Решение № 138 от 22.12.2025, Районен съд - Дулово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Дулово, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай К. Кънчев при участието на секретаря Христина М. Стоева като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Гражданско дело № 20253410100230 по описа за 2025 година

Производство по искова молба с правно основание чл. 127, ал.2 от СК и чл. 143 от СК.

Ищецът С. С. К. с ЕГН **********, о т гр, обл.Силистра, моли съда да постанови решение с което:

- да му предостави упражняването на родителските права по отношение на роденото от съвместното съжителство на страните дете Б.С.С. с ЕГН **********, като негов баща и законен представител;

Да определи местоживеето на детето Б.С.С. с ЕГН **********, при него в гр.***,обл.Силистра.

Да определи следният режим на лични отношения на детето Б.С.С. с ЕГН ********** с неговата майка А. М. М. с ЕГН **********: всяка първа и трета събота от месеца от 09.00 часа до 18.00 часа по местоживеене на майката, както и един месец през лятото когато бащата не е в платен годишен отпуск.

Да осъди майката А. М. М. с ЕГН **********да заплаща на детето Б.С.С. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител С. С. К. с ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на по 300 лева, с падеж – всяко първо число на месеца, считано от датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до 1 настъпване на обстоятелства изключващи нейното плащане.

Претендира разноски. Представя писмени и гласни доказателства. Прави искане за събиране на гласни доказателства.

Ищеца твърди в исковата си молба, че с ответницата А. М. М. нямат сключен граждански брак, но заживяли на съпружески начала през периода от 2016г. до 2018г. в дома на родителите му в гр. Дулово. От фактическото им съжителство имат родено едно дете Б.С.С., с ЕГН: **********. В началото на 2018г., когато детето им било на 3 месеца, ответницата напуснала домът им в гр. Дулово. Оттогава ищецът полагал грижи за детето. Помощ при полагането на преките грижи при отглеждането му му оказвали неговите родители, с които живеели заедно. Ответницата трайно не полагала грижи за детето си.

Откакто били разделени същата не се интересува от детето .Б. След раздялата им тя е виждала детето два или три пъти. В момента дори нямал информация къде се намира. Сочи още, че първоначално живеела при родителите си в с.

Тръбач, обл. Разград, но в момента не знаел къде живее.

Твърди, че в дома му в гр. е осигурена необходимата семейна среда, в която детето .Б.се чувствало спокойно. Жилището, в което живеят, разполага с подходящи условия за живот на детето. Детето ходело на училище, като в момента е записано в подготвителна група за задължително предучилищно образование в ОУ "****. Ищецът му осигурявал всичко което е необходимо за обучението му. То било силно привързано към него и към неговите родители.

Ответницата не му оказвала нужното съдействие, когато било необходимо нейното съгласие относно въпроси касаещи детето им, включително и за получаване на социални помощи и добавки.

Счита, че притежава необходимия родителски капацитет да отглежда детето, и за него е налице правен интерес от водене на настоящото производство. Излага подробни съображения във връзка с предявените искове.

В предоставеният й от закона срок ответницата не депозира писмен отговор на исковата молба. Не представя писмени доказателства и не прави доказателствени искания.

Ищецът С. С. К. – редовно призован, не се явява, в съдебно заседание се представлява от процесуалният си представител адв.Ф. И. от АК-Силистра, която заявява от името на своя доверител, че поддържа предявените с искове и моли същите да бъдат уважени.

Ответницата А. М. М. – редовно призована, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Заинтересованата страна Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Дулово – надлежно уведомена, не изпраща представител в съдебно заседание.

Депозирала е социален доклад по делото.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и изслуша становищата на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

2

Исковата молба е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

Предявени са искове с правно основание чл. 127 от СК и чл.143, ал.2 от СК.

Страните по делото са живели на съпружески начала без граждански брак през периода от 2016г. до 2018г. в дома на родителите на ищеца в гр. . От фактическото им съжителство имат родено едно дете Б.С.С., с ЕГН:

**********, което понастоящем не е навършило пълнолетие. През месец май 2018г., когато детето .Б.С. навършило 3 месеца, ответницата напуснала сача семейното им жилище в гр.. От този момент нататък единствено полагал грижи за детето и осигурявал неговата издръжка. Ответницата не е виждала детето, не се интересувала от неговото отглеждане и възпитание, и не подпомагала финансова неговата издръжка .

Не се спори по делото, че към настоящият момент страните са фактически разделени, че не поддържат никакви отношения дори и по отношение на детето, чиито родители са съгласно Удостоверение за раждане от ***г. издадено от ****, издадено въз основа на Акт за раждане №***/***г. съставен в ****, обл.Силистра.

Не се спори още, че от момента на фактическата раздяла до настоящият момент ищецът е родителят който полага трайни грижи и за детето, с помощта на своите родители, а ответницата не участва и не присъства по-никакъв начин в живота на детето.

Спора между страните е за това кой да упражнява родителските права по отношение на детето Б.С.С. и какъв размер на издръжка ще дължи родителят на който родителските права няма да бъдат предоставени и който ще има определен режим на лични контакти и отношения с него.

Не е оспорено от страните, че майката А. М. не поддържа контакти с бащата на детето и не му помага в неговото отглеждане, възпитание и в издръжката.

От изложените от ищеца в исковата му молба обстоятелства, които изцяло се потвърждават от показанията на разпитаните по делото свидетели – Н.Ю.А /майка на ищеца/ и С.С.М/баща на ищеца/ се установява, че до 2018г. страните са живели заедно и след това са се разделили, че след фактическата раздяла помежду им, детето и неговият баща живеят в техния дом в **** . От момента на фактическата раздяла ответницата не е идвала да види детето, не се интересувала от него и не е изпращала пари за неговата издръжка. Общите задълженията на страните за издръжката, отглеждането и възпитанието на детето започнал да изпълнявала само и единствено бащата с помощта на своите родители.

От депозирания по делото социален доклад, изготвен от ДСП-Дулово става ясно, че ищеца живее с детето в домът на своите родители в гр., в който са осигурени всички санитарно – битови условия за един нормален живот, че 3 той единствен полага грижи за детето и че детето имат силно изразена емоциална връзка с баща си и с неговите родители.

Становището на ДСП-Дулово е че в интерес на детето е то да расте в спокойна семейна среда, да общува пълноценно и с двамата си родители и с техните близки, без това да се отразява негативно на неговото психоемоционално развитие.

Изложените обстоятелства налагат да се определи местоживеене на детето Б.С.С. при родителят, който ще упражнява родителските права по отношение на него пълноценно, като във връзка с преценката на родителските качества и на двете страни по делото съдът преценява поведението на двамата родители по отношение на детето, показанията на разпитаните по делото свидетели, както и възприетата от съда фактическа обстановка, и изготвеният по делото социален доклад.

По отношение на упражняването на родителските права:

Такова искане по отношение на детето Б.С.С. е направил единствено ищеца с исковата молба.

При решаване на въпроса за упражняването на родителските права трябва да се изхожда преди всичко от интересите на детето/ в този смисъл е и Постановление № 1 от 12.11.1974г. по гр.д.№ 3/74г. на Пленума на Върховния съд/, преценени с оглед и на следните обстоятелства: родителски качества; полагане грижи и умения за възпитание; подпомагане подготовката за придобиване на знания, трудови навици и др.; морални качества на родителя; социално обкръжение и битови условия;възраст и пол на детето; привързаност между детето и родителите, и помощ от трети лица. От значение е умението на родителя да направлява детето в живота, да му дава положителен пример, да му внушава правилни постъпки и т.н., като полага лични усилия във връзка с отглеждането му, надзора и възпитателските похвати по изграждането личността на детето. Допълнителната разпоредба на §1, т.5 от ЗЗД/ДВ бр.14 от 2009г./ даде и законова дефиниция за понятието „най-добър интерес на детето” – преценка на: а/желанията и чувствата на детето; б/физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в/възрастта, пола и други характеристики на детето; г/опасността или вредата, която е причинена на детето или има опасност да му бъде причинена; д/способността на родителите да се грижат за детето; е/последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, ж/други обстоятелства, имащи отношение към детето.

В случая съдът счита, че по делото е безспорно установено трайното грижовно отношение на бащата към детето Б.С.С., което се отглежда и възпитава в дома в който живеят в ****, където са налице всички предпоставки за неговото правилно отглеждане и възпитание – заобиколени е с внимание, обич и грижа, посещава и учебно заведение.

Съдът счита, че следва да се произнесе служебно по въпроса за 4 упражняването на родителските права и местоживеенето на детето, с оглед необходимостта от трайно установяване на стабилност в отношенията на родителите с детето.

С оглед възрастта на детето и емоционалната връзка която има с родителите си, съдебната практика устойчиво приема бащата за способен да отглежда дете и да полага грижи за него, като съдът счита, че в настоящия случай в дома на бащата е създадена една благоприятна атмосфера за отглеждане и възпитание на детето Б., която то е приело като естествена и нейното нарушаване би се отразило неблагоприятно върху неговото психическо и емоционално състояние и по-нататъшно развитие. Детето е загубило връзка с майката по нейна вина, като то е силно привързано към бащата.

По правило едно дете следва да се отглежда заедно от своите родители, освен ако те по някаква причина не живеят разделено.

Трайното състояние на отглеждане на детето в дома на бащата, обуславя необходимостта от предоставяне упражняването на родителските права на бащатата.

Поради изложеното съдът намира, че интересите на детето налагат запазване на съществуващото в момента трайно състояние – пребиваването му в дома на бащата, където да се определи постоянното му местоживеенето, упражняването на родителските права да се предостави на бащата, като е необходимо определяне на един удачен режим на лични отношения с майката, който да дава възможност на същата да контактува с детето си без то да се травмира излишно, като това да доведе до възстановяване на нормално присъщите отношения между родител и дете – разбира се много постепенно/поради трайната липса на отношения между тях/, с избягване на емоционални и психически натоварвания /с оглед неговата възраст и крехката им детска психика/.

Съдът счита, че в настоящият случай най-подходящия режим на лични отношения на детето с майката А. М. е всяка първа и трета събота от месеца от 09.00 часа до 18.00 часа по местоживеене на майката, както и един месец през лятото когато бащата не е в платен годишен отпуск.

Това е необходимо с цел е постепенно изграждане на доверие и възстановяване на нормално присъщите близки отношения на детето с майката които последната е прекъснала, като по този начин ще се даде една стабилна основа на отношенията дете - родител, ще се възроди усещането за сигурност в негово присъствие, като с възрастта същото ще укрепне и естествено ще доведе и до нови отношения на привързаност и доверие.

По предявеният иск за присъждане на ежемесечна издръжка на децата:

Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК гласи, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.