Акт от 25.07.2022, Административен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И

Е №70 гр.Силистра, 25.07.2022 година

В И М Е

Т О Н А Н

А Р О Д А

Административният съд гр.Силистра,в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:съдия Маргарита Славова, при секретаря Виолина Рамова, като разгледа докладваното от с-я Славова адм.дело

№88 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на “Традиция

България“ООД гр.Силистра,с

ЕИК:*********,представлявано от управителя К.К.Д., подадена от представител по пълномощие адв.Н.П. ***, срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка №80-ФК/04. 05.2022г. на Началник отдел „Оперативни дейности“Варна в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

Оспореният акт е издаден на основание чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС),като с него е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по вид „запечатване на търговски обект“ и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни.

С жалбата се твърди, че заповедта била немотивирана относно продължителността на разпоредената с нея административна принуда и, несъответна на нормативната цел,изведена от чл.186 ЗДДС, във връзка с чл.22 ЗАНН, характеризираща я като непропорционална, поради което се настоява да бъде отменена изцяло. Твърди се,че случаят бил изолиран в деловата практика на търговеца и при липса на каквито и да е други утежняващи положението му обстоятелства (установени предходни, други нарушения на данъчното законодателство; несъответствие на касовата наличност с извлечената такава от ФУ,сочещо евентуално на укриване на приходи от продажби; вида и характера на търговската дейност, както и съотнасянето на нерегистрираната онлайн продажба с оборотите в магазина),определеният срок около средния размер на нормативно лимитирания „до 30 дни“ бил необоснован, което винаги се е преценявало като съществено нарушение на административнопроизводствените правила,вкл. и защото не може да бъде проверено,в хода на съдебния контрол, спазването на базовия принцип от чл.6 АПК. Последният е относим към повдигнатия спор,тъй като регулира правомощията на административните органи при упражняване на дискреционна власт от същите,какъвто е и настоящият случай, с определя-нето на срока на процесната ПАМ.С жалбата се оспорват изведените изводи в този сегмент на атакувания акт,като се счита, че общо формулираните, почти абстрактно, заключения от вида на:„да се гарантира,че всички лица ще спазват…“; „извършеното деяние (едно, изолирано, при липса на каквито и да е данни за други нарушения) показва поведение на лицето,насочено срещу установената фискална дисциплина,показва организация в търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство“ и др.,не попълвали нормативното изискване за мотивираност относно срока на наложената ПАМ, до степен такава, че следвало да се при-равни на липса на мотиви,което винаги е било преценявано от съдилищата като особено съществено нарушение на процесуалните правила.Ето защо се настоява за отмяна на оспорения административен акт и присъждане на съдебни разноски по представен списък по чл.80 ГПК (л.48).

Ответникът по жалбата - Началникът на отдел „Оперативни дейности“ гр. Варна в ГД„Фискален контрол“ при ЦУ НАП гр.София, чрез упълномощен представител ст.юрисконсулт Н.О.

(л.31),в писмено становище (л.44-л.46), поддържа неоснователност на оспорването.

Твърди, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и надлежно мотивиране, вкл. в частта за срока на ПАМ,когато действа при оперативна самостоятелност. По отношение на материалната законосъобразност на оспорения акт поддържа,че при безспорно установеното нарушение на чл.25 ал.1 и ал.2, във връзка с чл.7 и чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,които извършват продажби чрез електронен магазин (Обн.ДВ,бр.106/06г.,посл.изм.ДВ, бр.110/24.12.2021г.), органът е действал в условията на обвързана компетентност, по аргумент от чл.186 ал.1 т.1 б.“а ЗДДС,т.е. той е нямал право на избор да приложи или не нормативно установената административна принуда, поради което счита, че атакуваната заповед е материално законосъобразна, доколкото е безспорно установено неиздаването на фискален касов бон за сумата от 14.00 лева на 18.04.2022г. за извършена покупка (контролна) от интернет сайта на търговеца, на една тениска, на датата, на която лицето по чл.3 (ДЗЛ) е предоставило на куриер от „Еконт“ закупената стока, при хипотезата на договорено плащане „в брой, при доставката“, каквато е и нормативната регламентация от чл.25 ал.7 във връзка с ал.2 Наредба №Н-18/06г.

С оглед на релевирания с жалбата довод за липса на мотиви в административния акт относно продължителността на постановената административна принуда,т.е. при контрола по чл.169 АПК, счита, че не е излязъл извън нормативните граници на предоставената му дискреция относно срока на ПАМ, тъй като законовата граница е до 30 дни,а определеният срок е от 14 дни,т.е. в нормативните рамки.Ето защо настоява за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК,във връзка с чл.186 ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност. Съдът, като обсъди изложените в жалбата възражения и прецени доказателствата по делото,извършвайки проверката от с чл.168 ал.1 АПК, прие: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице - адресат на оспорения правоограничителен административен акт; при спазване на срока от чл.149 ал.1 АПК и е насочена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебния контрол е Заповед за налагане на принудителна административна мярка №80-ФК/04.05.2022г. на Началника на отдел„Оперативни дейности“ Варна в ГДФК при ЦУ НАП,издадена на основание чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ ЗДДС, с която е наложена ПАМ по вид „запечатване на търговски обект“ и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни,който обект представлява магазин за сувенири, намиращ се в гр.Силистра, бул.“Македония“ №96, стопанисван от оспорващото ООД „Традиция България“.

От административната преписка се установява, че с Протокол №0059443/29. 04.2022г.

(л.21-л.22),след извършена контролна покупка на 1бр. тениска на стойност 14.00 лева чрез онлайн поръчка (Протокол №1535906/16.04.22г.-л.13-л.14), доставена в офис на „Еконт“ гр.Варна на 19.04.2022г. (Протокол №1535907/19.04.22г.-л.19/ 20), обективиращ резултати от проверка на място в

„търговски обект“ по смисъла на §1 т.41 ДР ЗДДС - магазин за сувенири, намиращ се в гр.Силистра,бул.“Македония“ №96, инспектори по приходите в НАП установили, че „Традиция България“ООД не е изпълнило задължението си да издаде фискален касов бон за сумата от 14.00 лева на 18.04.22г. за извършената покупка от интернет сайта му,с което е нарушило разпоредбите на чл.25 ал.1 и ал.2, във връзка с ал.7 и с чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/06г. Видно от същия ПИП №0059443/29.04.22г. е, че обектът е нает от „Силед“АД при наемна цена от 178.95 € без ДДС и е с площ от 323 кв.м. В магазина работи по трудово правоотношение И.И.Р., който с декларацията от л.22-гръб и л.23 от делото е удостоверил, че получава редовно трудовото си възнаграждение и двата вида продажби, които се извършват в обекта са: - на място, с плащане в брой и онлайн (посредством електронен сайт на ООД), чрез куриерските фирми „Еконт“ и „Спиди“, като и двата вида продажби се отчитат с регистрираното в магазина ФУ. Проверена е била и касовата наличност като не е установено разминаване между наличната сума в касата (служебно въведени 25.00 лева) и същата от дневния отчет от ФУ (л.23-гръб-л.24). С оглед на тези установявания проверяващите са приели, че дружеството е нарушило чл.25 ал.1 т.1,във вр. с чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/06г. и във връзка с чл.118 ал.1 и ал.4 ЗДДС.

Съгласно чл.187 ал.1 изр.2 ЗДДС,ПАМ се прилага за обекта, където е установено нарушението. Последното е регламентирано да става с Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), какъвто в случая е приложеният с №F651648/05 05.2022г., връчен на същата дата на управителя на ООД. С него е констатирано, че в обекта е монтирано и надлежно регистрирано ФУ, модел DATECS DP-150,с дистанционна връзка с НАП. След изведен КЛЕН (контролна лента на електронен носител -чл.25 ал.9 Наредба №Н-18/06г.) проверяващите установили, че за периода 16-19.04. 2022г. са били регистрирани общо 6 продажби и липсва такава от 18.04.22г. на стойност от 14.00 лева. На същата дата - 05.05.2022г.(л.10), е била връчена и оспорената Заповед за налагане на ПАМ, а жалбата срещу нея е постъпила в ТД НАП Варна на 18.05.2022г.,т.е. в преклузивния 14-дневен срок. Приложената в случая ПАМ е законоустановена (арг.чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ ЗДДС) и главният съставомерен факт- оспорващото дружество, в качеството си на лице по чл.3 Наредба № Н-18/06г.,не е регистрирало и отчело извършена продажба по онлайн поръчка от негов интернет сайт, чрез издаване на фискална касова бележка от въведеното в експлоатация в обекта ФУ, на 1 бр. тениска на стойност 14.00 лева на 18.04.22г.-при предаване на стоката на куриерска фирма „Еконт“, който момент е с правно значение, съгласно регламентацията от чл.25 ал.7 от Наредба №Н-18/06г.,препращаща към ал.2 на с.чл.,според която „[…] фискалната касова бележка се издава от лицето по чл.3 и се предава на разносвача,който от своя страна я предоставя на купувача при плащането, освен когато[…]“, не се оспорва.

С оглед на горните фактически установявания съдът от правна страна намира следното:Съгласно чл.186 ал.3 ЗДДС утежняваща мярка от процесния вид, се прилага от орган по приходите, какъвто е началникът на отдел „Оперативни дейности“ в ГД“Фискален контрол“, съгласно чл.7 ал.1 т.3 от Закона за НАП и Заповед №ЗЦУ-11 48/25.08.2020г. (л.32) на изпълнителния директор на НАП. Следователно, оспореният акт е издаден от компетентен административен орган, което сочи на липса на порок по чл.146 т.1 АПК. Формата на оспорения акт е уредена също в чл.186 ал.3 ЗДДС, изискващ писмена заповед, каквато несъмнено е обжалваната по делото. В хода на административното производство не се установяват съществени нарушения на процесуалните правила, напротив - проверката е извършена в присъствието и с участието на А.Д.-Б. (управител) и И.И.Р. (общ работник), като по този начин са били гарантирани всички възможности за упражняване на правото на възражение, жалба и изобщо на ефективна защита.

Видно от съдържанието на обжалваната Заповед, същата е издадена по повод констатирано нарушение на ЗДДС, свързано с реда на отчитане на продажбите, а именно - за нарушение на чл.25 ал.1 и ал.2, във връзка с чл.7 и чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/06г. Фискалният бон по дефиниция (чл.118 ал.3 изр.1 ЗДДС) е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова карта или с други заместващи парите платежни средства, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип. В случаите на продажби на стоки чрез електронен магазин (чл.118 ал.3 изр.3 ЗДДС) фискалният бон, регистриращ продажбата, може да се генерира в електронен вид и автоматично да се предостави на електронен адрес на получателя, по ред и начин, определени с наредбата по ал.4, какъвто процесният случай не е. Според чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/06г.(която е наредбата по ал.4 чл.118 ЗДДС), всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във/от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, а лицата по същия чл.3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП фискални устройства от датата на започване на дейността в обекта. По делото няма спор, че ФУ в магазина за сувенири е от одобрен тип, въведено е в експлоатация и е с установена дистанционна връзка с НАП. С оспорената заповед е прието, че установеното нарушение е едно от съществените данъчни нарушения, защото накърнява фискалната дисциплина, изискваща надлежно деклариране на движението на стоки и на всички реализирани обороти. Протоколът, съставен по установения ред и форма от органи по приходите, в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от тях действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл.50 ал.1 ДОПК.