Решение № 1188 от 07.06.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1188 гр. Пловдив, 07.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Момчил Ал. Найденов при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно наказателно дело № 20225330202246 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. Д. Т. ЕГН:**********, с адрес – *** срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 4624040 на ОДМВР – гр.Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.5 от Закона за движението по пътищата му е наложено административно наказание - глоба в размер на 400лв. /четиристотин лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

В жалбата се поддържа, че електронният фиш е незаконосъобразен и неправилен, като се излагат аргументи по съществото на спора и се предлага същият да бъде отменен. Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат П. поддържа жалбата, като излага допълнително становище и предлага електронния фиш да бъде отменен, както и да бъдат присъдени сторените от жалбоподателя разноски, съгласно приложен списък.

Въззиваемата страна - ОДМВР – гр.Пловдив, не изпраща представител, в писмено становище оспорва жалбата, сочи че електронният фиш е правилен и законосъобразен, излага аргументи по съществото на спора. Предлага 1 жалбата да бъде оставена без уважение, а електронния фиш да бъде потвърден, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, а също и в условията на евентуалност - присъдените разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени до минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, и съдът намери, че същата е подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, предвид следното:

В случая въззиваемата страна не е изпълнила задължението си по чл.60, ал.2 от ЗАНН да окомплектова преписката в цялост, доколкото не е изпратила доказателства за момента на получаване препис от наказателното постановление на жалбоподателя, въпреки че данни в такъв смисъл са поискани от съда включително изрично с Разпореждане от 18.04.2022г..

Предвид горното и лисата както на доказателства за връчване на препис от наказателното постановление на жалбоподателя по реда на чл.58, ал.1 от ЗАНН, с оглед разпределението на доказателствената тежест, съдът следва да приеме, че жалбата също е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал. 2 от ЗАНН.

Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Установява се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен текст, отпечатан на обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и печат. Същият е бил връчен на жалбоподателя, съгласно приложената по делото разписка. Видно от приложените в административно наказателната преписка материали на ОД на МВР Пловдив, отдел „Охранителна полиция“, сектор „Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се е възползвал от 2 правото си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от ЗДВП, като същият е бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез наказващия орган пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив с жалба.

От фактическа страна е установено, че на 19.01.2021г., в 09:50 часа, на неустановено по делото масто, с автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение ARH CAM S1 с № 11743са било заснето движение на лек автомобил марка „БМВ Х РЕИХЕ“ с регистрационен номер „***“ с измерена скорост от 104 км./ч..

Въз основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в която бил вписан регистрационния номер на автомобила, движение с установена скорост от 107 км./ч.. Като дата и час на нарушението били изведени показанията за дата 19.01.2021г. и час - 09:50:56ч., като място на нарушението били отразени географски координати.

В описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени данни, идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция възможната грешка на техническото средство – толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч. в полза на нарушителя, като бил добавен административния адрес на мястото на нарушението, а като нарушител било вписано името на жалбоподателя П. Д. Т..

Изложената фактическа обстановка се приема за установена въз основа на описаните по-горе писмени доказателства, включително и въз основа на снимков материал от заснетия клип с техническо средство радар - веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от Закона за движението по пътищата, както и представения протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи – относно начина на установяване на нарушението.

Член 21, ал.1 от ЗДвП предвижда, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава посочените в същата разпоредба стойности на скоростта в километри в час.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в 3 размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Съгласно чл.182, ал.2, т. 5 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва – за превишаване от 41 km/h до 50 km/h - с глоба в размер на 400 лв.

Твърдяното нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване, съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, прието по делото като писмено доказателство.

Съгласно Протокол № 65-С-ИСИС/28.09.2020г. за лабораторна проверка, мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение ARH CAM S1 с № 11743са е преминала проверка в лабораторни условия за точността на измерване.

Собствеността върху МПС, с което било извършено твърдяното нарушението, а именно – лек автомобил марка „БМВ Х РЕИХЕ“ с регистрационен номер „***“ се установява от приложена справка база данни КАТ от която е видно, че последното е собственост на жалбоподателя П. Д.

Т..

В случая няма данни, нито жалбоподателя твърди, че се е възползвал от правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП да посочи лицето, управлявало лек автомобил марка лек автомобил марка „БМВ Х РЕИХЕ“ с регистрационен номер „***“ към момента на твърдяното нарушение – 19.01.2021г., I.Въпреки това, в случая не доказа, че нарушени е извършено на твърдяното в обжалвания електронен фиш място, а именно - „път I-64 km 3 0 + 6 2 4 посока юг.“. Доказателства в този смисъл по делото не се установяват, напротив – съгласно приложения Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи, от дата 4

19.01.2021г. от който е видно начина на разполагане на техническото средство, се установява, че на същата дата, посоченото техническо средство е било разположено на „път II-64 km 32+624”, а посоката на контролираните МПС била – „от юг към север“. Или установява се, че Протоколът по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. се отнася както за друг път (за път II-64, a на за път I-64), за друг километър на този път (km 32+624, а не km 30+624), а също и за осъществен контрол на МПС в друга посока (на север, а на юг) от тези, твърдени в обжалвания електронен фиш. Други доказателства, подкрепящи твърдяното в електронния фиш място на нарушението по делото липсват, поради което същото място на нарушението се явява изцяло недоказано.

II.Отделно от горното, а именно – пълната неотносимост на приложения Протоколът по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. към твърдяното нарушение (доколкото Протоколът визира друг път, друг километър и обратна посока на контролираните МПС), то в случая е налице и противоречие между същия протокол от дата 19.01.2021г. и останалия доказателствен материал по делото, а именно - разпечатка от клип, изготвен от техническото средство, с посочена дата и час на нарушението били изведени показанията за дата 19.01.2021г. и час - 09:50:56ч., на която се вижда МПС с регистрационен номер „***“. В този смисъл следва да се посочи, че докато на Протокола от 19.01.2021г. е вписано, че се осъществява контрол върху МПС в режим „О-отдалечаващ“, то на приложената снимка се вижда МПС с регистрационен номер „***“ е режим приближаване. Същото отново поражда съмнение в относимостта на Протоколът от 19.01.2021г. към твърдяното нарушение, както и относно неговото правилно съставяне, а именно – при отразяване фактите от обективната реалност.

III. И отново отделно от всичко вече посочено - по делото не се установи, че мястото на твърдяното нарушение попада в обхвата въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. с пътен знак „В26“.

В този смисъл, на първо място следва да се отбележи, че в тежест на въззиваемата страна е да представи всички доказателства, в подкрепа на твърдяното нарушение, включително и тези, относно сочения в електронния фиш пътен знак „В26“.

Последното по никакъв начин не е сторено от същата въззиваема 5 страна.

Въпреки горното, съдът се е опитал да събере такива доказателства, като са писани писма до „Областно пътно управление“ - Пловдив. С Писмо из.№ 11-00-451/03.05.2022г. на директорът на „Областно пътно управление“ – Пловдив същият е уведомил съда, че на мястото имало поставени група пътно знаци, включително „В26“ (60км), но същите неколкократно били обект на посегателство, което налагало да бъдат възстановявани на 27.07.2020г., както и на 02.11.2022г., а също и през месец февруари на 2022г., като тяхното наличие към 19.01.2021г. не може да бъда установено, доколкото не се правят ежедневни обходи.

С оглед на горното, в случая не може да бъде установено по един несъмнен начин, че твърдяното нарушение е установено в зоната на действие на пътен знака В-26(60км). Напротив – доколкото знаците са били за пореден (трети) път възстановени към февруари 2021г., то напълно възможно е същите, включително В-26(60км), да не са били налични на мястото към 19.01.2021г..

Предвид това, твърдяното нарушение остава по същество недоказано.

Последното мотивира отмяна на обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен, а именно – по същество неправилен, доколкото не се доказа от обективна страна, че че мястото на твърдяното нарушение попада в обхвата въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. с пътен знак „В26“.

С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени извършените от него разноски в настоящото производство за заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство от упълномощен от него адвокат в размер на 300 лева.

Следва да се посочи, че от страна на същия е направено своевременно искане за присъждане на разноските в настоящото производство, като е представен и оправдателен документ за тяхното извършване – договор за правна защита и съдействие /лист 7/.