Определение № 2012 от 22.06.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2012 гр. София, 22.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20261000500016 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК, вр. чл. 129, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищеца СО, чрез представителя му, срещу разпореждане № 21429/28.08.2025 г. на СГС, ГО, І - 11 с - в, по гр. д. № 11642/2024 г., с което е върната искова молба вх. № 138958/13.12.2024 г., подадена от Столична Община, в частта, относно исковете по т. 3 и т. 6 от петитума и производството по тези искове е прекратено.

Частна жалба срещу разпореждането, само относно прекратяване на делото по исковете по т. 3, е подал ищеца СО, чрез представителя си. В жалбата се оспорват изводите на СГС, че исковете не са уточнени, съгласно дадените от съда указания.

Счита, че указанията за нередовност касаещи посочване на ответниците, заплащане на държавна такса и представяне на доказателства за данъчни оценки на имотите са изпълнени. Към частната жалба се представят повторно доказателства за изброените обстоятелства. По отношение уточнението на фактите относно предявените искове и конкретизиране на искането до съда (петитума) поддържа, че са предявени положителни и отрицателни установителни искове за собственост за посочените от ищеца имоти, които няма пречка да преминат в осъдителни. Излага доводи, че е допустимо по реда на чл. 214 ГПК да се преминава от положителен установителен към осъдителен иск по чл. 108 ЗС, който съдържа два диспозитиво – относно установяване собствеността и относно предаването на имота. Сочи още, че тези исковете са излишни при уважаване на основните искове за нищожност на процесния договор, но трябва да се знае коя страна на какво е собственик като имот или част от имот. По тези и допълнителни съображения моли да се отмени разпореждането по отношение връщане на исковата молба по т. 3 от петитума и делото да са върне на СГС за продължаване на производствените действия.

Ответникът НГМ „Груп“ ЕООД оспорва жалбата като неоснователна в писмен отговор. Сочи, че в първоначалната искова молба Столична община е предявила иск за признаване установено, че между страните по договора от 12.11.2009 г. за прилагане на ПУП не е възникнала съсобственост и че всеки е собственик на самостоятелен 1 поземлен имот. Във връзка с дадените от съда указания, с уточнителна молба ищецът е заявил 5 нови самостоятелни осъдителни и установителни искове, както следва: иск с правно основание чл. 109 а от ЗС за определяне на „границите на общинския ПИ 88“; иск по чл. 109 от ЗС (без ясно формулиран петитум) да се забрани на собствениците на ПИ 87 и ПИ 88 а да преминават през общинския ПИ 88; иск по чл. 108 от ЗС да бъдат осъдени ответниците „да преустановят използването и да предадат на Столична община владението на незастроената наземна част от ПИ 88 и подземната част от строежа, попадаща в границите на общинския ПИ 88; установителен иск, че УПИ П87,88, 88А не е съсобствен между собствениците на отделните имоти; и установителен иск, че Столична община е собственик на ПИ 88, „а не собственик на идеални части от същия и другите страни по нищожния договор не са съсобственици в ПИ 88“. По всички искове е внесена една държавна такса. Основателно СГС е приел, че по същество ищецът не е изпълнил указанията му и не е формулирал допустим петитум на вече предявените искове като освен това е разширил предмета на търсената защита чрез предявяване на изцяло нови претенции, поради което е върнал исковата молба като нередовна. Поддържа доводи, че вместо уточнение на първоначалното си искане, ищецът е заявил нови претенции като отсъства изложение на обстоятелствата, на които се основават. Освен това счита, че ищецът предявява освен собствените си и чужди материални права и иска установяване на факти с правно значение - наличие или липса на съсобственост, без да са налице предпоставките по чл. 124, ал. 4 ГПК. Не е формулирано ясно какво е искането на СО към съда. Поради това СГС правилно е приел, че ищецът не е изпълнил дадените указания да отстрани нередовностите на исковата молба, а вместо това недопустимо е разширил обема на търсената защита.

Поддържа доводи, че дружеството не е легитимирано да участва като ответник в производството. Моли да се потвърди определението.

От останалите ответници физически лица отговор на жалбата е подаден само от А. И. Д., чрез представителя й. Излага подробни съображения, че акта на съда е законосъобразен и правилен, тъй като в предоставения от съда срок ищецът нее провел уточнение на обективно и субективно съединените искове, които твърди, че предявява. Въпреки предоставената му от съда възможност да конкретизира претенциите си, ищецът е формулирал нови искания, които не са били първоначално заявени – по чл. 109 ЗС и чл. 109 а ЗС. Изложените от него твърдения са неясни и противоречиви и не позволяват да се определи вида на търсената защита. Не са изложени никакви фактически твърдения, от които съдът да изведе основанието на исковете. По тези и допълнителни съображения моли да се потвърди разпореждането.

Останалите ответници физически лица не са взели становище по частната жалба.

Софийският апелативен съд, след като разгледа частната жалба, взе предвид доводите на ищеца и съобрази извършените по делото процесуални действия, приема следното:

Частната жалба е подадена в установения от закона едноседмичен срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима.

Тъй като съгласно изричното уточнение в частната жалба ищецът оспорва разпореждането за прекратяване на делото само по отношение на исковете по т. 3, съдът намира, че само тази част от разпореждането е предмет на въззивен контрол. По отношение прекратяването на делото по исковете по т. 6 разпореждането не се оспорва и е влязло в сила.

2

Съдът констатира, че в основната искова молба, наред с останалите искове, в т.

3 СО е предявила и следното искане :

Съдът да постанови, че „не е възникнала съсобственост УПИ II - 87, 88, 88А от кв. 21, съгласно Заповед № рд-09-50- 1341/27.10.2008 г. на Главния архитект на Столична община между страните по Договор за доброволно прилагане на влязъл в сила план чрез определяне квоти на съсобственост по реда на пар. 8, ал. 2. т. 1 от ПР на ЗУТ със заповед № РА-563-9/12.11.2009 г.

Съдът да постанови, че страните са останали собственици на собствените им поземлени имоти: ПИ 87, ПИ 88 (Столична община) и ПИ 88 а като си запазват правото на собственост върху имотите им в реалните граници на ПИ 87, ПИ 88 и ПИ 88А.“

При така формулираното искане СГС, с разпореждане № 24380/11.10.2024 г. исковата молба е оставена без движение и на ищеца са дадени подробни указания относно иска по т. 3 да формулира ясен петитум, като посочи допустим иск, да посочи ответник или ответници по иска, да представи доказателства за данъчна оценка на всеки от трите отделни имота, включени в УПИ II - 87, 88, 88 А от кв. 21; да представи доказателства за заплатена държавна такса в полза на СГС в размер на по 1 % от данъчната оценка на всеки от трите имота, но не по малко от 50 лв. за имот.

На ищеца са съобщени последиците от неизпълнението на дадените от съда указания в предоставения срок.

С молба от 29.11.2024 г., в изпълнение на тези указания СО въвежда нови искания, за които не е изложила твърдения в основната искова молба.

В молбата заявени следните искове, като е поискано, на основание чл. 210 ГПК, те да бъдат отделени за разглеждане в друго производство:

1/ На основание чл. 109 а от ЗС C O моли да се определят границите между общинския ПИ 88 и частните ПИ 87 и ПИ 88 а, включени в УПИ II - 87, 88, 88А, тъй като към настоящия момент границите на имотите са заличени и вместо тях е нанесен поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта, който включва реални части от трите имота.

2/ На основание по чл. 109 от ЗС CO да забрани на собствениците на ПИ 87 и ПИ 88 а да преминават през общинския имот ПИ 88, както по отношение на незастроената надземна част от имота, така и през подземната част от строежа, попадаща в границите на общинския ПИ 88.

3/ H a основание по чл. 108 от ЗС C O иска да бъдат осъдени ответниците да преустановят използването и да предадат на CO владението на незастроената надземна част от ПИ 88, и подземната част от строежа, попадаща в границите на общинския ПИ 88, независимо дали е оформена като паркоместа, рампи,маневрено хале, мазета, складове или други с изключение на самостоятелните обекти и придобитите от трети лица.

Предвид липсата на изпълнение на указанията да се направи уточнение на предявен иск по т. 3 от първоначалната искова молба, съдът е приел, че не са отстранени нередовностите на исковата молба по претенцията по т. 3 от петитума и е върнал исковата молба по тази точка.

По същество на частната жалба въззивният съд прием следното :

Въззивният състав намира, че съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК във вр. чл. 129, ал. 1 ГПК, съдът приема за редовна онази искова молба, която отговаря на 3 изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК. Отговарящата на посоченото в чл.

127 и чл. 128 ГПК съдържание искова молба гарантира нормалното развитие на исковия процес, постановяването на допустимо съдебно решение и гарантира правото на защита, както на ищеца, така и на ответника в производството.

Съгласно императивната норма на чл. 127, ал. 1, т. 3, 4 и 5 от ГПК, задължение на ищеца, при завеждане на иска, е да посочи цената на иска и обстоятелства, на които се основава, т. е. да изложи фактически твърдения за нарушените му права и в какво се състои конкретното искане, отправено до съда. В исковата молба трябва да са посочени всички белези, индивидуализиращи предмета на бъдещото дело : освен страните, пораждащият претендираното право факт и съдържанието на спорното правоотношение, т. е. от нея трябва да могат да се изведат основанието и петитума на търсената искова защита. Тези изисквания са предвидени в закона като предпоставка за редовност на исковата молба, арг. 129, ал. 2 ГПК.

В чл. 129, ал. 1 ГПК е вменено задължение на съда да следи за редовността на исковата молба. Когато съдът констатира нередовност на същата, той е длъжен да я остави без движение и да укаже на ищеца да отстрани в едноседмичен срок тази нередовност. Указанията на съда по чл. 129, ал. 2 ГПК следва да са ясни и конкретни, като на ищеца задължително се съобщават последиците от тяхното неизпълнени съгласно чл. 129, ал. 3 ГПК неизпълнението на указанията за отстраняване на констатиран недостатък на исковата молба или по приложенията към нея, води до връщането й.

В случая СГС е дал ясни указания на ищеца, като го е предупредил за последиците от неизпълнението им.

Настоящият състав споделя извода на СГС, че ищецът не е изпълнил указанията на съда, свързани с редовността на исковата молба по т. 3 от заявената защита.

Следва да се посочи, че съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. По аргумент от чл. 124, ал. 4, изр. 4 от ГПК, други искове за установяване съществуването или несъществуването на факти с правно значение се допускат само в изрично предвидените в закона случаи. По същество искането отправено до съда по тази т. 3 от петитума на исковата молба съставлява искане за установяване на факти с правно значение, по смисъла на чл. 124, ал. 4 ГПК. За установяването на тези факти обаче законът не допуска предявяването на самостоятелен иск.

По изложените съображения в съвкупност СГС правилно е приложил последиците на чл. 129, ал. 3 ГПК. Разпореждането, с което първоинстанционното производство е прекратено по т. 3 от първоначалната молба, е постановено в съответствие с процесуалния закон и следва да се потвърди.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 21429/28.08.2025 г. на СГС, ГО, І - 11 с - в, по гр. д. № 11642/2024 г., с което е върната искова молба вх. № 138958/13.12.2024 г., подадена от Столична Община, в частта, относно иска по т. 3 от петитума на исковата 4 молба и производството е прекратено.