Акт № 1256 от 30.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1256 гр. Пловдив, 30.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Николинка Цветкова

Членове:Фаня Рабчева Калчишкова

Матей Тодоров при участието на секретаря Пенка Георгиева като разгледа докладваното от Матей Тодоров Въззивно гражданско дело № 20265300501587 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано по въззивна жалба, подадена от „УниКредит Булбанк“ АД със седалище и адрес на управление гр. С., пл.*** чрез адв. С. Ш. против Решение № 2063/30.04.2026г., постановено по гр.дело № 5396/2024 г. по описа на РС - Пловдив, с което се осъжда на основание чл. 79, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) във вр. с чл. 86 от Закон за задълженията и договорите ЗЗД), „УниКредит Булбанк“ АД да заплати на С. В. С. сумата от 13779,99 лв., превалутирани в евро по курс 1,9558, или 7045,60 евро главница, представляваща общата стойност на пет неразрешени от С. платежни операции от 11.10.2021 г., извършена съответно към банковите сметки на лицата С. Н., А1 България и Н. И., с основание за превода „захранване“, както и 3273,58 лв., или 1673, 75 евро мораторна лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.11.2023 г. дo датата на заключението на вещото лице - 04.08.2025 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата и са присъдени разноски. В жалбата са релевирани подробни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради противоречие между установените от него факти по делото и направените правни изводи, което е довело до необоснованост на съдебния акт. Твърди се, че макар съдът да е задължил ответника да съобщи от кой телефонен номер ce e обаждал в центъра за връзка с клиенти на банката, не е установено, че от телефонният номер няма регистрирани и записани разговори на *** Излага твърдения, че обратно на приетото от съда, назначената по делото експертиза доказва самоличността на платеца при разрешаването и извършването на процесните транзакции. Жалбоподателят твърди, че съдебния акт е постановен при нарушение на разпоредбата на чл. 80, ал. 3 във връзка с чл. 75, т. 3 от ЗПУПС – ищецът не е осигурил защита на ползваното от него устройство, поради което следва да понесе всички загуби, настъпили в резултат на зловредно проникване. Моли Решение № 2063/30.04.2026г., постановено по гр.дело № 15396/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XV състав да 1 бъде отменено като неправилно и предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от С. В. С., чрез процесуалния представител адв. Я. Г. Я.. Излагат се доводи за правилност на атакувания акт. Искането към въззивния съд е за потвърждаване на решението. Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията и доводите на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред Районен съд – Пловдив е образувано по предявен осъдителен иск с правна квалификация по чл. 79, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) от С. В. С. срещу „Уникредит Булбанк“ АД за осъждане на ответното търговско дружество – банка да заплати сумата в общ размер на 13 778,99 лв., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищецът е твърдял, че е бил клиент на банката – ответник, като страните по делото се намирали в облигационно правоотношение по Договор за разплащателна сметка на физическо лице. На 11.05.2023 г., без неговото съгласие и без надлежно упълномощаване на трето лице от титуляра на сметката, ответникът неправомерно бил разрешил извършването на следните парични транзакции, чиято обща стойност била 13779,99 лв.: 150 лв. към сметка с получател С. Н.; 29,99 лв. към сметка с получател А1 България; 2000,00 лв. към сметка с получател С. Н.; 5600,00 лв. към сметка с получател С. Н.; 6000,00 лв. към сметка с получател Н. И.. Всички преводи по-горе били извършени от трето лице чрез използване на онлайн банкиране. Във вечерните часове на 11.05.2023 г. ищецът установил чрез получаване на мобилния си телефон няколко съобщения, които били изпратени от банката и съдържали кодове за оторизация за извършване на плащания, които той не бил нареждал. Опитал да се свърже с банков служител, но не получил съдействие, като извършените онлайн транзакции не били блокирани. На следващият ден посетил клон на банката – ответник, където подал „рекламация“ и след това сигнал към органите на МВР. В продължение на 4 месеца не получил отговор от доставчика на платежни услуги, при което подал жалба в банката – ответник. Банката не възстановила общата стойност на процесните преводи на ищеца, поради което той й отправил две покани за доброволно изпълнение в периода 18.10.2023 г. – 30.10.2023 г. Възстановяване на вложената от ищеца сума в общ размер на 13 779,99 лв. не било направено.

Постъпил е отговор на исковата молба от „Уникредит Булбанк“ АД. Били изложени съображения за неоснователност на същата. Твърди, че ищецът бил обект на „фишинг“ или друг вид измама, която била извършена чрез проникване в електронните му устройства – компютър и/или телефон. Ищецът бил допуснал груба небрежност по смисъла на чл. 80, ал.3 във връзка с чл. 75, т. 3 ЗПУПС, като не е осигурил защита на ползваните от него електронни устройства. Ищецът следвало да понесе всички загуби, настъпили в резултат на зловредното проникване.

Съдът е приел, че доставчикът носи доказателствената тежест при установяване автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране, осчетоводяването, както и затова, че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги. С оглед посоченото, по делото не се е доказала автентичността на платежната операция да е извършена от името на ищеца, както и че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75 от ЗПУПС.

2

По делото e установено, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по повод Договор за разплащателна сметка на физическо лице. На 11.05.2023 г. във вечерните и нощните часове на денонощието от банковата сметка на ищеца С. В. С. са били извършени пет банкови превода, а именно: 150 лв. към сметка с получател С. Н.; 29,99 лв. Към сметка с получател А1 България; 2000,00 лв. към сметка с получател С.

Н.; 5600,00 лв. към сметка с получател С. Н.; 6000,00 лв. към сметка с получател Н. И..

Процесните преводи към посочените физически лица са с основание „захранване“. По делото е била разпитана и св. Г., която живее на семейни начала с ищеца. От показанията е установено, че на 11.05.2023 г. С. е започнал да получава съобщения на телефона си за извършени преводи от банковата си сметка. В този момент лицето не било извършвало транзакции, което мотивирало С. да се свърже със служител на банката, за да проверят преводите. Продължил да получава съобщения за извършени преводи и при следващ разговор помолил картата му да бъде блокирана. Свидетелят е заявил, че ищецът има един единствен телефонен апарат и ползва едно приложение за банковата сметка. Съдът кредитира показанията на св. Г. като логични и непротиворечиви, при съобразяване на разпоредбата на чл. 172 от ГПК.

По делото е била назначена съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е направило извод, че процесните преводи са се осъществили пред канал ББО (Булбанк онлайн) от компютърна точка с IP адрес: ***. Мобилното приложение е било инсталирано на два апарата едновременно, като Мтоукън е бил активен само на едното устройство. Преводите са подписани с клиентски сертификат и изпратен код с SMS, получен на мобилен номер *** на телефонния апарат, а не в мобилното приложение.

Фактическият състав за възникване на предвидената в чл. 79, ал. 1 ЗПУПС отговорност на доставчика на платежни услуги изисква наличие на правоотношение между страните, осъществена неразрешена платежна операция и уведомяване без неоснователно забавяне на доставчика на платежни услуги от ползвателя след узнаването за такава операция.

Спорен между страните въпрос, е дали извършените пет превода представляват неразрешена платежна операция. Настоящият съдебен състав намира, че отговорът на този въпрос е положителен. Неразрешената платежна операция е тази, за която липсва съгласие на платеца – арг. чл. 70, ал. 1 ЗПУПС. Съответно платецът не е направил волеизявление за разпореждане със сумите по сметката му в полза на лицето, на което те са преведени. От съдебно-техническата експертиза се установява, че мобилният тоукън е регистриран през сесия с IP адрес ***, който е напълно различен от IP адресите, през който С. ползва приложението – ****. Всичко това напълно кореспондира с направените оспорвания на извършените трансакции и подадения сигнал до МВР. Макар банката да е изпълнила своите задължения по изпълнение на платежното нареждане, то в действителност не е извършено от ищеца (въззиваем). Ето защо следва да се приеме, че в случая е налице неразрешена платежна операция.

На следващо място, настоящият състав намира за неоснователни доводите, че лицето е проявило груба небрежност, като не е опазил персонализираните си средства за сигурност за интернет банкирането. Съгласно чл. 78, ал. 1 ЗПУПС когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал изпълнението на платежна операция или че е налице неточно изпълнена платежна операция, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест при установяване автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране, осчетоводяването, както и за това, че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги. В ал. 4 на цитираната разпоредба е посочено, че когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал платежна операция, регистрираното от доставчика на платежни услуги, включително от доставчика на услуги по иницииране на плащане, когато е приложимо, използване на платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че платежната операция е била разрешена от платеца или че платецът е действал чрез измама, или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от 3 задълженията си по чл. 75. Доставчикът на платежни услуги, включително доставчикът на услуги по иницииране на плащане, когато е приложимо, представя доказателства, че е налице измама или груба небрежност от страна на ползвателя на платежни услуги. От изложеното следва, че при твърдение на ползвателя, че оспорената от него платежна услуга е неразрешена, доставчикът не може да се ограничи с установяване на обстоятелствата по чл.

78, ал. 1 ЗПУПС, а следва да докаже, че осъществяването се дължи на измама или проявена груба небрежност от страна на ползвателя, поради неизпълнение на договора (така Определение № 1957 от 11.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 2456/2022 г., I т. о., ТК). От разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и ал. 4 ЗПУПС е видно, че рискът от извършването на неразрешена платежна операция е възложен на доставчика на платежната услуга, в чиято тежест е и установяване на изключващите отговорността му обстоятелства. Грубата небрежност е неполагане на грижа според един абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. В случая доказателства за установяване наличие на груба небрежност не са представени.

На следващо място следва да се посочи, че след като е узнал за извършените преводи, лицето незабавно е уведомил доставчика за констатираните от него нередности по банковата му сметка, а в изпълнение на гражданските – е сезирал и компетентните разследващи органи. Свидетелката Г. потвърждава усилията на ищеца да уведоми банката – ответник и опитите му да защити паричната наличност по банковата си сметка. Ето защо следва да се приеме, че е спазил вмененото му в чл. 75, т. 2 ЗПУПС задължение незабавно след узнаването за неразрешената употреба на платежния инструмент да уведоми доставчика на платежните услуги.

Разпечатката съдържа 26 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3f42ed41-2388-4776-be1e-36b71aaa07df