Решение № 617 от 06.05.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 617 гр. Плевен, 06.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20244430101930 по описа за 2024 година за да се произнесе, взема предвид:

Иск с правно основание чл.124 ал. 1 от ГПК.

Ищците Й. Г. А., В. Т., Ж. Т., Р. Т. П., Б. Г. К., П. Г. К. и Т. В. Й. /починал в хода на делото и заместен от своите *** и ищци по делото - Б. Г. К. и П. Г.

К./, са предявили срещу ***, иск на осн. чл. 124 ал. 1 от ГПК, в която твърдят, че са *** на Г.М.Д., б.ж. на ***, поч. на 11.01.1981г., който е притежавал следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО от 1,700 дка представляващ ***кв.144 по предходен план на ***, съгласно договор за делба от 08.04.1947г.дял II, и ***, кв.144 по дворищно-регулационен план на ***, *** одобрен със ***, с административен адрес: ***, ***. Твърдят, че част от имота е изключен от регулация, и съгл. акт за общинска собственост №12770/12.04.2022г. е общинска собственост, идентифициран като ПИ 1104 с идентификатор ***, в размер на 696 кв.м. Твърдят, че имотът е получен по наследство и повече от сто години се владее от семейството. Сочат, че при направена справка в техническа служба на *** установили, че спорните 696 кв.м. от имота са общинска собственост, като ищците не са получавали уведомление нито за промяна на плана, нито за промяна на предназначението, нито за съставяне на акт за общинска собственост. Заявяват, че имотът е деклариран от тях и те 1 винаги са заплащали данъци за него, като всяка година са получавали съобщения за това. При така изложеното, считат, че имот с идентификатор *** от 696 кв.м. е неправилно актуван, и е неразделна част от имот №1104-1 с идентификатор ***, същият следва да бъде отписан от книгите на общината.

Твърдят, че те са собственици на този имот – на базата на наследство, при условията на евентуалност - на базата на владение в периода 08.04.2014г. 08.04.2024г., без оспорване на собствеността. Молят съда да постанови решение, с което да ги признае за собственици на процесния имот.

Ответникът признава предявения иск като основание и размер. Заявява, че по данни от регулационният план на ***, одобрен със Заповед № 432/29.02.1972 г., имот с планоснимачен № 1104, попада извън строителните граници на населеното място, и по силата ЗСПЗЗ е земеделска земя, има самостоятелен кадастрален номер и е включен в разписния лист, съпътстващ действащия регулационен план, като имотът е записан на лицето Г.М.Д.. Не оспорва, че по силата на договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 08.04.1947 г., Г.М.Д. е признат за собственик на поземлен имот с обща площ 1 700.00 кв.м. парцел XII-372, в кв. 144 по плана на *** от 1914 г. Твърди, че поради изключване от регулационните планове на *** на част от имот № 1104, тази част се третира като земеделска земя, и поради статута й на изключен от регулацията имот и поради незаявяването й за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, същата, заедно с други съседни имоти са възстановени на ***. Сочи, че това е станало с Протоколно Решение № 1 от 15.10.2008 г. за възстановяване на земи по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ за ***, одобрено със ***, като сред възстановените имоти е и нива с площ от 696. 00 кв.м., III категория в ***, представляващо имот № 344002 по плана за земеразделяне. Сочи, че на осн. чл. 2, ал. 1 от ЗОС във връзка със ***, с която е одобрено Протоколно Решение № 1 от 15.10.2008 г. на комисията по чл. 19, ал.

2 от ЗСПЗЗ, имотът е актуван като частна общинска собственост с АОС № 5572/18.12.2009г., а с КВС /карта на възстановената собственост/ е образуван имот № 344002, с площ 696.00 кв.м. С изготвянето и одобряването на КККР на ***, имот по КВС № 344002 е обозначен като ПИ с идентификатор № *** от КККР на ***, преактуван с АОС № 11770/12.04.2022 г. Сочи, че имотът, предмет на исковата молба, е попадал в приложното поле на чл. 19 от ЗСПЗЗ, но не е бил заявен за възстановяване и като такъв е актуван като общинска собственост. Счита, че не са налице конкуриращи се титули за правото на 2 собственост и това е така, тъй като ищците в настоящето производство притежават валиден титул за собственост върху процесния имот, въз основа на който и по силата на наследственото правоприемство са придобили собствеността върху същия. Моли в негова тежест да не се присъждат разноски, на осн. 78 ал. 2 ГПК, при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на ищците.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно представеното на л. 27 от делото удостоверение за *** от 27.08.2024г., всички ищци са *** на Г.М.Д., б.ж. на ***, поч. на 11.01.1981г.

Съгл. Договор за доброволна делба от 08.04.1947г., Г.М.Д. е станал собственик на ДВОРНО МЯСТО в чертите на ***, от 1700 кв.м., при посочени съседи, с лице към улицата 21м., на задната страна 21м., парцел XII372, кв.144, а впоследствие ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-158/17.10.2023г., посл. изменение от 27.02.2024г., с адрес ***, ***, с площ 1048 кв.м., урбанизирана територия, с трайно ползване ниско застрояване, съгл. Скица на поземлен имот ***. Понастоящем в съседство с този имот се намира ПИ 1104, на юг от кв. 144, от 696 кв.м., изключен от регулация, частна общинска собственост, актуван с АОС № 11770/12.04.2022г., видно от представената по делото скица № 283, изд. от *** на 01.08.2024г. От представения от ответника разписен лист от одобрения със Заповед № 432/1972г. регулационен план на ***, се установява, че имотът, с № 1104 е записан като двор на името на наследодателя Г.Д., с посочен документ за собственост договора от 08.04.1947г. кв. 144, п-л ІІ.

Съгласно данъчната оценка на имота, по у-ние от 30.10.2024г., на ***, ПИ 1104,*** представлява земеделска земя в ***, и е с данъчна оценка от 127.90лв. За процесния имот, който е бил част от първоначалното дворно място от 1700кв.м., е издадена и скица № Ф12113/15.09.2009г. като този имот от 0.696 дка, е с № 344002, записано е, че е частна общинска собственост, в ***, като този имот е част от определените имоти по чл. 19 ал. 1 от ЗСПЗЗ, съгл. протоколно решение № 1/15.10.2008г. на комисия по чл. 19 ал. 2 от ЗСПЗЗ. Вследствие на решението на комисията е съставен АЧОС № 5572/18.12.2009г. на ***, съгласно който Нива с площ 0.696 дка, от които 3

0.112дка – шеста категория и 0.584 дка – трета категория, имот № 344002, в ***, в землището на ***, е частна общинска собственост. Актуалната скица на имота – *** сочи, че понастоящем той е ПИ с идентификатор *** в ***, земл. на ***, с площ от 696 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, трета категория, номер по предходен план – 344002, съседи: ***, ***4, ***, *** Видно е от представените доказателства, че на базата на АЧОС № 5572/18.12.2009г. на ***, съставен АЧОС № 11770/12.04.2022г. на ***, за собственост на същия имот с актуалната му идентификация. От писмо на ОД Земеделие гр. Плевен, ОСЗ-Д.Митрополия е видно, че за имота няма подавано заявление в законоустановения срок за възстановяване право на собственост върху имот, представляващ бивше дворно място, изключено от регулация за землището на ***, кад. № 1104. Същевременно е отбелязано, че не може да се удостовери, че имотът е внасян в ТКЗС или дали е одържавяван.

В подкрепа на твърденията в исковата молба, по делото е разпитан ***, на 76 години, който заяви, че е познавал ищците и техните родители, има имот, който се намира на 300-400м. от процесния имот. Описа, че имотът има излаз от север на ул. Кайлъшка долина, и на юг – от южната страна. Посочи, че преди 1995г. от юг е имало горски масив, с който имотът на ищците е граничил, но сега има селски път, като имотът е ограден от всички страни, като на юг е с телена ограда без врата. Посочи, че двора в имота е декар и половина, както и на другите съседи, заяви, че никога имотът не е бил разделян и винаги е бил едно цяло. Посочи, че освен двор в имота има и в северната и централна част сгради. Посочи, че в двора има дървета, зеленчуци, че към момента имотът се владее от ищцата Й., и никой не е имал претенции към дворното място. Посочи, че тази ищца е по-голяма от него, но и сега поддържа мястото, въпреки че не живее в него. Посочи, че последно в имота живели майка й и баща й, но те починали, виждал я е да сади домати, чушки, зеле, сам той е помагал да се кастрят дърветата – сливи, кайсии, круши. Посочи, че след коларския път, който приема като граница на имота, както и на съседните такива, преди е имало гора, но в момента е нива и има посеви.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Представеният Договор за доброволна делба от 08.04.1947г., легитимира като собственик Г.М.Д. на ДВОРНО МЯСТО в чертите на ***, от 4

1700 кв.м., при посочени съседи, с лице към улицата 21м., на задната страна 21м., парцел XII-372, кв.144, а удостоверенията за *** легитимират ищците като негови собственици понастоящем при съответните наследствени части за всеки от тях. Поради горното, съдът намира за доказани твърденията на ищците за придобиване на право на собственост на имота по наследство, като поради това не следва да разглежда евентуално предявения иск за придобиване на правото на собственост по давност. По отношение на твърдяната собственост от общината на имота от 696 кв.м./част от дворното място по договора за делба/, съдът намира от правна страна следното:

Независимо от промените в имота – изваждане на част от него от строителните граници на ***, разделянето му на два имота и получаването на отделни идентификатори, независимо, че процесната част от имота - ПИ с идентификатор *** - е със статут – изключен от регулацията на ***, и като такъв се третира като земеделска земя, то, съгласно показанията на свидетеля, които съдът изцяло кредитира като дадени въз основа на лични негови наблюдения през годините, той не е такъв, а реално на място представлява част от едно дворно място - урбанизирана територия. Установи се и че процесният имот е съществувал в разписния лист на *** и съществува и в данъчните регистри на Общината, че няма данни земята да е внасяна в ТКЗС, да е включвана в кооперативните земи и да е одържавявана, поради което няма основание да бъде възстановявана с акт на ОбСЗ (бивша Поземлена комисия).

Съдът намира, че за да се търси възстановяване на земя по реда на ЗСПЗЗ – от ищците или от ответника, както е направил той, е необходимо преди всичко тя да е била земеделска към момента на обобществяването - на включването в ТКЗС, ДЗС или друга земеделска организация, на принудителното отнемане, одържавяване и т.н., а последващата промяна на предназначението сама по себе си не представлява пречка за нейното възстановяване. От нито едно от събраните по делото доказателства обаче не се установява, че процесния имот ПИ с идентификатор ***, е бил нива, напротив, той е бил дворно място към 1972г. - при влизане в сила на плана на *** /след периода на одържавяване/, доколкото в разписния лист към този план е записан като „двор“. От събраните по делото гласни доказателства се доказа, че за целия период спорният имот, като част от по-голям предишен имот, е бил и ползван като дворно място – за отглеждане на зеленчуци и плодни дървета за задоволяване на семейството - първоначално на родителите на ищците, а 5 впоследствие и от самите тях. Следователно към датата на издаване Протоколното решение № 1/2008г., одобрено от *** с.г., имот с тогавашен номер 344002 не е представлявала земеделска земя - нива. Това е така, т.к. тя не е отговаряла на изискването на чл.21 ал. 2 от Конституцията на Република България – да бъде обработваема земя, и не е имала специалния режим на земеделска земя, която има ограничения относно придобиването и използването - само за земеделски цели. Доколкото по делото се доказа, че процесния имот не е представлявал земеделска земя по своето предназначение, то той не се явява и публична собственост. В документите, с които ответника се легитимира като собственик, и с които определя вида на имота като общинска собственост – АЧОС от 2009г. и от 2022г. и от и протоколно решение № 1 от 15.10.2008 г., е записано само принципното основание, на което са издадени - чл.2, ал. 1, т. 1 от ЗОС и Заповед по ППЗСПЗЗ и чл. 59 ал. 1 от ЗОС, които не съдържат информация за материалните предпоставки за придобиване на имота. Чл. 2 ал. 1 т. 1 от ЗОС сочи, че общинска собственост са имотите и вещите, определени със закон, а чл. 59 от ЗОС сочи, че при влизане в сила на кадастрална карта за имотите общинска собственост, се съставят нови актове за общинска собственост, в които се посочват номерът и датата на предходно съставените актове за общинска собственост. Липсват по делото обаче каквито и да било твърдения или доказателства на ответника, защо дворно място по своето предназначение и използване, е счетено за земеделска земя и е актувано като общинска собственост, доколкото събраните по делото доказателства сочат, че предназначението на процесната земя е било винаги за задоволяване на лични нужди. В този смисъл е и направеното по делото признание на иска от страна на ответника. Съгласно константната съдебна практика, АОС има констативно, а не конститутивно действие и в тежест на общината-ответник, е да докаже наличието на посоченото в акта правно основание за придобиване на собствеността на имота, което не беше сторено по делото. Поради изложеното съдът намира, че ищците доказаха при условията на пълно и пряко доказване, че процесния имот не е земеделска земя, никога не е бил такава, а е част от по-голямо дворно място и се използва като такова, представлява урбанизирана територия. Доколкото процесният имот не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, т.к. не е представлявал земеделска земя, включена в ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа на тях 6 земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите на чл. 10 от ЗСПЗЗ, не е било необходимо заявяването му за възстановяване и с оглед на това не е станал общинска собственост на посоченото в АОС основание – чл.2, ал. 1, т. 1 от ЗОС.