Решение № 7 от 24.03.2026, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Пещера, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. Павлова-Стоименова при участието на секретаря Евгения Сл. Млячкова като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова Административно наказателно дело № 20265240200006 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба на Х. Н. П. от гр. Пещера ЕГН **********, против НП № 25-0315-000976 от 24.11.2025 г. на Началник Група към ОДМВР Пазарджик, РУ Пещера, с което на жалбоподателя за нарушение на основание чл. 174, ал. 3 пр. 2-ро от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лв./ 1022,58 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява лично, представлява се от пълномощника си адв. Л. Л. от АК- Пазарджик, който поддържа жалбата. Счита, че деянието по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП не е доказано от обективна страна, поради допуснати нарушения на нормативната уредба. Твърди, че АНО не е посочил коректно приложимия закон, вменявайки на жалбоподателя извършването едновременно на двете алтернативно предвидени в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП хипотези.

Моли за отмяна на обжалвания санкционен акт. Претендира и разноските по 1 делото за адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата- АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Съдът, след като провери основателността на жалбата, съобрази становищата на страните, анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, прие следното от фактическа и правна страна:

Жалбоподателят е санкциониран с атакуваното НП за това, че на 14.09.2025 г., в 13: 10 часа, в гр. Пещера, на кръстовището на ул.“Михаил Такев“ и ул. „Георги Раковски“ управлявал лек автомобил марка Мерцедес С 320 ЦДИ , с рег. № ****, собственост на Н. Х.в П. ЕГН ********** от гр.

Пещера, като извършва следното нарушение водача П. е във видимо неадекватно съС.ие. След извършена проба с техническо средство

АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 7510 с фабричен номер ARPM0823 в 13,13 часа не се отчете концентрация на алкохол в издишания от водача въздух. Отказва да му бъде извършена проба с техническо средство DRAGER DRUG TEST 5000 със сериен номер ARSD 0018 в 13,20 часа . Издаден му е бил талон за изследване с № 274859 и 8 бр. стикери с поверителност на номера А 109627, които водача подписа и получи.

По повод на това от страна на св. С. К. - мл. автоконтрольор в РУ Пещера, ОДМВР-Пазарджик, бил съставен АУАН № 4247919 от 14.09.2025 г.

Актът бил предявен за връчване и подписване на жалбоподателя, но той отказал да го подпише и получи, а отказът му бил редовно оформен по реда на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН - с подпис на един свидетел. Св. К. посочи в съдебно заседание, че жалбоподателят е дал отрицателна проба за употреба на алкохол, но не могъл да даде проба за наркотични вещества, тъй като казал че има рефлукс.

Въз основа на съставения акт било издадено и атакуваното НП, което било връчено на жалбоподателя на 06.01.2026 г.

Жалбата против НП била подадена чрез АНО на 15.01.2026 г., т. е. в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , при което е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок от лице, активно легитимирано да 2 инициира съдебен контрол за законосъобразност на процесното НП пред компетентния районен съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в АНП, и показанията на актосъставителя- св. С. К.. По същество те не се и оспорват от жалбоподателя, като основното твърдение е че жалбоподателя е дал кръвна проба за употреба на наркотични вещества, както и че обективни причини не е могъл да даде полеви тест за употреба на НВ.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е основателна по следните съображения:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и необходимостта съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл. 84 от ЗАНН вр. чл. 14, ал. 2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН или наказателното постановление.

За правилното извършване на тази дейност ръководно-решаващият в съдебното производство орган следва да осъществи контрол върху съставения АУАН, съобразявайки неговите функции- констатираща, обвинителна и сезираща, съответно да провери издаденото въз основа него наказателно постановление.

В конкретния случай съдът приема, че АУАН е съставен от компетентно лице- "мл. автоконтрольор" в РУ- Пещера, съгласно Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи /л. 9/.

Наказателното постановление също не страда от порок досежно компетентността на издаващия го орган, доколкото същото се явява властническо волеизявление на определено в съответствие с посочената погоре заповед длъжностно лице Началник към РУ Пещера при ОДМВР3 Пазарджик, съгласно допълнителна заповед на л.36.

Съдът намира за нужно да посочи, че при съставяне на процесния АУАН и издаване на обжалваното НП е допуснато и друго процесуално нарушение, свързано с изискванията за тяхното съдържание, съгласно нормите на чл. 42, т.

4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН .

Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е дейност от процесуално естество, от чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата юрисдикционна-наказателна дейност на административно наказващия орган.

Чрез съставения акт се сезира оторизираният административно наказателен орган, със съответния административно наказателен спор и се иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице виновно извършено административно нарушение от определен вид. Абсолютно задължително е в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран, да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт. Също така следва да съществува правно единство между описаното като нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление.

Съставеният в конкретния случай АУАН и издаденото въз основа на него НП по отношение нарушението на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП , не отговаря на императивните изисквания на разпоредбата на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото извършеното описание на приетото за реализирано от дееца нарушение, респ. обстоятелствата, при които то е извършено, не са формулирани ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота на обвинителната теза и адекватното упражняване на реципрочното й право на защита на лицето, срещу което се насочва административнонаказателната принуда.

Съгласно трайната съдебна практика, нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП въвежда както позитивно правно правило за поведение, така и предвиждащата се санкция за нарушаването му. В посочената законова 4 разпоредба е предвидено, че Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който не е участвал в пътнотранспортно произшествие и откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв., с изключение на случаите по чл. 343б, ал. 6 от Наказателния кодекс

Казано с други думи, отделните състави /хипотези/ на нарушението, според нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са следните: 1. /отказ за извършване на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта; 2. /отказ за извършване на проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози; 3./ неизпълнение на предписанието за изследване с доказателствен анализатор; 4./ неизпълнение на предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта; 5./ неизпълнение на предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Предвид изложеното, за се приеме, че един водач на МПС извършва нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП , което е основание да се ангажира неговата административнонаказателна отговорност, то това е възможно както, когато той откаже да бъде изпробван по някой, така и по всички, от посочените в нормата начини. В този смисъл с обективирането в АУАН и НП на отказа за тестване с техническо средство, остава без значение дали провереният водач желае или не да даде кръвни проби за химически анализ за установяването на положителната или отрицателната употреба на алкохол и/или наркотични вещества.

В конкретният казус се доказа категорично, че на посочените в НП дата, час и място, жалбоподателят е управлявала процесното МПС, като това било 5 установено от служители на РУ-Пещера. Установено е и това, че той бил приканен да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества / НВ/ в 13:20 часа с техническо средство- DRAGER DRUG TEST 5000 със сериен номер ARSD 0018. Не се спори и по това, че жалбоподателят не е направил тест за НВ, тъй като обяснил пред проверяващите служители, че има рефлукс, като актосъставителя е възприел че е налице отказ от полеви тест.

В разпоредбата на чл. 3а на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /Наредбата/ е посочено изрично, че установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато:

1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест;

2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста;

3. физическото съС.ие на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.

По тази причина, след като е бил съставен процесния АУАН против водача, актосъставителят пристъпил към издаването на талон за изследване по образец съгласно приложение № 1 от Наредбата, съгласно чл. 3, ал. 2 от същата. Разписано е, че талонът по чл. 3, ал. 2 се попълва в три екземпляра, като първият се предоставя на водача или се изпраща до лечебното заведение, в което е настанен, вторият се прилага към акта, съответно протокола, а третият остава за отчет. В чл. 6, ал. 2 от Наредбата пък е уточнено, че в талона по чл. 3, ал. 2 се отразява избора на лицето дали употребата на наркотични вещества или техни аналози да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а при отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване се приемат отчетените показания от техническото средство, ако разбира се такова изпробване е било проведено успешно. В чл. 6, ал. 8 от Наредбата е императивно разписано и това, че при отказ на лицето да попълни, подпише или да получи талона за изследване, това се установява с подписа на един свидетел.