Решение № 24 от 15.02.2022, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Кюстендил, 14.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Мария Ст. Танева при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20211500500441 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК

„Б.“ ЕООД, с ЕИК **********************, със седалище и адрес на управление гр. Р.,ул."Л."№** обжалва Решение № 260389/22.06.2021 г., постановено от Районен съд – Кюстендил по гр.д. № 677/2020 г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт Районен съд - Кюстендил е осъдил "И.В.С." ЕООД да заплати на "Б." ЕООД, сумите както следва: 8062.02 лв. с вкл. ДДС, представляваща дължима такава по неформален договор за покупкопродажба на стоки и материали, за която сума е издадена фактура № 9000001428/18.01.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на изпращане на исковата молба към съда – 30.04.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; 856,69 лв. с вкл. ДДС, представляваща дължима такава по неформален договор за покупко- продажба на стоки и материали, за която сума е издадена фактура № 1000001448/01.02.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на изпращане на исковата молба към съда– 30.04.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; 1288,31 лв. с вкл. ДДС, представляваща дължима сума по неформален договор за покупко- продажба на стоки и материали, за която сума е издадена фактура № 1

1000001524/19.03.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на изпращане на исковата молба към съда – 30.04.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, като за разликата до пълния предявен размер от 2780.28 лв. по тази фактура е оставил без уважение претенцията като неоснователна и недоказана; 1867. 85 лв., представляваща законна лихва за забава, изчислена върху дължимата сума от 8062.02 лв. с вкл. ДДС по фактура № 9000001428/18.01.2018 г., за периода от датата на издаване на фактурата – 18.01.2018 г. до 30.04.2020 г.; 195.15 лв., представляваща законна лихва за забава, изчислена върху дължимата сума от 856. 69 лв. с вкл. ДДС по фактура № 1000001448/01.02.2018 г., за периода от датата на издаване на фактурата – 01.02.2018 г. до 30.04.2020 г.; 277,35 лв., представляваща законна лихва за забава, изчислена върху дължимата сума от 1288,31 лв. по фактура № 1000001524/19.03.2018 г., за периода от датата на издаване на фактурата – 19.03.2018 г. до 30.04.2020 г., к а т о за горницата до пълния размер на претенцията от 597, 81 лв. е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан.

Първоинстанционното решение се обжалва в частта, в която е отхвърлен искът на „Б.“ ЕООД за част от дължимата сума по фактура № 1524/19.03.2018 г. в размер на 1491.97 лева от общо дължимата сума по фактурата в размер на 2780.28 лв. с вкл. ДДС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от падежа до дата на подаване на исковата молба в съда, както и ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Във въззивната жалба се твърди, че атакуваното решение в обжалваната му част е неправилно и неоснователно. Иска се отмяна на решението на КнРС в обжалваната част и постановяване на ново решение, с което да бъдат уважени предявените искове и ответникът да бъде осъден да заплати неприсъдените от първоинстанционния съд суми. Претендират се разноските в първоинстанционното и въззивното производство.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „И.В.С.“ ЕООД, в който се сочи , че първоинстанционното решение в обжалваната му част е правилно и обосновано, а твърденията във въззивната жалба определя като неоснователни и противоречащи на установената по делото фактическа обстановка и събраните писмени и гласни доказателства.

Иска се оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на 2 първоинстанционното решение в обжалваната разноските във въззивното производство. част.

Претендират се

Жалбата като подадена в законноустановения срок срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, от лице, имащо право и интерес от обжалване и отговаряща на изискванията на закона, се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

КнОС след като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема решението в обжалваните части за незаконосъобразно, поради което следва да се отмени.

Съображенията за това са следните:

С обжалваното решение районен съд е приел, че ангажираните доказателства обосноват извод за реално изпълнение от страна на ищеца за доставяне и предаване на стоката, описана във фактура № 1524/19.03.2018 г. и стокови разписки до размера на 1073, 59 лв.. Върху тази сума е начислил ДДС в размер на 20 % или още 214, 72 лв.и е уважил претенцията за сумата 1288, 31 лв. За разликата до пълния размер от 2 780, 28 лв. по тази фактура е отхвърлил претенцията като недоказана. Решението се обжалва в отхвърлителната част.

В останалата част като необжалвано решението е влязло в сила.

Съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. За да се приеме, че ответникът дължи на ищеца претендираната с исковата молба парична сума на релевираното правно основание, ищецът следва по безспорен начин да установи факта на сключване на договора за покупко- - продажба и предаването на стоката на ответника, пораждащо за последния задължение за плащане на цената на закупените строителни материали. В случая от доказателствата по делото безспорно се установява, че страните са били в трайни търговски отношения по силата на които ответното дружество е закупувало от ищеца строителни материали във връзка изпълнение на задълженията си по договор с трето на спора лице относно извършване на СМР на обект „многофамилна жилищна сграда“, находяща се в гр. Русе.

Съдът намира за основателен доводът във въззивната жалба, че е неправилен изводът на районен съд, че по процесната фактура № 1524/19.03.2018 г. не е доказано изпълнение на задължението на продавача да предаде стоки на 3 стойност над 1 288,31 лв. с вкл. ДДС. По делото се съдържат клиентски поръчки и стокови разписки, в които са описани стоките, които са идентични с тези, описани в процесната фактура. Същите са подписани от служители на ответника, видно от справката за действащи в процесния период трудови договори. В заключението на съдебно- счетоводната експертиза, вещото лице Реонита Йорданова на база представените й стокови разписки и клиентски поръчки е установила, че всички стоки по процесната фактура са били предадени на ответното дружество, доколкото те напълно съвпадат с отразените в стоковите разписки и клиентски поръчки стоки по вид и количество. Вещото лице е уточнило, че ищцовото дружество работи с клиентски поръчки, когато стоката не е налична в магазина, а трябва да се достави. При доставка на стоката в магазина се издава стокова разписка, която е предназначена и засяга само отчетността в това предприятие , а стокова разписка се издава, когато стоката е налична в търговската мрежа на дружеството. От посоченото следва, че и клиентската поръчка и стоковата разписка удостоверяват предадени на ответника стоки. Доколкото клиентските поръчки и стокови разписки са подписани от представител на ответното дружество и липсва противопоставяне след узнаването за това, то следва намери приложение разпоредбата на чл. 301 от ТЗ. За ответното дружество е възникнало задължението да заплати уговорената между страните цена на стоките.

Предвид на изложеното, окръжен съд ще отмени решението в обжалваната част и ще постанови друго решение, с което ще уважи иска в пълен размер. С оглед акцесорния характер на иска по чл. 86, ал.1 от ЗЗД, съдът ще уважи и иска за мораторна лихва в пълен размер- 597.81 лв.

На въззивното дружество се дължат разноски както следва 445.33 лв. за въззивната инстанция и още 512.40 лв. за първата инстанция, съгласно приложения списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Съдът счита, че е неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Същото е определено в минимален размер, съобразно нормите на чл.7, ал.1, т.1 и т. 2 от Наредба №1 от 09.07.2014 г. и е съобразено с чл. 2, ал.5 от същата наредба.

Мотивиран от горното, Кюстендилски окръжен съд

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 260389/22.06.2021 г., постановено от

Районен съд – Кюстендил по гр. д. № 677 по описа за 2020 г. на същия съд в частите, в които са отхвърлени предявените от „Б.“ ЕООД, с ЕИК **********************, със седалище и адрес на управление гр.

Р.,ул."Л."№** срещу "И.В.С." ЕООД, ЕИК **********************, със седалище и адрес на управление: гр. Сапарева баня, ул. „Незабравка“ №6 искове за сумата над 1 288.31 лв. с вкл. ДДС до 2 780.28 лв., представляваща дължима сума по неформамен договор за покупко- продажба на стоки и материали, за която сума е издадена фактура № 1000001524/19.03.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба- 30.04.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и за разликата от 277.35 лв. до 597.81 лв., представляваща законна лихва за забава, изчислена и върху сумата 1 491.97 лв. по фактура № 1000001524/19.03.2018 г., за периода от датата на издаване на фактурата- 19.03.2018 г. до 30.04.2020 г. и вместо него постановява:

О С Ъ Ж Д А "И.В.С." ЕООД, ЕИК **********************, със седалище и адрес на управление: гр. Сапарева баня, ул. „Незабравка“ №6 да заплати на Б.“ ЕООД, с ЕИК **********************, със седалище и адрес на управление: гр. Р.,ул."Л."№** сумата 1 491.97 лв. с вкл. ДДС, дължима по неформамен договор за покупко- продажба на стоки и материали, за която сума е издадена фактура № 1000001524/19.03.2018, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба- 30.04.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 320.46 лв., представляваща законна лихва за забава, изчислена върху сумата 1 491.97 лв. по фактура № 1000001524/19.03.2018 г., за периода от датата на издаване на фактурата19.03.2018 г. до 30.04.2020 г.

ОСЪЖДА

"И.В.С." ЕООД, ЕИК **********************, със седалище и адрес на управление: гр. Сапарева баня, ул. „Незабравка“ №6 да заплати на Б.“ ЕООД, с ЕИК **********************, със седалище и адрес на управление: гр. Р.,ул."Л."№** сумата 445.33 лв., представляваща деловодни разноски за въззивната инстанция, както и още 512.40 лв., представляваща деловодни разноски за първата инстанция Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280,

5 ал.3,т.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6