Определение № 291 от 13.03.2024, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 140/2024
- Вид
- Определение № 291
- Подписан
- 13.03.2024
- В сила
- 13.03.2024
- Състав
- Пламен Стефанов Златев, Мариана Мавродиева Мавродиева, Веселина Косева Мишова
Цитирани разпоредби
- чл.278, ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.278, ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, пр. 3 и ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, пр. 3 и ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 291 гр. Стара Загора, 13.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Пламен Ст. Златев
Членове:
Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20245500500140 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Й.Б..” ЕАД, гр.С., чрез адв. З. Ц., против разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 45/30.01.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 51 /2024 г. по описа на Районен съд - Раднево, в частта му, в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника В. И.
К. по отношение на вземането за: сумата 201,27 лв., представляваща стандартната цена на устройството без абонамент и размерът на направената отстъпка по договор за мобилни услуги № 623854424 от 28.10.2020 г., изм. с допълнително споразумение № 050998453 към договор за мобилни услуги от 09.04.2021 г., с който се предоставя мобилен номер 089***; в частта за претендираната сума от 11,58 лв., представляваща размера на направената отстъпка по договор за мобилни услуги № 624508758 от 09.04.2021 г., изм. с допълнително споразумение № 054959210 към договор за мобилни услуги от 09.07.2021 г., с който се предоставя мобилен номер 089***; в частта за претендираната сума от 146,03 лв., представляваща предсрочно изискуеми лизингови вноски по договор за лизинг от 09.04.2021 г., с който е предоставено мобилно устройство MOTOROLA Moto G10 6 4 GB Dual Grey, за периода от 25.10.2021 г. до 09.03.2023 г. и в частта за претендираната сума от 35,70 лв., представляваща предсрочно изискуеми лизингови вноски по договор за лизинг № 624508801 от 09.04.2021 г., за предоставяне за временно и възмездно ползване на пакет базови аксесоари, за периода от 25.10.2021 г. до 09.03.2023 г.
Твърди се, че обжалваното разпореждане е неправилно, поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Излагат се подробни съображения. Претендира се отмяната му и постановяването на съдебен акт, с който да се разпореди издаването на заповед за изпълнение за тези суми.
1
Претендира разноските в настоящото производство за държавна такса.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по първоинстанционното дело, намери за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл.410 ГПК от „Й.Б..” ЕАД, гр.С., чрез адв. З. Ц. срещу В. И. К. за издаване на заповед за изпълнение за сумата 890.51 лв., която представлява неизпълнени парични задължения на длъжника, произтичащи от договори между него и „Й.Б..“ ЕАД, както следва: договор за мобилни услуги от 28.10.2020г.; договор за мобилни услуги от 09.04.2021г., допълнително споразумение и договор за лизинг от 09.04.2021г. Договор за лизинг на базови аксесоари от 09.04.2021г., допълнително споразумение от към договор за мобилни услуги от 09.07.2021г., по издадени 4 бр. фактури.
С разпореждане № 64 от 18.01.2024г., постановено по делото, районният съд е оставил без движение заявлението с указания да се конкретизират претендираните суми. С молба от 30.01.2024г. заявителят е конкретизирал претенциите си по размер и основание.
С издадената заповед за изпълнение, съдът е уважил заявлението за следните суми: 139,11 лв. - главница, представляваща незаплатено задължение по договор за мобилни услуги № 623854424 от 28.10.2020г. г., изм. с допълнително споразумение № 050998453 към договор за мобилни услуги от 09.04.2021 г., с който се предоставя мобилен номер 089***; сумата о т 124,98 лв. - неустойка за неизпълнение на задължение по договор за мобилни услуги № 623854424 от 28.10.2020 г., изм. с допълнително споразумение № 050998453 към договор за мобилни услуги от 09.04.2021г., с който се предоставя мобилен номер 089***, която не надвишава три месечни абонаментни такси; сумата от 25,77 лв. - главница, представляваща незаплатено задължение по договор за лизинг от 09.04.2021 г. за предоставяне за временно и възмездно ползване на устройство марка MOTOROLA Moto G10 64GB Dual Grey, за неплатени лизингови вноски за отчетен период от 25.06.2021 г. до 24.09.2021 г.; сумата от 6.30 лв. - главница, представляваща незаплатено задължение по договор за лизинг № 624508801 от 09.04.2021 г., за предоставяне за временно и възмездно ползване на пакет базови аксесоари за неплатени лизингови вноски за отчетен период от 25.06.2021 г. до 24.09.2021 г.; сумата от 107,28 лв. - главница, представляваща незаплатено задължение по договор за мобилни услуги № 624508758 от 09.04.2021 г., изм. с допълнително споразумение № 054959210 към договор за мобилни услуги от 09.07.2021 г., с който се предоставя мобилен номер 089***; сумата от 92,49 лв. - неустойка за неизпълнение на задължение по договор за мобилни услуги № 624508758 от 09.04.2021 г., изм. с допълнително споразумение № 054959210 към договор за мобилни услуги от 09.07.2021 г., с който се предоставя мобилен номер 089***, която не надвишава три месечни абонаментни такси, както и разноските за производството в размер на 25,00 2 лв. - платена държавна такса и 480,00 лв. - адвокатско възнаграждение.
С обжалваното разпореждане, РРС е отхвърлил заявлението в частта за претендираната сума от 201,27 лв., представляваща стандартната цена на устройството без абонамент и размерът на направената отстъпка по договор за мобилни услуги № 623854424 от 28.10.2020 г., изм. с допълнително споразумение № 050998453 към договор за мобилни услуги от 09.04.2021 г., с който се предоставя мобилен номер 089***; частта за претендираната сума от 11,58 лв., представляваща размерът на направената отстъпка по договор за мобилни услуги № 624508758 от 09.04.2021 г., изм. с допълнително споразумение № 054959210 към договор за мобилни услуги от 09.07.2021 г., с който се предоставя мобилен номер 089***; в частта за претендираната сума от 146,03 лв., представляваща предсрочно изискуеми лизингови вноски по договор за лизинг от 09.04.2021 г., с който е предоставено мобилно устройство MOTOROLA Moto G10 64 GB Dual Grey, за периода от 25.10.2021 г. до 09.03.2023 г. и в частта за претендираната сума от 35,70 лв., представляваща предсрочно изискуеми лизингови вноски по договор за лизинг № 624508801 от 09.04.2021 г., за предоставяне за временно и възмездно ползване на пакет базови аксесоари, за периода от 25.10.2021 г. до 09.03.2023 г.
Съдът е отхвърлил заявлението в обжалваната част, тъй като е намерил претенцията за предсрочно изискуеми лизингови вноски по договори за лизинг на мобилни устройства и базови аксесоари за нищожна като неравноправна клауза, която съдът дири служебно /чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори/. Приел е, че претендираните предсрочно изискуеми лизингови вноски са с неустоечен характер и излизат извън присъщите им обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като още към момента на сключване на процесните договори за лизинг създават възможност за несправедливо обогатяване на кредитора, накърняващо добрите нрави и обуславящо нищожността им на това основание по чл. 26, ал.
1, пр. 3 и ал. 4 ЗЗД, а клаузата по чл. 12 от посочените общи условия е неравноправна (чл. 146, ал. 1 ЗЗП).
Съдът е приел претенциите за неустойки за предоставени за ползване устройства с отстъпка от стандартната цена, която неустойка е уговорена като част от разликата между стандартната цена на устройството /без абонамент/ и заплатената от потребителя цена при предоставянето му, съответна на оставащия срок на договора, в случаите, когато на абоната е предоставено мобилно устройство за ползване на услуги, за нищожни като неравноправни клаузи, за които съдът дири служебно /чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори/. Счел е, че тези клаузи имат характер на неустойки, независимо дали са наименовани така, защото обезпечават изпълнението на паричните задължения на длъжника по договорите за мобилни услуги до края на уговорения в тях срок на действието им и служат 3 като обезщетение за вредите от неизпълнението им, при предсрочното им разваляне, без да е нужно те да се доказват (чл. 92 ЗЗД). Според тези клаузи, при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на длъжника, същият дължи, освен уговорените неустойки за предсрочното им прекратяване, и неустойки, представляващи разликата в цената на предоставеното лизингово устройство без абонамент и заплатената от него цена на същото устройство. Тази разлика не се дължи при разваляне на договорите за мобилни услуги, защото то има действие само занапред и уговорката за плащането й в посочените клаузи, имаща характер на неустойка за вредите от развалянето им излиза извън посочените функции на неустойката. От изложеното е направил извод за неравноправност на тези клаузи по смисъла на чл. 143, т. 5 и 19 ЗЗП /в ред. преди изм. ДВ бр. 100/2019 г./
Въззивната инстанция намира, че частната въззивна жалба е неоснователна, по следните съображения: В чл. 11, ал. 2 от общите условия на договорите за лизинг са уговорени неустойки в размер на оставащите и неплатени до края на срока им на действие месечни лизингови вноски с ненастъпил падеж към датата на предсрочното им прекратяване, за които се иска издаване на заповед за изпълнение. Предсрочната изискуемост е само изменение на договора, поради което същата е несъвместима с развалянето/прекратяването му.
По своята правна същност договорът за лизинг представлява подобно на наем правоотношение и се характеризира с периодичност на изпълнението на задължението на лизингополучателя за заплащане на възнаграждението на лизингодателя /лизинговите вноски/. Обявяването на предсрочната изискуемост на дължимите за целия срок на договора лизингови вноски представлява едностранно изменение на договора от лизингодателя, което отнема на лизингополучателя преимуществото на срока за изпълнение на паричните му задължения. Клаузата на чл.12, ал.1 от ОУ за обявяване на предсрочна изискуемост не предвижда конкретния вид неизпълнение, при което възниква правото на мобилния оператор да обяви предсрочната изискуемост – дали същото се отнася за част или цяла лизингова вноска, или за една или повече вноски. От друга страна правните последици от упражняването на това право на лизингодателя са идентични по отношение на задължението на лизингополучателя на настъпващите при развалянето на договора правни последици. Фактически не е налице конкретно разграничение между хипотезите, при които мобилният оператор следва да развали договора за лизинг или действието на същия да се запази и да се породи за него правото да претендира всички дължими до края на срока лизингови вноски. Предвид, че договорът за лизинг обичайно се сключва за определен срок, при липсата на предвиждане на конкретните обстоятелства, при които възниква правото на кредитора да иска обявяване на предсрочна изискуемост на лизинговите вноски, и разграничаването им от случаите на разваляне на договора, то съдът счита, че потребителят е лишен от реалната 4 възможност да прецени икономическите последици от сключването на договора. Тази уредба на договорните отношения практически допуска право на кредитора да обяви предсрочна изискуемост на всички вноски до края на срока на договора дори и неизпълнението на лизингополучателя да се изразява единствено в частично неизпълнение на една лизингова вноска. В такъв случай потребителят ще дължи цялата лизингова цена и без договора да е бил развален, което практически обезсмисля сключването от негова страна именно на този вид договор, за конкретният срок на действието му, т.к. съгласно наложената търговска практика договор за лизинг се сключва от потребител, когато не е в състояние да изплати продажната цена на съответната вещ. С оглед на горепосочените аргументи обосновано може да се предположи, че тези посочени по - горе последици за потребителя трудно биха били предвидими от негова страна при сключването на договора.