Решение № 117 от 05.07.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Пловдив, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Б. Попова като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Наказателно дело за възобновяване № 20245000600161 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК.

Образувано е във връзка с постъпило искане от осъдения А. К. С., депозирано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, за възобновяване на делото, като в същото са били релевирани доводи за допуснати съществени нарушения. В допълнение към искането са били изложени съображения във връзка с претендирани съществени нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т.

1, т. 2 и 3 НПК - за допуснато нарушение на процесуалните правила, на материалния закон и явна несправедливост на наказанието. Претендира се за възобновяване на делото, отмяна на решението на втората инстанция, с което е била потвърдена присъдата на първия съд и връщането му за ново разглеждане. При условията на алтернативност, се иска намаляване на наказанието.

В съдебно заседание пред настоящия съд се поддържат наведените доводи от страна на осъдения и неговия служебен защитник.

1

В пренията, осъденият поддържа изцяло доводите на своя служебен защитник.

Прокурорът от Апелативна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на искането, като намира че молбата за възобновяване на делото следва да бъде оставена без уважение.

В последната си дума осъденият заявява, че иска делото да се върне за ново разглеждане на окръжния съд, който счита, че е компетентен да стори това като първа инстанция.

Настоящият съд намира, че искането на осъдения за ревизия на цитираните съдебни актове (решение на ПОС, с което е потвърдена присъдата на ПРС) чрез отмяната им по реда на възобновяването, е процесуално допустимо, но разгледано по същество, в контекста на очертаната в него аргументация, искането на осъдения е неоснователно.

С присъда № 134 от 09.06.2023 г. по НОХД № 455/2023 г. на Районен съд – Пловдив, ХХVI н. с. А. К. С. е бил признат за виновен за това, че на 05.09.2022 г. в гр. П се заканил с убийство на М.Г.Ч., като й казал, че „няма да излезе жива“; че „ще я утрепе“ и като я удрял с юмруци и шутове основно в главата и я влачил за косата, което заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3 вр. ал.

1 вр. чл. 54, ал. 1 НК му е наложил наказание от две години лишаване от свобода при първоначален строг режим. Със същия съдебен акт А. К. С. е бил признат за виновен и за това, че на 05.09.2022 г. в гр. П се съвкупил с лице от женски пол – М.Г.Ч., без нейно съгласие, като я е принудил към това със сила и със заплашване, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив – извършил е престъплението след като е бил осъждан на тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по реда на чл. 66 от НК, поради което и на основание чл. 152, ал. 3, т. 5 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК вр. чл. 54, ал. 1 НК е бил осъден на дванадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим. На основание чл. 23, ал. 1 НК първият съд е наложил на С. едно общо най-тежко наказание в размер на дванадесет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.

С решение № 99 от 06.03.2024 г. по ВНОХД № 1580/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив присъдата на районния съд е била потвърдена, като решението 2 на въззивната инстанция влязло в законна сила на посочената дата.

Следва предварително да се каже, че от съдържанието на допълнението към искането на осъдения се извличат претенции за възобновяване на приключилите дела на инстанциите с позоваване на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК – поради допуснати съществени нарушения, във връзка с чл.

348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК. Преобладаващите оплаквания, обаче, са за необоснованост на приетите фактически положения и обективна несъставомерност на престъплението изнасилване, които също са били обвързани с оспорване на авторството. Оплакванията за необоснованост, обаче, не кореспондират със специфичните характеристики на настоящото производство - способ за извънреден контрол на наказателните дела, при който необосноваността на съдебните актове не е самостоятелно касационно основание. При това положение, наведените доводи за необоснованост могат да бъдат обсъдени единствено на плоскостта на претенции за допуснати съществени пропуски относно начина на формиране на вътрешното убеждение на инстанциите по същество. Отделно от това, при все да се твърди, че законът е бил приложен неправилно или е приложен закон, който не следва да бъде прилаган, искането реално също е концентрирано върху оплаквания за съществени процесуални нарушения, доколкото не се сочи погрешна интерпретация на норма от закона.

Не могат да бъдат споделени доводите на осъдения, изразени в подадената до съда по възобновяване молба, че присъдата на първия съд е била постановена при нарушение на закона, при непълнота на доказателствата, необоснована с оглед на събраните доказателства, както и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при събирането и оценката на доказателствата, рефлектирало и върху крайния съдебен акт на първата инстанция и решението на въззивния съд.

Както се посочи, преимуществено съображенията на С. представляват оспорване на вече приетите от инстанциите фактически констатации.

Изложената от въззивния съд фактическа обстановка по случая, както и направените в тази връзка доказателствени изводи не подлежат на контрол от настоящия съд, доколкото същият не разполага с правомощия да обсъжда и подлага на самостоятелен анализ събраните по делото доказателства и да променя фактите по делото. За това, изложените в молбата за възобновяване 3 на делото доводите за необоснованост не могат да бъдат разисквани, защото на проверка подлежи спазването на правилата за събиране на доказателствата, тяхната проверка и припознаване от съда, чийто акт се атакува чрез извънрендния способ. Изискване към мотивите на инстанциите е да съдържат формираното у тях вътрешно убеждение по изложените доказателствени и правни изводи. Когато доказателственият анализ е бил осъществен без допуснати съществени процесуални нарушения, представеното вътрешно съдийско убеждение изразява суверенната воля на съдебните състави, когато покрива критериите за обективност, всестранност, логичност и то не подлежи на ревизия по реда на възобновяването на наказателни дела.

Доводите на осъдения за необоснованост на въззивния съдебен акт не са съобразени с допустимите от закона предели на проверка и не могат да бъдат разгледани по същество, но биха могли да бъдат разгледани на плоскостта на допуснати съществени процесуални нарушения. В тази връзка предложената от осъдения различна интерпретация на показанията на самата пострадала, както и показанията на свидетелката, която е подала сигнал на спешен телефонен номер 112, не може да бъде сторена по изложените вече причини.

Същевременно, оплакванията пред съда по възобновяване, че изложените от въззивната инстанция аргументи в подкрепа на обвинителната теза „са неубедителни, а доказателствата са тълкувани невярно“, че доказателствената маса е била обсъдена при „непрецизно проведено от двете инстанции съдебно следствие и може да се твърди, че обективната истина не е била установена и е било опорочено вътрешното убеждение на съда“, че във въззивното решение „непълно са изложени доводите, въз основа на които съдът е отхвърлил залегналите във въззивната жалба възражения и оттук е налице липса на мотиви“, не са конкретизирани. Представени са общи твърдения без детайлно описание на конкретни процесуални нарушения, които са допуснати по делото.

В тази връзка, също в общ план, може да се каже, че не е налице липса на оценка за достоверност на доказателствените средства от инстанциите по същество. Те са обсъдили съвкупно събраните доказателствата, като са анализирали подробно смисъла и значението на всяко едно от тях, както по отделно, така и в логическа връзка помежду им. Оплакванията за съществено нарушение на процесуалните правила при проверката и обсъждането на събраните доказателства не са конкретни и детайлни, а и не намират подкрепа 4 в данните по делото, тъй като съдилищата по същество са изпълнили задълженията си по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК. Взели са решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като са се ръководили изцяло от закона.

Първоинстанционният съд е направил обстоен анализ на гласните доказателствени средства, включително и тези на пострадалата, анализирал е и обясненията на подсъдимия. Били са обсъдени и аргументите на защитата дали са били налице всички елементи на квалифицираното съобразно субекта си изнасилване, като мотивирано не са били споделени доводите, че спрямо пострадалата не е била упражнявана принуда, а сексуалният контакт е бил осъществен доброволно. Инстанциите са посочили, че са базирали изводите си за осъществена спрямо пострадалата принуда и съвкупление против нейната воля на установените от тях факти. Съгласно материалите по делото, съдилищата са изпълнили всички свои задължения, произтичащи от разпоредбите на чл. 305 от НПК и чл. 339 от НПК, като са изложили подробни мотиви за обективната и субективна страна и на двете деяния, предмет на делото. Даден е бил и отговор на всеки един от изтъкнатите доводи. Много подробно ПОС и ПРС, респективно в решението и в мотивите към присъдата, са коментирали наведените възражения за събраните доказателства и тяхната преценка във връзка с обективната и субективна съставомерност на изпълнителните деяния и на двете престъпления, за които спрямо С. са били повдигнати обвинения. Въззивната инстанция - ПОС, сезирана с жалба на осъдения е възприела изцяло фактическата обстановка, приета за установена от първия съд. Мотивирано е припознала и доказателственият анализ на районния съд във връзка с приетите фактически констатации. Освен оценката на доказателствената дейност на първата инстанция, въззивният съд е отговорил подробно и на доводите на защитата за наличието на доказателствен дефицит във връзка с авторството на престъпленията, като ги е отхвърлил аргументирано, включително и на основание проведеното допълнително съдебно следствие. В посочения вече по-горе смисъл, първата и въззивната инстанция са преценили всички възможности за проява на субективизъм от страна на пострадалата. Същевременно са отчели в пълнота и статутът й на уязвима жертва на престъпно посегателство по смисъла на Директива 2012/29/ЕС от 25.10.2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за 5 замяната на Рамково решение № 2001/220/ПВР. Отговорили са защо дават вяра на едни и не кредитират други доказателства, като по този начин са обсъдили и възраженията на защитата. И двете съдилища по същество са направили самостоятелен и задълбочен анализ на всички доказателствени средства, изрично са посочили кои гласни доказателства кредитират и поради каква причина ги възприемат. Както се каза и по-горе, въззивният съд е провел и допълнително съдебно следствие, като е отговорил на направените от С. и неговия защитник възражения.

Що се отнася до доводите за начина на започване на разследването по общия ред и уведомлението по реда на 212, ал. 3 НПК, каквито се навеждат за първи път пред настоящия съд, претенцията за нарушение на посочения ред е лишена от правно основание. В случая, наказателното производство при разследване по общия ред е започнало при условията на неотложност.

Законодателят е предвидил възможността разследването да започне при условията на неотложност без изрично изявление на прокурора и без неговото знание в хипотезата на чл. 212, ал. 2 НПК, при която законодателят е въвел необоримата презумпция, че с извършването на конкретно действие по разследването наказателният процес се счита за започнал. След изготвянето на съответен протокол, разследването се счита за започнало, без да е необходимо някакво изрично писмено или устно изявление на разследващия орган.