура на фронталната зона на алвеоларния израстък на долна челюст в областта на зъби 42, 41, 31, 32 с дислокация в лингвална посока, довела до счупване на челюст, водеща до трайно затрудняване на дъвченето, поради което и на основание чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, вр. чл.54 и чл.36 от НК, Районен съд - Бяла му наложил наказание една година лишаване от свобода, изтърпяването на което отложил за изпитателен срок от три години, на основание чл.66 ал.1 от НК. Наред с това подсъдимия С. бил осъден да заплати на Ю. С. Ю., ******* – А. А. Б., сумата от 10000 лв. (десет хиляди лЕ.), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта – 11.08.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1300 лв. (хиляда и триста лЕ.) за адвокатско възнаграждение. Със същата присъда е осъден да заплати направените по делото разноски от досъдебното производство в размер на 1520,74 лЕ. (хиляда петстотин и двадесет лЕ. и седемдесет и четири стотинки), по сметка на ОД МВР - Русе, както и сумата от 140 лЕ. (сто и четиридесет лЕ.), представляваща съдебни разноски, в полза на РС-Бяла, и сумата от 400.00 лв. (четиристотин лЕ.) държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, по сметка на съда. С присъдата е постановено веществените доказателства – 1 бр. оптичен носител „Office Market“ CDRQ,700 MB и 1бр.оптичен носител „MAXELL“,700 MB да останат в делото.

За да постанови решението си, районният съд се позовал на доказателствата събрани чрез обясненията на подсъдимия в съдебното заседание проведено пред първоинстанционния съд, обясненията му от досъдебното производство, приобщени по реда на чл.279, ал.2 вр. ал.1, т.3 от НПК, показанията на св.Ю., св.Б., св.Ч., св.И., св.П., св.З., от СМУ, епикриза, протокол за оглед, СТЕ, СКППЕ, СМЕ, протокол за предупреждение, протокол за доброволно предаване, справки от ЕЕН 112, справка за съдимост и биографична справка.

Въз основа на изброената доказателствена съвкупност първостепенният съд направил извода, че в ранните часове на 11.08.2021 г. в гр.Бяла, обл.Русе, пострадалият Ю. Ю. със свид.А. И., свид. М. В. и свид.Ч. се намирали до 2 дома на последния, находящ се в *******, където слушали музика, а около 03:00 часа, решили да сварят царевица и затова запалили огън. В съседство била къщата на подс.С. С., от която родителите му последователно им направили забележка да преустановят шума, който вдигали. Тъй като те не престанали, съпругата на подсъдимия-св.С. З., около 04,00часа, подала сигнал на тел.112, за нарушаването на нощната тишина, но адресът не бил посетен за проверка на сигнала. След като младежите не престанали да вдигат шум, подс.С. С. излязъл от дома си, насочил към тях и им се скарал да престанат. В този момент Ю., В. и Ч. седяли на тротоара, а И. бил седнал в гаража към къщата, вратите на който били отворени и снимал с телефона си. Подсъдимия ударил В. с дървена пръчка, блъснал го и му казал да си тръгва. След това се обърнал и нанесъл удар с крак в лицето на Ю., който през това време седял на земята. Пострадалият почувствал силна болка в зъбите си, устната му се подула, имал сцепване под нея, а от устата му започнало да тече кръв. Подс.С. казал на Ч. това да не се повтаря и се прибрал. Същият ден пострадалия Ю. бил прегледан от съдебен лекар в УМБАЛ „Канев“ АД, за което било издадено СМУ №7027/2021г., а след това посетил „Амбулатория за първична извънболнична дентална помощ - Индивидуална практика - ЕДЕНТ ЕСТЕТИК - Д-р Е. А.“ЕООД и бил прегледан от лекар по дентална медицина, който констатирал фрактура на долната челюст. На следващият ден му била извършена оперативна интервенция в УМБАЛ“Медика“ООД гр.Русе. Във връзка с инцидента било образувано досъдебното производство, в хода на което чрез изготвената КСМЕ било констатирано, че на Ю. била причинена средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на фронталната зона на алвеоларния израстък на долна челюст в областта на зъби 42, 41, 31, 32 с дислокация в лингвална посока, довела до счупване на челюст, водеща до трайно затрудняване на дъвченето.

Изложената от районния съд фактическа обстановка е установена след вярна и точна преценка на доказателствения материал. Първоинстанционният съд направил задълбочен анализ на обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите. От тях се установяват времето, мястото и механизма на извършване на инкриминираното деяние. Въззивния състав кредитира заключенията на изготвените в наказателното производство експертизи, както са възприети от районния съд. Липсва необходимост от допълнителни или повторни експертни заключения.

От заключението на изготвената КСМЕ се установява, че пострадалия Ю. е получил охлузване под долната устна, кръвонасядане на лигавицата на долната устна и венеца в областта на долните резци, разклащане на долните резци, фрактура на фронталната зона на алвеоларния израстък на долната челюст в областта на зъби 42, 41, 31, 32 с дислокация в лингвална посока.

Установените увреждания са резултат от действието на твърд тъп предмет и по давност могат да бъдат получени при инцидента на 11.08.2021 г. Вещите лица заключават, че фрактурата на фронталната зона на алвеоларния израстък на долната челюст в областта на зъби 42, 41, 31, 32 с дислокация в лингвална посока, представлява трайно затрудняване на дъвченето. Сочи се, че останалите увреждания представляват лека телесна повреда. Основният 3 аргумент, с който се атакува присъдата е, че е налице разминаване между заключението на експертизата и Епикриза ИЗ №12683 на УМБАЛ“Медика“ ООД, според която на пострадалия била поставена диагноза „S02.61 Фрактура прок. алвеоларис инфериор регио 21/12“, което представлявало счупване на горна челюст. В случая това не е така. Няма разминаване между посоченото заключение и диагнозата в епикризата. На първо място съгласно МКБ-10 Международна класификация на болестите, 10-а ревизия, приложима на основание НАРЕДБА № 42 от 2004 г. за въвеждане на класификационни статистически системи за кодиране на болестите и проблемите, свързани със здравето, и на медицинските процедури, с код S02.6 се отбелязва счупване на долната челюст (кости). На следващо място изготвената КСМЕ ясно и категорично сочи какви увреждания са причинени на пострадалия, едно от които е фрактурата на фронталната зона на алвеоларния израстък на долната челюст в областта на зъби 42, 41, 31, 32 с дислокация в лингвална посока, което напълно съответства и на поставената диагноза в епикризата, и установеното състояние на пострадалия. При проведения разпит на вещите лица по реда на чл.282, ал.1 и ал.2 от НПК става ясно на какво се дължи цифровото описание към диагнозата „21/12“, а именно поради използване на по-старата сигнатура, но по своя вид увреждането представлява инкриминираната телесна повреда.

Досежно наведения аргумент, че при първоначалното медицинско изследване намерило отражение в СМУ не е отразено счупване на челюст, следва да се отбележи, че това няма как да бъде установено и отразено без да са преминали съответните етапи от изследването, а именно изготвянето на рентгенова снимка и преглед от лекар по дентална медицина. В тази последователност са били извършени и изследванията на пострадалия, довели до крайното установяване на телесното му увреждане, поради което след това същият е постъпил в УМБАЛ“Медика“ ООД, където била поставена обсъжданата диагноза. Не отговаря на истината, че при първоначалния медицински преглед при д-р А. не е установена фрактура на долната челюст.

Видно от заключението на коментираната експертиза по време на прегледа при този лекар е установена фрактура на долната челюст.

С оглед изложеното не може да има никакво съмнение относно вида и характера на причинената на пострадалия телесна повреда.

Напълно законосъобразно съдът дал вяра и на останалите събрани писмени доказателства и доказателствени средства, като е преценил, че допринасят за изясняване на обективната истина и кореспондират с останалия доказателствен материал. От справката за съдимост на подсъдимия се установява чистото му съдебно минало и липсата на наложени по реда на чл.78а от НК административни наказания.

Настоящата инстанция споделя напълно и извода на първостепенния съд, че автор на инкриминираното деяние е именно подсъдимият С..

Не е налице и грешка по смисъла на чл.14 от НК, мислейки си подсъдимия, че удря Ч. и в тази насока съдът напълно споделя изложените мотиви от страна Районен съд Бяла. За пълнота, въпреки че не е налице 4 грешка в личността, следва да се отбележи, че неправилната представа у дееца за лицето, върху което се посяга, не изключва умисъла за причиняване на телесното, защото при нараняването на друг човек, субектът съзнава, че нанася телесно увреждане на другиго.

Неоснователно е искането за прекратяване на наказателното производство на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК, тъй като липсва процесуална възможност при установяване на предпоставките по чл.24, ал.1, т.1 от НПК след внасяне на обвинителния акт наказателното производство да бъде прекратено. В този случай единствената възможност, при която съд може да реши въпросите има ли извършено деяние от подсъдимия, съставлява ли същото престъпление и с квалификация по кой текст от НК, е с постановяване на присъдата.

Въз основа на така изяснената фактическа обстановка първоинстанционният съд законосъобразно и обосновано стигнал до извода по несъмнен начин, че подс.С. е осъществил състава на престъплението по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.