Решение № 12968 от 01.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12968 гр. **, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И. като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско дело № 20241110101035 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 41040/08.02.2024 г./ на *** срещу Н. С. Т. и Д. И. Т., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителни искове за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца солидарно следните суми за топлоснабден имот, находящ се в ***, с абон. № ****, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 52679/2023 г. по описа на СРС, 85 състав, а именно: 2 749.03 лв. – стойност на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 26.09.2023 г. до окончателното плащане; 478.96 лв. – мораторна лихва за периода от 15.08.2021 г. до 18.09.2023 г.; 34.17 лв. – стойност на извършена услуга дялово разпределение през периода от м. 08.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 26.09.2023 г. до окончателното плащане; 7.71 лв. – мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 18.09.2023 г. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди с ответниците в качеството им на собственици на процесния имот, към което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия за имота, като ответниците не са заплатили дължимата цена. Излага, че ответниците са изпаднали в забава. Твърди, че дяловото разпределение в сградата, в която се намира имотът, е извършвано от ***. Претенцията си за цената на услугата дялово разпределение на топлинна енергия основава на клауза от приложимите общи условия.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Н. С. Т. и Д. И. Т. са подали отговор на исковата молба, с който оспорват исковете по основание и размер. Оспорват наличието на договорно правоотношение с ищеца за доставка на топлинна енергия при твърдения, че не 1 са нито собственици, нито ползватели на имота през исковия период. Намират за недоказано количеството на реално доставената топлинна енергия в сградата и в жилището им, както и правилното извършване на дяловото разпределение, като в тази връзка изтъкват, че претенцията се основава на частни документи, които удостоверяват изгодни за ищеца факти, поради което не се ползват с материална доказателствена сила. Оспорват вписаните от ищеца и от фирмата за дялово разпределение данни за потребена топлинна енергия и представеното извлечение от сметка, във връзка с което оспорват и редовността на водените от ищеца счетоводни книги. Релевират възражение за изтекла погасителна давност. Молят за отхвърляне на исковете. Претендират разноски.

С Определение № 17743/24.04.2024 г. е конституирано *** като трето лице – помагач на страната на ищеца, но в откритото заседание на 06.06.2024 г. ищецът е посочил, че *** не е извършвало услугата дялово разпределение, и по негово искане е отменено определението за насрочване в частта относно конституирането на трето лице – помагач.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 52679/2023 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед по чл. 410 ГПК.

Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ за стойността на доставената топлинна енергия се обуславя от наличието на следните предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните, количеството на реално доставената по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност, изискуемост на вземането, както и наличието на основание за солидарност между ответниците. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.

По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие.

2

В случая от представения от ищеца Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том 3, рег. № ****, дело № ***/2001 г. на нотариус *****, е видно, че през 2001 г. ответниците по време на брака си са закупили апартамент № ***, находящ се в ****.

Техните възражения, че така представеното писмено доказателство е неотносимо и недостатъчно, не могат да бъдат споделени. Ответниците не излагат твърдения, нито доказват впоследствие друго лице да е придобило собствеността върху процесния имот. Ето защо съдът намира за доказано, че те са били собственици при условията на съпружеска имуществена общност на топлоснабдения имот през целия исков период.

Предвид гореизложеното и доколкото не се твърди и не се установява друго лице да е сключило последващ нарочен писмен договор с *** за доставка на топлинна енергия в собствения на ответниците имот, съдът приема, че между ищеца и ответниците е възникнало по силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и съществувало през исковия период облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в ***, с абон. № ****, който договор съобразно чл. 150 ЗЕ се регулира от общи условия. В случая приложими са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от *** на клиенти в гр. **, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обем, съответстващ на претендираната цена, са представени по делото от ищеца писмени доказателства /общи фактури, извлечение от сметка, общи изравнителни сметки за топлинна енергия, отчетни документи, индивидуални изравнителни сметки за топлинна енергия/ и е прието заключение на съдебно-техническата експертиза.

От заключението на вещото лице Т. /допълнено в открито заседание/, което съдът кредитира като обективно, компетентно и обосновано, се изяснява следното: Абонатните станции в сградата са били обслужвани от един общ топломер, като през различни части от исковия период е имало два различни общи топломера. За първия общ топломер липсва свидетелство за метрологичен контрол за периода от 15.06.2020 г. до 11.10.2020 г., когато той е заменен с втория общ топломер, който е бил нов. За периода до датата на замяната на първия общ топломер той е бил с неясна годност поради изтекъл срок на метрологичната проверка и вещото лице не може да потвърди разпределената на абоната топлинна енергия и съответстващите й суми за този период, възлизащи на 413.27 лв. и касаещи само топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. Липсват други нарушения при измерването и отчитането на доставяната топлинна енергия. За процесния период редовно са отчислявани за сметка на ищеца технологичните разходи на абонатните станции, като по този начин е формирана топлинната енергия за разпределение в сградата – етажна собственост.

Остойностяването на потребената топлинна енергия е извършвано на база прогнозни стойности с годишно изравняване от ***. През процесния период в имота е имало 1 бр. радиатор с индивидуален разпределител на разходите за отопление и щранг-лира без индивидуален разпределител на разходите за отопление, за която е начислявана служебна топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата, като изчисленията са 3 правилно извършени. През исковия период в имота е имало 2 бр. водомери за топла вода. За предходния отоплителен период /2019 г. – 2020 г./ не е бил осигурен достъп до имота за отчет, поради което макар че през исковия период е бил осигуряван такъв достъп, поради липса на старо показание топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване за периода 2020 г. – 2021 г. е начислена служебно на брой лица с разходна норма 140 л./денонощие за 2 бр. потребители, а за периода 2021 г. – 2022 г. тя е начислена въз основа на реален отчет – по показанията на 2 бр. водомери. Начислявана е и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, като тя е била изчислена по нормативно установена формула и е разпределена между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, а изчисленията са правилно извършени.

Преценявайки заключението на съдебно-техническата експертиза ведно с представените от ищеца документи за извършеното дялово разпределение на топлинна енергия, съдът намира, че в случая е доказана реалната доставка на топлинна енергия в имота на ответниците. Този извод не се влияе от техните възражения, че счетоводството на *** не е водено редовно, доколкото той не почива на данни от счетоводните книги на дружеството, а на писмени доказателства във връзка с извършваното от ищеца дялово разпределение на топлинна енергия, един от които /отчетният документ от 10.06.2021 г./ носи подпис за клиент, който подпис не е оспорен от ответниците, а другата част са едностранно съставени от ищеца частни свидетелстващи документи, които обаче не са опровергани от други доказателства по делото, а са проверени по експертен път от вещото лице Т..

След като по делото е установено наличието на валидно договорно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия през исковия период, както и действителното доставяне на такава, то искът за нейната цена се явява доказан по основание. Обстоятелството какво количество топлинна енергия е доставено в имота на ответниците е от значение единствено за доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му предвид разпоредбата на чл. 162 ГПК.

Ответниците дължат цената на реално потребената топлинна енергия в техния имот през исковия период, поради което при определянето й следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, нито тези, обективирани в представеното извлечение от сметка, а тези, които се формират в резултат от изравняване. От друга страна обаче, следва да бъде съобразено допуснатото нарушение при измерване на постъпващата в абонатните станции на адреса топлинна енергия за част от исковия период. Ето защо от посочената от вещото лице Т. сума в общ размер на 2 819.35 лв. следва да се извади сумата от 413.27 лв., чиято дължимост не е потвърдена по експертен път. Следователно дължимата на ищеца цена за доставената в имота на ответниците през исковия период топлинна енергия е доказана до сумата от 2 406.08 лв.

По делото е безспорно, че ответниците са съпрузи, поради което за задълженията за доставена в техния имот топлинна енергия намира приложение разпоредбата на чл. 32, ал. 2 4

СК, респ. те следва да отговарят солидарно за тях.

По възражението на ответниците за погасяване по давност на задължението за цената на доставената топлинна енергия съдът намира следното: