Решение № 336 от 19.07.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 336 гр. Пазарджик, 19.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря М.В. като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20225220200555 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Р. М. Б., с ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „А.К., чрез пълномощника адв. Т.Т., против Наказателно постановление № 19-1006-003105 от 19.08.2019 г., издадено от Началник Група в към ОДМВР- Пазарджик, Група КПДГПА, с което за нарушение на чл.104а от ЗДвП на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева и за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП на осн. чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева.

В жалбата обобщено се твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно, издадено в противоречие със закона и при фактическа обстановка, различна от посочената в акта и НП, при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована не се явява.

Не се явява и процесуалния й представител, също редовно призован. По делото не е постъпило и писмено становище по същество.

Въззиваемата страна- наказващият орган, редовно призован не се явява.

1

Не се явява и процесуалният му представител, от който по делото е депозирано писмено становище, с което се иска от съда да потвърди НП като законосъобразно и обосновано и да отхвърли жалбата като неоснователна, излагайки конкретни съображения. Претендират се разноски за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение.

Районният съд провери основателността на жалбата и изложеното в нея, след като съобрази становището на въззиваемата страна, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие следното:

Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на 19.07.2019 г., около 15,30 часа, в Община Пазарджик, на АМ Тракия, км 88 в посока гр. Пловдив, е управлявала л.а. „Тойота Аурис“ с рег. № ******, лична собственост, като по време на управление на МПС е използвала мобилно устройство без устройство „свободни ръце“. При извършената й проверка от контролните органи не е представила КТ към СУМПС.

По повод на това против жалбоподателката бил съставен АУАН с бл. № 262208/19.07.2019 г. за извършени нарушения на чл.104а и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, в нейно присъствие, след което й бил предявен и връчен срещу подпис.

В акта жалбоподателката вписала, че нямала възражения срещу направените констатации.

Въз основа на съставения АУАН на 108.2019 г. било издадено атакуваното НП. Последното било връчено на 29.03.2022 г. лично на наказаното лице, което чрез надлежно упълномощен адвокат подало жалба срещу НП чрез АНО до съда по пощата на 06.04.2022 г., видно от пощенското клеймо на плика (л.10), поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от легитимиран субект, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на актосъставителя св. А.П., както и от писмените доказателства приети по делото. Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

2

Предвид изложеното, съобразно наведените в жалбата доводи, но и като е задължен да извърши цялостна служебна проверка относно законосъобразността и правилността на атакуваното наказателно постановление, в случая от правна страна съдът приема, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Констатациите описани в АУАН и НП, че водачът използва мобилен телефон по време на движение без наличието на устройство, позволяващо използването му без участието на ръцете и по-конкретно че е разговарял по мобилния телефон, се оспорват от жалбоподателката с твърдението, че тя не била разговаряла по телефона, а той стоял на седалката до нея като от време на време поглеждала за часа, за да пристигне на време до дестинацията й.

Св. П. бе категоричен в показанията си, че докато извършвали обход с колегата с патрулния автомобил на АМ Тракия в района на км 87+500 метра в посока гр. Пловдив, в дясната лента, пред тях се е движел автомобилът, управляван от жалбоподателката, като той ясно възприел, че тя разговаря по телефона, държейки ръката си опряна до ухото. Заяви също, че след като не отбила на км 88 в района на бензиностанция Лукойл, а продължила движението си, продължавайки да разговаря по телефона, предприели маневра изпреварване на автомобила й и след като се изравнили с него и той отново ясно възприел, че водачката продължавала да разговаря по телефона, при което подали светлинен и звуков сигнал, минали пред нейния автомобил и извели същия на следващата отбивка на км 89 Бензиностанция ШЕЛ, където й била извършена проверка. Св. П. заяви и това, че на жалбоподателката е разяснено за какво нарушение е спряна и ще й се състави акт, както и че тя не е представила КТ към СУМПС. Бе категоричен свидетеля и затова, че водачката не е отрекла, че е разговаряла по телефона, но обяснила че разговаряла с майка си.

Съдът кредитира изцяло показанията на св. П. като обективни и достоверни, очертаващи по безспорен начин гореописаната фактическа обстановка. На първо място този свидетел вече не е полицейски служител и не е служебно свързан и зависим от наказващия орган. На второ място той няма никакъв личен мотив да уличава жалбоподателката Б. като й приписва поведение, респ. нарушение, което иначе тя не е извършила. Освен това св. П. даде своите показания под страх от наказателна отговорност, а и същите не 3 бяха опровергани от нито едно от останалите доказателства по делото.

Не на последно място, твърденията на жалбоподателката, че не била използвала мобилния телефон по време на управление на автомобила, останаха голословни и с оглед на това, че макар в АУАН да е имала възможност да посочи своите възражения по направените констатации, наймалкото да заяви и впише въпросното твърдяно от нея обстоятелство, тя не е сторила това. Да, тя не е длъжна да се брани веднага срещу повдигнатото й адм. обвинение, но когато е имала тази възможност и изрично е записала, че няма възражения, то това е първата индиция, че вмененото нарушение е извършено от жалбоподателката, като освен това последващите възражения следва да бъдат преценявани на база първоначалното й поведение непосредствено след извършване на нарушението и съответно да служат за преценка на тяхната достоверност.

Следва да се посочи и това, че ако жалбоподателката не беше разговаряла по мобилния си телефон, държейки го в ръка, допряна до ухотопозиция ясно показваща използване на мобилен телефон за разговор и то по време на управление на процесното МПС, то не би имало никаква друга обективна причина същата да бъде спряна за проверка. Едва ли би било резонно да се мисли, че полицейските служители са предприели спиране на автомобила, управляван от жалбоподателката необосновано.

По отношение и на другото вменено нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП съдът намира, че също е доказано до степен на нужната несъмненост.

Св. П. ясно заяви, че при извършената на жалбоподателката проверка тя е представила всички необходими документи с изключение на КТ към СУМПС, като вярно че същият не можа да си спомни какво е обяснила в тази връзка и дали е носела със себе си КТ и това е съвсем резонно с оглед на изминалото дълго време от случая. Няма логика, ако жалбоподателката е носела КТ към СУМПС да не представи същия заедно с всички останали документи, които е представила на контролните органи. Причината да не го стори е защото не е носела в себе си КТ.

С разпоредбата на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП е въведено задължение водачите на МПС да носят СРМПС на управляваното МПС, СУМПС и КТ към него. Жалбоподателката не е изпълнила едно от задълженията- не е носела КТ към СУМПС, поради което и правилно й е било наложено 4 наказание глоба в императивно определения размер от 10 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 предл.2 от ЗДвП, където именно е предвидена санкция за водач на МПС, който не носи цитирания документ. Освен това нарушението не се оспорва и от наказаното лице.

С оглед на изложеното до тук съдът намира, че безспорно е доказано извършването на вменените на жалбоподателката нарушения.

Съдът не споделя изложените в жалбата възражения за допуснати СПН в АНП. На първо място неприемливо е възражението, че на жалбоподателката е връчен нечетлив екземпляр от АУАН. Видно от приложеното копие към жалбата е че същият е ясен и четлив, като допълнителен аргумент в тази насока е и изразеното писмено становище в акта от страна на нарушителя, че няма възражения по направените в акта констатации, което не би било направено, ако връченият екземпляр е нечетим, респ. нарушителят не е разбрал какво адм. обвинение му е било повдигнато.

На следващо място съдът не споделя и възраженията, че в АУАН не бил посочен задължителния реквизит за месторабота на нарушителя, както и че в НП не били посочени доказателствата, потвърждаващи нарушението и отегчаващите и смекчаващи вината на нарушителя обстоятелства.

Изложените твърдения са верни, но следва да се има предвид първо, че разпоредбата на чл.57 ал.1 т.8 от ЗАНН разписваща изискването за посочване в НП на отегчаващите и смекчаващи вината на нарушителя обстоятелства, е нова разпоредба, приета от законодателя и в сила след издаване на НП, тоест тя не е действала към онзи момент. Между впрочем същото важи и за другото възражение в тази насока, а именно неспазването на разпоредбата на чл.43 ал.5 от ЗАНН отново в новата й редакция, която към датата на издаване на НП не е била действаща, както и промяната в разпоредбата на чл.59 ал.2 от ЗАНН относно срока на обжалване на НП.

На второ макар да са нарушени разпоредбите на чл.42 ал.1 т.6 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН при издаването на АУАН и НП, то тези нарушения не са съществени, тъй като непосочването на местоработата на нарушителя и доказателствата потвърждаващи нарушенията с нищо не нарушава правото на жалбоподателя да разбере в какво нарушение му се вменява и да упражни пълноценно защитата си срещу него.

Несъстоятелно е и възражението, че НП не било издадено от 5 компетентен орган, тъй като издателят му Атанас Шиников бил упълномощен със заповед на бивш министър на вътрешните работи към датата на издаване на НП. Това обстоятелство обаче по никакъв начин не променя дадените на издателя на НП пълномощия, тъй като следващият министър на вътрешните работи не е отменил заповедта на своя предшественик, нито е прекратил дадените правомощия на началниците на групи в ОДМВР да издават НП за нарушения на ЗДвП. Изборът на нов министър по никакъв начин не води до автоматична отмяна на издадените от предходния министър заповеди.

Не може да бъде прието и възражението, че АУАН бил съставен от некомпетентен контролен орган, тъй като жалбоподателката е действащ офицер от Българската армия. Последното обстоятелство не се оспорва от страна на АНО, но то не променя компетентността на актосъставителя поради обстоятелството, че жалбоподателката е санкционирана в качеството й на водач на МПС, като обикновен гражданин, а не в качеството й на военнослужещ при и по повод изпълнение на служебните задължения.

Допълнителен аргумент в тази насока е и обстоятелството, че тя е управлявала собствения си лек автомобил, а не служебен (виж справка за собственост и регистрация на МПС на л.17), както и че от обясненията, които е дала пред контролния орган, интерпретирани чрез показанията на св. П., става ясно че се е придвижвала във връзка с личен, а не служебен ангажимент. И на последно, но не по важност, място по делото липсва каквото и да е обективно убедително доказателство за това, че към момента на управление на МПС на процесната дата и място, жалбоподателката е изпълнявала служебна задача, т.е. че е действала в качеството си на военнослужещ изпълняващ своите функции и задължения.