Решение № 290 от 23.05.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. Благоевград, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Миглена Кавалова-Шекирова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело № 20231200500053 по описа за 2023 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 906703 от 19.07.2022 г., постановено по гр.д. № 9/20 20г., РС-Благоевград е :

Осъдил Главна дирекция "ГП" на МВР - гр. София, с адрес: ,,,,,,, представлявано от директора на ГД на ГП- гр. София да заплати на М. И. М., ЕГН **********, от гр. ,,,,,,, следните суми:

- 1424,83 лв. /хиляда четиристотин двадесет и четири лева и осемдесет и три стотинки/- представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 201 часа за периода 06.01.2017г. - 02.10.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /06.01.2020г./ до окончателното погасяване.

- 400 лв. /четиристотин лева/ , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща общ размер на разноските, дължими за производството по гр. д. № 9/2020г. на РС – гр. Благоевград.

ОСЪДИЛ, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Главна дирекция "ГП" на МВР - гр. София, с адрес: ,,,,,,, представлявано от директора на ГД на ГП- гр.

София, да заплати по сметка на Районен съд – гр. Благоевград сумата от 256,99 лв. /двеста петдесет и шест лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща държавна такса, дължима за производството по гр. д. № 1

9/2020г. на РС – гр. Благоевград и разноски за изготвената съдебносчетоводна експертиза.

С определение № 906986 от 16.12.2022 г., постановено по същото гр.дело, РС Благоевград е отхвърлил молбата на Главна дирекция „ГП” при МВР по чл. 248 ГПК – като неоснователна.

Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от юрк. Д.И., като пълномощник на Директора на Главна дирекция „ГП“ – МВР. Навеждат се конкретни доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение, като се твърди, че същото е постановено в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства. Иска се неговата отмяна и отхвърляне на заявените искове. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор от адв. Райна Василева, в качеството и на пълномощник на въззиваемия М.. По същество се излагат подробни съображения за неоснователност на жалбата. Формулирано е искане атакуваното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендират се и разноски.

Благоевградският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, имаща правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Благоевградският окръжен съд, при служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение, на основание чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо.

Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна по следните съображения:

Предмет на разглеждане в първоинстанционното производство е осъдителна искова претенция с правна квалификация чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за сумата от 1424,83 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд от 246 часа за периода 06.01.2017г. - 02.10.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /06.01.2020г./ до окончателното погасяване (съобр. протоколно определение на съда № 906677 от 08.07.2022г. /л. 279 – л.

280 от делото/, с което по реда на чл. 232 ГПК е прекратено частично производството в частта за разликата над 1424,83 лева до първоначалния предявен размер от 1955,70 лева - поради отказ от иска в тази му част).

Ищецът твърди, че в периода 06.01.2017г. - 02.10.2019г., в качеството си на държавен служител съгласно чл. 142, ал. 1 ЗМВР и изпълняващ длъжността „старши полицай“ в ГОДГ при ГПУ Благоевград към РД ГП – гр.Кюстендил е полагал труд при ответника при 12-часови работни смени, предварително определени с график за всеки месец. Заявява, че с оглед заеманата длъжност през горепосочения период полагал труд през нощта 2

(22:00-06:00 часа), а отработеното работно време се изчислявало сумирано.

Твърди се, че извънредният труд не е заплатен изцяло.

Ответникът Главна дирекция „ГП“ – МВР оспорва като неоснователни исковите претенции. Претендира сторени разноски.

Няма спор между страните, че между тях е съществувало служебно правоотношение, по силата на което в исковия период ищецът е изпълнявал длъжността старши полицай, Регионална Дирекция „ГП“-Кюстендил /която е на структурно подчинение към Главна Дирекция „ГП“-София, т.е.в посочения период между страните е съществувало служебно правоотношение, по силата на което ищецът е имал качеството държавен служител в МВР, работещ на смени. Не е спорно между страните и обстоятелството, че ищецът е полагал труд през нощта в исковия период – във времето от 22.00 ч. до 06.00 ч.

От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, се изяснява, че : за процесния период (06.01.2017г. - 02.10.2019г.) ищецът е работил на смени - първа смяна от 06:00ч. до 18.00ча. и втора смяна - от 18:00 ч. до 06:00 часа; имал е положен труд и в условията на 24 часово дежурство – дневно и нощно, като е имал и положени часове по индивидуални заповеди за празнични дни и дежурства по конкретни мероприятия; че за този период ищецът е положил общо 1408 часа нощен труд за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, като за положения нощен труд е получил допълнително заплащане в размер на 0,25 лв. на час; че ответникът не е извършвал приравняване на часовете нощен труд с коефициент 1,143 към дневен труд и не е заплащал допълнителни възнаграждения за извънреден труд по платежни бележки.

Изяснява се, че положеният от ищеца нощен труд, преизчислен в часове с коефициент 1.143 и приравнен към дневен е 1609 часа за процесния период (06.01.2017г. - 02.10.2019г.). Разликата между отчетените заплатени часове и преизчислените такива е 201 часа, които се явяват извънредни, тъй като ищецът за всеки отработен месец е отработил редовното си работно време, по което му са се заверявали трудовият стаж и трудовата книжка. Става ясно, че брутната сума, която се получава от извършеното преизчисление на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143 за процесния период (06.01.2017г. - 02.10.2019г.), е в размер на 1424,83 лв.

Спорно по делото между страните е дали при определянето на възнаграждението на ищеца на нощния труд, през процесния период, са приложими Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно които при сумирано изчисляване на работното време 7 часа нощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд, за да се достигне до заявения в исковата молба коефициент от 1,143/чл. 9, ал. 2 от Наредбата/.

Първоинстанционният съд приел, че и по отношение на служителите в ГД ГП - МВР, полагащи нощен труд, следва да се прилага и същите да се ползват от специалната уредба на НСОРЗ, която предвижда преобразуване на нощния труд в дневен при сумирано изчисляване на работното време. Това следвало да стане с коефициент, който е равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, 3 установено за подневно отчитане за съответното работно място или длъжност. Нормалната продължителност на дневното работно време при подневно отчитане е осем часа, а работното време през нощта, при същите условия, е седем часа, което значи, че коефициентът е 8/7 или 1.143. За всеки отработен месец служителят получава договореното трудово възнаграждение и само при наличие на извънреден труд, отчетен в края на периода /в случая на тримесечие/, за него се заплаща увеличение от 50 %. Възнаграждението за извънреден труд става дължимо в края на отчетния период.

Районният съд направил краен извод, че предявеният осъдителен иск за заплащане на допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказан по основание и е доказан по размер, доколкото е установено чрез приетата и неоспорена ССЕ, че в исковия период ищецът е положил нощен труд, който преизчислен на дневен с коефициент 1.143 формира разлика, които часове се явяват извънреден труд и следва да се определи допълнително възнаграждение за извънреден труд в размерите по заключението на експерта.

По въпроса: намира ли приложение нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата за положения от ищеца нощен труд за процесния период, въззивният съд излага следното:

Както се установи, а и не е спорно по делото, ищецът е държавен служител, а статутът на държавните служители по ал. 1, т. 1 се урежда със ЗМВР, който специален закон регламентира служебните правоотношение на тези служители.

Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Според ал. 3 на същата разпоредба за работещите на 8, 12 или 24 часови смени се установява сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

В обобщение следва изводът, че за разлика от чл. 140, ал. 1 КТ, в която норма е предвидена максимална продължителност на нощния труд за лицата работещи по трудови правоотношения- 7 часа, в специалния закон /ЗМВР/ е налице изрична материално правна разпоредба, регламентираща максималната продължителност на нощния труд за полицейските служители 8 часа. От изложеното следва, че е поставен знак за равенство между максималната продължителност на полагания от служители на МВР дневен и нощен труд, а именно 8:8. Разликата в уредбата относно продължителността на нощния труд за държавните служители в МВР, работещи на смени по специалния ЗМВР, в сравнение с КТ, се дължи на специфичните обществени отношения, които регламентира ЗМВР, респективно на спецификата на работата и преследваните цели по чл. 2 от ЗМВР, съгласно който - Дейността на МВР е насочена към защита на правата и свободите на гражданите, 4 противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението.

Именно спецификите и високата степен на риск е преценена от законодателя, като в полза на тези служители са правно регламентирани редица социални придобивки, от които не се ползват лицата, работещи на трудово правоотношение.

По изложената аргументация и след като се съобразят целите на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, а именно извършване на преизчисляване на нощния труд с коефициент 1.143, за да бъде изравнен същия с дневния такъв, следва извода, че доколкото правната регламентация на ЗМВР не урежда различна продължителност на дневния и нощния труд не е налице правно основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд от 8 часа на смяна в дневен такъв. При преизчисляване на положен нощен труд от 8 часа с коефициент 1.143 се получава 9.144, тоест ще се получи разминаване между продължителността на полагания от служителите на МВР дневен и нощен труд, който резултат е в колизия с целите на чл. 9, ал. 2 от процесната наредба.

За пълнота следва да се отбележи и следното: Материалноправната разпоредба на чл.140, ал.1 КТ, регламентираща максимална продължителност на нощния труд до 7 часа, не намира приложение за служителите на ГД ГП МВР, тъй като за последните в специалния закон, в частност чл. 187, ал. 3 ЗМВР, е налице изрична правна регламентация на максималната продължителност на нощния труд до 8 часа.