Решение № 53 от 27.04.2021, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Бяла , 27.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Ъшъл Л. Ириева при участието на секретаря Пенка В. Цанкова като разгледа докладваното от Ъшъл Л. Ириева Административно наказателно дело № 20214510200024 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Административно-наказателното производство е по чл.59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба от адв.С.И.-АК-Бургас, в качеството на пълномощник на Г. М.

И., ЕГН **********, живущ в с.И., обл.Б., против Наказателно постановление № 38-0002393 от 22.12.2020г., издадено от Директора на РД “АА“ - Русе, с което за нарушения по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП вр. чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, са му наложени съответно на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП административно наказание- глоба в размер на 3000лв. за първото нарушение и на осн. чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП административно наказание-глоба в размер на 10лв. за второто нарушение.

С жалбата се оспорват фактическите констатации в акта, като се твърди, че НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. В с.з. процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата, като в представени писмени бележки развива съображения за нарушения на материалния и процесуалния закон, за неправилна индивидуализация на наказанието по пункт 1 от НП. Оспорва се доказателствената стойност на приложената по делото кантарна бележка. Моли НП да бъде отменено изцяло, а алтернативно санкцията по първото нарушение да бъде намалена до законовия минимум.

Счита, че възражението на АНО за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Претендират се направените по делото разноски изцяло, респ. съразмерно на уважената част на наказанието.

Наказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

1

На 19.11.2020г., около 13:30 часа, в гр. Б., обл.Р., на изхода за гр. П. пред мелница Алимет, св.И.И.-на длъжност инспектор към РД“АА“-Русе, спрял за проверка товарен автомобил влекач Волво ФХ 4x2 Т с peг. № ******* от категория N3, с прикачено полуремарке Мега МНВ с peг. № ********** от категория О4, двете ППС собственост на фирма "Ваня транспорт" ЕООД, извършващ обществен превоз на товари с пътен лист серия А № 576924 от 19.11.2020 г. от гр. Д. Д. за с. Т., на царевица. Автомобилът бил управляван от жалб.Г.И.. При проверката се констатирало, че водачът И. управлява съчленена композиция, състояща се от МПС с две оси и ППС с три оси с обща маса 53300 кг., установено от кантарна бележка № 930 от 19.11.2020 г., от 11:16:21 часа, която маса надвишавала нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството от 40000 кг. с 13300 кг. В момента на проверката нарушителят не представил квитанция за претоварване от Агенция „Пътна инфраструктура“. Не представил, след поискване, контролен талон към свидетелство за управление на МПС № 284349378.

Св.И. приел, че жалбоподателя е допуснал нарушения на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП вр. чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ и на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което му съставил АУАН от 19.11.2020г., подписан от жалбоподателя с възражения. Такива обаче не представил допълнително в 3-дневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Обжалваното НП било издадено на 22.12.2020г. и връчено лично на жалбоподателя на 08.01.2021г.

В хода на съдебното производство били представени писмени доказателства относно получаваните доходи от нарушителя. Изискани и представени били по делото от страна на ЕТ“Т. Е.-М.Г.-Н.Г.“ гр.Д. Д., писмени доказателства относно техническото средство, с което е извършено претеглянето, отразено в кантарна бележка №930/19.11.2020г.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на св.И., АУАН, НП, кантарна бележка №930/19.11.2020г., заповеди, допълнително споразумение към трудов договор, обяснение, заявление за първоначален и последващ контрол, както и останалите материали по преписката.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че Актът и Наказателното постановление са съставени от компетентни органи.

В случая НП е издадено за нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП вр. чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ, като е наложена санкция по чл.177, ал. 3, т.1, пр.2 от ЗДвП.

Според разпоредбата на чл. 189, ал.1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а по силата на ал. 12 на текста, наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.

Нормата на чл. 166, ал.1, т.1 от ЗДвП сочи, че Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза.

2

Следователно, ИА „Автомобилна администрация“ е оправомощена като служба за контрол по ЗДвП, относно спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза, поради което длъжностните лица на агенцията разполагат с правото да съставят АУАН.

Предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и делегираните му правомощия с т.

I. 6 от Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на министъра на транспортна, информационните технологии и съобщенията/последната приложена по делото/, директорът на РД „АА“ гр.

Русе е надлежно оправомощен, респ. е компетентен да издава наказателни постановления по ЗДвП.

Поради изложеното съдът намира, че служителите на ИА „Автомобилна администрация“, какъвто несъмнено е и св.И., са компетентни да съставят АУАН за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, съответно да издават наказателни постановления, с които да налагат наказания на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП , в случаите на извършено административно нарушение по цитирания текст. В този смисъл са неоснователни възраженията за липса на материална компетентност на актосъставителя и на АНО.

Квалифицирането на процесното нарушение, като такова по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ не води автоматично до приложението на чл. 36 и чл. 37 от последната, в каквато насока са възраженията в писмените бележки на процесуалния представител на жалбоподателя. С цитираният подзаконов нормативен се определят съгласно чл. 1: т. 1 - допустимите размери, маса и натоварване на ос на категориите пътни превозни средства и техните ремаркета съгласно чл. 139 от Закона за движението по пътищата , наричани за краткост "ППС", които не представляват опасност за участниците в движението; т. 2 - условията и редът за движение на извънгабаритни и тежки ППС по пътищата, отворени за обществено ползване.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на наредбата, по смисъла на същата извънгабаритни ППС " се наричат извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по чл. 3. В конкретния случай управляваното от жалбоподателя превозно средство попада в хипотезата на чл. 3, т. 1 – "тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл. 6". Легалната дефиниция за допустима максимална маса е дадена в § 1, т. 11, а именно: "допустими максимални маси" са максималните маси, използвани за ППС, посочени в чл. 6.

Наредба № 11/03.07.2001 г. е издадена на основание законовата делегация на чл. 139, ал. 3 от ЗДвП, според който текст движението на ППС с размери, маса и натоварване на ос, надвишаващи нормите, определени по реда на ал. 1, т. 2 от чл. 139, както и движението на пътни превозни средства, превозващи опасни товари, се извършва по ред, определен от министъра на регионалното развитие и благоустройството, съгласувано с министъра на транспорта, министъра на околната среда и водите и министъра на вътрешните работи.

Посочената норма и разпоредбата на чл. 1 от наредбата предпоставят извод, че законодателят не е делегирал възможност на съответния министър с подзаконов нормативен акт да определя органите, компетентни да извършват контрол. Законовата делегация обхваща само реда, по който се извършва движението на ППС с размери, маса и натоварване на ос, надвишаващи регламентираните норми, както и движението на ППС, превозващи опасни товари. Предвидената с Наредбата уредба, контролът да се осъществява от Агенция „Пътна инфраструктура“ със съдействието на съответните служби за контрол при МВР, а на територията на ГПП контролният орган е Агенция Митници/, е различна от тази по чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - министърът на транспорта информационните технологии и съобщенията, чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да контролира 3 спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза.

По аргумент от чл. 167, ал. 3, изр. 2 от ЗДвП, Агенция „Пътна инфраструктура“ и Агенция „Митници“ в частност, осъществяват контрол в случаите, когато се охраняват обществени отношения, свързани с правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване.

Нормата на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, на което основание е наложено наказанието на жалбоподателя, регулира защитата на друг вид обществени отношения – безопасността на движението по пътищата и свързаната с нея необходимост от спазване на определена допустима маса на транспортните средства, движещи се без специално разрешение.

Доколкото в конкретния случай се касае до извършване на обществен превоз на товар с МПС, чиято допустима максимална маса надвиша нормативно установените, то именно служителите на РД „АА“ гр. Русе се явяват оправомощени да съставят АУАН, респ.

Директорът на РД „АА“ се явява оправомощен да издаде НП, с което да наложи съответното наказание по ЗДвП, за констатираното нарушение.

Отделно от това, съдът констатира, че АУАН и НП са издадени при спазване изискванията на процесуалния закон. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Констатираното нарушение е описано пълно и ясно с всички съставомерни признаци от обективна страна, като са посочени и доказателствата, които го потвърждава. По идентичен начин от АУАН, описанието на нарушението е привнесено и в НП. Правилно са издирени и посочени както нарушената, така и санкционната норма, коректно е индивидуализиран и нарушителя. Още към момента на съставяне на АУАН жалбоподателя е бил наясно какво точно нарушение му е вменено във вина, правото му на защита не е нарушено и същият е могъл да организира защитата си в пълен обем. Неоснователно се твърди за наличие на съществено процесуално нарушение, състоящо се в непосочване на нарушените законови разпоредби с оглед начина на изписването им в АУАН и НП. На първо място невярно се твърди, че в АУАН е налице изписване на нормативния акт със съкращението Нар.№11, тъй като това не съответства на отразеното в акта, където е посочена като нарушена „Наредба №11. Следователно още към този момент нарушителят е разбрал кой нормативен акт е нарушил. Действително в НП Наредба №11 е посочена като Нар.№11, което обаче не се е отразило съществено на неговата законосъобразност и не е препятствало по никакъв начин правата на жалбоподателя, тъй като и така посочена, с това съкращение, не е налице неяснота относно конкретния нарушен нормативен акт.

По същество по пункт 1 нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя е правилно установено и доказано. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението, а съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3 б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ допустимата максимална маса на съчленени ППС с две оси, с полуремарке с три и повече оси, е 40 тона, а в случая общата маса на управляваното от жалбоподателя ППС е надхвърляла допустимата маса с 13300кг.