Решение № 623 от 25.05.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 623 гр. Варна, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20233100500903 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 5395/24.03.2023 г. от С. П. Б. ЕГН ********** от гр.

Варна, жк „Младост“, бл. 114, вх. 6, ет. 2, ап. 6, насочена срещу постановление от 01.03.2023г. за определяне на разноските по изп.д. № 7114/2022 на СИС при ВРС, от които държавна такса на осн. чл. 30 от ТДТСС по ГПК в размер на 24.00лв., дължима на осн. чл.

79, ал. 2 от ГПК и разноски за взискателя в размер на 200.00лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, като настоява да бъде отменено.

Смята, че не е дала повод за образуване на изп.д. То е образувано без основателна причина. Не е налице неизпълнение на режима на лични отношения на детето с баща мувзискател. Срещи не са били осъществявани само когато детето е било болно, за което е уведомявала бащата и е представила амбулаторни листи и епикризи за конкретните дни, когато не е осъществяван контакт. Не е станала причина за образуване на делото и не дължи начислените такси и разноски. След като детето е оздравяло след 21.01.2023г. срещите на бащата и детето се провеждат регулярно, по определения от ВОС режим.

В срока по чл. 436 ГПК взискателят по делото – С. П. Я. ЕГН ********** от гр.

Варна, жк „Младост“, бл. 101А, ет. 1, ап. 1, чрез адв. М.Ц. в писмен отговор оспорва въззивната жалба, намирайки я неоснователна. Не е вярно, че С. Б. не създава пречки за осъществяване на контакт с детето Виктор. Именно отказът й да изпълнява определения режим на лични контакти става причина да образува изп.д. Нито е уведомяван за заболяване на детето, нито е информиран за хода на болестта. Той сам се интересува и получава 1 необходимата информация от личния лекар на детето. Не само, че майката не съдейства за осъществяване на определения му контакт с детето, но се крие и не отговаря на телефонните му повиквания и позвъняване на входната врата на жилището й, а по-късно го информира единствено за това, че Виктор е болен. Не веднъж за това е сезирал ДСП-Варна. Дори и да е болно детето, това не означава, че не може да го види. Дори и детето да има назначена терапия, също не означава невъзможност да контактува с него и прилага предписаната терапия. Така за периода от три месеца, от 25.09.2022г. до 20.10.2022г. е имал срещи с детето само два пъти. Поведението на майката не кореспондира със заявеното от нея.

Моли се жалбата да бъде отхвърлена.

ДСИ е представил мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК., в които е изложил аргументи за допустимост, но неоснователност на депозираната жалбата. Посочил е, че определените с постановление от 01.03.2023г. разноски са по т. 30 от ТДТСС по ГПК в размер на 24.00лв. и адвокатско възнаграждение в минимален размер от 200.00лв.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Изпълнителното производство е образувано на 17.11.2022г. въз основа на молба вх.

№ 19715 от С. П. Я., чрез адв. М.Ц. и представен изпълнителен лист № 1725/26.10.2022г. на ВРС, издаден в негова полза, по влязлото в сила на 15.10.2021г. решение №

1092/19.08.2022г. по в.гр.. № 358/2022г. на ВОС, постановено по жалба срещу решение № 1512/01.11.2021г. по гр.д. № 3182/2021г. на 10-ти състав на ВРС, с който му е определен режим на лични отношения с детето Виктор С.ов Я. ЕГН **********. С молбата е представен договор за правна защита и съдействие за образуване и водене на изп.д. за режим на лични отношения, като е уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 450.00лв.

С разпореждане от 18.11.2022г. е разпоредено образуването на изп.д. срещу С. П. Б. за режим на лични отношения на бащата С. П. Я. с детето Виктор по представения изп.л. № 1725/26.10.2022г. на ВРС. На осн. чл. 79, ал. 2 от ГПК е приета за събиране сумата от 24.00лв.-държавна такса с ДДС за образуване на изп.д. и сумата от 450.00лв.-заплатено адвокатско възнаграждение.

За образуваното изпълнително производство и размера на задълженията по него, длъжникът е уведомен с покана за доброволно изпълнение, връчена му редовно на 22.11.2022г.

С молба вх.№ 20444/29.11.2022г. С. Б. е възразила, че не е създавала пречки за изпълнение на задължението за предаване на детето на бащата. Поискала е да не бъдат възлагани в нейна тежест таксите и разноските на взискателя по изп.д., понеже е безработна и не е давала повод за образуване на изп.д.

Тази молба от С. Б. е изпратена на взискателя. Той е заявил писмено-вх. № 21726/20.12.2022г., че изложеното от длъжника не отговаря на истината. Тя и до момента отказва да предава детето в изпълнение на постановения от съда режим на лични отношения.

Постъпила е жалба вх. № 20665/02.12.2022г. от С. П. Б.. Приемайки я за недопустима, с определение № 687/20.02.2023г. е прекратил производството по в.гр.д. № 68/2023г. на ВОС-ГО и е върнал жалбата на СИС при ВРС за произнасяне по искането на жалбоподателя за изменение на приетите разноски.

ДСИ е намалил адвокатското възнаграждение с разпореждане от 01.03.2023г. от 450.00лв. на 200.00лв., на осн. чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. И е издал обжалваното постановление за определяне на разноски по изп.д. № 7114/2022г. Това постановление е съобщено на С. Б. на 13.03.2023г.

Съдът приема следното от правна страна:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на 2 обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което е и процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателката, че не е дала повод за образуване на изп.д.

Видно, по влязлото в сила на 15.10.2022г. съдебно решение № 1092/19.08.2022г. по в.гр.. № 358/2022г. на ВОС, постановено по жалба срещу решение № 1512/01.11.2021г. по гр.д. № 3182/2021г. на 10-ти състав на ВРС, на С. П. Я. е издаден изпълнителен лист № 1725/26.10.2022г., по определения му от съда режим на лични отношения с детето Виктор С.ов Я. ЕГН **********.

След като е постъпила молба за образуване на изп.д. от С. П. Я., към която е приложен изп.л. № № 1725/26.10.2022г., изд. от ВРС, ДСИ не е разполагал с възможност да извърши друго, освен да образува изп.д., каквото е отправеното към него от взискателя искане и както е сторил. Образуването на изп.д. не е поставено в зависимост от това дали длъжникът дава повод за образуването му. Щом е влязло в сила съдебно решение, което подлежи на изпълнение, длъжникът дължи такова. А щом взискателят се е снабдил с изпълнителен лист и го представя на съдебния изпълнител, той не може да откаже да образува изп.д. и да изпълнява, докато не настъпят обстоятелства от тези, изброени в разпоредбите на чл. 432 и чл. 433 от ГПК и последва спиране или прекратяване на изп.производство. Друг въпрос е, че не може да се приеме, че длъжницата изпълнява задължението си да предава детето за свиждане на баща му, след като от съвпадащите им изявления става ясно, че за период от около три месеца считано от м.09.2022г.,единствените две срещи на детето с баща му са след образуване на изп.д. Дори и да е болничко детето, няма причини да не може да го види бащата или прилагайки назначената му терапия да контактува с него. Когато родителят не желае да съдейства за осъществяване на контакт на детето с другия родител, представянето на амбулаторни листи от провеждани прегледи е удобен начин да бъде отклонен контакта.

При образуване на изп.д., съгласно чл. 30 от ТДТСС по ГПК се събира такса от 20.00лв. С начисляването на ДДС, таксата възлиза на 24.00лв. с ДДС. Според чл. 79, ал. 1 ГПК, разноските по изпълнителното дело по правило са в тежест на длъжника. ДСИ е възложил тази такса в тежест на длъжника и тя се дължи от него.

С подаването на молбата за образуване на изп.д. взискателят е поискал присъждане на сторените от него по изп.д. разноски и е представил доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение от 450.00лв., видно от приложения договор за правна защита и съдействие № 408676/17.01.2022г., намалено от ДСИ до минимума по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 200.00лв.

След като е образувано изп.д. тези такси и разноски се дължат от длъжника.

3

Жалбата е неоснователна

По тези съображения постановлението за разноски от 01.03.2023г., с което в тежест на длъжницата по изпълнението Б. са определени разноски по изпълнителното дело не следва да бъде отменено.

Няма искане за присъждане на разноски на страните, поради което съдът не дължи произнасяне в този смисъл.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 5395/24.03.2023 г. от С. П. Б. ЕГН ********** от гр. Варна, жк „Младост“, бл. 114, вх. 6, ет. 2, ап. 6, насочена срещу постановление от 01.03.2023г. за определяне на разноските по изп.д. № 7114/2022 на СИС при ВРС, от които държавна такса на осн. чл. 30 от ТДТСС по ГПК в размер на 24.00лв. с ДДС, дължима на осн. чл. 79, ал. 2 от ГПК и разноски за взискателя в размер на 200.00лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, с искане да бъде отменено, на осн. чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 437, ал. 4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4