Решение № 192 от 16.05.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Кюстендил, 16.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Теодора С. Д. като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20221500500552 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 264383/15.08.2022 г., на А. Д.

С., с ЕГН ********** от с. Г., ул."Х.Д."№** и въззивна жалба с вх.№ 264408/16.08.2022г. на Г. А. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. К.ул."Х.Д."№**, чрез пълномощника адв.

Ю. С. със съдебен адрес: гр. К.ул."Н.Р."№**ет.***, насочени против Решение № 260132 от 18.07.2022 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 378/2021 г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт Кюстендилският районен съд е изнесъл на публична продан следните имоти: Урегулиран поземлен имот III, кв. 15 по плана на с. Граница, общ.

Кюстендил, утвърден със Заповед № 421/10.04.1980г., целия урегулиран поземлен имот с площ от 722 кв.м., при граници и съседи: улица с ос.т. 24-29, УПИ IV-67, УПИ II -65 и имот с планоснимачен номер 68-а за спортен терен-стадион, ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 59.07 кв.м., състояща се от приземен етаж, включващ една стая, кухня, коридор и гараж, първи етаж, включващ стая, дневна, кухня, баня с тоалетна и антре и втори етаж, включващ стая, кухня, баня с тоалетна и антре, като е постановено сумата, получена от продажбата да се разпредели между страните както следва: 1/4 ид.част от УПИ за Г. А. С. и ½ ид.част от построената в него сграда и 3/4 ид.части от УПИ за А. Д. С. и ½ ид.част от построената в него сграда, а също и :

1

Лек автомобил марка „Волга“, модел „ГАЗ 2402“, с ДК № ******** с идентификационен номер ******, с номер на двигателя *********** с дата на първа регистрация 01.01.1980 г., вид гориво: бензин/природен газ, цвят: светло сив, обем на двигателя: 2445 куб.см. и Товарен автомобил, марка „ГАЗ“, модел 66, с ДК № ******** с идентификационен номер 3945750 с номер на двигател 3412512120329 с дата на първа регистрация 21.08.1974 г., вид гориво: дизел, цвят: маслено зелен/сив, обем на двигателя: 3900 куб.см, като е постановил сумата, получена от продажбата, да се разпредели между страните както следва: 1/2 ид. част за Г. А. С. и 1/2 ид. част за А. Д. С..

С посоченото решение А. Д. С. е осъдена да заплати на Г. А. С. сумата от 531.21лв. – обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот за периода 18.05.2021г. до датата на предявяване на иска - 17.02.2022г., ведно със законна лихва, считано от 17.02.2022г., като до пълния предявен размер от 720 лв.- предявен частично от сума в общ размер от 1350 лв. и искането за присъждане на законна лихва от 18.05.2021г. до 17.02.2022г., са отхвърлени като неоснователни.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил А. С. да заплати на Г. С. деловодни разноски в размер на 600 лв. , а страните - да заплатят по сметка на Районен съд Кюстендил държавна такса в размер съответно на 1317.72 лв. от А. С. и 1022.20 лв. - от Г.

С..

Въззивницата А. С. обжалва първоинстанционното решение относно способа на извършване на делбата ,респ.в частите му, в които КнРС е изнесъл на публична продан двуетажната масивна жилищна сграда със ЗП от 59.07 кв.м., в частта, в която е осъдена да заплати на Г. С. 531.21 лв. обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот за периода 18.05.2021г. до датата на предявяване на иска - 17.02.2022г., ведно със законната лихва, считано от 17.02.2022г., както и в частта за разноските и държавна такса, които е осъдена да заплати, като навежда съображения за неговата неправилност и незаконосъобразност.

Твърди, че изнесената на публична продан жилищна сграда била единствено жилище за С. и синовете на съделителите, докато Г. С. живеел в друго жилище, за което бил запазил правото на ползване. Акцентира, че доколкото назначената съдебно-техническа и съдебнооценителна експертиза не била изпълнена до първото о.с.з от втората съдебна фаза, за страните останало неясно обстоятелството, че процесната сграда е неподеляема, респ. поради това ответницата не е заявила искане за възлагането й в нейна полза. Допълва, че във второто о.с.з. на 28.03.2022 г., в което ответницата узнала за становището на вещото лице за неподеляемост на сградата, е поискала същата да бъде й възложена в дял, по което искане районният съд не се произнесъл, а впоследствие немотивирано приел, че липсва валидно искане за възлагане в дял, а освен това рипсва посочен административен адрес и неправилно е посочена площта на сградата, които счита за процесуални нарушения.

Подчертава, че въпросът, касаещ ползването на жилището, което е процесната сграда, е решен с влязло в сила решение по гр.д. № 933/2020 г. и счита за недопустимо пререшаването на този въпрос от районния съд. Твърди, че ищецът С. не би могъл да ползва 2 жилището предвид наличието на забрана същият да приближава жилището съгласно заповед за защита № 4/03.12.2020 г., както и акцентира върху издадените ограничителни заповеди в полза на синовете му, една от които в сила и към настоящия момент.

Твърди, че КнРС не е съобразил разпоредбата на чл. 355 ГПК при разпределяне на разноските и акцентира, че част от деловодните разноски по делото били направени от ответницата С., което решаващият състав не взел предвид.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и произнасяне с решение по съществото на спора или връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Г.

А. С. чрез пълномощника адв. Ю. С. от АК - Кюстендил, в който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се оспорват изложените в нея твърдения.

Навеждат се съображения за недопустимост поради настъпилата преклузия на искането на въззивницата за възлагане в нейна полза на процесната жилищна сграда. Възразява срещу доводите на въззивницата за недължимост на обезщетението за лишаване на ищеца С. от ползване на съсобствения им имот за посочения период и счита, че дори за периода да са били постановени мерки за закрила по ЗЗДН, това не го лишава от вещните му права, вкл. правото да ползва имота, респ.да получи обезщетение съобразно правата си, ако е бил лишен от тази възможност. Твърди, че разноските следва да бъдат определени по реда на чл.

78 ГПК.

Иска се оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му от насрещната страна част като правилно и законосъобразно.

Въззивникът Г. А. обжалва първоинстанционното решение с доводи за неговата неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон в частта му, в която районният съд е отхвърлил предявения от него осъдителен иск по реда на чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС за разликата над уважения размер от 531,21 лв. до пълния предявен размер 720 лв., предявен частично от сума в общ размер на 1350 лв. Навежда съображения за основателност на исковата претенция до размер от 680,82 лв., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.02.2022 г. Твърди, че първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че ищецът е претендирал и обезщетение за лишаването му от ползване на ¼ ид.ч. от терена на парцела на съсобствения имот, което изчислява в размер на 149.61 лв., аргументирайки се с допълнителното заключение на вещото лице Г..

Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново решение, с което искът бъде уважен за сума 680,82 лв. - обезщетение за лишаване от ползване на ¼ ид.ч. от терена на парцела на съсобствения имот, заедно с целия втори етаж от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда за периода от 18.05.2021г. до датата на предявяване на иска - 17.02.2022г., ведно със законната лихва, считано от 17.02.2022г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се деловодните разноски пред въззивната инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от А. Д. С. чрез пълномощника адв. Е. Й., с който се излагат съображения за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се иска отхвърлянето й.

Кюстендилският окръжен съд счита, че въззивните жалби са допустими, доколкото същите са подадени в законоустановения срок и от надлежна страна и са насочени срещу 3 подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а по същество окръжният съд, след като се запозна с твърденията, изложени във въззивните жалби и писмени отговори, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, прие за установено следното:

С влязло в сила решение №260/03.12.2021г.по гр.д.№378/2021г. по чл. 344, ал. 1 ГПК Кюстендилският районен съд е допуснал съдебна делба между страните по делото ( бивши съпрузи) на следния недвижим имот:УПИ III – 66,кв.15 по плана на с.Граница, утвърден със Заповед № 421/10.04.1980г.,ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, като частите на съсобствениците са съответно : за Г. А. С. - ¼ ид.част от УПИ и ½ ид.ч.от построената в имота сграда ; съответно – за А. Д. С. – ¾ ид.части от посочения УПИ и ½ ид.част от сградата в него.

Със същото решение съдът е допуснал делба между същите съсобственици при равни части по 1/2 ид. част на следните движими вещи: лек автомобил "Волга“модел ГАЗ 2402 с ДК№******** и товарен автомобил „ГАЗ“ модел 66, с ДК№ ****** В първоинстанционното производство е прието заключение по назначена съдебнотехническа експертиза, изпълнена от в.л.Н.Г., за неподеляемост на делбения имот с оглед на действащите технически правила и норми, като се сочи, че сградата е двуетажна еднофамилна .

Както се установява от заключение №261491 от 22.03.2022г.на в.л.Г., стойността на дела на Г. С. е 23 000лв.( от които за сградата 19932лв. и за терена 3068лв.), респ.делът на А. С. е на стойност 29138лв. ( 19932лв.за сградата и 9206лв.за терена).

Определената стойност на двете

МПС, посочена в заключение

№261 825/07.04.2022г. на в.л. инж.Н.В. е съответно 2100лв.за лекия автомобил и 3010лв.за товарния.

Съделителката А. С. е направила искане за възлагане на недвижимия имот, ведно с декларация, че не притежава друго жилище и справка от Агенцията по вписванията , което обаче не е сторено в първото по делото заседание след допускане на делбата ( срвн.протокол от открито съдебно заседание на 17.02.2022г. по гр.дело №378/2021г.на КнРС). Данните по делото са, че същата обитава делбения недвижим имот заедно с пълнолетните синове на страните, един от които страда от детска церебрална парализа – видно от ЕР на ТЕЛК. от 04.02.1997г.-л.26 от гр.д.№378/2021г.на КнРС; респ.удостоверение за раждане –л.29 от същото дело.Както е изяснено в първата фаза на делбата, правото на собственост в размер на ½ ид.ч. върху поземления имот е придобито от въззивницата С. чрез дарение от нейния баща, а останалата ½.ид. част е придобита от съпрузите чрез покупко-продажба по време на брака им, като договорът е сключен със сестрата на въззивницата С. – видно от нотариални актове №**,т.**,д.***/.... и нотариален акт №***рт.**,д№****/1981г. и по време на брака е построена жилищната сграда.В първоинстанционното производство е представена издадената на 03.12.2020г. заповед за защита в полза на съделителката А. С., като от същото 4 жилище с административен адрес с.Г.ул."Х.Д."№**, е отстранен временно бившият й съпруг – Г. С. ( л.28 от делото на КнРС).Не е спорно и, че съделителят Г. С. обитава жилище в гр.К. с адм.арес ул."Х.Д."№**, посочен като такъв и от ищеца в исковата му молба, върху което жилище същият си е запазил право на ползване след прехвърлянето му с договор, обективиран в нотариален акт № ***,т.**,рег.№*** д.286 / 2021г.от 12.10.2021г.(л.132 от гр.д.№ 378/2021г.).

Предявилият претенцията по чл.346 ГПК съделител Г. С. е изпратил покана до насрещната страна А. С. , получена на 13.05.2021г.- за достъп до съсобствения имот, респ.за обезщетение.