Протокол № 24 от 19.01.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 24 гр. П., 19.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Виолета Сл. Боева

Сложи за разглеждане докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20225200500720 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:15 часа се явиха:

Не се явява жалбоподателя А. И. О. ред.пр. За него се явява адв. А. редовно упълномощен.

За Прокуратурата на Република България ред.пр. се явява прокурор Станка Димитрова.

Адв.А. : - Да се даде ход на делото.

Прокурорът : - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото, затова

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение № 251 от 11.10.2022 г. постановено по гр.дело № 20225210100404 по описа за 2022 година на Районен съд – В. е осъдена Прокуратурата на Република България, гр. С., бул. „В.“ 2 ДА ЗАПЛАТИ на А.

И. О., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., обл. П., ул. „Ч.“, № 36, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в следствие на наказателно производство[1]досъдебно производство № ЗМ 307/2018 год. по описа на РУ 1

В. и вх. № 660/2018 год. по описа на РП В. и АНД № 315/2018 год. по описа на PC В., образувано срещу него, което било прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на иска- 09.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвълен иска за разликата над уважения размер от 1000 лв. до пълния претендиран от 5000 лв.. Осъдена е Прокуратурата на Република България, гр. С., бул. „В.“ 2 ДА ЗАПЛАТИ на А. И. О., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., обл.

П., ул. „Ч.“, № 36, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 800 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в следствие на наказателно производство[1]досъдебно производство № ЗМ 307/2018 год. по описа на РУ В. и вх. № 660/2018 год. по описа на РП В. и АНД № 315/2018 год. по описа на PC В., образувано срещу него, което било прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на иска- 09.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърлен е иска за разликата над уважения размер от 800 лв. до пълния претендиран от 1350 лв.. Осъдена е Прокуратурата на Република България, гр. С., бул. „В.“ 2 ДА ЗАПЛАТИ на А. И. О., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., обл.

П., ул. „Ч.“, № 36, на основание чл. 86 ЗЗД, сумата от 304.45 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от 09.05.2019 год. до 08.05.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 304.45 лв. до пълния претендиран размер от 1522,34 лева. Осъдена е Прокуратурата на Република България, гр. С., бул. „В.“ 2 ДА ЗАПЛАТИ на А. И. О., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., обл. П., ул. „Ч.“, № 36, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 160,39 лв., представляваща разноски в настоящото производството.

Срещу постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от адв. А. пълномощник на А. О.го обжалваме, в частта за присъдените неимуществени и имуществени вреди, с което: на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се осъжда Прокуратурата на РБългария да заплати на А. О. сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на образувано срещу него наказателно производство, което е било прекратено, ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на иска - 09.05.2022г. до 2 окончателното изплащане на сумата, като се отхвърля иска за разликата над уважения размер от 1 000 лева до пълния претендирай от 5 000 лева. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се осъжда Прокуратурата на РБългария да заплати на А. О. сумата от 800 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на образувано срещу него наказателно производство, което е било прекратено, ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на иска - 09.05.2022г. до окончателното изплащане на сумата, като се отхвърля иска за разликата над уважения размер от 800 лева до пълния претендирай от 1 350 лева.

На основание чл. 86 от ЗЗД се осъжда Прокуратурата на РБългария да заплати на А. О. сумата от 304,45 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от 09.05.2019г. до 08.05.2022г., като се отхвърля иска за разликата над сумата от 304,45 лева до пълния претендирай размер от 1 522,34 лева и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК се осъжда Прокуратурата на РБългария да заплати на А. О. сумата от 160,39 лева, представляваща разноски по производството, като намираме Решението за неправилно и незаконосъобразно, поради постановяване на Решение при едностранчив анализ на събраните по делото доказателства относно исковете за имуществени и неимуществени вреди.

Считат, че В.ския районен съд неправилно е разгледал случая, омаловажил е причинените неимуществени вреди на доверителя му като не се е съобразявал, постановявайки своя съдебен акт с практиката на ВКС по въпроса за прилагане критерия за справедливост в чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди и задължението на съда да обсъди всички обстоятелства, които го обуславят.Развити са подробни съображения.

Моли съда да бъде образувано въззивно производство и да провери изцяло правилността на Решение № 251 от 11.10.2022 год. на Районен съд В., след което да го отмени в обжалваната от нас част, тъй като същото в тази си част е постановено при неправилно приложение на материалния закон, незаконосъобразно и е допуснато съществено нарушение на процесуалния закон и уважи изцяло претендирайите от нас неимуществени и имуществени вреди.

Претендира присъждане на направените по делото разноски за двете 3 инстанции, включително и адвокатското възнаграждение в тежест на ответната страна.

По делото е депозирана и въззивна жаба от прокурор Е.Б., като представител по право на Прокуратурата на РБългария.

Твърди се, че с решението В.ски районен съд се е произнесъл по иск на А. И. О. от гр. С. на осн. чл.2, ап.1, т.З ЗОДОВ, с който се претендира сумата от 5000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законна лихва за забава, считано от датата 3 години назад от датата на завеждане на исковата молба в размер на 1 522.34 лв., и законна лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и имуществени вреди 1350 лв. Считам, че решението в осъдителната част срещу Прокуратурата на Република България е неправилно, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост.

ВРС е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на А. И.

О. от гр. С. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на иска, и 800 лв. за имуществени вреди. ПРБ е осъдена да заплати и лихва за забава в размер на 340.45 лв. за периода от 09.05.2019г. до 08.05.2022г., като е отхвърлил иска над тези размери, като неоснователни. Присъдени са и 160.39 лв. разноски по делото.

Твърди се, че в ъпреки обективната отговорност по ЗОДОВ, в конкретния случай прокуратурата е действала законосъобразно и съобразно правомощията си, вменени й с Конституцията на Република България, Закона за съдебната власт и Наказателно - процесуалния кодекс. Вредите, които претендира ищецът О. са недоказани по основание, по размер, и като пряка последица от действията на Прокуратурата на Република България.

Относно неимуществените вреди се твърди, че определеният с решението размер за неимуществени вреди бил завишен и не отговарял на принципа на справедливостта. Правилно при определяне на обезщетението, съдът не бил приел показанията на разпитаните свидетелите. Освен изложеният от съда мотив, че те са приятели на ищеца и като такива показанията им били пристрастни, тези показания обвързвали неприятните изживявания на ищеца с неговото задържане от органите на МВР. Това „задържане“ всъщност било изпълнение на мярката „принудително 4 довеждане“ в рамките на проведеното ОДИ. Самото изпълнение на ОДИ и мерките във връзка с него се изпълнявали от органите на полицията, а не от прокуратурата. Още повече, че щетите, твърдени от ищеца и понесени от него вследствие на задържането, не били пряка и непосредствена последица от воденото производство, дори и да се приемело, че то е незаконно.

Следователно, по делото не били ангажирани доказателства за претърпени неимуществени вреди от воденото срещу ищеца наказателно производство.

МН по процесното производство била най-леката предвидена в закона, която мярка не била повлияла върху обичайния начин на живот на ищеца и не е ограничила правата му. Производството приключило в кратки срокове и самото обвинение било за леко престъпление. За да присъди размера на обезщетението в размер на 1000 лв., съдът бил приел, че ищецът е търпял неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство, но тези вреди били обичайните, т.е. такива, каквито всеки, срещу когото е образувано наказателно производство обичайно понася. Този извод на съда, предвид доказателствата по делото бил правилен, но определеното обезщетение е било завишено.Още повече, че съдът е отхвърлил приложението на чл.5 ЗОДОВ. Мотивирал се е, че самопризнанието на ищеца в наказателното производство не можело да доведе до съпричиняване на вредоносния резултат, защото като обвиняем имал право на защитна позиция.

В случая, обаче, освен признаването на вина, имало и укриване на факти, които са били известни единствено на обвиняемия/ищец в настоящото производство и на посочения от него свидетел, и които не могли да бъдат открити и проверени по друг начин. Поради което, считат, че неправилно съдът е отказал приложението на чл.5 ЗОДОВ и в двете му хипотези.

Съдът е определил размер на имуществените вреди, приемайки че следва да бъдат в минимален размер, предвид характера и продължителността на производството. Извод, който напълно отговаря на събраните по делото доказателства за характера и продължителността на производството.

Същевременно, съдът е приел три пълномощни, а именно:

ДПЗС № 44/14.09.2018г, за представителство по анд № 315/2018г. по описа на ВРС за сумата от 400 лв.

ДПЗС № 56/15.10.2018г. за представителство за конкретното процесуално следствено действие по ДП вх. № 660/2018г. по описа на 5 прокуратурата и зм № 307/2018г. по описа на РУМВР - В. за сумата от 150 лв.

/привличане на обвиняем и разпит в това качество от 15.10.2018г./ ДПЗС № 64/29.10.2018г. за представителство по ДП 307/2018г. по описа на РУ-В. за съдебна фаза за сумата от 800 лв.

На досъдебна фаза преди внасяне на делото в съд ищецът бил участвал без защитник. Такъв се явявал в съдебна фаза - процесното ДП е внасяно веднъж в съд с постановление по чл.78А НК, като съдът се е произнесъл с определение 26.09.2018г. и делото е върнато с прокуратурата на 27.09.2018г.

Тук ищецът е участвал със защитник - ДПЗС № 44/14.09.2018г. На 15.10.2018г. ищецът е привлечен отново в качеството на обвиняем и е проведен разпит вече със упълномощен защитник - ДПЗС № 56/15.10.2018г. за конкретното процесуално действие. Последвал е разпит на посочения от него свидетел и на 01.11.2018г. наказателното производство е прекратено. По настоящото производство не били представени доказателства за втора съдебна фаза, проведена след 29.10.2018г., дата на подписване на пълномощното. Така по делото оставало неясно какво представителство е осъществено с упълномощаването по ДПЗС № 64/29.10.2018г., по какво производство и има ли то връзка с воденото ДП вх. № 660/2018г. по описа на прокуратурата и зм № 307/2018г. по описа на РУМВР - В.. Предвид което, независимо дали сумата от 800 лв. е платена от ищеца или не, то, следвало да се приеме, че ДПЗС № 64/29.10.2018г. нямало отношение към процесното наказателно производство.