Определение № 2620 от 12.09.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2620 гр. София, 12.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина И.а

Диляна Господинова като разгледа докладваното от Диляна Господинова Касационно търговско дело № 20258002900655 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 282, ал.5 ГПК.

Образувано е по молба, подадена на 17.07.2025 г. от П. П. М.-А, имаща качеството на касатор в производството, с която се иска да бъде освободена сумата от 30 000 лв., внесена като обезпечение за спиране на изпълнението на невлязло в сила осъдително въззивно решение № 1272 от 06.12.2024 г., постановено по в.гр.д. № 925/ 2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10-ти състав.

От „Нера“ ЕООД, което има качеството на ответник по касация в производството, е подаден отговор, в който се посочва, че длъжникът е погасил изцяло паричното задължение, което е осъден да заплати с влязлото в сила въззивно решение, поради което не се възразява внесената от него като обезпечение сума да бъде освободена по направеното искане. С оглед на това изявление на дружеството следва да се приеме, че към момента то вече не поддържа заявеното преди това свое искане, обективирано в молби от 05.06.2025 г. и от 30.06.2025 г., за освобождаване на внесената като обезпечение сума в негова полза. Ето защо и искането по чл. 282, ал. 5 ГПК, по което настоящият съдебен състав дължи произнасяне, е това на П. П. М.-А Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа молбата и съобрази данните по делото, намира следното:

С определение № 241 от 24.01.2025 г., постановено по ч.т.д. № 154/2025 г. по описа на ВКС, ТК, IІ т. о., на основание чл. 282, ал. 2 ГПК е спряно изпълнението на въззивно решение № 1272 от 06.12.2024 г., постановено по в.гр.д. № 925/ 2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10-ти състав. От платежно 1 нареждане от 19.12.2024 г. се установява, че П. П. М.-А е превела по особената сметка за обезпечения на ВКС сумата от 30 000 лв., като съгласно вписаното в документа основание тя е внесена като обезпечение за спиране изпълнението на посоченото въззивно решение.

С определение № 1613 от 28.05.2025 г., постановено по т.д. № 655/ 2025 г. по описа на ВКС, ТК, IІ т. о., не е допуснато касационно обжалване на решение № 1272 от 06.12.2024 г., постановено по в.гр.д. № 925/ 2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10-ти състав, с което след отмяна на първоинстанционното решение П. П. М.-А е осъдена да заплати на „Нера“ ЕООД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 183, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 30 000 лв., представляваща неплатена договорена продажна цена за апартамент 10 и мазе 2, дължима съгласно предварителен договор от 07.06.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 09.09.2022 г. до окончателното й плащане. С оглед на това посоченото осъдително въззивно решение е влязло в сила на 28.05.2025 г. и подлежи на изпълнение.

Съгласно чл. 282, ал. 5 ГПК внесеното обезпечение за спиране на изпълнението на невлязло в сила въззивно осъдително решение за парично вземане се освобождава, след като искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено. В постоянната практика на ВКС се приема, че обезпечението се освобождава и когато се докаже, че присъденото с решението парично вземане е доброволно изпълнено или принудително събрано от длъжника, тъй като с това се постига пълно удовлетворяване на кредитора, което води до отпадане на необходимостта от задържане на сумата, която е внесена по сметка на съда с цел да се обезпечи изпълнението на неговото вземане, което вече е погасено. При осъществяване на тези факти освобождаването на обезпечението се постановява в полза на лицето, което го е предоставило.

В настоящия случай при съобразяване на изявленията на двете страни в производството следва да се приеме, че по делото е установено, че паричното задължение, което молителката П. П. М.-Ае осъдена да изпълни с въззивното решение, чието изпълнение е спряно и което към момента е влязло в сила, е изцяло погасено чрез извършено в полза на кредитора „Нера“ ЕООД плащане. Настъпването на този факт се твърди от длъжника по задължението и се признава от кредитора по него в подадения по делото отговор на молбата по чл. 282, ал. 5 ГПК. Посоченото обстоятелство се и доказва от представените от молителката платежни документи.

Това означава, че са осъществени предпоставките за освобождаване на предоставеното от П. П. М.-Аобезпечение за спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно осъдително решение. Искане за това е направено в предвидения в чл. 82 ГПК срок от вносителя на сумата за обезпечение, който е лицето, имащо правото да я получи в хипотезата на доброволно погасяване на присъденото вземане, поради което съдът следва да разпореди нейното освобождаване в полза на това лице.

2

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСВОБОЖДАВА в полза на П. П. М.-Асумата от 30 000 лв., внесена с платежно нареждане от 19.12.2024 г., като обезпечение за спиране на изпълнението на невлязло в сила въззивно решение № 1272 от 06.12.2024 г., постановено по в.гр.д. № 925/ 2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10-ти състав, която сума да бъде преведена по банковата сметка на лицето, посочена в молба с вх. № 13422/ 17.07.2025 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3