Решение № 402 от 06.11.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 402 гр. Русе, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Палма Тараланска

Антоанета Атанасова при участието на секретаря Недялка Неделчева като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело № 20234500500553 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

Постъпила е жалба от “Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, чрез пълномощника адв.С. З., от АК-София, против решение №629 от 09.05.2023г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д.№5761/22г.по описа на РРС, в частта, в която е отхвърлен иска да се признае за установено на основание чл.422 от ГПК, че С. Т. К., дължи на “Юробанк България“ АД, сумите над 6313. 54лв до предявените 6719. 76лв – главница по Договор за потребителски кредит №FL1167745/02.03.2021 г., дължима за периода 02.09.2021 г. – 11.05.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 20.05.2022 г. до окончателното й изплащане; 344. 68лв – възнаградителна лихва за периода 02.09.2021 г. – 10.03.2022 г.; 298. 67лв – мораторна лихва за периода 02.10.2021 г. – 11.05.2022 г.; 72лв – такси за периода 07.09.2021 г. – 11.05.2022 г. и 60лв – разходи по уведомяване за периода 07.09.2021 г. – 11.05.2022 г., които са предмет на заповед № 1311/23.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ЧГД № 1

2617/2022 г. по описа на РРС.В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на процесуалните правила и на материалния закон.Иска се въззивният съд да отмени решението в обжалваните части и вместо него да постанови друго, с което да приеме за установено, че ответникът дължи процесните суми.Жалбоподателят претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 ГПК адв.Л. В., от АК-Русе- особен представител на ответника С. Т. К., изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решението правилно и законосъобразно.В съдебно заседание поддържа становището.

Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

От приложеното ч.гр.д.№2617/2022г. по описа на РРС се установява, че “Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр. София е подала заявление до Русенския районен съд въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката на основание чл. 417 от ГПК да бъде издадена заповед за изпълнение срещу длъжника С. Т. К., ЕГН ********** за неплатени суми по договор за потребителски кредит №FL1167745 от 02.03.2021г., както следва : 6719. 76 лв – главница по Договор за потребителски кредит № FL1167745/02.03.2021 г., дължима за периода 02.09.2021 г. – 11.05.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 20.05.2022 г. до окончателното й изплащане; 344. 68лв– възнаградителна лихва за периода 02.09.2021 г. – 10.03.2022 г.; 298. 67 лв – мораторна лихва за периода 02.10.2021 г. – 11.05.2022 г.; 72 лева – такси за периода 07.09.2021 г. – 11.05.2022 г. и 60 лв – разходи по уведомяване за периода 07.09.2021 г. – 11.05.2022 г.; 149. 90 лв – заплатена държавна такса и 590. 79 лв – адвокатско възнаграждение.Въз основа на заявлението е издадена заповед № 1311 от 23.05.22г. и е издаден изпълнителен лист. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47,ал.5 ГПК и съдът, на основание чл.415,ал.1,т.2 от ГПК указал на заявителя в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.

В едномесечния срок банката е предявил установителния иск, предмет 2 на настоящото дело, срещу С. Т. К..

По делото е представен договор за потребителски кредит № FL1167745/02.03.2021 г., по силата на който „Юробанк България“ АД предоставя на кредитополучателя С. Т. К. заем в размер на 7403,20лв.

Кредитополучателят се задължил да изплати отпуснатия кредит в сроковете и при условията на договора.В чл.14 е уговорено, че при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, Банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем.

В първоинстанционното производство е приета съдебно-икономическа експертиза, от която се установява, че сумата по кредита е усвоена от ответника на

02.03.2021г.От експертизата е установено, че кредитополучателят е заплатил 5 вноски, от общо 48, както и че последното плащане е на 05.08.2021г. От заключението на експертизата е видно, че остатъкът от дължимата главница е 6719,76лв.; дължимата възнаградителна лихва за процесния период е 344,68лв.; мораторна лихва – 298,67лв., начислени са такси 72лв и разходи за уведомяване на длъжника – 60лв.Констатациите на експертизата насочват на извод, че кредитополучателят е неизправна страна по договора и за банката е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост следва да се счита обявена с изтичане на двуседмичния срок от връчване на уведомлението за това, в случая – 09.03.2022г.Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано в съда на 20.05.2022г.-ч.гр.д.

№2617/22г.

В отговора на исковата молба процесуалният представител на ответника е изложил доводи за противоречие на клаузи от договора с разпоредби на ЗПК, които са обсъдени в мотивите на първоинстанционното решение.

Първоинстанционният съд и служебно е преценил неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в обхвата на Директива 93/13 относно неравноправните клаузи в потребителските договори. По делото е установено, че по отношение на процесния договор не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК , съгласно която договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по 3 определения в Приложение № 1 начин. В процесния договор е визиран годишен процент на разходите като абсолютна процентна стойност – 10. 55% - вж. чл.3,ал.8/л.л.10 и12 страниците от договора не са подредени коректно/.

Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му.Това е необходимо, тъй като съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК , ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.В случая няма ясно разписана методика на формиране ГПР (как е формирана сумата 10. 55 при годишна лихва в размер на 6. 6% и какви компоненти допълнително са включени в него). По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт, както е посочил и първоинстанционният съд. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава допълнителни задължения, невключени в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 10, ал. 1 ЗПК . Неясното определяне на ГПР е основание за недействителност на договора, съгласно чл. 22 ЗПК и води до санкция по чл. 23 ЗПК.

Извън горното следва да се посочи, че изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК за сключването на договора по ясен и разбираем начин и с еднакъв по вид, формат и размер шрифт се отнася до всички елементи на договора. В случая относно Общите условия за откриване, водене и закриване на банкови сметки на физически лица в „Юробанк България“-АД не са спазени изискванията за шрифт.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК сключеният договор за потребителски кредит между „Юробанк България „-АД и въззиваемия С. Т. К. е недействителен, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК , както и на изискванията н а чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.Последиците от обявяването на тази недействителност са регламентирани в разпоредбата на чл. 23 ЗПК, която предвижда, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по кредита.

4

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената фактическа обстановка, че кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, са правилни и решението на районния съд, следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Мотивиран така и на основание чл. 271,ал.1, предл.1 Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 629 от 09.05.2023г. по гр. д. № 5761 по описа за 2022г. в частта, в която е отхвърлен иска да се признае за установено на основание чл.422 от ГПК, че С. Т. К. дължи на “Юробанк България“ АД, сумите над 6313. 54лв до предявените 6719. 76лв – главница по Договор за потребителски кредит №FL1167745/02.03.2021 г., дължима за периода 02.09.2021 г. – 11.05.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 20.05.2022 г. до окончателното й изплащане; 344. 68лв – възнаградителна лихва за периода 02.09.2021 г. – 10.03.2022 г.; 298. 67лв – мораторна лихва за периода 02.10.2021 г. – 11.05.2022 г.; 72лв – такси за периода 07.09.2021 г. – 11.05.2022 г. и 60лв – разходи по уведомяване за периода 07.09.2021 г. – 11.05.2022 г., за които е издадена заповед № 1311/23.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ЧГД № 2617/2022 г. по описа на РРС.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

В останалата част решението като необжалвано, е влязло в сила.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5