Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 33755 от 17.09.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 18928/2026
Вид
Определение № 33755
Подписан
17.09.2026
В сила
17.09.2026
Състав
ИВО ВЪТЕВ ВЪТЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140а · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 40, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 41 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 40, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 51, ал. 5 · Закон за управление на етажната собственост

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33755 гр. София, 17.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20261110118928 по описа за 2026 година намира, че на основание чл. 140, ал. 6 ГПК следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото:

С. Л. Г. и Л. С. Г. са предявили срещу останалите етажни собственици от сграда в режим на етажна собственост с административен адрес /адрес/, представлявани от професионалния домоуправител „Вход Мениджър“ ЕООД, конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна като незаконосъобразно на решението по т. 1, подточка 4, взето от Общото събрание на ЕС на 22.06.2026 г.

Ищците твърдят, че са собственици на самостоятелен обект – апартамент № 10, в процесната сграда в режим на етажна собственост, в който упражняват адвокатска дейност. Излагат, че на посочения адрес се намира тяхната адвокатска кантора, като той е надлежно вписан в Регистрите на българската адвокатура. Посочват, че на 22.06.2026 г. било проведено общо събрание на етажните собственици в процесната сграда, на което било прието и следното решение по т. 1 от дневния ред, подточка 4: „за самостоятелни обекти, в които се извършва дейности, свързана с достъп на външни лица в кооперацията (офиси, кантори, краткосрочно настаняване на гости на хотелски принцип), се определя такса в размер на четири пъти базовата такса за един обитател“. Оспорват взетото решение като незаконосъобразно поради това, че е взето по въпрос, който не е бил предварително обявен в дневния ред.

Твърдят, че протоколът от проведеното общо събрание не съдържа списък на присъствалите лица, същността на техния изявления, не е посочено мнозинството, с което е взето оспореното решение, нито начина, по който са гласували лицата. Излагат, че при определяне на таксата по чл. 51, ал. 5 ЗУЕС не е направен анализ на броя клиенти, посещаващи кантората на ищците, нито 1 са изложени каквито и да е мотиви за вземането на решението. Не е отчетено и обстоятелството, че ищците прекарват времето си главно в съда и други институции, като престояват в адвокатската кантора само по няколко часа дневно. Посочват, че кантората се посещава от клиенти на място единствено по особено важни въпроси, изискващи преглед на голям обем писмени материали, а в останалите случаи ищците провеждат със своите клиенти онлайн консултации. По изложените съображения считат, че решението по т. 1 от дневния ред, подточка 4 е взето при липса на фактическо основание и следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендират разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната страна е подала отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Счита, че разпоредбите на ЗУЕС за свикване и провеждане на събранието са спазени.

Поддържа, че гласуваният четирикратен размер на разходите за управление и поддръжка на общите части попада в установените в чл. 51, ал. 5 ЗУЕС максимални граници. Твърди, че не е задължително протоколът от проведеното събрание да съдържа изрични мотиви относно причините за вземане на решението. Подчертава, че ищците са заплатили в пълен размер дължимата вноска за м. юли 2026 г., което е в противоречие с твърденията им за незаконосъобразност на решението. Моли за отхвърляне на иска.

Претендира разноски.

На основание чл. 154 ГПК, по иска с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС в тежест на ищците е да установят при условията на пълно и главно доказване, че притежават право на собственост върху самостоятелен обект в процесната сграда в режим на етажна собственост, провеждането на процесното общо събрание и приемане на решението, което оспорват като незаконосъобразно. В тежест на ищците е да установят, че са предявили исковата си претенция в преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.

В тежест на ответната страна е да докаже спазване на законоустановените предпоставки за провеждане на събранието (че решенията са взети при надлежно свикано и проведено общо събрание), изготвяне и оповестяване на протокола от ОС съобразно законовите изисквания относно съдържанието и разгласяването му, както и че оспорените решения не противоречат на императивни материалноправни норми, в т.ч. наличието на предпоставките по чл. 51, ал. 5 ЗУЕС – че ищците са собственици, които извършват дейност в самостоятелен обект на етажната собственост, свързана с достъп на външни лица, че определеният размер на дължимите от тях разходи за управление и поддържане на общите части е до петкратния такъв, както и че този размер е определен с мотивирано решение на общото събрание, за които обстоятелства ответната страна не сочи доказателства.

С оглед твърденията в исковата молба и възраженията в отговора на 2 исковата молба, на основание чл. 146, ал 1, т. 3 ГПК съдът обявява за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: ищците притежават право на собственост върху самостоятелен обект в процесната сграда в режим на етажна собственост; провеждането на процесното общо събрание на 22.06.2026 г.; приемане на решението, които ищците оспорват като незаконосъобразно.

Представените от ищците писмени материали са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Искането на ищците за извършване на служебна проверка за вписан адрес на адвокатската кантора в Регистрите на българската адвокатура следва да бъде оставено без уважение, тъй като не е необходимо, доколкото с исковата молба са представени извлечения от регистъра, съдържащи посочената информация.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.09.2026 г. от 15:30 ч., за което страните да бъдат призовани.

ПРИЕМА представените от ищците писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищците за извършване на служебна проверка за вписан адрес на адвокатската кантора в Регистрите на българската адвокатура.

УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекта на доклада най–късно в първото по делото заседание.

УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер.

УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора си чрез медиация.

Когато съдът одобри сключено споразумение в процедура по медиация, на ищеца се връща 70 на сто от внесената държавна такса, а когато споразумението е постигнато в процедура по медиация, проведена в съдебен център след задължителна информационна среща по чл. 140а ГПК – 85 на сто.

Към Софийския градски съд действа център за медиация, който предлага провеждане на медиация.

УКАЗВА на страните, че:

3 съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба. Връчването на страните да се извърши и на електронни адреси, ако такива са посочени.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4