Решение № 260615 от 23.02.2021, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 9071/2020
- Вид
- Решение № 260615
- Подписан
- 23.02.2021
- В сила
- 02.04.2021
- Състав
- МОНИКА ЛЮБЧОВА ЖЕКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 108, ал. 1, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 115, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал. 1 т. 4, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал. 1 т. 4, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.20а · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 203, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.208, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл. 344, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 345, ал. 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 348, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 405, ал. 1 · Кодекс за застраховането
Р
Е Ш Е Н И Е
№260615/23.2.2021г. гр. Варна,23.02.2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ състав в публично заседание на двадесет и първи януари, през две хиляди деветнадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА при секретаря ХРИСТИНА Х., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9071 по описа за
2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена искова молба,заведена във ВРС под вх.рег.
51902/31.07.2020 г.
Ищецът по делото Р.Д.Р.,
ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, *, чрез процесуалният му представител - адв. Й.А. от ВАК е предявил частичен иск с цена от 10 лева и правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ против ответното дружество ЗАД „О. З.“, ЕИК *, със седалище ***, представлявано от А.
П. Л.и Р.К.Д..
Исковата си молба ищецът е основал на следните твърдени факти и обстоятелства:На 23.01.2017 г., в гр. Варна, Р.Р. сключил Застраховка „Каско“, клауза „Пълно“ с ответника ЗАД „О. З.“ на личният му л.а. марка *модел „*“, с peг. № *. Съгласно застрахователната полица № 0020090201700084 от 23.01.2017г., срока на действие на договора бил от 24.01.2017г. до 23.01.2018г. Автомобилът сочи ищецът, че бил застрахован за сумата от 2 900 лева, като застрахователната премия, която трябвало да заплати съгласно застрахователната полица № 0020090201700084 от 23.01.2017г., възлизала на 204.09 лева. Премията ищецът сочи, че заплатил при сключване на застраховката.
На 22.01.2018 г., ищецът твърди, че паркирал автомобила си в гр.Варна, ул. „*“, на паркинга пред сградата на „*“.
След около два часа отивайки до автомобила, установил, че била увредена задната броня. За настъпилото застрахователно събитие ищецът уведомил ответника, като същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и изготвил и Опис по щета № 0020-090-0107/2018г., като в него описал увредените детайли.За претърпените вреди, като обезщетение ищецът сочи, че получил сумата в размер на 59.20 лв. Сумата много го изненадала, т.к. била малка и не можела да покрие щетите. Във връзка с настъпилите увреждания ищецът сочи, че извършил проучване в няколко сервиза, колко ще му струва ремонта на автомобила. От така направеното проучване установил, че сумата, необходима за възстановяване на автомобила възлизала на 376.88 лв. Във връзка с гореизложеното, за ищеца възниквал правен интерес от завеждане на настоящия иск. Сумата, която застрахователят следвало да изплати на ищеца, обобщава ищеца в исковата си молба, като обезщетение била в размер на 376.88 лева, от която сума следвало да се приспадне заплатената до момента сума в размер на 59.20 лева, или сумата, която следвало застрахователят да заплати на ищеца била в размер на 317.68 лева. Предявеният иск пред Варненския районен съд ищецът сочи, че е завел на основание чл. 115, ал. 2 ГПК, съгласно който исковете за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател, се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, или по местонастъпване на застрахователното събитие. В случая ищецът разполагал с правото да се ползва от особената местна подсъдност, която дерогирала общата местна подсъдност по чл.
108, ал. 1, изр. 1 от ГПК.На следващо място съгласно разпоредбата на чл.127, ал.4 ГПК ищецът е посочил, че желае плащането на претендираното парично вземане да бъде извършено чрез пощенски запис.
При горните твърдения ищецът е сезирал РС Варна с искането: да бъде постановено Решение с което да бъде осъден ответника ЗАД „О. З.“, да му заплати: сумата от 10 лв., представляваща частичен иск от общо 317.68 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди изразяващи се в увреждане на задна броня, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие по договор № 0020090201700084 от 23.01.2017г. за Застраховка „Каско“, клауза „Пълно“ на л.а. марка „*“ модел „*“, с peг. № *, както и законната лихва,считано от датата на подаване на исковата молба в съда -31.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата.Обективирано е искане в полза на ищца да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.В подкрепа на твърденията и искането си ищецът е направил доказателствени искания.
ОТВЕТНИКЪТ от своя страна, в депозиран чрез юрисконсулт Ст.Х.,по реда и в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, в депозирания отговор на искова молба, оспорва предявените искове изцяло и по основание и по размер.
Не се оспорва обстоятелството, че 23.01.2017 г.ответникът сключил с ищеца застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско“ с полица № 00200902017000084 по отношение на л.а. ** с рег.№ *.
Имуществената застраховка „Каско“, макар и доброволна, се сключвала при определени условия, в това число Специални и Общи условия.В полицата твърди ответникът, чрез процесуалния си представител, че било отразено, че начина на обезщетяване е: „експертна оценка“, като застрахования няма право на „доверен или официален сервиз“. Застрахованият получил екземпляр от полицата, както и от Общите условия. Съгласно чл. 344, ал. 1 и чл. 348, ал. 1 от КЗ представените Общи условия били неразделна част от договора за имуществена застраховка „Каско“ между страните. В Общите условия ясно и недвусмислено били посочени кои са покрити, кои изключените рискове /чл. 345, ал. 5 от КЗ/ и при какви условия се изплащали застрахователни обезщетения, какви били правата и задълженията на страните по договора. Следвало според ответника да се приеме, че Общите и Специалните условия станали част от договорното правоотношение между страните и служели за уреждане на техните отношения. При несъгласие на застрахования с Общите и Специалните условия в частта относно клаузите той нямал задължение да приеме тези условия, нито да сключи застрахователен договор при условия, които смятал за неприемливи. С допускането на обезщетяване на повреди, причинени на паркинг или в паркирано състояние, без каквото и да е независимо потвърждаване на фактите, застрахователят, се твърди в отговора на искова молба, че освободил ползващия се от застраховката потребител от тежест да докаже основен елемент от правопораждащия обезщетението фактически състав - събитие, покрито изрично като риск. Без някаква корекция на това правило, застрахователят –ответник , счита че би се оказал обвързан за всякакви вреди, независимо как са причинени, а това би било поемане на необосновано висок и изцяло непредвидим риск. Поставянето на лимит /по отношение на начина на обезщетяване и брой щети, без документ за събитието/ твърди ответника, че възстановявало баланса на правата и задълженията на страните, като отговорността на застрахователя се ограничавала в рамките на предвидим риск, покрит при сключване на застраховката и калкулиран в цената на услугата. Така уговорения в полицата „начин на обезщетяване“ по „експертна оценка“, сочи още ответника в отговора си, че не бил в противоречие с Кодекса за застраховането и представлявал облекчение за ползвателя на услугата - при по ниска застрахователна премия, обезщетяването да става само по този начин. Недопустимо било, според ответника, да се претендира с настоящата искова молба заплащане на обезщетение по цени на „доверен сервиз“, въпреки че изричната договорка между страните е „експертна оценка“. Обезщетяването по „експертна оценка“ било въз основа на издадена от застрахователя „Методика за определяне на застрахователни обезщетения и извършване на ликвидационна дейност“ по застраховки „Каско“ на сухопътни превозни средства и „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.Застрахователна премия била сумата, която застрахованият плащал на застрахователя по застрахователния договор. Размерът на премията зависел от много фактори - колко и какви са покритите рискове, какви са лимитите на отговорност, има ли допълнителни условия по застраховката, т.н.Принципът на пазарната икономика и при настоящата застраховка бил в действие, „всяко нещо си имало цена“ Т.е. когато застрахованият избирал „евтина“ застраховка, не можел да очаква, че обезщетяването ще става в доверен или официален сервиз.
В отговора на искова молба не се оспорва датата и механизма на настъпване на процесното ПТП, както и вида и степента на настъпилите увреждания и причинно -следствената връзка.Изрично е изразено становище по доказателствата и доказателствени искания. Предвид изложените съображения, счита ответника, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗАД „О. З.“ АД като застраховател по застраховка „Каско“, поради което, моли съда да отхвърли изцяло предявения иск за главница, лихви и разноски. От своя страна ответникът желае да му бъдат присъдени направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В проведеното по делото първо и единствено открито съдебно заседание от 29.01.2020 г. ищецът,представляван от адв.Й.А. желае ВРС да уважи изцяло така предявения иск, ведно с присъждане на направените разноски.
В същото съдебно заседание ответното дружество, редовно уведомено – не изпраща представител.В писмено становище от 28.01.2021 г. процесуалният представител на ответника – юрисконсулт Ст.Х. застъпва становище за неоснователност и недоказаност на иска,желаейки ВРС да отхвърли иска и в полза на ответника да бъдат присъдени сторените съдебно – деловодни разноски.В същото становище ответникът сочи , че не следва да се кредита заключението на вещото лице, определило стойността на вредите по средни пазарни, т.к. в случая се касаело за доброволна имуществена застраховка Каско ,сключена при общи и специални условия и страните изрично били договорили, че обезщетението ще стане по „експертна оценка „ а и в уведомлението за щети от 22.1.2018 г. ищецът сам посочил , че желае „щетите по автомобила да се изчисляват по експертна оценка .
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Приобщени по делото са писмени доказателства по надлежния ред а именно :представените с исковата молба заверени копия на : застрахователна полица № 0020090201700084; сметка № 00200090201700084-01 за платена застрахователна премия; опис техническа експертиза по щета № 0020-090-0107/2018 г., както и представените с отговора на искова молба
: Общи условия по застраховка „Каско” на моторни превозни средства (без релсови превозни средства) на ЗАД „О. З.” АД; уведомление за щета на МПС от 22.01.2018 г.; методика за определяне на застрахователни обезщетения и извършване на ликвидационна дейност по застраховки „Каско” на сухопътни превозни средства и „Гражданска отговорност” на автомобилиста; 6 бр. черно-бели снимки (2 листа).
Отделно от представените писмени доказателства, с оглед изясняване на фактическата страна на спора в пълнота по делото е допусната необходимата съдебно авто–техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж.Хр.К..
При съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал се налага извода, че по делото е изяснена и установена следната фактическа обстановка : На първо място следва да бъде съобразено, че с проекта за доклад по делото,обявен за окончателен, съдът е обявил на страните,че признават следните права и обстоятелства: Договорна обвързаност между ищеца и ответника –застраховател от 23.01.2017 г., обективирана в застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско“ с полица № 00200902017000084 по отношение на л.а. ** с рег.№ * ; датата и механизма на настъпване на процесното ПТП, както и вида и степента на настъпилите увреждания и причинно -следствената връзка ; изплащане на застрахователно обезщетение от ответника-застраховател на ищеца по повод застрахователното събитие в размер на сумата от 59,20 лв., поради което съдът е приел за БЕЗСПОРНИ и НЕНУЖДАЕЩИ се от доказване признатите права и обстоятелства, на осн. чл.146, ал. 1 т. 4, т. 5 ГПК.
Спорно по делото между ищеца и ответника е дали сумата от 59,20 лв.покрива щетите по л.а. на ищеца и дължи ли ответникът на ищеца исковата сума – 10 лева – частичен иск от общо 317,68 лв.
Разпечатката съдържа 31 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3f45294f-37a2-452f-9542-55cb80093e01